Решение по дело №762/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 419
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20191800500762
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 05.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                         РОСИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 762 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 199/26.09.2019 г., постановено по гр. дело № 819/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, е оставена без уважение молбата на Д.И.С. за издаване на основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, вр. чл. 3, 1. 4 ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу В.В.С., а молителката е осъдена да заплати в полза на РС – гр. Ихтиман държавна такса в размер на 25.00 лева.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от молителя Д.И.С., в която се излагат съображения за необоснованост на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказан актът на домашно насилие, тъй като не е анализирал правилно доказателствата по делото. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на нов акт по същество, с който молбата да бъде уважена.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В молбата на Д.И.С. от 01.08.2019 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззиваемия, е осъществен на 31.07.2019 година. Описани са индивидуализиращи белези на акта на домашно насилие, изразяващо се в опит за удар с керемида в областта на главата на 31.07.2019 г. пред дома на молителя С. ***. С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.

Безспорно е, че страните са бивши съпрузи и родители на малолетния Д.В. С..

С решение, постановено по гр. д. № 31/2014 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, е прекратен бракът между страните, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата.

С експертно решение № 0724/045/22.03.2018 г. на IV МБАЛ – София ЕАД на ответника е призната 100 % трайна неработоспособност, с чужда помощ, с водеща диагноза „последици от вътречерепна травма“. В описанието на анамнезата към решението е посочено, че се касае за пациент, преживял тежка черепномозъчна травма през м. август 2012  година, който след продължителна кома към датата на освидетелстването е с квадрипареза, невъзможност да ходи, тежко нарушен говор.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя Д.С. от 01.08.2019 г., в която е посочено, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от В.В.С..

От материалите, съдържащи се в изпратената по делото от началника на РУ – Костенец полицейска преписка № 118400 - 2473/2019 г., се установява, че по молба от Д.И.С. от 31.07.2019 г., в която, а и в последвалите писмени сведения от нея,  са изложени твърдения за осъществен от ответника акт на насилие – опит за удар с керемида,  е извършена проверка, в хода на която писмени обяснения са снети както от страните в настоящото производство, така и от М.Д.Г., очевидец на инцидента, който в писмените си обяснения пред полицейските служители сочи, че на 31.07.2019 г. закарал с лек автомобил ответника и малолетния му син до дома на молителката в гр. К.. След като детето влязло в дома си молителката се приближила до лекия автомобил и започвала разговор с ответника, който свалил стъклото на вратата на автомобила без да слиза от него. Разговорът помежду им продължил около минута, след което молителката се прибрала в дома си. В обясненията, снети от ответника в рамките на полицейската проверка, последният излага същите факти.  В хода на проверката и молителката, и ответникът са предупредени на основание чл. 56 от ЗМВР да спазват режима на лични отношения, установен с решение, постановено по гр. д. № 31/2014 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.

От показанията на свидетеля С., разпитана в производството пред районния съд, се установяват следните праворелевантни факти – страните били в трайно влошени отношения; на 31.07.2019 г. ответникът пристигнал пред дома на молителката с лек автомобил, управляван от М.Г., за да върне детето Д.В. С. в дома на неговата майка; между страните започнала кавга. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в частта, в която твърди, че ответникът е бил вън от автомобила и се е навел и взел камък или керемида, които хвърлил по посока на молителката. В тази част показанията на свидетеля С. са вътрешно противоречиви – свидетелят С. твърди, че ответникът  взел камък или керемида от найлона, с който тя била покрила купчина пясък на земята, като същевременно твърди, че не е видяла кога ответникът се е навел и взел камък или керемида от найлона, с който била покрила купчина пясък на земята. Посоченото вътрешно противоречие е съществено, тъй като свидетелят поддържа взаимно изключващи се твърдения (че е възприела, както и че не е възприела обсъжданото обстоятелство). При преценка достоверността на показанията на свидетеля С., майка на молителката, съдът отчете при условията на чл. 172 ГПК заинтересоваността й от изхода на спора в полза на нейната дъщеря. Съгласно  чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая при констатирано вътрешно противоречие в показанията на свидетеля С. относно основния факт на доказване и при липса на други доказателства за установяването му (нещо повече – при наличие на доказателства в обратен смисъл – писмените сведения на М.Г., снети в хода на полицейската проверка, относно факта, че ответникът не е слизал от автомобила и не е хвърлял предмет по молителката) въззивният съд приема, че въззиваемият не е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, съобразно твърденията на молителката.

В производствата по ЗЗДН законодателят е създал улеснение за лицата, които твърдят да са пострадали от домашно насилие, като съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН единствено приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би могла да бъде основание за издаване на заповед за защита. За да бъде годно доказателство, декларацията трябва да съдържа всички индивидуализиращи признаци на твърдения акт на насилие, както е посочен в молбата за защита. В конкретния случай  представената декларация от 01.08.2019 г. сама по себе си не съставлява годно доказателствено средство. Тя не съдържа каквито и да е индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно насилие. Съществено е твърдението в молбата, че случилото се на 31.07.2019 г. е станало пред свидетели, но в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН това обстоятелство не е посочено. На декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не може да бъде даден превес в конкретния случай, тъй като е налице друга писмена и гласна доказателствена съвкупност, при преценката на която въззивният съд приема, че процесният акт на домашно насилие е останал недоказан.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обясненията на страна представляват доказателствено средство в процеса, само ако обяснението обективира неизгодни за страната факти (включително, когато води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни). Ако обаче по реда на чл. 176 ГПК страната заяви факти, които я ползват, обясненията й не са доказателствено средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред.

В конкретния случай е безспорно наличието на неразбирателство между родителите във връзка с упражняването на родителските права и постановения режим на лични контакти на бащата с детето, но само по себе си то не съставлява доказателство за конкретния акт на домашно насилие, който е предмет на доказване в настоящото производство. Съществуващите  конфликтни отношения между родителите и опитите за установяване на надмощие на единия или другия от тях са причините, които могат да създадат и поддържат тревожност у детето, застрашавайки неговите лични права.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на решението на районния съд по отношение на твърдението за осъществено психическо насилие (чрез изпращане на текстови съобщения по мобилен телефон) от ответника следва да се посочи, че в доказателствена тежест на молителката е било да установи времето на извършване на твърдяното насилие – арг. от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. В случая дори да се приеме за установено авторството на лицето, изпратило съобщения със съдържанието в представените по делото разпечатки, липсват доказателства за времето (ден, месец, година) на изпращане и получаване на тези съобщения.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение, то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът Д.С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25.00 лв. – държавна такса по производството.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 199/26.09.2019 г., постановено по гр. дело № 819/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман.

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00 (двадесет и пет) лева – държавна такса по производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:     1.               

       

                                            2.