О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1530 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „И.1” ЕООД – в
несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността основни и
допълнителни списъци на приети и неприетите вземания на
кредиторите, както и списък на служебно приетите вземания на кредиторите, които
са обявени в
търговския регистър на слените дати: 03.11.2023 г., 10.11.2023 г. и 21.11.2023
г.
Срещу допълнителния списък на
приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е
обявен в търговския регистър на 03.11.2023 г., е подадено възражение от кредитора
Национална агенция за приходите /НАП/, с което се възразява срещу определената
от синдика поредност на удовлетворяване на част от
предявените от този кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 546 611,
76 лв., представляваща такава за възникнали главни публични вземания и
възникнали публични вземания за лихви. Кредиторът сочи, че публичните държавни
вземания до тези размери са обезпечени и подлежат на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочено от
синдика в изготвения от него списък на приети вземания. Това е така, тъй като са
наложени запори върху имущество на длъжника, които са вписани в Централния
регистър на особените залози, и това дава право на предпочитателно
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника от продажбата
на запорираното имущество.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
Възражението на кредитора НАП
срещу изготвения от синдика списък на приети вземания е подадено в срока по чл.
690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 03.11.2023 г. - дата на обявяване в
търговския регистър на този списък, и изтича на 10.11.2023 г. Това възражение е
изпратено до съда по пощата на 10.11.2023 г., което е видно от датата, посочена
върху пощенския плик, която се счита за такава на неговото подаване. Ето защо и
предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи
възражение срещу определената от синдика привилегия на предявено от него в
производството по несъстоятелност вземане, която има значение за реда на
удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и
съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество
подаденото възражение е неоснователно.
Предявените
вземания на кредитора НАП са за получаване от „И.1” ЕООД на публични вземания
за неплатени данъци, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции и
държавни такси, както и за начислени лихви за забавено плащане на тези
задължения. Те са предявени в производството по несъстоятелност в общ размер от
570 071, 54 лв. В подаденото възражение се прави оспорване единствено на
определения от синдика ред на удовлетворяване на част от тези вземания, както
следва: на вземания за получаване на сума в общ размер от 546 611, 76 лв.,
представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали
публични вземания за лихви. Твърди се, че предявените публични вземания в
посочените размери трябва да бъдат удовлетворени с поредност
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това съдът ще се произнесе само по
въпросите дали описаните вземания имат характер на обезпечени такива и в кой
ред следва да бъдат удовлетворени, но не
и за това дали от представените от кредитора доказателства се установява, че те
са възникнали, по който въпрос се е произнесъл синдикът като ги е включил в
списъка на приети вземания в пълния им предявен размер, срещу което му
произнасяне не е подадено възражение от което и да е от лицата, които имат
право и интерес да направят това.
Възразилият
кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от
546 611, 76 лв. са такива, които са обезпечени с наложени запори върху
имуществото на несъстоятелния длъжник „И.1” ЕООД, които са вписани по реда на
Закона за особените залози /ЗОЗ/.
В чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочитателно
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията
и съдебната практика обаче се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е
произнесъл и ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. №
979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 1585/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о.
Необходимостта
от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
произтича на първо място при съобразяване на въведената със ЗОЗ регламентация
относно това какви обстоятелства, различни от учредения особен залог и фактите,
свързани с него, подлежат на вписване в ЦРОЗ. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, в
редакцията на разпоредбата, която е в сила към момента на извършване на
вписването в ЦРОЗ на наложените от публичен изпълнител запори върху имущество
на длъжника „И.1” ЕООД, е предвидено, че на вписване в ЦРОЗ подлежи единствено
запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ. В действащите към този момент разпоредби от
ЗОЗ обаче липсва такава, която да допуска вписването на наложена като
обезпечение възбрана върху имущество на длъжника така, както е посочено, че е
възможно в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при описване на една от хипотезите, при
които едно вземане подлежи на удовлетворяване с уредената в тази норма
специална привилегия. Вписването на възбрана в ЦРОЗ съгласно действащите норми
от ЗОЗ е недопустимо не само защото това не е предвидено изрично в закона, но и
доколкото възбраната представлява обезпечителна мярка, която се налага само
върху определен вид имущество, каквото са недвижимите имоти и кораби, а
недвижим имот не представлява имущество, което може да бъде предмет на
обезпечение по ЗОЗ съгласно чл. 4 ЗОЗ и следователно никакви обстоятелства,
касаещи този вид имущество, не се вписват в ЦРОЗ. Вписването в ЦРОЗ на
възбрана, наложена върху определено имущество, е било допустимо само в един
кратък период от време от 19.12.2007 г. до 24.11.2008 г., когато е действала
нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, която е предвиждала, че запорът и
възбраната, наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
подлежат на вписване в ЦРОЗ. От 25.11.2008 г. посочената разпоредба е отменена
и от този момент вписване на наложена върху имущество на длъжника възбрана по
реда на ЗОЗ в ЦРОЗ е недопустимо. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче
не е изменена с оглед на така променената уредба, поради което трябва да се
приеме, че тя не съответства на останалите правила, регламентиращи вписванията
в ЦРОЗ, което е основание за съда да я тълкува корективно
в частта, касаеща правото на предпочитателно
удовлетворяване на кредитори, ползващи се от вписани в ЦРОЗ обезпечения.
Друго
основание за извършване на корективно тълкуване на
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се извежда при съобразяване на действието на наложения
запор върху имущество и целта, която законодателят преследва с уреждането на
възможността запорът върху имущество по чл. 4 ЗОЗ да бъде вписан в ЦРОЗ.
Съгласно чл. 451- чл. 453 ГПК,
които норми са приложими и в производството по публично изпълнение съгласно чл.
206, ал. 1 ДОПК, действието на запора, който е наложен върху имущество на
длъжника за обезпечаване на вземания на кредитори, включително публични такива,
се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с притежаваното от него имущество, като в случай че
такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може
да бъде противопоставено на взискателя и на
присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. На
кредитора, в полза на който е наложен запор, освен сделки на разпореждане със запорираното имущество, не може да се противопостави и
учредяването на особен залог върху това имущество, но само тогава, когато
запорът е вписан в ЦРОЗ и това е станало преди вписването на особения залог.
Този извод следва при тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, с която е
регламентирано действието на вписването в ЦРОЗ на наложен запор върху имущество
по чл. 4 ЗОЗ, което е такова по създаване на противопоставимост
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество. Това означава, че при принудително изпълнение се приема, че
вписаният след запора особен залог не може да се противопостави на кредитора, в
полза на който е наложен запорът, защото спрямо него учредяването на запора е
относително недействително действие и следователно спрямо това лице при
удовлетворяването заложният кредитор ще има качеството на хирографарен
такъв, а не на обезпечен, ползващ специалната привилегия за удовлетворяване,
която залогът му дава по ЗЗД и ТЗ. Съгласно описаните правила учредяването на
запор върху имущество на длъжника, включително по ДОПК, обаче не дава право на
обезпечения кредитор да се удовлетвори с привилегия от стойността на запорираното имущество, като такова право не дава и
вписването на запора в ЦРОЗ, което действие, също както и налагането на запора,
има отношение само към противопоставимостта спрямо
кредитора, ползващ се от запора, на определени действия и сделки, извършени
след налагането на запора съответно след неговото вписване в ЦРОЗ. От така
изложеното следва, че правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която е
регламентирана привилегия за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на вземане, върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, не
съответства на всички останали съществуващи в действащото право норми, уреждащи
действието на наложения запор върху имуществото на длъжника, както и
последиците от вписването на този запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Това налага
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде тълкувана корективно
в съответствие с разпоредбите на чл.
451- чл. 453 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗОЗ.
Освен изложеното, се установява,
че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не съответства и на нормата на чл.
724 ТЗ. С чл. 724 ТЗ е регламентиран детайлно начинът на удовлетворяване на
кредитор, който се ползва със специалните привилегии да се удовлетвори предпочитателно от стойността на имуществото на
несъстоятелния длъжник, които са уредени в първите две точки на чл. 722, ал. 1 ТЗ и които се отнасят до кредиторите, притежаващи вземания, обезпечени с
ипотека, залог, запор, вписан по реда на ЗОЗ, възбрана, вписана по реда на ЗОЗ
и вземания, за които се упражнява право на задържане върху имот. При описване
на начина на погасяване на вземанията на тези кредитори обаче в чл. 724 ТЗ не
се говори за всички тези обезпечения, а само за заложена и ипотекирана вещ,
както и за вещ, върху която се упражнява право на задържане. В чл. 724 ТЗ не е
посочена изобщо вещ, върху която има наложен запор или възбрана, вписани по
реда на ЗОЗ. Това означава, че правилото на чл. 724 ТЗ не съответства изцяло на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото изключва от уредения с него ред за предпочитателното удовлетворяване тези кредитори, в полза
на които е наложен запор и възбрана, вписани в ЦРОЗ. Това също налага
извършването на корективно тълкуване на чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ, за да съответства на нормата на чл. 724 ТЗ.
Всички изложени противоречия на
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която с нея е уредена привилегия
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на вземане, върху което
е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, с останалите правни норми, съществуващи в ТЗ, както и в ГПК, ДОПК и ЗОЗ,
регламентиращи действията на запора, възбраната, възможността за вписване на
наложен запор и възбрана в ЦРОЗ, както и действието на това вписване, налагат
необходимостта от извършване на корективно тълкуване
на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при което да се приеме, че с тази разпоредба не се
урежда право на кредитор на несъстоятелния длъжник, в полза на който е наложен
запор върху имущество на длъжника, който е вписан по реда на ЗОЗ, да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запорът.
Следователно такова право на предпочитателно
удовлетворяване не може да възникне за НАП по отношение на процесните
публични вземания към „И.1” ЕООД, дори и да се счете за установено, че те са
обезпечени с наложени запори върху имущество на несъстоятелния длъжник, които са
вписани в ЦРОЗ. Тези вземания подлежат на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, открито по отношение на длъжника, като необезпечени с ред по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочил синдикът в изготвения от него списък
на приети вземания.
Предвид всичко изложено трябва да
се заключи, че възражението, подадено от кредитора НАП срещу допълнителния списък
на приетите от синдика вземания, е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено от кредитора Национална агенция за приходите, срещу
допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в търговския регистър на 03.11.2023 г., с което се
възразява срещу определената от синдика поредност на
удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за получаване
на сума в общ размер от 546 611, 76 лв., представляваща такава за възникнали
главни публични вземания в размер на 402 929, 84 лв. и възникнали публични
вземания за лихви в размер на 143 681, 92 лв.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „И.1” ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 03.11.2023 г. и е
допълнен с допълнение към списъка на приетите вземания, обявено в търговския
регистър на 21.11.2023 г., допълнителен списък на приетите вземания на
кредиторите на „И.1”
ЕООД – в несъстоятелност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в търговския
регистър на 03.11.2023 г., както и списък на служебно приетите вземания на
кредиторите на „И.1”
ЕООД – в несъстоятелност, който е обявен в търговския регистър на 10.11.2023 г.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „И.1” ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, което
ще се проведе на 14.02.2024 г. от 09:30
часа в сградата на Съдебната палата, находяща се
на адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните
заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 677,
ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Определяне начина на осребряване на имуществото на
длъжника - като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. 2.
Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и
определяне на възнаграждението им, както и 4. Избор на постоянен синдик на
дружеството и определяне на възнаграждението му.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: