№ 452
гр. Стара Загора, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530105557 по описа за 2024 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 483808
от 04.01.2021г. В условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за нищожност на чл. 3 ал. 7 и чл. 8 от Договор
за потребителски кредит № 483808 от 04.01.2021г.
Ищцата С. В. В. твърди в исковата си молба, че между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № 483808 от 04.01.2021г. за сумата
от 800лв., която ищцата е следвало да върне на 8 вноски при ГЛП от 40,05% и
ГПР от 48,46%.
Ищцата счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата,
уреждаща размера на дължимата годишно лихва, както и тези уреждащи
дължимата такса за бързо разглеждане на искането за кредит и дължимата
такса за динамично плащане по кредита. Счита, че целият договор следва да
бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че не е посочен
правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. При
изчисление на размера на месечната анюитетна вноска съобразно заложения
процент на възнаградителната лихва, се получавал размер на лихвата много
по-голям от посочения в договора. На следващо място счита, че завишаването
на възнаградителната лихва без да е договорена такава представлява нелоялна
1
търговска практика съобразно чл.68г ЗЗП. Твърди също, че с Договора е
уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в
действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно
обогатяване. Сключеният договор бил нищожен поради факта, че клаузите му
не били уговорени индивидуално, а били предварително изготвени. Общите
условия, при които бил сключен, били изготвени бланково. Уговорените такси
за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане по кредита били
разходи, които трябвало да се включат в ГПР, но това не било направено. Така
посоченият ГПР не отговарял на действителния по договора.
Освен това договорът бил нищожен и поради противоречие с нормите на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. Счита, че поради по-големият
размер на годишния процент на разходите, приложен по кредитното
правоотношение, клаузата за възнаградителната лихва по кредита е в
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен,
счита, че клаузите на чл.3, ал.7 и чл.8 от Договор За потребителски кредит
№483808 от 04.01.2021г. противоречат на добрите нрави и са нищожни.
Искането е да се признае за установено, че Договор за потребителски
кредит № №483808 от 04.01.2021г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, и С.
В. В., е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В хипотезата на евентуалност, а в случай, че съдът
не прецени, че целият договор е недействителен, да се признае за установено,
че клаузите на чл. 3.7 и чл. 8 по сключения между "СИТИ КЕШ" ООД, и С. В.
В., Договор за потребителски кредит №483808 от 04.01.2021г., са нищожни.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявеният иск се явява неоснователен. Счита, че посочените от ищеца
клаузи от договора не са нищожни и не противоречат на добрите нрави.
Твърдението за противоречие с добрите нрави било голословно. Твърди, че
посочения в договора ГПР е съобразен с разпоредбите на ЗПК, където е
регламентирано неговото съдържание. Ищцата се е запознала предварително с
цената на съответните услуги и ги е приела, като имала три идентични
договора с ответното дружество, което доказвало индивидуално договаряне,
изключващо неравноправността на оспорените клаузи и липсата на
достатъчно информация на финансовите задължения, които се поемали с тях.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който
поддържа исковата молба.
2
В съдебно заседание ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД – гр.
София, редовно призовано, не изпраща представител, а депозира становище
по делото, с което поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че между ищцата С. В. В., в качеството на кредитополучател, и
„СИТИ КЕШ“ ООД – гр. София, в качеството на кредитодател, е сключен
договор за потребителски кредит №483808 от 04.01.2024г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит, в размер на 800
лева срещу задължението на последната да го върне в срок от 8 месеца, при
фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 48.46%.
В т.6 от процесния договор е посочено, че заемателят се задължава, в срок
от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави едно от
изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено е, че
обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 23, ал. 1 от ОУ към
договора за заем, като при неизпълнение, в тридневен срок от сключването му
да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка, в
размер на 714,62 лева.
С оглед установяване фактите по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че
посочения в за потребителски кредит №483808 от 04.01.2024г. размер на
годишния процент на разходите по кредита е 48,46% и включва единствено
договорената между страните възнаградителна лихва по договора, като в
посочения размер не е включена договорната неустойка. Вещото лице е
констатирало, че уговорената неустойка не е включена в ГПР по признание на
самия ответник в отговора на исковата молба.
При включване на сумата от договорната неустойка в годишния процент
на разходите, размерът на последния би възлязъл на 170,41%. Вещото лице
установява, че във връзка с процесния договор за кредит, ищецът е заплатила
на ответното дружество сума в размер на 1664,00лв., от които - неустойка в
размер на 714,62лв., договорна лихва в размер на 149,38лв. и главница в
размер на 800,00лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните e възникналo
облигационнo правоотношениe въз основа на сключен на 04.01.2021г. договор
за потребителски кредит.
Няма спор между страните, че ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД
3
представлява финансова институция по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно е и
обстоятелството, че ищецът е потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на
договорите за потребителски кредити, свързано с изискването за формиране
на годишния процент на разходите /ГПР/, както и с разминаването на
посочения ГПР в процесните договори с действителния такъв.
Годишният процент на разходите представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР по договор за паричен кредит №
483808 от 04.01.2021г. е в размер на 48.46%, а възнаградителната лихва е
40,05%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е
част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Освен това е видно, че с включването на неустойката в ГПР, размерът в
процентно съотношение ще бъде много по-висок от 48 % т.е. ще надхвърля 50
% (забраната за размера на ГПР да е над 50 % се основава на чл. 19 ал. 4 от
ЗПК).
4
В тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на процесния
договор е предвидено, че неустойката по чл. 6.2 ще се заплаща разсрочено,
заедно с всяка вноска по съответния договор. Така въведените изисквания в
цитираните клаузи от процесните договори за вида обезпечение /банкова
гаранция или поръчители/ и срока за представянето му /тридневен/, създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то
изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредитите.
В случая е предвидено неустойката по процесния договор да се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката
на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя т.е. неустойката е разход по кредита и следва
да бъде включена в ГПР.
В едно от последните си решения по преюдициално запитване на
български съд, а именно по дело C‑714/22г., СЕС постанови, че не само
липсата или неясното посочване на годишен процент на разходите (ГПР) в
договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване – без да са
включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само
главницата по заема, без лихви и разноски.
Друго основание за недействителност на целия договор за потребителски
кредит е, че недействителността на клаузата за неустойка води и до
нищожност на целия договор – чл. 22 от ЗПК.
С Определение № 50536 от 03.11. 2023 г. на ВКС по т.д. 1646/2022 II т.о.
ТК касационният съд е допуснал въпрос относно правните последици при
недействителност на съществен елемент от императивно уреденото
съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност това по чл.
11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
С Решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК ВКС
е отговорил, че установената недействителност (нищожност) на съществен
елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски
кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на
посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит.
5
Ето защо съдът намира, че противоречието на клаузата в договора за
потребителски кредит, в която формално е посочен ГПР (но всъщност
размерът е много по-висок) противоречи на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като
следва да се приравни на липса на посочен ГПР. От друга страна дори и да се
прецени нищожност само на тази клауза от договора, то тя като съществен
елемент влече недействителност на целите договори. Не е необходимо да се
разглеждат другите възражения на ищеца за нищожност на договорите за
потребителски кредити поради противоречие със закона с конкретно посочени
разпоредби, макар и всяка от тези разпоредби (изрично изброени по чл. 22 да
представлява самостоятелно основание за нищожност).
Само за допълнение следва да се посочи и че с предвиждането на тази
неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото тя не е
включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредитите и
по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез
увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до
нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договора, както и
на еквивалентност на насрещната престация, а също е в нарушение на добрите
нрави.
С оглед уважаването на главния иск за прогласяване недействителността
на Договор за потребителски кредит №483808/04.01.2021г., съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявените от ищеца искове за прогласяване
недействителността на отделни клаузи от същия договор.
По разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 66,56
лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение за вещо лице, както и определяне
на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА по 480 лв. с ДДС по всеки иск.
Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че
следва да уважи искането.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В
конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване
на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна -
6
ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение, но не при
условията на чл.2 ал.5 от на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита и съдействие по всеки иск,
а едно възнаграждение за цялото производство в размер на 480 лв. с ДДС.
Съображенията за това са, че делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, проведено е едно съдебно заседание; действително с исковата
молба са предявени два иска, но съществува обилна съдебна практика по
идентични казуси, поради което не може да се приеме, че при осъществяване
защита на интересите на ищеца са положени по-специални усилия
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски общо в размер на 266,56 лв. Водим от горните мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от С. В. В., ЕГН
**********, от гр. ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, р-н Средец, ул. Славянска
№ 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит №483808/04.01.2021г. е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев да заплати на С. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.
**********, сумата в размер на 266,56лв. (двеста шестдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев да заплати на ЕАД М., представлявано от адв. М., ЕИК
*********, с адрес: гр. Стара Загора, бул. Ал. Батенберг № 28, ет. 5, офис 42,
сумата 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8