Определение по дело №234/2020 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 04.09.2020 г.

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д. № 234 по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по жалба от О.Т.А. от *** против т.3 от Решение от 12.02.2016 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ, в частта му, касаеща  определеното обезщетение в размер на 20 496 лв., за трайните насаждения в имот №*** в землището на ***. Жалбоподателят твърди, че на 04.10.2004 г. е сключил договор за аренда, с който му била предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд, в т.ч. и имот с №***  в землището на ***, с площ 31,658 дка, начин на трайно ползване - овощна градина. В тази връзка, създал в горния имот черешова градина и направил сериозни инвестиции. В края на месец юни 2020 г., бил уведомен от представител на „АЙ СИ БИ ДЖИ" АД, за изграждане на газопровод, свързващ България и Гърция, поради което трябвало да премахне оградата на овощната черешова градина, разположена в имот с № ***. На 03.07.2020 г. След подадено от него заявление с вх. №***/*** г. до кмета на община Кърджали, получил и протокола на комисията по чл.210, ал.1 и ал.2 от ЗУТ от 12.02.2016 г., ведно с експертна оценка на независим оценител. Счита, че като арендатор на имот с №***, върху който е учредено ограничено вещно право, както и като заявител относно същия имот по схеми и мерки за подпомагане с дългосрочен ангажимент, неспазването на които би довело до санкции, е заинтересована страна по смисъла на чл. 15 от АПК. Счита, че определеното еднократно обезщетение за трайни насаждания в размер на 20 496 лв., е занижено и не отразява справедливата пазарната цена. Иска отмяна на т.3 от процесното решение,  в частта му, касаеща  определеното обезщетение в размер на 20 496 лв. за трайните насаждения, или изменение на оспореното решение и увеличение на размера на обезщетението.

 

   Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че жалбата е недопустима, по следните съображения:

   Безспорно е в случая, че с Решение № 615/ 14.07.2009 г. на МС, на основание § 5, т.62 от ДР на ЗУТ, обект "Междусистемна газова връзка Гърция - България" на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение, а с Решение № 452 от 07.06.2012 г. на МС, обектът е обявен за национален. Със Заповеди № РД-02-15-140/27.10.2014 г. и № РД-02-15-65/04.05.2015 г.  на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е одобрен ПУП - Парцеларен план за трасето на газопровода, технологичните площадки и елементите на обслужващата инфраструктура за обект "Междусистемна газова връзка Гърция - България" на територията на Република България - за част от общата дължина на газопровода на територията на област Кърджали, в т.ч. и на територията на община Кърджали.

Установено е също, че по силата на договор за аренда №***/*** г., жалбоподателят е арендатор на земеделска земя от държавния поземлен фонд - имот с №***  в землището на ***, част от който попада в сервитута на проектирания газопровод.

                   Съгласно чл.64, ал.4 от Закона за енергетиката, сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.  Определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител / чл.64, ал.6 ЗЕ/.

По аргумент от горните разпоредби, заинтересовани да оспорят определения от комисията по чл.210 ЗУТ, размер на обезщетенията, са собствениците на имота, върху който е възникнал сервитутът, както и носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

От своя страна, договорът за аренда на земеделска земя, какъвто жалбоподателят е сключил за имот с № ***, в землището на ***, общ.Кърджали, е вид договор за наем, със специална правна уредба, съдържаща се в Закона за арендата в земеделието /ЗАрЗ/. Последният закон определя  специални правила и отговорност за арендодателя в случаите, в които арендаторът бъде лишен изцяло или частично от ползването на обекта на договора, като за неуредените в него въпроси е предвидено да се прилагат субсидиарно правилата на гражданското законодателство /§ 1 ДР на ЗАрЗ/.

В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на имота, върху който е възникнал сервитутът, нито носител на вещно право върху засегнатия имот, поради което не е активно легитимиран да оспори размера на дължимото обезщетение, определено по реда на чл.210 ЗУТ, като претърпените от арендатора вреди, респ. пропуснатите ползи, подлежат на обезщетяване по общия ред.

Предвид изложеното, налице са условията на чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство, да бъде прекратено.

Водим от това и на основание чл. 159,  т. 4 от АПК,  съдът

                                   

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.Т.А. от *** против т.3 от Решение от 12.02.2016 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ.   

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 234/2020 г., по описа на  Административен съд Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд  в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                           СЪДИЯ: