Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. от ГПК. С решение от 08.02.2012 година, постановено по гр. дело № 476 по описа на Г. р. с. за 2011 г., спрямо „Е. Б. П.”-, гр. В. е прието за установено, че К. А. С. не дължи сумата от 539,74 лв., начислена корекционна сума на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ по партида с клиентски номер * за абонатен номер * за недоставена и непотребена електроенергия за периода 12.08.2010 г. до 07.02.2011 година на адрес гр. Г.О., ул. „Б.” № *. В тежест на ответното дружество е възложено заплащането на направените от ищеца разноски. Решението е обжалвано от „Е. Б. П.”-, гр. В. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилност на атакуваното решение като противоречащо на материалния закон. Клаузата по общите условия на дружеството, даваща възможност за корекция на сметките за използвана електрическа енергия, пряко произтичала от договорното отношение между страните и имала смисъла да разпредели неотчетената енергия между тях в определено съотношение, без да има санкционен или обезщетителен характер. Отнасяла се както за неотчетена, така и за отчетена вповече от реално консумираната електроенергия. Затова била уговорена в интерес както да доставчика, така и на потребителя. Процедурата по корекция целяла да възстанови, в рамките на възможното, нарушения баланс на престираното по договора за продажба на електричество, настъпил от неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. Ответникът по жалбата - К. А. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноските за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл.98а, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 37 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.”-, гр. В.. Ищцовата страна - К. А. С. - излага в исковата си молба, че е собственик на имот в гр. Г.О., ул. „Б.” № *. На този адрес заплащал доставяна му от ответното дружество електрическа енергия. На 16.02.2011 година бил уведомен, че дължи сумата от 2 539,74 лв., резултат на корекция, извършена по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на дружеството-ответник. С доводи за неправомерност на извършената корекция, съвпадащи с изложените по отговора на въззивната жалба, по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответното дружество, че не дължи исковата сума Ответната страна – „Е. Б. П.”-, гр. В. - оспорва исковете с възражения и доводи, аналогични на оплакванията в жалбата против първоинстанционното решение. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищецът е в договорни отношения с ответника като потребител на електрическа енергия в жилището на адрес гр. Г.О., ул. „Б.” №*. Не се спори и че на основание чл. 24 и следващите от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия ответникът е коригирал сметката на ищеца за електроенергия с исковата сума. Това е сторил въз основа на констативен протокол от 07.02.2011 година под номер 025815. Според документа електромерът, отчитащ доставката на електричество в дома на ищеца, при обичайно техническо състояние – наличност на необходимите знаци от метрологичен контрол, спазени условия за монтаж на производителя, мостовете между двете бобини са вдигнати в горно положение и така не се измерва преминаващото електричество. Според чл. 38, ал. 3, т. 2 от Общите условия на дружеството-ответник / в редакцията към времеизвършване на процесната корекция/, в хипотези на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, доставчикът коригира съответните сметки на потребителя. В текста са уредени конкретните методика на остойностяване, период и процедура. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск. Липсата на спор, че за исковия период ищецът е заплатил начислените му сметки за електрическа енергия сочи недължимостта на исковата сума. Тя е образувана в резултат на нищожна, като противоречаща на закона, клауза в Общите условия на ответното дружество. Възможност за едностранна корекция на сметки за изминал период законът не е уредил. Нормите на чл. 45, ал. 1 и 3 от Правилата за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 година/ предвиждат в хипотези като процесната съгласуване между доставчик и потребител. Макар и лаконичен, текстът предвижда нарочно договаряне на последиците от неточно отчитане на доставеното. Не и възможност за едностранно коригиране на паричните задължения на потребителя. ВъзможÝостта с изявление да се модифицира едно правоотношение вцялост или отделни негови елементи е квалифицирано в теорията и действуващото законодателство като потестативно, преобразуващо право.Такова право съществува единствено в предвидени от закон хипотези – разваляне на двустранен договор, унищожаване на сделка, прекратяване на наемен безсрочен договор с предизвестие. Общото между изброените права е, че конкретна правна норма ги предвижда – чл. 33 и чл. 87 от ЗЗД, чл. 237 от ЗЗД. Законодателният подход за позитивна и изрична регламентация на потестативните права води до извода, че възможността такива права да се договарят е изключена. Изявлението на доставчика, че коригира дължимите за изминал период суми-цена на консумирана електроенергия, би могло да има единствено правната стойност на предложение за изменение на съществуващия договор за конкретен – този за който се отнася корекцията – период. Подобна оферта, според общото правило на чл. 14 от ЗЗД се нуждае от приемане, щото да има юридическа стойност. Доколкото ищецът не е дал съгласие за процесния период да се промени цената на доставената електроенергия, извършената колекция е лишена от правна стойност и сумата по нея не се дължи. В този смисъл искът е доказан по основание и основателен в търсения размер. Доводите на въззивника-ответник са неоснователни. Без значение е същността и назначението на клаузата за едностранна корекция по общите условия, щом противоречи на императивни разпоредби на закона. Смята се за неписана и не може да бъде взета предвид. В разрез със закона – чл. 45, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електроенергия /ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 година/ е доводът, че е допустимо едностранно коригиране на сметка за ползвано електричество. Нормата предвижда съгласуване. Изходът на делото и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът-ответник по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, доказани като сума от 600 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 08.02.2012 година, постановено по гр. дело № 476 по описа на Г.р. с. за 2011 година. Осъжда „Е. Б. П.”-, гр. В. да заплати на К. А. С. от гр. Г.О., ул. „Б.” № *, сумата от 600/шестстотин лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |