РЕШЕНИЕ
№
440
Пловдив, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Пловдив - XX Тричленен състав, в съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДИЧО
ДИЧЕВ |
|
Членове: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар СЪБИНА СТОЙКОВА и с
участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА кнахд № 2686/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ц.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.П., против Решение № 1528/30.08.2023 г., постановено по
АНД № 5625/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 31/2022г. от 13.09.2022г. на Началника на РУ Хисар,
с което на Ц.И.Б. на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето
/ЗЗД/е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Твърди се, че са налице основания на чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Изложени са доводи, че съдът е смесил правната квалификация на
нарушенията с приложимата санкционна разпоредба. Според жалбоподателя
разпоредбите на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗД, предвиждат отделни състави на
административни нарушения и въпреки това е наложено само едно наказание в
нарушение на чл.18 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния
срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1528/30.08.2023 г., постановено
по АНД №5625/2022 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 31/2022г. от 13.09.2022г. на Началника на РУ Хисар, с което на Ц.И.Б.
на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за извършено
административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е
приел, че правилно е ангажирана отговорността на Ц.Б. за нарушение на чл.8,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, както е посочил, че неизпълнението на цитираните разпоредби
се санкционира на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД. Според мотивите на оспорения
съдебен акт, разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗД включва в условията на
кумулативност както неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.3,
така и неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от ЗЗД и при изпълнение на
едно от задълженията по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД не е налице нарушение. За
неоснователно е прието възражението, че не е доказано Ц.Б. да е годен субект на
вмененото му административно нарушение и че към датата на деянието точно той е
трябвало да полага грижа за непълнолетното си дете, като в тази връзка съдът се
е позовал на а чл.122, ал.1 от СК. За неоснователно е прието и възражението, че
НП е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН, доколкото Б. е извършил едно
съставомерно деяние, осъществено чрез бездействие и му е наложено и едно
административно наказание. Направен е извод, че не е налице маловажност на
случая по см. на чл.28 б."а" ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени
факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е
направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят
от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Не се споделя възражението на касатора, че съдът е смесил
правната квалификация на нарушенията с приложимата санкционна разпоредба.
Според чл.8, ал.3 от ЗЗД, родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Според ал.4 на същата разпоредба, ако родителите, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да
осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна
възраст. Следователно в случаите, когато детето е навършило 14, но не е
навършило 18-годишна възраст и се намира на обществено място след 22: 00 часа
родителят има задължението да го придружи лично или ако не може, да осигури
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. Бездействието на родителя ще
е в нарушение на установения ред на държавно управление и ще е общественоопасно
само ако не са изпълнени едновременно и двете изисквания по чл. 8, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД, тоест детето да не е придружено от никое пълнолетно дееспособно лице,
било то негов родител или осигурен придружител. Такава е и процесната хипотеза,
тъй като е безспорно установено, че на 06.07.2022г., около 22.55 часа, детето Ц.Ц.Б.
е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст и се е намирало на
обществено място без придружител. Т.е. налице са и двете форми на
изпълнителното деяние, съставомерни по санкционната норма и като е наложил една
санкция АНО не е нарушил закона. Описанието на нарушението сочи и на двете
форми на изпълнително деяние, които по природата си сочат на дължимо поведение,
ако една от формите не може да бъде попълнена с дължимо поведение: или
непосредствено присъствие на родител или осигуряване на пълнолетно лице като
придружител.
Поради изложеното, правилно районен съд е приел за
неоснователно възражението, че НП е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Касационна инстанция също счита, че случаят не е
маловажен. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност, а напротив касае
се за охрана на действията на родители, попечители или друго дееспособни лица,
които не са осигурили лично присъствие или присъствие на пълнолетно лице да
придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1528/30.08.2023 г., постановено
по АНД № 5625/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |