Р Е Ш Е Н И Е
№ I-74
17.07.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести юни
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 712 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Александър Първи” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Русе чрез управителя С. П. с адрес за връчване: гр.
Русе, ул. „Д-р Петър Берон“ № 9, вх. 1, ет. 2 адв. Тихомир Младенов Трифонов против Решение
№ 546/12.03.2019г. по гр.д. № 4866/2018г. по описа на РС Бургас. Въззивното
дружество е останало недоволно от постановеното съдебно решение, с което изцяло
е отхвърлена исковата му претенция за осъждане на „Комплексни заваръчни
услуги-Бургас” ООД,да му заплати следните суми: 1328,40 лева – главница по фактура
№ 765/30.12.2015 год., 12 000 лева – предявена частично от главницата от
51 102 лева по фактура № 776/30.12.2015 год., и 10 000 лева –
предявена частично от главницата от 15 411,60 лева по фактура №
777/30.12.2015 год., трите издадени на основание неформален договор за
извършване на допълнителни СМР, и 1433,09 лева – сборно обезщетение за забавено
плащане на трите главници за периода 21.12.2017-08.03.2018 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на процесните три главници,
начиная от предявяване на исковата молба – 09.03.2018 год., до окончателното им
изплащане.
Твърди, че решението на РС Бургас е
неправилно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Изводът
на РС Бургас, че не била доказана валидно възникнала облигационна връзка между
страните, надлежно престиране от ищеца и ликвидност на паричните вземания намира
за необоснован като сочи, че тези изводи се основават на това, че по делото
липсвали доказателства за възлагане от страна на ответника на извършване на
допълнителни СМР. Сочи обаче, че липсата на преки доказателства е резултат от
допуснати от съда процесуални нарушения като неправилно не били допуснати до
разпит свидетели. Доказателственото искане било направено още с исковата молба,
а след това и с писмено становище, а и в съдебно заседание, за което липсвало отразяване в протокола.
Намира, че неправилно не били допуснати до разпит свидетели, които ще
установяват факти и обстоятелства по възлагането и изпълнението на работата
като предвид допуснатите нарушения и недопускане на свидетели съдът достигал до
погрешен извод. Сочи за наличие на косвени доказателства, от които се
установявало възлагане и извършване на СМР като акцентира на заключение на
съдебно-техническа експертиза. Твърди, че ответникът не се противопоставял на
извършването на СМР. В заключение счита, че постановеното решение е
необосновано и неправилно и моли да се отмени като вместо него се постанови
друго, с което исковете да бъдат уважени. Моли предвид допуснати от РС процесуални
нарушения, свидетелите да бъдат допуснати до разпит пред въззивна инстанция. Претендира
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна
жалба, с който ответното дружество я оспорва и счита решението за правилно и
обосновано. Намира, че РС Бургас правилно не е допуснал до разпит свидетели,
тъй като се касаело за установяване на договор на стойност над 5000 лева и се
противопоставя да бъдат допускани пред въззивна инстанция. Счита искът за
недоказан по основание и размер. Моли да се потвърди решението на РС Бургас.
С Определение № 1010/03.06.2019г. по
в.гр.д. № 712/2019г. по описа на ОС Бургас съдът намери, че липсва соченото от
въззивника нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице писмен договор
и не може със свидетели да се доказва, че страните са се съгласили да изменят
съдържанието на договора или да го отменят като преодоляването на посочената
забрана е предвидено в чл.
164, ал. 2 ГПК,
които предпоставки в случая не са налице. Със същото това определение въззивната жалба е
внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция страните се представляват от процесуалните си представители като
въззивника поддържа въззивната жалба, а ответникът – отговора на въззивна
жалба, нямат възражения по доклада на съда, нямат искания по доказателствата.
Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от
„Александър първи“ ЕООД за осъждане на „Комплексни заваръчни услуги – Бургас“
ООД да му заплати сумата от 1328,40 лева, представляваща неизплатена цена за
извършени от „Александър първи“ ЕООД и възложени от „Комплексни заваръчни
услуги – Бургас“ ООД строителни услуги по фактура № **********/30.12.2015г.,
ведно със законна лихва от деня на завеждане до окончателното изплащане и 28,09
лева – лихви за забава от датата на поканата 21.12.2017г. до завеждане на иска;
сумата от 12000 лева частично от 51102 лева, представляваща неизплатена цена за
извършени от „Александър първи“ ЕООД и възложени от „Комплексни заваръчни
услуги – Бургас“ ООД строителни услуги по фактура № **********/30.12.2015г.,
ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане
и 1080 лева – лихви за забава от датата на поканата 21.12.2017г. до завеждане
на иска, както и сумата от 10000 лева частично от 15411,60 лева представляваща
неизплатена цена за извършени от „Александър първи“ ЕООД и възложени от
„Комплексни заваръчни услуги – Бургас“ ООД строителни услуги по фактура **********/30.12.2015г.
ведно със законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане, както и 325 лева лихви от датата на поканата 21.12.2017г. до
завеждането на иска. В исковата молба ищцовoто дружество твърди, че сключило
договор с ответното за строителство, по силата на който „Александър първи“ ЕООД
приело да извърши СМР на обект ПСБ (Петролно-снабдителна база) Русе,
собственост на „Лукойл България“ ЕООД срещу възнаграждение в размер на 85000
лева. По време на изпълнение ответното дружество възложило допълнителни СМР,
които не били включени в техническото задание. Ответникът заплатил СМР общо в
размер на 102000 лева с ДДС по фактури №
564/30.06.2015г. и № 745/31.08.2015г. След плащането ищецът продължил да работи
на обекта за довършване и след завършване на площадките работата била приета от
ответника и „Лукойл България“ ЕООД. За извършеното били издадени актове за
извършени СМР и фактури, които били изпратени на ответника и по които се
претендира плащане. Твърди, че СМР били приети, но плащане не било постъпило.
На ответното дружество била изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена
на 21.12.2017г., но плащане отново не било извършено. Претендират плащане на цената
за извършените СМР. Ангажира писмени доказателства и моли да се допуснат до
разпит трима свидетели, с които да установяват обстоятелствата изложени в
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове.
Твърди, че с извършеното плащане търговските отношения са уредени, не били
възлагали допълнително СМР, оспорва извършването на допълнителни услуги и
тяхното приемане. Оспорват представените фактури и протоколи за извършена
работа. Противопоставя се на доказателственото искане да бъдат допуснати до
разпит свидетели.
Представен е договор от 01.06.2015г.
сключен между „КЗУ-Бургас“ ООД и „Александър Първи“ ЕООД, с който възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни срещу възнаграждение СМР на обект ПСБ
Русе срещу сумата от 85000 лева. Срокът за изпълнение е уговорен до 24.11.2015г.
Изрично в т. 13.1 е предвидено, че договорът изразява окончателното съгласие на
страните и отразява последната им воля като замества всички предишни преговори,
уговорки и споразумения между тях като договорът може да бъде изменян или
допълван само чрез писмени анекси, подписани от двете страни.
Ищцовото дружество представя фактури №
745/31.08.2015г. и № 564/30.06.2015г., по които се сочи, че е платена сумата от
102000 лева. Признанието на неизгоден за страната факт обвързва съда с
направеното признание, поради което и следва да се приеме, че сумата е платена.
Представят се фактура № 765/30.12.2015г.;
№ 776/30.12.2015г.; 777/30.12.2015г., подписани от доставчик заедно с протоколи
с описани в тях СМР, които са подписани от изпълнител. Фактурата по своята
правна характеристика е частен документ и същата като едностранно изявление на
страната –издател не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за
посочените в нея обстоятелства. Представя се покана за доброволно плащане до
ответника на задълженията по процесните фактури.
По делото е извършена Съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че счетоводствата на двете дружества са
редовно водени като процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на
ищеца, но не и на ответника.
Приета като доказателство по делото е
съдебно-техническа експертиза, съгласно която описаните СМР в представените акт
обр. 19 към процесните фактури са изпълнени на обекта като описаните СМР във
фактура № 777 и № 765 са различни от описаните в договора и касаят други
подобекти. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да установи
дали платеното от възложителя е за процените СМР, тъй като към това плащане
няма акт за действително извършени СМР.
Прието като доказателство по делото е
уверение № 16/19.02.2019г. от Билдконсулт ЕООД за това, че „Александър Първи“
ЕООД в периода 11.2006г.-09.2017г. е изпълнило СМР на строеж „Терминал за
моторни горива“ гр. Русе, собственост на „Лукойл България“ ЕООД. Соченото
уверение съдът намира, че е недопустимо и не е относимо към предмета на спора.
С определение по чл. 140 ГПК
първоинстанционният съд не е допуснал до разпит свидетелите, което
доказателствено искане е направено с исковата молба. Със становище от
07.09.2018г. ищцовото дружество поддържа предявения иск и моли да се допуснат
свидетели, с които ще установява, че ответникът е възложил извършване на
допълнителни и различни по вид строително-монтажни работи, които не били
включени в техническото задание и в офертата по договора. В проведеното първо
съдебно заседание пред районен съд процесуалния представител на ищеца не е
подновил искането си за допускане на свидетели.
В обжалваното решение РС Бургас е приел,
че не е доказано наличието на допълнително възлагане извън процесния договор за
СМР и не е опровергано насрещното твърдение на ответника, че не са извършвани
работи извън уговореното. Работите са
извършени на обекта, различават се от възложеното, но лисвали данни да е
формирана воля на ответника за възлагането им. Ето защо исковете са отхвърлени.
Съдът счита, че не са налице други
относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението на първа инстанция е
валидно и допустимо.
РС Бургас е сезиран и се е произнесъл по
обективно съединени искове с правно основание чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
акцесорен с правно основание чл. 84, ал. 1, чл. 86 ЗЗД и чл. 286 и сл. ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По главния иск в тежест на ищеца –
изпълнител е да установи наличието на валидно възникнало между страните
облигационно отношение по договор за изработка, че е изпълнил възложената
работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата. В
тежест на възложителя е да докаже, че задължението на изпълнителя не е
изпълнено или е изпълнено лошо, обуславящо възникване на правата по чл. 265 ЗЗД
и че заплатил дължимото възнаграждение.
Между страните не е спорно, че между тях
е съществувало отношение по повод на възложени от ответника дейности за
извършване на СМР на обект – строително –монтажни работи в ПСБ Русе като е
спорно допълнително възлагане на СМР, тяхното извършване, приемане и заплащане
на възнаграждение. По своята характеристика договорът за изработка е
двустранен, възмезден, консенсуален, неформален и по правило установяването на
договорно отношение може да се извърши с всички допустими по закон
доказателствени средства. В този смисъл
договорно отношение между страните се установява от събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност - представения договор, както и изявлението
на ответника, че действително са извършени СМР, които са заплатени, но не се
установява допълнително възлагане на СМР по договора за изработка. Въззивната
инстанция споделя мотивите на РС Бургас като на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях като следва да отговори и на правните доводи, релевирани във въззивната
жалба.
Действително договорът за изработка е
неформален договор, но когато страните са избрали същият да бъде сключен в
писмена форма, обективирали са волята си в писмено съглашение и са постигнали
договореност съглашението да бъде изменяно само по тяхна писмена уговорка, то
следва да се приеме, че е недопустимо със свидетелски показания да се
установява изменение на постигнатото писмено съглашение. При наличие на писмен
договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се
съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването
на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими,
ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените
обстоятелства. В случая още с отговора на исковата молба ответникът се е
противопоставил на разпита на свидетелите, поради което и свидетелските
показания са недопустими и правилно не са били допуснати от първоинстанционият
съд и не е налице соченото във въззивната жалба нарушение на процесуалните
правила.
Представените по делото фактури
обективират съществени елементи, пораждащи правоотношения по договор за
изработка, но същите са първични счетоводни документи, не са подписани от
представител на ответното дружество и затова не притежават материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Съгласно с чл.
182 ГПК
вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата
или организациите, които са ги водили като редовността на счетоводните записвания
е предпоставка за доказателствената сила на същите. Страната, която се позовава
на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания
са редовни по смисъла на чл.
182 ГПК. Отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея може да се приеме като признание на задължението и да
докаже неговото съществуване (така решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). В случая се установява от съдебно-икономическата
експертиза, че счетоводството на ответника е редовно водено, но липсва
осчетоводяване на процесните фактури. Ето защо не може да се приеме, че
ответникът признава процесните задължения.
Установеното от съдебно-техническата
експертиза изпълнение на строителни работи на обекта, претендирани с исковата
молба само по себе си не може да доведе до извод, че именно ответникът е
възложител на тези работи. Не са налице и доказателства, от които да се направи
извод за приемане на работата, претендирана с процесните фактури. В същото
време ищецът признава, че по договора за изработка е извършено плащане на
сумата от 102000 лева, за която вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза не може да посочи дали включва процесните работи, тъй като към това
плащане не е представен акт за действително извършени работи. В този смисъл
ищецът не доказва пълно и главно релевантните за спора факти, поради което и
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По изложените съображения въззивната
инстанция счита, че РС Бургас не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка със събиране на
доказателствата. При анализ на събраните допустими, необходими и относими доказателства
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че не се установява
възлагане от ответника за извършване на работата и правоотношение по договор за
изработка за допълнителни строителни работи, поради което главният иск е
неоснователен. Предвид неоснователност на главния иск е неоснователно и
акцесорната претенция за заплащане на лихва заради забава. По същество
решението на РС Бургас като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.
81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. Предвид изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Александър Първи” ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на „Комплексни заваръчни услуги-Бургас” ООД сумата от 1500 лева
разноски за адвокат пред въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 546/12.03.2019г.
по гр.д. № 4866/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „АЛЕКСАНДЪР ПЪРВИ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Русе, ул. „Коледница“, бл. „Латински“, вх. А, ет. 2-3,
представлявано от управителя С. П. да заплати на „КОМПЛЕКСНИ ЗАВАРЪЧНИ УСЛУГИ -
БУРГАС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 150, вх. Офиси, ет. 1, представлявано от управителя К. Т. сумата
в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) разноски пред въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.