№……………………2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- четвърти тричленен
състав , в закрито съдебно заседание , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
като разгледа докладваното от председателя ч канд. № 1864 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена частна касационна жалба от И. А.Р. с ЕГН ********** срещу определение №
1191/19.05.2021 г. на Административен
съд -Варна по адм. дело № 953/2021 г., с което е оставена без разглеждане негова жалба срещу заповед
№273/26.03.202 1г. на началника на затвора - Варна по налагане на дисциплинарно
наказание по чл.101 , т.3 от ЗИНЗС
„Отмяна на награда, която не е ползвана по заповед № 816/27.08.2020 г. „ . В
частна жалба се твърди допустимост на жалбата предвид общата клауза за
обжалваемост на административните актове , въведена с разпоредбата на чл. 120,
ал.2 от Конституцията на Република
България, както и с оглед дадено тълкуване на тази правна норма от
Конституционния съд в изброени съдебни решения .
В срока
по чл. 232 от АПК началникът на
затвора гр. Варна депозира писмено становище , с което оспорва частната жалба и
я счита за неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл. 111 от ЗИНЗС, като твърди, че съдебния контрол е изключен по
отношение на наложеното дисциплинарно наказание на Р.. Моли да се остави в сила
обжалваното определение.
Варненският административен съд – четвърти тричленен състав , като
обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес от оспорване , поради което е допустима , а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Предмет на инстанционен съдебен
контрол е определение , с което се
оставя без разглеждане жалба срещу наложено дисциплинарно наказание на лишен от
свобода по чл. 101 т.3 от ЗИНЗС, но по аргумент на противното от чл.111, ал.1
от същия нормативен акт заповедта по налагане на подобно наказание не подлежи
на съдебно обжалване . Законодателят е въвел правна
възможност за обжалване по административен ред на всички дисциплинарни
наказания на лишените от свобода , а
пред съд може да се обжалва само на най-тежкото дисциплинарно наказание сред
изброените в чл. 101 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят
твърди допустимост на жалбата срещу наложеното му наказание с довод за
обща обжалваемост на административните актове предвид разпоредбата на чл. 120 ,
ал.2 от Конституцията на Република България . Съгласно тази конституционна
разпоредба гражданите и юридическите лица
могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон.
Цитираното нормативно предписание
въвежда две условия за оспорване пред съд на административните актове : 1.
Същите да засягат оспорващите лица; 2.
да няма законова забрана за съдебно обжалване .
В настоящия случай заповедта по налагане
на дисциплинарно наказание засяга
неблагоприятно субективното право на награда на И.Р. , но нормативната
уредба на специалния закон – ЗИНЗС, не предвижда обжалване пред съд на дисциплинарни наказания по чл. 101, т.3 от
този закон.
На следващо място , жалбоподателят твърди допустимост на своята жалба ,
аргументирайки се е решения на Конституционния съд , но този съдебен орган в
свое решение № 21/ 26 октомври 1995 г. по к.д. № 18/95 г. изрично посочва ,че ограничаване на общата клауза за
обжалваемост на административни актове в определени случаи е призната в чл.120,
ал.2 от Конституцията чрез препращане към закона. Единствено законодателният
орган може чрез закон да изключи определени административни актове от кръга на
съдебно обжалваемите актове, както изключение е налице предвид разпоредбата на
чл.111 от ЗИНЗС.
В подкрепа на правната теза на настоящия
съдебен състав за недопустимост на съдебно обжалване на заповед по налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 101 т.3 от ЗИНЗС е и определение
№ 15749 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12282/2020 г., в което се посочва
че смисълът и целта на ЗИНЗС е да се предвиди съдебен контрол за по-тежките
възможни дисциплинарни наказания, с оглед спазване на основните правата на
лишените от свобода. Видно от разпоредбите на ЗИНЗС производството по налагане
и оспорване на дисциплинарните наказания е регламентирано с императивни, точни
и изискващи стриктно прилагане и тълкуване норми и те не предоставят на субекта
на дисциплинарната отговорност по ЗИНЗС право да се иска от съда да проведе
производство извън определения процесуален контрол за законосъобразност, както
на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, така и на контролния
акт(заповедта ) за проверка по административен ред на нейната правилност.
Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК.
В обобщение обжалваното прекратително
съдебно определение е правилно и не подлежи на отмяна по реда на инстанционния
съдебен контрол, поради което Варненският административен съд- четвърти тричленен състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ В
СИЛА определение № 1191/19.05.2021 г.
на Административен съд - Варна по адм. дело № 953/2021 г. по описа на този съд .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.