Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 998 03 юни 2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Б.Н.
като
разгледа административно дело номер 149 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, вр. с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Р.П.Я. ***, против заповед № 2187 от 07.01.2019 г., издадена от директора
на Агенция „Митници“, с която, на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7,
ал.1, т.6, предл. последно от Закона за държавния служител/ЗДСл/, във вр. с чл.10,
ал.1, изр. второ от Закона за митниците/ЗМ/, е прекратено, считано от
08.01.2019 г., служебното й правоотношение на длъжност старши митнически
инспектор, длъжностно ниво - 8, експертно ниво 4, в Митница Бургас, с ранг I младши.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на процесната заповед. Претендира
разноски. Представена е писмена защита.
Ответникът
по жалбата - директор на Агенция „Митници“,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по
издаване на оспорения административен акт. Претендира разноски. Представена е
писмена защита.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна при следните съображения:
От
административната преписка се установява, че с постановление от 03.11.2016 г.
на следовател в Следствен отдел/СО/ при Специализирана прокуратура/СП/, Р.Я. е
била привлечена като обвиняем по
досъдебно производство №55/2015 г. по описа на СО при СП, за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от
Наказателния кодекс/НК/, за това, че в периода от края на месец септември 2015 г.
до 01.11.2016 г. в с.Лесово, общ. Ямбол и в гр.Бургас, в качеството си на
длъжностно лице- старши митнически инспектор при митнически пункт Лесово, към
Териториалното митническо бюро Бургас, Агенция Митници, е участвала в
организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на три и повече
лица с цел да вършат в страната престъпления по чл.301 и чл.302 НК/л.157 от
делото/.
Със заповед № 3365 от 12.04.2017 г. на директора
на Агенция „Митници“ на Я. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неизпълнение
на служебните й задължения и неспазване правилата на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация и е прекратено служебното й правоотношение без
предизвестие/л.123-125 от делото/.
Заповедта
е оспорена пред Административен съд
Бургас, който с решение № 1542 от
06.10.2017 г., постановено по адм.д.№ 1046/2017 г. е отхвърлил жалбата/л.112-118
от делото/.
Решението на Административен съд Бургас е
отменено с решение № 9242 от 06.07.2018 г., постановено по адм.дело №
14006/2017 г. на Върховния административен съд, който е отменил и заповедта за
налагане дисциплинарно наказание „уволнение“/л.107-111 от делото/.
Със заповед № 4350 от 26.07.2018 г., на основание чл.122, ал.1
ЗДСл, въз основа на решението на ВАС, заявление , рег.№ 32-206230 от 17.07.2018
г. и протокол за явяване на работа, рег.№ 32-208950 от 19.07.2018 г.,
директорът на Агенция „Митници“, е възстановил Р.Я., на длъжност старши
митнически инспектор, длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, Митница Бургас, с
ранг I младши, считано от 19.07.2018 г./л.91 от
делото/.
Към
датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал тази длъжност.
В
декларация по чл.10, ал.1, изр.второ ЗМ/изм.ДВ, бр.98 от 27.11.2018 г., в сила
от 07.01.2019 г./, подадена на 02.01.2019 г., Я. е декларирала, че е подсъдима
за умишлено престъпление от общ характер/л.32 от делото/.
На 07.01.2019 г., директорът на Агенция „Митници“ е издал
заповед №2187, с която, считано от 08.01.2019 г. е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл /прекратяване на служебното
правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3/, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от Закона
за държавния служител/ЗДСл/, във вр. чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за
митниците/ЗМ/ и подадена декларация от служителя по чл.10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците/ЗМ/, поради
обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл.103, ал.1, т.3, тъй като
е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер.
Тази заповед е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, заповед №2187 от 07.01.2019 г. е издадена от
компетентен орган - директора на
Агенция „Митници“, съобразно нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл, като няма спор, че
издателят на административния акт е орган по назначаването за служителите в
Агенция „Митници“ и на него, съобразно закона са възложени правомощията за
налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на служебните
правоотношения в агенцията, и е в предвидената от закона писмена форма.
На
второ място обаче заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на на административнопроизводствените
правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:
Съобразно нормата на чл.108, ал.1 ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
случаите по чл. 107,
ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения.
В заповедта като правно основание за прекратяване на
служебното правоотношение е посочено- чл. 107, ал. 1, т. 5 , вр. чл.7, ал.1, т.6,
предл.последно от Закона за държавния служител/ЗДСл/, във вр.чл.10, ал.1,
изр.второ от Закона за митниците/ЗМ/, както и придобития от Я. ранг на държавна
служба - I младши.
В
мотивите на заповедта като фактически основания за нейното издаване и причини
за прекратяване на служебното правоотношение с Я. е отразено обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите на
чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл, тъй като е подсъдим за умишлено престъпление от общ
характер.
Според
нормата на чл. 107, ал.1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването прекратява
служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън
случаите по чл. 103, ал. 1,
т. 3
ЗДСл.
Правилото
на чл.10, ал.1, изр. второ ЗМ, в приложимата редакция/ДВ, бр.98/2018 г., в сила
от 07.01.2019 г./ гласи, че митническите
служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само
лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер. Ответникът се е позовал и на чл.
7, ал. 1, т. 6 ЗДСл, съгласно който държавният служител
следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове
за заемане на съответната длъжност.
Разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл изрично сочи, че
органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното правоотношение
с държавния служител при обективна невъзможност същият да изпълнява служебните
си задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл. Административният
орган е възпроизвел текста на правната норма, без конкретно да посочи в какво
се изразява неизпълнението на задълженията от страна на жалбоподателя. В
нарушение на изискването на чл.108, ал.1 изр. второ ЗДСл не е посочил в
заповедта фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. Този пропуск е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила тъй като затруднява съдебния контрол за
материалната законосъобразност на оспорената заповед.
В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието „обективната
невъзможност“. Съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДС налага извод, че, за да е
налице хипотезата на тази правна норма е необходимо да бъдат доказани три
правнорелевантни факти: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води
до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната
длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните
по служебното правоотношение.
От
направената в заповедта връзка на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл с чл.7, ал.1, т.6, предл.последно ЗДСл и с чл.10,
ал.1, изр.второ от Закона за митниците може да се направи извод, че се касае за
нова фактическа обстановка, изразяваща се в законодателна промяна - изменение на чл.10, ал.1 от Закона за
митниците, извършена с преходните и
заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./. Промяната на закона се състои в
създаване на изречение второ в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за
митниците, която въвежда изискване, че митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са
привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ
характер. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по
волята на страните по правоотношението, а със закон. Нормативната промяна
представлява основание да се изисква от всяко едно лице, което впоследствие ще
бъде назначавано като митнически орган по смисъла на §1, т.9 ДР ЗМ да отговаря
на установените в 10, ал.1 ЗМ изисквания, но сама по себе си не може да бъде
разглеждана като основание за прекратяване на служебното правоотношение на
лицето, което до този момент е заемало длъжността, поради „обективна
невъзможност“ да продължи да изпълнява
същите задължения и функции, които до този момент е изпълнявало. В случая
липсват данни тази нормативна
промяна да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на
задълженията, заложени за изпълнение на
длъжността на митническия инспектор. Поради това въведеното изискване в
чл.10, ал.1, изр. второ от Закона за митниците, не води до обективна
невъзможност за изпълнение на посочените задължения. При издаването на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган
е длъжен да посочи фактите, описващи случаи на неизпълнение от държавния
служител, по причина на неговото несъответствие с променените изисквания и да
докаже тези факти пред съда, ползвайки съответните доказателствени средства. В
заповедта липсват мотиви в тази насока, бланкетно е посочено, че е налице
обективна невъзможност за Я. да изпълнява задълженията си. Не са наведени твърдения
от ответника и не се сочат доказателства жалбоподателя да е бил в постоянна или
временна невъзможност да изпълнява длъжността, която е заемала, причинена от изменението
на чл.10, ал.1 ЗДСл, т.е. не е установено наличието на втората предпоставка,
обективирана в нормата на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Следователно в разглеждания
случай не е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и не е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Обстоятелството, че
е подсъдима за умишлено престъпление от общ характер, посочено в процесната
заповед, не може да се мотивира приложението на основанието по чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. за прекратяване на
служебното й правоотношение, тъй като не е равнозначно
и не се твърди да е довело до неизпълнение на служебните задължения.
С
издадената заповед са ограничени правата на жалбоподателя непропорционално и в
по-голяма степен от необходимото за спазване на изискването като митнически
служители да бъдат назначавани лица, които са лоялни и пазят авторитета на
институцията, в която работят, съвестни при изпълнение на функциите им като
митнически органи.
Следва
да се посочи, че с последното изменение и допълнение на чл.10, ал.1 ЗМ е
въведено ограничение на правото на труд на митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на ЗМ без да е налице легитимна цел, свързана с
необходимост от защита на обществен интерес и в противоречие с норми на
Конституцията на Република България, на ратифицирани международни актове, по
които България е страна /ЕКПЧ, Всеобщата
декларация за правата на човека на общото събрание на ООН, Международния пакт
за икономически, социални и културни права, Европейска социална харта/, както и
на Хартата на основните права на Европейския съюз като задължителен източник на
първичното право на ЕС, в които правото на труд е провъзгласено и гарантирано
като основно и неотменимо право. Несъмнено съществува обществената потребност
от пълна неопетненост на службата и доверие в действията на митническите
служители, които действат като митнически органи по смисъла на ЗМ, поради което
може да бъде ограничено правото им на труд, но само при доказана по несъмнен
начин нелоялност и неетичност на тези служители, каквато не е налице във фазата
на привличане на дадено лице като обвиняем или в следващата фаза, докато лицето
е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Тези фази от наказателния
процес не могат да се приравнят по своите последици на влязла в сила осъдителна
присъда, които осъденият е задължен да търпи в своята правна сфера. Обратното
означава грубо погазване на презумпцията за невиновност, провъзгласена като
конституционен принцип и гарантирана като основно право от цитираните по-горе
международни актове, както и от чл.31, ал.4 Конституцията на Република
България, въвеждаща забрана за ограничения на правата на обвиняемия,
надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът
трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението,
което е заплатено реално за настоящото производство, предвид направените
доказателствени искания и проведените съдебни заседания, отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и неговия обем, поради което не е
прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този
изход на спор и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 740.90/седемстотин
и четиридесет лева и деветдесет ст./лева, представляващи 10.00/десет/ лева,
дължима и заплатена за производството държавна такса; 8.60/осем лева и
шестдесет ст./ лева - комисионна за превод на таксата; 2.30/два лева и тридесет
ст./ лева-такса за копиране на документи и 720.00/седемстотин и двадесет/ лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ 2187 от 07.01.2019 година, издадена от директора на Агенция „Митници“, с
която, на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1, т.6, пр. последно
от Закона за държавния служител/ЗДСл./ и чл.10, ал.1, изр.второ от Закона за
митниците/ЗМ/, е прекратено, считано от 08.01.2019 г., служебното
правоотношение на Р.П.Я. *** на длъжност старши митнически инспектор,
длъжностно ниво - 8, експертно ниво 4, в Митница Бургас, ранг I младши.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на Р.П.Я. ***, разноски в размер на 740.90/седемстотин
и четиридесет лева и деветдесет ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: