№ 95
гр. Шумен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Съдия:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500231 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260064 от 6.04.2021г. по гр.д.№316/2020г. по описа на НПРС , съдът
е признал за установено по отношение на Ш. Х. Н., с ЕГН ********** и М. И. Н., с ЕГН
**********, двамата от гр. Ш., ул. , №, вх., ет., ап., че И. Н. С., с ЕГН********** от с. Б.,
обл. Ш..., Е СОБСТВЕНИК по наследство от Н.С.И. - починал на 14.09.2003 г. и Х.И.И. -
починала на 27.09.2004 г., на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот,
находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно място от 1 300 кв.м. (хиляда и триста
квадратни метра), за което е отреден УПИ ІІ-139 (втори за сто тридесет и девет) в кв.57
(петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на имота до
регулационната линия на улицата жилищна сграда, навес и гараж, при граници: от две
страни улица, УПИ III-140 и УПИ I- 141, осъдил е Ш. Х. Н., с ЕГН ********** и М. И. Н., с
ЕГН **********, двамата от гр. Ш., ул. , №, вх., ет., ап. да предадат на И. Н. С., с
ЕГН********** от с. Б., обл. Ш... владението на 1/3 (една трета) идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно място от 1 300 кв.м. (хиляда и
триста квадратни метра), за което е отреден УПИ ІІ-139 (втори за сто тридесет и девет) в
кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на имота до
регулационната линия на улицата жилищна сграда, навес и гараж, при граници: от две
страни улица, УПИ ІІІ-140 и УПИ 1-141, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот №77, том VIII, peг. №5730/2007 г., нот.
дело №1202/2007 г. по регистъра на нотариус *, с peг. №*, с район на действие НПРС, за
частта от 1/3 (една трета) идеална част от описания в този нотариален акт имот, признал е ,
че оспорването, заявено от ищеца И. Н. С., с ЕГН********** от с. Б., обл. Ш..., на
представения по делото документ - пълномощно peг. №42/30.04.2003 г. на Кметство - с. Б., в
частта му на частен документ, подписан от посочените в него упълномощители, Е
НЕДОКАЗАНО, осъдил е Ш. Х. Н., с ЕГН ********** и М. И. Н., с ЕГН ********** да
1
заплатят на И. Н. С., с ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 1120
лв. (хиляда сто и двадесет лева).
Решението е обжалвано от двамата ответници Ш. Х. Н. и М. И. Н. , действащи
,чрез пълномощника си адв.М.Д. от ШАК в частта му с която е уважен искът на ищеца по
чл.108 от ЗС и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот №77, том VIII, peг. №5730/2007 г., нот. дело №1202/2007 г. по регистъра на
нотариус *, с peг. №*, с район на действие НПРС, за частта от 1/3 (една трета) идеална част
от описания в този нотариален акт имот като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявеният иск.
Въззиваемият И. Н. С. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Т. М. от ШАК е
депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно удостоверение за наследници №АР-2016-105/430 от 21.11.2019 г. на Кметство - с.
Б. наследодателят на страните Н.С.И. e починал на 14.09.2003 г. и е оставил за законни
наследници съпругата си Х.И.И. - починала на 27.09.2004 г. и децата си: сина си И. Н. С.
(ищец по делото); сина си Х. Н. С. и дъщеря си Е. Н. Ш.. Двамата ответници са съпрузи,
сключили граждански брак през 1993 г., като ответникът Ш. Х. Н. е син на Х. Н. И..
Приживе наследодателят Н.С.И. и съпругата му Х.И.И. са били собственици на недвижим
имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., представляващ дворно място от 1 300 кв.м., с построените
в него полумасивна жилищна сграда, сайвант и дам, съставляващо парцел ІІ-139 от кв.57 по
плана на селото, който урегулиран ще съдържа 1 300 кв.м., при граници: от две страни
улици, И.С.Х. и С.Х.М.-К., което е видно от договор за покупко-продажба, за който бил
съставен нотариален акт №16, т.1, дело 50/1972 г. на НПРС. С протокол №6/03.09.1980 г. на
Х. Н. С. била дадена строителна линия за къща в източната част на парцела до границата с
улицата, която била построена и не е спорно между страните , че в нея Х. С. живял със
своето семейство. С нотариален акт№77, том VIII, peг. №5730/2007 г., нот. дело №1202/2007
г. по регистъра на нотариус *, peг. №*, с район на действие НПРС, ответникът Ш. Х. Н. бил
признат за собственик по давностно владение на следния имот: дворно място от 1 300 кв.м.,
за което е отреден УПИ ІІ-139 в кв.57 по плана на с. Б., заедно с построените в имота
жилищна сграда, лятна кухня и стопански сгради, при граници: от две страни улица, УПИ
ІІІ-140 и УПИ 1-141. Видно от представената от него декларация по чл.14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№11617000990/23.03.1998г. имота бил
деклариран от него на 23.03.1998г., като той посочил ,че е придобил имота ,чрез дарение.
Видно от представеното пълномощно от 30.04.2003г. Х. Н. С. и Х.И.И. упълномощили
ответника да ги представлява пред Служба по вписванията при PC - Нови пазар и при
съответния нотариус, с район на действие PC - Нови пазар, при извършване на дарение на
собствения им имот, описан в нотариален акт НА №16, т.1, дело 50/1972 г. на НПРС,
находящ се в с. Б., „от 1 300 кв.м., с построените в него полумасивна жилищна сграда,
2
сайвант и дам, съставляващо парцел ІІ-139 от кв.57“.
От заключението на вещото лице по назначената от НПРС съдебно-техническа
експертиза се установява , че в процесното УПИ ІІ-139 в кв.57 по плана на с.Б. общ.К.
обл.Ш. има две сгради съгласно плана на с.Б. ,одобрен със заповед №392/1969г. - ПМЖ
полумасивно жилище разположено в североизточната част на ъгъла на двете улици –
сградата не съществува и ПМС- полумасивна стопанска постойка с навес разположена на
северозападната част на имота на уличната регулация и на имотната граница с УПИ І -141
кв.57- сградата не съществува. Описаните в НА №16 том І дело №50/1972г. сгради не
съществуват. През 1980г. на името на Х. Н. С. е издаден протокол №6/3.09.1980г. за
строителна линия на жилищна сграда с размери 11.28 м. на 8.32м. на източната улична
регулация. Жилищната сграда построена през 1980г. не е нанесена на плана в с.Б. , до нея
има долепена лятна кухня и санитарно помещение –баня. В имота има още една сграда –
жилищна , навес и гараж ,разположени на северната регулационна линия на улицата.
Сградата е едноетажна с три жилищни помещения , санитарен възел баня ,навес и гараж.
Сградата не е нанесена на плана на с.Б. .Основите на сградата са бетонови ,стените са от
тухли четворки с период на изграждане 1980-1985г. В заключение вещото лице сочи ,че в
имота има построени следните сгради 1-Жилищна сграда на името на Х. Н. С. съгласно
протокол №6/3.09.1080г. за строителна линия на източна улична регулация , с година на
изграждане 1980г. , 2-лятна кухня долепена до жилищна сграда 1 ,санитарно помещение
/баня/ долепено до лятна кухня 2 . 4 –Жилищна сграда разположена на северната
регулационна линия , година на изграждане 1980-1985г. 5- Навес разположен на северната
регулационна линия между жилищната сграда и гаража , година на изграждане 1980-1985г. ,
6 –Гараж разположен на ъгъла на северната и западната регулационни линии, година на
изграждане 1980-1985г. Имотът описан в НА на наследодателя на ищеца и в НА на
ответника е УПИ ІІ-139 в кв.57 по плана на с.Б. общ.К. обл.Ш. . В съдебно заседание
вещото лице е изложило ,че за посочените постройки с №2,3,4,5 и 6 от заключението няма
издадени разрешения за строеж ,но тъй като са построени пред 1989г. са търпими сгради.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна пред НПРС
О.Х.Ш. женен за сестрата на ищеца ,Ф.М.А. съсед на страните от същото село , и Ф.С. С.а
съпруга на ищеца се установява ,че ищецът живял с родителите си до 1989г. и заедно с тях
всичките заминали за Р.Турция , като свидетелят се върнал в селото след 3 месеца. И. се
оженил за съпругата си през 1994г. и живеел заедно с нея и родителите си в къщата . И.
оставил къщата под грижите на техен съсед да я гледа. След 2-3 месеца се завърнал и
бащата на ответника ,който имал друга къща в същото дворно место , построена със
съгласието на собствениците на имота –родителите на ищеца. Те заявили ,че половината от
дворното место ще е за ищеца, а другата половина за бащата на ответника. И. живял в
Р.Турция и до 1998г. не се бил връщал. Ответникът се оженил през 1993г. и се обадил на
ищеца в Р.Турция да му разреши да се ожени в неговата къща и ищецът му разрешил. В
къщата мебелите били на ищеца и тя цялата била обзаведена от ищеца. Ш. живял в къщата
около 2 години, ползвал мебелите на ищеца и после се преместил да живее в гр.Ш. ,където
работел и си закупил къща. После заминал да работи в А.. Родителите на И. не били
споделяли с него и съпругата му ,че имат намерение да дадат къщата на ответника. И. си
идвал всяка година . През 2005г. ответникът съборил старата къща която била купена от
родителите на ищеца през 1972г. Тогава , задната стена се наклонила и свидетелят заедно с
ищеца и един майстор от с.П. Ф. ремонтирали тази стена и изляли бетонови основи на
трите стаи , като банята имала бетонна основа. За ремонта платил ищеца. Родителите на
3
ищеца всяка година си идвали за лятото и стояли в имота си и се връщали в Р.Турция
септември-октомври месец. Преди две години на сватбата на сестрата на ответника той
заявил на ищеца да не влиза в къщата без негово разрешение и ищецът тогава разбрал ,че
къщата била прехвърлена и бравите били сменени. И. преди да замине за Р.Турция оставял
пари за заплащане на консумативните разходи на бащата на ответника. Ш. и баща му не
били влагали пари за ремонт на къщата. Постройките които били до съборената стара къща
и по–надолу били построени от ищеца и материалите за тях били докарани от свидетеля и
му били заплатени от ищеца. Тези постройки представлявали три стаи и санитарен възел.
През 2015г. И. ремонтирал тези постройки и излял бетон в стаите ,направил ремонт в банята
, ел инсталация , ремонтирал чешмата ,като му помагал свидетелят Ф.. Свидетелят Ф. бил
влизал в тази къща много пъти и все заварвал там обзавеждането на ищеца. Ш. засадил само
5 дръвчета в двора. Не бил правил ремонти ,нямал негови мебели и не бил давал пари за
извършените от ищеца ремонти . Съдът кредитира тези показания на свидетелите на ищеца ,
тъй като са последователни, логични и непротиворечи.
Свидетелите разпитани на страната на ответника твърдят ,че дядото и бабата на
ответника му дарили къщата приживе и я оставили на него. Свидетелят М.И. твърди ,че
ответникът бил правил ремонти в къщата ,но не знаел какви точно и не е наясно с
намиращите се в имота постройки . Свидетелите не са запознати със семейната история на
страните ,свидетелката В.Ю. не е влизала вътре в къщата. Свидетелите били виждали в
имота и ищеца ,който като се връщал отсядал в къщата. Ответникът от 15-16 години живеел
в чужбина . Той бил посадил овощни дървета в двора. Не е ясно свидетелите за коя точно
къща от съществуващите в дворното место къщи свидетелстват. Свидетелят Х. Н. С. ,баща
на ответника свидетелства ,че синът му поставил катинар на къщата , построена през 1982г.
и състояща се от три стаи преди 4-5 месеца , преди да започне делото. Старата къща на
родителите му синът му я съборил тъй като се саморазрушавала. Имало постройки след
старата къща ,които били строени през 1982г. , когато старата къща на родителите му
съществувала. В тези три стаи живял ищецът заедно със съпругата си за която се оженил
през 1994г. , като през 1989г. те заминали за Р.Турция. Когато се връщали те отсядали там.
Консумативните разходи за имота ги плащали свидетелят и синът му ,като ищецът само
един път му оставил пари за заплащането на такива разходи. Родителите на ищеца били
подарили къщата на ответника .
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответниците иск правно основание чл.108 от ЗС, като
претендира да се признае за установено ,че той е собственик по наследство на 1/3 (една
трета) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно
място от 1 300 кв.м. (хиляда и триста квадратни метра), за което е отреден УПИ ІІ-139
(втори за сто тридесет и девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с
построените в северната част на имота до регулационната линия на улицата жилищна
сграда, навес и гараж, при граници: от две страни улица, УПИ ІІІ-140 и УПИ І-141 и да му се
предаде владението върху този недвижим имот от двамата ответници .
4
За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е
собственик и че той се намира във владение на ответниците, които го владеят без правно
основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните
предпоставки , а ответниците, че владеят на правно основание .
Ответниците твърдят ,че владеят имота от 1997г. до 2007г., когато са се
снабдили с нотариален акт за придобиване на имота по давност , както и от 2007г. до
настоящият момент. Ищецът в качеството си на законен наследник на двамата си починали
родители е наследил 1/3 ид.част от процесният недвижим имот , като той е наследил и
осъществяваното приживе от законните му наследници владение върху имота. Установи се
по делото от СТЕ и от свидетелските показания, че в наследственият имот има построени
жилищна сграда - едноетажна от три жилищни помещения, санитарен възел/баня/ , навес и
гараж на северната регулационна линия намиращи се до съществувалата стара къща
описана в НА№16/1972г., която вече е съборена и не съществува, които са били построени
от ищеца приживе на родителите му. Предвид факта ,че за тях не е имало учредено право на
строеж, те по правилата на приращението са станали собственост на собствениците на
поземленият имот –родителите на ищеца и в качеството му на техен законен наследник
ищецът е наследил 1/3 от дворното место и 1/3 от построените в северната част на имота до
регулационната линия на улицата жилищна сграда №4 , навес №5 и гараж №6 съгласно СТЕ
и скицата към нея –Приложение №1 . Те са построени преди 1989г. в периода 1980-1985г. и
са търпими сгради съгласно заключението на вещото лице по СТЕ .
По делото се установи ,че двамата му родители са владяли процесният имот и всяка
година са се връщали в него и са го ползвали необезпокоявано ,като не се доказа ,че са
предали на ответниците владението върху него. С представеното пълномощно от
30.04.22003г. не се доказва ,че те са дарили имота на ответника ,тъй като не е спазена
нотариалната форма, която е необходима за действителността на такава сделка . Дарението
не може да се доказва и със свидетелски показания. Също така от текста на пълномощното
не се установява , двамата упълномощители да са предали на ответника владението върху
собственият им недвижим имот , нито се доказа по делото ответниците да са им отнели това
владение. С пълномощното двамата упълномощители само са упълномощили ответника да
ги представлява пред СП при НПРС или пред съответният частен нотариус , като в
пълномощното е посочено ,че то се отнася само за имота описан в НА№16/1972г. т.е. за
старата къща ,която вече не съществува и е съборена ,съгласно СТЕ и твърденията на
разпитаните по делото свидетели, а не за къщата построена на северната регулационна
линия , която е предмет на делото . По делото не се доказа ,че ответниците са владяли
процесният имот и в периода след като ищецът е наследил имота. Установи се по делото ,че
двамата ответници са били допуснати от ищеца да ползват процесният имот през 1993г. по
повод на сключеният между тях граждански брак ,като те са живели там две години ,след
което са заминали да живеят в гр.Ш. ,където са си закупили къща и след това са заминали да
живеят в чужбина ,където се намират и по настоящем. Двамата ответници са имали в случая
5
качеството на държатели на имота, тъй като само са го ползвали ,а не на негови владелци.
За да се превърнат във владелци на имота и да придобият собствеността върху целият имот
по силата на давност, те е следвало да отблъснат владението на съсобственика на имота -
ищеца и да доведе до знанието му намерението си да своят имота и да го уведомят ,че
отказват да признаят правата му на собственик, като не оставят у ищеца съмнение за
новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната практика.
Ако държател се позовава на придобивна давност за чужда вещ той трябва да докаже при
спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо собственика
намерението да владее неговият имот за себе си. Следователно е в тежест на ответниците
и те трябваше да докажат по делото , че не само са ползвали имота в продължение на 10г. ,
но също така и фактът ,че анимусът им да го държат за себе си е бил изразен изрично и
демонстриран пред ищеца. Знанието у ищеца , че ответниците са започнали да своят имота
не може да се предполага , а то трябва да се докаже от тях при условията на пълно и главно
доказване , което те не успяха да установят по делото. Владението върху имот не може да е
установено по скрит начин. Ответниците не доказаха по делото ,че са владяли процесният
имот и владението им е било постоянно ,непрекъснато , спокойно ,явно ,несъмнено и с
намерение да се държи веща ,като своя собствена, което намерение те са демострирали .От
показанията на свидетелите разпитани на страната на ответниците не се установи по
безспорен и категоричен начин ,че те са владяли точно и именно процесният имот като
свой собствен и са уведомили ищеца , че вече не са само държатели , а са започнали и да
го своят и ,че отказват да признаят правото му на собственост относно процесният имот.
Свидетелите свидетелстваха ,че ответникът посадил в двора овошки ,но това не води до
извода ,че той вече не е само ползвател на имота и е променил държането на имота във
владение . Установи се ,че ищецът е уведомен изрично за собственическите намерения на
ответника едва преди две години на сватбата на сестрата на ответника , а поставянето на
катинар на имота от ответника е станало преди 4-5 месеца. Това , че ищецът не е живял
непрекъснато в наследственият си имот не води до погасяване и загубване на правото му на
собственост и не обосновава извода ,че той по този начин се е отказал от правото си на
собственост по отношение на процесният имот .
Предвид гореизложеното , съдът приема за установено по делото ,че ищецът е
собственик по наследство на 1/3 ид.част от процесният имот- дворно място от 1 300 кв.м.
(хиляда и триста квадратни метра), за което е отреден УПИ 11-139 (втори за сто тридесет и
девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в северната част на
имота до регулационната линия на улицата жилищна сграда№4, навес№5 и гараж№6, при
граници: от две страни улица, УПИ III-140 и УПИ I- 141 съгласно скицата на вещото лице -
Приложение №1 по СТЕ, на стр.158 от дело №316/2020г. по описа на НПРС,
приподписаната от съда, която да се счита за неразделна част от настоящото решение и
ответниците да се осъдят да им предадат владението върху тази идеална част от имота,
като ответниците не доказа по делото ,че са придобили имота по давност на осн.чл.79
ал.1 от ЗС и следователно го владеят без правно основание.
6
Поради това и издаденият в полза на ответниците нотариален акт за собственост на
недвижим имот №77, том VIII, peг. №5730/2007 г., нот. дело №1202/2007 г. по регистъра на
нотариус *, с peг. №*, с район на действие НпРС следва на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се
отмени в частта му с която се засяга правото на собственост на ищеца за притежаваната от
него 1/3 ид.част от имота.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на жалбоподателите на тях не им се
следват разноски по делото , а въззиваемата страна не претендира такива за настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260064 от 6.04.2021г. по гр.д.№316/2020г. по описа
на НПРС в частта му с която , съдът е признал за установено по отношение на Ш. Х. Н., с
ЕГН ********** и М. И. Н., с ЕГН **********, двамата от гр. Ш., ул. , №, вх., ет., ап., че И.
Н. С., с ЕГН********** от с. Б., обл. Ш..., Е СОБСТВЕНИК по наследство от Н.С.И. -
починал на 14.09.2003 г. и Х.И.И. - починала на 27.09.2004 г., на 1/3 (една трета) идеална
част от следния недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. Ш., а именно: дворно място от 1 300
кв.м. (хиляда и триста квадратни метра), за което е отреден УПИ ІІ-139 (втори за сто
тридесет и девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с. Б., заедно с построените в
северната част на имота до регулационната линия на улицата жилищна сграда №4, навес №5
и гараж №6 , при граници: от две страни улица, УПИ III-140 и УПИ I- 141, съгласно скицата
на вещото лице - Приложение №1 по СТЕ, на стр.158 от дело №316/2020г. по описа на
НПРС, приподписаната от съда, която да се счита за неразделна част от настоящото
решение, осъдил е Ш. Х. Н., с ЕГН ********** и М. И. Н., с ЕГН **********, двамата от
гр. Ш., ул. , №, вх., ет., ап. да предадат на И. Н. С., с ЕГН********** от с. Б., обл. Ш...
владението на 1/3 (една трета) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Б.,
обл.Ш., а именно: дворно място от 1 300 кв.м. (хиляда и триста квадратни метра), за което е
отреден УПИ ІІ-139 (втори за сто тридесет и девет) в кв.57 (петдесет и седем) по плана на с.
Б., заедно с построените в северната част на имота до регулационната линия на улицата
жилищна сграда №4, навес №5 и гараж №6 , при граници: от две страни улица, УПИ ІІІ-140
и УПИ І-141, съгласно скицата на вещото лице - Приложение №1 по СТЕ, на стр.158 от
дело №316/2020г. по описа на НПРС, приподписаната от съда, която да се счита за
неразделна част от настоящото решение, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост на недвижим имот №77, том VIII, peг. №5730/2007 г., нот.
дело №1202/2007 г. по регистъра на нотариус *, с peг. №*, с район на действие НПРС, за
частта от 1/3 (една трета) идеална част от описания в този нотариален акт имот, осъдил е Ш.
Х. Н., с ЕГН ********** и М. И. Н., с ЕГН ********** да заплатят на И. Н. С., с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 1120 лв. (хиляда сто и двадесет
лева).
Решението в останалата му част е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
7
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
8