№ 1058
гр. Бургас, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. О. Р., ЕГН **********, законен представител на
„М.П.“ ООД, ЕИК ********* срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на
МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се,
че не е доказано кой е управлявал автомобила, като се посочва, че превозното средство е
собственост на дружество и се управлява от множество лица, като управителят не може да
посочи, кой е управлявал, доколкото се носи наказателна отговорност по чл. 313 НК.
Оспорва се, че на процесния участък е имало ограничение на скоростта. Сочи, че не е ясно
дали жалбоподателят е наказан в качеството на законен представител на юридическото лице
собственик на автомобила, или като водач на процесното МПС. Намира, че е налице
неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като в електронния
фиш са посочени нормите на чл.21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното преписката писмо се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Счита за доказани нарушението и вината на жалбоподателя. Поддържа, че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
електронния фиш като законосъобразен да бъде потвърден.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на „М.П.“ ООД е бил
издаден от АНО електронен фиш серия К № ******* за това, че на 01.07.2022 г. в 09:41 часа
в гр. Бургас, по ПП I-6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“ в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“ с
автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на „М.П.“
ООД лек автомобил „Пежо 208” с рег. № ******** е бил управляван със скорост 72 км/ч или
с 22 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка 3 % при измерването. При
заснемане на автомобила от техническото средство е изготвен клип № 63947.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Неоснователно се възразява в жалбата, че електронният фиш е издаден от „неизвестно
лице“, което представлява нарушение на процесуалните правила. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени задължителните реквизити на електронния фиш, като посочване на служителя,
който го е издал, не е част от задължителното съдържание.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възраженоето в жалбата, че е налице неяснота по отношение на правната
квалификация на нарушението, за което е бил наказан жалбоподателят. Правилно в
електронния фиш е отразена правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на
движение на превозните средства предвид тяхната категория и пътния участък, по който се
движат (населено място, извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на
същата норма предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за
движение от тази по ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак. Настоящият случай е
именно такъв. Касае се за нарушение на разрешена скорост за движение в населено място,
но установена с пътен знак В-26, а не от изрично предвидените в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ето
2
защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена
като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил
„Пежо 208” с рег. № ********, е бил управляван в гр. Бургас по ПП I-6, км.494+910 до
магазин „Е.Б.“ в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“ със скорост 72 км/ч при въведена със знак
В-26 разрешена скорост в населено място до 50 км/ч. Скоростта е била установена с
автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол. В преписката е наличен снимков материал на
автомобила и на автоматизираното техническо устройство. От наличен в преписката
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 23) се
установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение в гр.
Бургас по ПП I-6, км.494+910 до магазин „Е.Б.“, като в протокола е посочена и посоката на
контрол на средството, а именно в посока от кв. „П.к.“ към кв. „В.“. Техническото средство
е било поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № А7863КК. Видно от
протокола за използване на автоматизирано технческо средство (л.23 от делото) се
установява, че на процесния участък е бил поставен пътен знак, въвеждащ ограничение за
скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 50 км/ч. Следователно
безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за
движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно
разстояние от техническото средство за контрол (1200 метра), което е позволявало да бъде
възприет от водачите, които да съобразят скоростта на движение на автомобилите съгласно
въведеното ограничение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „М.П.” ООД. Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е законен
представител (един от собствениците на капитала и управител) на „М.П.“ ООД. Видно от
електронния фиш отговорността на жалбоподателя е била ангажирана в качеството му на
законен представител на юридическото лице – собственик на автомобила, като това
обстоятелство изрично е отразено в електронния фиш. В тази връзка съдът не споделя
възражението в жалбата, че не става ясно дали жалбоподателят е бил санкциониран в
3
качеството му на законен представител или на лице, което е управлявало автомобила. По
делото липсват данни за подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
поради което правилно АНО е ангажирал отговорността му за процесното нарушение. Тук
следва да се посочи, че звучи несериозно и неубедително поддържаното възражение, че след
като автомобилът е собственост на дружество и се управлява от множество лица, законният
представител няма как да знае, кой е управлявал на процесната дата и час, поради което не
може да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, тъй като носи наказателна отговорност
по чл. 313 НК. След като жалбоподателят притежава 98% от капитала на дружеството
(видно от справка от търговския регистър) и е негов управител, нелогично е да се твърди, че
не знае кой управлява собствения на дружеството автомобил и най-малкото няма как да
разбере този факт. Още повече законодателят изрично е предвидил ангажиране на
отговорност на законния представител на дружесвтото, без да се изисква от АНО да
изследва кой е бил действителният водач на автомобила по време на извършване на
нарушението. Това е абсолютно в правото на законния представител, ако желае да подаде
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и да посочи кой е управлявал автомобила, като
обстоятелството, че се носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, не го
освобождава от административнонакзателна отговорност, ако не посочи действителния
водач. Ако за законния представител на дружеството-собственик на автомобила е
„абсолютно невъзможно“ да разбере кой е управлявал, както се твърди в жалбата,
единствено в негова тежест е да понесе отговорността за извършеното нарушение.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство TFR – 1M, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил
издаден електронен фиш.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане
на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 22 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
4
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш e законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на В. О. Р., ЕГН **********, законен представител на „М.П.“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5