Определение по дело №36356/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30009
Дата: 30 август 2023 г. (в сила от 30 август 2023 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20231110136356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30009
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110136356 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Б. Р., чре
адв. В. К. от САК, с пълномощно, срещу „Неткредит“ ООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. –
частичен иск при пълна цена на иска от 395 лева, представляваща
възнаграждение за кредитодателя за предоставения кредит и сума платена без
основание по договор за потребителски кредит № 201810300312590059 от
30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /29.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на 30.10.2018 г. ищецът сключил договор за
потребителски кредит № 201810300312590059 с „Неткредит“ ООД за сумата
в размер на 1 000 (хиляда) лева. В чл. 4, ал. 3 от процесния договор е
уговорено, че в срок до края на следващия ден от сключването,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 1068 лева със срок на
валидност до 01.02.2019 г. Според чл. 6, ал. 1 от договора при непредставяне
на изискуемата гаранция по смисъла на чл. 4, ал. 3 от договора,
кредитополучателя дължи на дружеството неустойка в размер на 327 лева, а
според чл. 6, ал. 2 от договора неустойката се начислява на месец, считано от
изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Сочи, че на ищеца е начислена
неустойка в размер на 327 лева поради непредоставяне в срок на банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция. В чл.
11, ал. 1 от договора е уговорено, че фиксираният годишен лихвен процент е в
размер на 40,36 %, а в чл. 11, ал. 2 от договора е посочено, че
кредитополучателят погасява задълженията си по договора на равни месечни
вноски, съгласно погасителен план /на 3 месечни вноски/, като общият размер
на сумата, която следва да се върне е в размер на 1 068 лева. Ищецът е погаси
1
изцяло сумата по процесния договор за кредит в размер на 1395 лева. Счита,
че процесният договор е нищожен поради противоречието му с императивни
правни норми. На първо място недействителността на договора се
аргументира с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената в закона форма. Намира, че в случая следва да бъде спазена и
процедурата за предоставяне на финансови услуги от разснояние,
регламентирана в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че договорът не е надлежно
подписан, така както изисква ЗЕДЕУУ. Отделно, контрактът не е написан по
ясен, разбираем за всичките си елементи начин, не са спазени изискванията за
форма и размер на шрифта. Не е налице съществен елемент от договора –
липсва в съдържанието на последния ГПР по кредита, като тук е отбелязано,
че е посочен само и единствено процент на ГПР, без обаче да е ясно кои
данни са използвани за неговото изчисляване. Същевременно твърди, че
посоченият в съглашението размер на ГПК не отговаря на действителността,
като истинският размер е 158 %. Отделно, твърди, че клаузата за неустойка е
типичен пример за накърняваща добрите нрави така и поради това се явява
недействителна и недължима. Счита клаузата за обезпезения за
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, а и клаузата не е индивидуално
уговорена. В подкрепа на своите доводи, излага практика на СЕС. Обобщава,
че грешното посочване на ГПК следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, респективно целият
договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Заключва,
че от общият размер на платените 1395 лева, 1000 лева е действитено
предоставеният размер на кредита, а сумата от 395 лева се явява недължимо
платено възнаграждение на ответника. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи иска и да присъди съдебно-деловодни разноски, в
това число за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника, като
в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Неткредит“ ООД, чрез юрк.
Петко Палазов, в който се съдържат твърденията, че искът е недопустим,
поради липса на уточняване на редица заявени от ищеца факти. На следващо
место се оспорва начисляването на неустойка в размер на 327 лева, като се
признава сключването на договора за кредит при фиксиран лихвен процент в
размер на 40.36 % и ГПР в размер на 48,72 %. Относно действителността на
договора за кредит, ответникът навежда, че същият е сключен от разстояние
по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като същият е подписан от ищеца, ведно с
прилжоимите ОУ, посредством електронен подпис по смисъла на Регламент
(ЕС) № 910/2014 г. на ЕП и Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електроннни транзакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/83/ЕО (Регламент (ЕС) №
910/2014 г.) Обяснява, че само в случаите на променлив лихвен процент по
смисъла на параграф 1, т. 5а от ДР към ЗПК законът изисква сочената от
ищеца методика на изчисление или нито националният закон, нито Директива
2008/48/ЕО поставят като изискване към съдържанието на договора
2
посочване на компонентите на ГПР. Навежда, че в ГПР не се включват
сумите, дължими от потребителя за енспазване на задълженията му по
договора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска и да
присъди на ответника направените разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът признава обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 201810300312590059 от
30.10.2018 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40.36 % и ГПР в
размер на 48,72 %., и понеже горепосочените се признават от страните, не се
нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличие на неравноправност и нищожност на посочените от него
клаузи в договора, в това число нищожност на процесната клауза за
неустойка поради непредоставяне на обезпечение – гаранция, издадена от
небанкова финансова институиця или банкова гаранция;
2. заплащане на сумата от 50 лева за погасяване на задължения по
договора за кредит без изначално валидно правно основание за това
имуществено разместване;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на платената сума, тоест, че сумата е била заплатена от ищеца, респективно
получена от ответника въз основа на валидна/и клауза/и от договора.
По отношение на направените от страните доказателствени искания
съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени доказателства, да бъде допуснати
съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и
да бъде допусната съдебно компютърно-техническа експертиза с поставена в
отговора на исковата молба задача. На основание чл. 183 от ГПК ответното
дружество следва да бъде задължено да предостави в оригинал договор за
потребителски кредит № 201810300312590059 от 30.10.2018 г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредит, Погасителен план и Общи условия. Искането на ищеца за
задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да предостави по делото
справка от счетоводството си за всички извършени плащания от страна на
ищеца за погасяване на задълженията му по потребителски кредит №
201810300312590059 от 30.10.2018 г. е неоснователно, доколкото този въпрос
ще е предмет на изследване от експерт по допуснатата от съда ССчЕ.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 192 от ГПК е нередовно,
доколкото не е представена нарочна писмена молба, която да се връчи на
третото неучастващо по делото лице, в който смисъл следва да се дадат
указания на ищеца, като при неизпълнение доказателственото искане ще бъде
оставено без уважение.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр.
3
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Л. Б. Р. да уточни в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение, с нарочна молба, с препис за другата страна,
основанието и начина на формиране на пълния размер на иска (частично
предявен за 50 лева) в размер на 395 лева, доколкото се твърди, че е
начислена само неустойка в размер на 327 лева, а за разликата над тази сума
до пълния размер от 395 лева е неясно основанието за заплащане и начина на
формиране на сумата, като при неизпълнение в срок, исковата молба ще бъде
върната.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50
лв. – частичен иск при пълна цена на иска от 395 лева, представляваща
възнаграждение за кредитодателя за предоставения кредит и сума платена без
основание по договор за потребителски кредит № 201810300312590059 от
30.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /29.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 201810300312590059 от 30.10.2018 г. при фиксиран
лихвен процент в размер на 40.36 % и ГПР в размер на 48,72 %.
Посочените обстоятелства се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
наличие на неравноправност и нищожност на посочените от него клаузи
в договора, в това число нищожност на процесната клауза за неустойка
поради непредоставяне на обезпечение – гаранция, издадена от небанкова
финансова институиця или банкова гаранция;
2. заплащане на сумата от 50 лева за погасяване на задължения по
договора за кредит без изначално валидно правно основание за това
имуществено разместване;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докажат, че е налице основание за
задържане на платената сума, тоест, че сумата от 50 лева (частично от 395
лева) е била заплатена от ищеца, респективно получена от ответника въз
основа на валидна/и клауза/и от договора.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на
спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
4
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 350 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ангелина Тодорова Божилова,
специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да
бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения
депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно компютърно-техническа
експертиза със задача, поставена в отговора на исковата молба. Определя
депозит в размер на 150 лева, който следва да бъде внесен от ответното
дружество в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Мариетка Енева Боджакова,
специалност: Електронна техника, Счетоводство и контрол, Международни
счетоводни стандарти, Курс за работа с микрокомпютърна техника и
програмен продукт „КОНТО“, Съдебни финансово-икономически експертизи,
Съдебни електро-технически експертизи, с адрес: София-1303, ул. Отец
Паисий 3, вх. А, ет. 3, ап. 4, с тел. номер 0887 675 954, която да бъде
уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Неткредит“ ООД, на основание чл. 183, ал. 1
от ГПК, да представи по делото в оригинал следните документи: договор за
потребителски кредит № 201810300312590059 от 30.10.2018 г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредит, Погасителен план и Общи условия, като при съгласно чл. 183, ал. 1,
изр. 2 от ГПК, ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 от ГПК да предостави по делото справка от
счетоводството си за всички извършени плащания от страна на ищеца за
погасяване на задълженията му по потребителски кредит №
201810300312590059 от 30.10.2018 г.
УКАЗВА на ищеца Л. Б. Р., чрез адв. К., в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението да представи по делото нарочна писмена молба по смисъла
на чл. 192, ал. 1 от ГПК с адресат трето за спора лице „Изипей“ АД, което да
представи по делото исканата информация, като при неизпълнение в срок на
дадените указания, доказателственото искане на ищеца ще бъде оставено без
уважение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
5
08.11.2023 г. от 9:45 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач –
и препис от исковата молба и приложенията към нея.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, че най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените
искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и
представи доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6