Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в
публично заседание на 02.07.2018година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.3327/18г.
за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на 127а ал. 2 във вр. с ал. 1 от
СК.
Пред
ПлРС е депозирана молба от С.К.К., като баща и законен представител на децата К.,
род. на ***г. и В., род. на 28.06.20108г. против Г.В. С., в която се твърди, че
ответницата е майка на малолетните деца, че родителските права върху тях са
предоставени на бащата, но майката не осъществява нито лични контакти с тях,
нито заплаща издръжка от постановяване на решението за развод между родителите.
Твърди, че не разполага със съгласието на майката да извежда децата в чужбина,
което им пречи да се състезават с отбора си по хандбал, когато той излиза на
състезания в чужбина, че не могат да пътуват на екскурзия или почивка, каквато
вече веднъж е била планирана, но неосъществена. Моли съда да постанови решение,
с което да разреши малолетните деца да бъдат извеждани без съгласието на
ответницата извън пределите на РБългария, в страните - членки на ЕС и в
Република Турция за срок от 3 години, придружени от бащата или от упълномощено
от него лице. Претендира разноски.
Ответницата Г.В.
С. не се явява, представя доказателства, че е родила дете на 26.04.2018г.,
поради което е в невъзможност да се яви лично. Представлява се от упълномощен
процесуален представител - адв. Н.от АК Русе, който изразява становище, че майката
не се противопоставя на пътувания на децата в чужбина, с оглед наличието на
спортните им интереси. С оглед социално-икономическата обстановка в Република
Турция, счита, че пътуванията в тази страна следва да бъдат ограничени – през
август или през м. септември, а и че също следва пътуванията да се съобразяват
с режима на контакти на майката с децата, така че той да не бъде
възпрепятстван. Счита, че разноски в производството не следва да се дължат от
ответника, но ако такива се присъдят, възразява за прекомерност.
Съдът, като се съобрази представените по делото
доказателства и доводите на страните прие за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е, а се
установява и от представените удостоверения за раждане № 354/2006 и № 1186/2008г.
на Община Плевен, че децата К. С.К., ЕГН ********** и В. С.К., ЕГН ********** са
с родители: майка - Г.В. и баща - С.К.К.. Не се спори, а това се установява и
от приетото решение по гр.д. 2606/2017г. на ПлРС, че бракът между родителите е
прекратен и упражняването на родителските права са предоставени на бащата С.К.К..
От служебна бележка, изд. на 11.06.2018г. от Хандбален клуб „Полюс ТМ“ гр.
Плевен, се установява, че децата тренират хандбал в този клуб и са активни
състезатели през спортно-състезателната година 2017/2018г. Това обстоятелство
се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели С.К. и Т.И., близки на
бащата, които сочат с подробности в кои зали тренират децата, а също и че
спортният клуб организира лагери в чужбина, на които децата не могат да отидат,
поради липсата на писмено съгласие от майката за излизане в чужбина. Двамата
свидетели потвърдиха също, и че бащата има желание и финансови възможности да
организира почивки на децата извън България, които не могат да се осъществят по
същата причина – липса на декларация от майката. Св. К. посочи, че бащата е
правил многократни опити да се свърже с майката за съгласието ѝ, но не е
успял. Изслушани на осн. чл. 15 ал. 1 от ЗЗДетето, двете деца също разказаха за
тренировките си по хандбал, за предстоящите лагери на клуба в РГърция и за
желанието си да ходят на почивка в чужбина.
От представения по делото социален
доклад се установява, че децата се отглеждат от бащата и към момента не могат
да осъществяват контакти с майката, поради което тя не е дала и писменото си
съгласие те да излязат в чужбина. Потвърдено е активното им спортуване и
наличието на спортни лагери и международни състезания на клуба, в който децата
тренират. Изводът е, че е в интерес на децата искът да бъде уважен, за да не се
ограничава правото им на свободно придвижване и преминаване на границите на
РБългария.
СПОРЕН по делото е въпросът дали е в интерес на
малолетните деца да бъде дадено разрешение да пътуват извън пределите на
страната – до страните - членки на ЕС и в Република Турция за срок от 3 години.
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
Разглежданото производство е по реда на чл.127а от СК и е инициирано по искане
на бащата за заместване съгласието на майката, и при решаването на делото следва
да се изходи изцяло от интересите на децата. От доказателствата по делото,
съдът приема за установено, че бащата и децата са с трайно установено
местоживеене ***, РБългария, и искането за извеждане на децата в чужбина не
поставя съмнения, че се касае за временни целеви пребивавания извън държавата,
а не за смяна на местоживеенето на децата, което да не съответства на
постигнатото между родителите споразумение в делото за прекратяване на брака
им. Активното участие на децата в спортни дейности действително предпоставя
тренировъчни лагери и състезания, които да не само на територията на страната,
а и в чужбина, най-често в страните от ЕС, но също и в РТурция, като съседна
държава. Същевременно се уточни, че децата имат възможности за еднодневни
пътувания в тази съседна държава, като при тях ще бъдат придружавани и от
своята баба по майчина линия. В посочените държави няма война, бедствия,
размирици, които да поставят под съмнение живота им. Съдът намира, че нито
излизането извън страната за лагери, състезания и почивки, нито извеждането за
един ден от баба им в РТурция, би застрашило тяхното здраве и интереси, напротив
– би ги обогатило социално и интелектуално, и би помогнало в изграждането на
спортните им успехи.
От друга страна, по делото се доказа, че родителите не
поддържат контакти и бащата и децата не знаят как да се свържат с майката, за
да поискат нейното съгласие. Именно
това, а не разрешението за пътуване в чужбина увреждат интересите на децата, и
за да бъде ограничена тази вреда, следва да се иска разрешение от орган,
различен от майката, да могат децата да пътуват свободно. Липсата на писмено
съгласие на майката, дори и при изразено такова в с.з. от неин представител,
което обаче не замества изискуемата нотариално заверена декларация, ограничава
основни права на децата, а именно – правото им свободно да се придвижват на
територията на ЕС, съобразно желанията и нуждите им, гарантирани с редица
национални и международни актове. При тези изводи на съда, следва, че за да
бъде гарантиран най-добрия интерес на децата К. и В., следва да се даде разрешение
за пътуване на децата в чужбина. Поискания конкретен период – 3 години, не е
продължителен и също не предпоставя риск за децата.
При възраженията на представителя на майката, за
поставяне на ограничения и условия в съдебното разрешение, следва да се има
предвид, че в производството на спорна съдебна администрация, съдът управлява
/администрира/ съответните граждански правоотношения, и в това производството е
обвързан с направеното искане, затова то трябва да бъде конкретно, каквото и в
случая е – посочен е сравнително кратък срок, посочени са и държави, за която
ще пътуват децата. Съдът не би могъл сам да определи някакви конкретни рамки,
при които да даде разрешението, защото не става въпрос за частично или изцяло
уважаване на иск, а за специфично производство на спорна съдебна администрация,
в което той е обвързан с направеното искане /виж Решение № 418 от 17.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1091/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 130 от 26.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 578/2011 г., III г. о., ГК, Решение от 16.01.2014г. по в.гр.д. №
984 / 2013 г. на ПлОС/. Казано по друг начин – искането в такова производство
или се уважава изцяло, или се отхвърля изцяло. В случая цялостното уважаване на
искането е в интерес на децата, т.к., както бе посочено по-горе, то не е
поставено на базата на въпроса дали в чужбина те ще бъдат застрашени по някакъв
начин, а на базата на възможността те да спортуват кратковременно, да почиват
за същото време, за което биха почивали и в страната, да бъдат със своята баба
за един ден в друга държава. Дори и по някакъв повод излизането им извън
страната да съвпадне с дата, на която майката има право на родителски контакт,
то това не би препятствало безвъзвратно режима на лични отношения между нея и
децата. Поради горното съдът счита, че не само е недопустимо в разрешението си
да допълва искането с условия, обвързани с бракоразводното решение, то и
искането за това е неоснователно.
Всичко дотук изложено сочи, че в интерес на двете деца
е молбата на техния баща и законен представител да бъде уважена изцяло, и това
уважаване би гарантирало всички техни права на български граждани и граждани на
ЕС.
На основание чл. 127а, ал.4 от СК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението.
По искането за присъждане на молителя на направените
по делото разноски, съдът намира следното: тези разноски, представляващи ДТ и
адв. хонорар, не следва да се присъждат, с оглед характера на производството на
спорна съдебна администрация, при спор относно родителските права в случаите,
когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика
от исковото производство, в спорната съдебна администрация не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Искането в частта му за присъждане на
молителя на сумата за ДТ и адв. хонорар следва да се отхвърли на това
основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а ал.2 от СК, децата К. С.К., ЕГН ********** и В. С.К., ЕГН **********, да пътуват извън
пределите на Република България – до страните - членки на ЕС и в Република
Турция, многократно, за срок от 3 /три/ години от датата на постановяване на
решението, придружени от своя баща и законен представител С.К.К., ЕГН **********,
или с негово съгласие – от упълномощен от него представител, без да е необходимо съгласие на майката Г.В.
С., ЕГН **********.
На основание
чл.127 а, ал.4 от СК, ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: