№ 95
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002510 по описа за 2020 година
, взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на „Атрокс Логистик“ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв.Д.Б. от САК насочена против Решение № 1852/06.03.2020 г. по гр.д. №
5900/2019 г. по описа на СГС, ГО, с което е бил уважен предявения против въззивното
дружество положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
417 от ГПК от В.И.В. от гр.*** за признаване за установено, че „Атрокс Логистик“ЕООД
дължи на ищеца сумата от 15 000 евро, представляваща непогасени задължения по договор
за заем, обективиран в протокол от общо събрание на „Атрокс логистик“ООД от 06.04.2017
г. с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от нотариус К. Б., № 617 от
РНК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 30826/2018г. по описа на СРС – 25 състав.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делоот писмени
доказателства/, довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора
факти, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон. Наведени са подробно
доводи в подкрепа на тази оплаквания.
Като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на обжалваното решението и по
съществото на спора отхвърляне на предявения иск.
В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител,
1
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 417 от с.к. от ВВ.И.В. от гр.*** против „Атрокс
Логистик“ЕООД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърденията, че страните по
делото били обвързани от договорни правоотношения, основани на договор за заем и на
сключена във връзка с изпълнението му спогодба с нотариална заверка на подписите,
включваща съдържащо се задължение за изплащане на сумата от 15 000 евро. Последната
била обективирана в Протокол от заседание на общо събрание на „Атрокс логистик“ООД,
проведено на 06.04.2017 г. с нот.заверка на подписите рег. № 6550 и удостоверяване на
съдържанието с рег. № 6551 на нотариус К. Б..
Ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора и спогодбата да
заплати посочената сума, поради което и ищецът подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено. В следствие на това
същият се снабдил с такава и издаден въз основа на нея изп.лист за посочената сума, ведно
със законната лихва за периода 15.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до
изплащането й, както и разноски по заповедното производство в размер на 1 292 лв.
В срока по чл.414 ГПК ответното дружество подало възражение, поради което е
поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че в полза на ищеца съществува вземането, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение.
В срока за отговор по исковата молба ответното дружество е депозирало такъв, в
който е оспорило предявения иск по основание и размер.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца, че между страните по делото е
съществувало облигационно правоотношение, основано на договор за паричен заем.
Твърдяло е от своя страна, че договорът за заем е реален, а по сметката на
дружеството никога не са постъпвали парични средства от ищеца с основание договор за
заем.
Въвело е възражение, че протоколът от заседание на Общото събрание на
дружеството от 06.04.2017 г. е неистински документ. В допълнително становище е
поддържал и че същият бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, тъй като
задължава дружеството без да съществува предходно правоотношение; че представлява
злоупотреба с права и заобикаляне на закона; че противоречи на закона; че липсва
основание; че е унищожаем, поради измама.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
2
Приобщеният като писмено доказателство Протокол от заседание на Общото събрание
на съдружниците „Атрокс логистик“ ООД от 06.04.2017 г. установява, че на посочената дата
е било проведено такова, на което са присъствали съдружниците К. Н. Д. и В.И.В..
На същото са взети единодушно общо три решения: 1/за промяна на дружествения
договор в насока, че всички решения на ОС следва да се вземат с обикновена писмена форма
без нот.заверка на съдържанието и подписите; 2/ за освобождаване на съдружника и
управител В.И.В., който прехвърлил всичките си дялове на К. Д.; и 3/ за уреждане на
финансовите отношения между дружеството и напусналия съдружник В., като ОС взело
решение, че във връзка с предоставен заем от съдружника В.В. на дружеството „Атрокс
Логистик” ООД в размер на 32 000 евро, съгласно Договор за паричен заем от 24.02.2012 г.
и Допълнително споразумение от 01.12.2013 г. и закупуване на следните товарни МПС – 1.
Лекотоварен камион – марка „МАН” модел „TGL” 150, с посочени рама и регистрационен
номер, закупен изцяло със средства на съдружника В.В. и 2. Лекотоварен камион марка
„МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, с посочени рама и регистрационен номер, закупен с
50% от средствата на В.В., да се учреди особен залог за обезпечаване на сумата от 15 000
евро, представляваща оставащата дължима част от заема, предоставен от В. на „Атрокс
Логистик” ООД. Според взетото решение сумата от 15 000 евро следва да се заплати на В.В.
в едногодишен срок от подписване на протокола на 12 месечни вноски, платими до 20-то
число на текущия месец, като първата вноска е дължима на 20.05.2017 г. В случай, че се
изплаща дължимия заем В. може да упражни заложното си право и да продаде
гореописаните МПС.
Обсъденият протокол от ОСС е с нотариално удостоверяване на подписите на
съдружниците, с рег.№ 6550/06.04.2017г. и отделно нотариално удостоверяване на
съдържанието на документа, с рег. № 6551, том 3, № 27, по описа на нотариус К. Б., № 617
от РНК.
Доколкото въззиваемият-заявител в заповедното производство е представил протокола
от ОСС към заявлението си по реда на чл.417 ГПК, в хода на производството пред
първоинстанционния съд същият е ангажирал като писмено доказателство и Договор за
паричен заем от 24.02.2012 г.
Според съдържанието му договорът е сключен между В.И.В., като заемодател, и
„Атрокс логистик” ООД, представлявано от управителя К. Н. Д., като заемател, и със същия
заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 32 000 евро, а
последният се е задължил да върне заемната сума в сроковете и по начина, уговорени в
договора.
Страните са се съгласили в чл.2 от договора, че заемната сума се предава от
заемодателя на заемателя чрез следните способи: 1/ на траншове за закупуване на товарни
автомобили; 2/ чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка в УниКредит
Булбанк АД; или 3/ на траншове в брой. Съгласили са се и че заемателят дължи
възнаграждение на заемодателя под формата на лихва, в размер на 4,75% годишно.
Уговорен е и срок за връщане на заетата сума – до 24.02.2017 г. /чл.4 от договора/, а
следващият чл.5 е установил между страните, че връщането на заемната сума и дължимата
лихва ще се осъществи на части по банков път, по допълнително посочена от заемодателя
банкова сметка.
Обсъденият договор е подписан от двете страни, вкл. е положен печат на дружеството
заемател.
Страните по делото са били обвързани и от друго съглашение – допълнително
споразумение от 01.12.2013 г. към договора за паричен заем, според което заемателят
„Атрокс логистик”ООД се е задължил да заплаща на заемодателя В.И.В. сумата от 1000
евро или левовата им равностойност по курса на БНБ, всеки месец между 20-то и 30-то
число, считано от 01.01.2014 г., като възнаграждение за закупените от заемателя с пари от
3
заемодателя МПС-та, конкретизирани като: 1. Лекотоварен камион – марка „МАН” модел
„TGL” 150, с посочени рама и рег.номер, закупен изцяло с пари от заемодателя и 2.
Лекотоварен камион марка „МЕРЦЕДЕС” модел „АТЕГО” 818 Л, с посочени рама и рег.
Номер, закупен с 50% с парите на заемодателя.
В споразумението изрично е уточнено, че сумата от 1000 евро, уговорена като
възнаграждение за закупените от заемодателя МПС-та, не се отнася до сумата, касаеща
договора за паричен заем от 24.02.2012 г., както и че не променя условията по него, като
тази сума ще бъде предавана от заемателя на заемодателя в брой срещу разписка всеки
месец в офиса на заемателя между 20-то и 30-то число на текущия месец.
Уговореното задължение според чл.4 от доп.споразумение е ограничено темпорално -
от 01.01.2014 г. до 24.02.2017 г.
Приобщеното удостоверение № 433200/29.11.2019 г. от МВР – СДВР, отдел „Пътна
полиция” е установило, че товарен автомобил „МАН ТГЛ 7,150” с посочени идентични със
споразумението рама и рег.номер на 15.05.2019г. е регистриран на „РМ АУТОГРУП” ЕООД
и към 13.11.2019 г. няма данни за промяна в собствеността. Съответно - товарен автомобил
„МЕРЦЕДЕС АТЕГО 818 Л” с идентични в споразумението рег.номер и рама на
24.07.2012г. е регистриран на „Атрокс логистик” ООД и към 14.11.2019г. няма данни за
промяна на собствеността.
Страните по делото не са спорили и е установено от ангажираното от страна на
въззивното дружество банково извлечение от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“
АД за 2012 г., че по същата не са постъпвали суми по нареждане на въззиваемия на каквото
и да е основание.
На 15.05.2018 г. заемодателят В.В. подал заявление пред РС София за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу заемополучателя „Атрокс логистик“ЕООД
за сумата от 15 000 евро, представляща остатък от главница по договор за заем. Като
документ, от който произтича вземането, заявителят посочил протокола от ОСС на „Атрокс
Логистик“ООД от 06.04.2017 г. с нот.даверка на подписите и съдържанието.
По подаденото заявление в РС София било образувано ч.гр.д. № 30826/ 2018 г., по
което на 29.08.2018 г. съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ срещу „Атрокс логистик“ЕООД за сумата от 15 000 евро, непогасени
задължения по договор за заем, обективиран в Протокол от ОСС на држеството длъжник от
06.04.2017 г., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. до околчателното изплащане на
вземането и 1 292 лв. разноски по заповедното производство.
Въз основа на нея и на издаденият изп.лист заявителят образувал изп.дело № 978/2018
г. пред ЧСИ М. М. - № 786 от РКЧСИ, който връчил на 11.10.2018 г. дружеството длъжник,
чрез управителя му К. Д., покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедна за
изпълнение.
На 23.10.2018 г. от дружеството длъжник, чрез законния му представител, е постъпило
възражение по чл.414 ГПК с изявление, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
С молба от 24.10.2018 г. и К. Д. е заявил пред заповедния съд, че прилага
разплащателни документи, че е погасявал редовно договора за заем /л.15 – л.41 от ч.гр.д.№
30826/2018 г./ и е поискал спиране на изпълнението по изп.д. № 978/2018 г. по описа на
ЧСИ М..
Т.нар. разплащателни документи представляват разходни касови ордени, издадени от
„Атрокс Логистик“ООД в полза на В.В., както и копия от банкови нареждания за плащане, с
4
наредител – посоченото дружество и получател – заявителят в заповедното производство.
Първият от ордерите е с дата 31.01.2014 г., а последният – с дата 09.02.2016 г.
В документите не е посочено основание за плащането на сумите, с изключение
разходния касов ордер от 28.08.2014 г. /л.27 от ч.гр.д./, в който е отразено, че изплащането
на сумата от 5000 лв. е във връзка с връщане на част от заем.
След постъпване на възражението по реда на чл.414 ГПК на заявителят е указано от
съда, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като разпореждането за това е
връчено на процесуалния му представител на 25.02.2019 г.
Исковата молба, инициирала настоящето производство, е депозирана в РС София на
15.03.2019 г.
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск е процесуално допустим, като депозиран
в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от заявителя по заповедното
производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и има за предмет вземането, предмет и на издадената заповед за
изпълнение.
Същият е предявен при наличието на правен интерес у ищеца-заявител от
установяване съществуването на процесното парично задължение за предаване на парична
сума, предвид постъпилото своевременно възражение от длъжника по заповедта, с което е
оспорил дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество искът е и основателен.
Фактическият състав на договора за заем за потребление, регламентиран в чл.240, ал.1
ЗЗД се състои от два елемента, наличието на които следва да се установи в кумулативна
даденост, за да се приеме иск с посоченото правно основание за основателен. Същите
включват: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/
реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, като договорът е неформален -
писмената му форма не е за действителност, а за доказване.
Горните елементи, както и настъпването на падежа за връщане на заема са факти,
които следва да се установят при условието на пълно и главно доказване от ищеца по
предявен иск за връщане на дадена в заем сума.
Според решаващият състав съвкупният анализ на всички приобщени по делото
доказателства предпоставят еднозначен извод, че в настоящия казус ищецът-въззиваем е
установил при пълно и главно доказване всеки един от посочените елементи.
Така противно на поддържаното във въззивната жалба, наличието на постигнато
съглашение В.В. да предаде в собственост на Атрокс логистик“ЕООД сумата от общо 32 000
евро по договор за заем, се установява безсъмнено както от ангажираните от заявителя-ищец
доказателства – договор за паричен заем от 24.02.2012 г., допълнително споразумение към
него и протокол от ОСС на „Атрокс Логистик“ЕООД от 06.04.2017 г., така и от изрично
направеното извънсъдебно признание от страна на управителя на въззивно дружество на
посочения факт в молбата му от 24.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 30826/2018 г. по описа на СРС и
приложените от същия към молбата документи – разходни ордери и платежни нареждания.
Съдържанието на всяко едно от посочените доказателства, респ. – комплексната им
5
преценка, сочи еднозначно, че В.В. и въззивното дружество, а не неговия управител лично,
са се обвързали от договор за паричен заем, за сумата от 32 000 евро, както и че същата е
била предадена от заемодателя на заемателя по един от уговорените в договора начин – на
траншове за закупуването на автомобили, вкл. и че тези автомобили действително са били
закупени.
Вярно е, че всяко едно от посочените по-горе и представените писмени доказателства
от въззиваемия са частни документи, но е вярно още, че всеки един от тях е подписан от
страните, които са ги съставили, поради което и следва, че изявленията, съдържащи се в тях,
са направени от лицата, които са ги подписали и фактите са се осъществили така, както са
посочени.
Извод в обратната насока не може да се изведе от факта, че формално въззивникът е
оспорил истинността на протокола от ОСС с твърдения, че същият съдържа неверни факти,
предвид че така въведеното оспорване е останало недоказано от негова страна.
В този смисъл въззивникът не е ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на
възраженията си, че подписът под обсъдените договор за заем и допълнително
споразумение към него не са изпълнени от управителя на „Атрокс логистик“ЕООД, от една
страна. От друга - изявлението му в молбата от 24.10.2018 г., адресирано до заповедния съд
и приложените към същата писмени доказателства съдържат изрично признание на факта, че
страните по делото са били обвързани именно от облигационно правоотношение по договор
за паричен заем, по който заемателят не само е получил реално уговорената сума, но и е
изпълнявал за периода 31.01.2014 г. – 09.02.2016 г. задължението си за връщане на същата.
На самостоятелно основание и доколкото според въведения от заявителя-ищец в
производството предмет, същият се изчерпва със споразумението, постигнато в протокола от
ОСС на съдружниците на „Атрокс логистик“ООД от 06.04.2017 г. необходимо да се
акцентира, че протоколът от същото както в частта му, относно автентичността на
положените подписи върху документа, така и в частта, относно съдържанието му, са с
нотариално удостоверяване от страна на нотариус К. Б. № 617 от РНС.
В задължителната практика се приема, че с обвързваща доказателствена сила се
ползват изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на
предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 569 ГПК, в т. ч. -
прочитане на нотариалния акт и удостоверяването на подпис и съдържание на документ
/решение № 473 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2011 г., IV г. о., ГК/.
Отнесено към настоящия казус това означава, че на 06.04.2017 г. нотариусът е
удостоверил както автентичността на заверения документ, т.е. е че е подписан от лицата,
посочени за негови издатели, така и съдържанието му – т.е. действително направените от
издателите на документа изявления пред него и тези му удостоверявания се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, до оборването й.
Предвид че такова оборване в хода на производството не е проведено то следва, че
обсъдения документ удостоверява безсъмнено факта, че страните по делото са обвързани
валидно от споразумение, според което В.В. е предоставил в заем на дружеството „Атрокс
Логистик“ООД сума в размер на 32 000 евро, послужила за покупка на два товарни
автомобила, от която сума остатъкът от 15 000 лв. евро е дължим в едногодишен срок от
подписването на договора на 12 равни месечни вноски, платими до 20 число на текущия
месец, като първата е определена за дължима на 20.05.2017 г.
По това съглашение заемателят-въззивник нито е твърдял, нито е ангажирал
доказателства да е изпълнил петото задължение за връщане на заемтана сума както до
датата на падежа – 07.04.2015 г., така и до датата на депозиране на заявлението за издаване
6
на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК – 15.05.2018 г.
Ето защо и като е приел, че последния има задължение към заемодателя-въззиваем за
процесната сума от 15 000 евро, ведно с лихвата за забава върху същата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният съд
е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По същество изложените оплаквания за неговата неправилност във въззивната жалба се
свеждат до обобщаване на постановената съдебна практика по чл.240 ЗЗД, която настоящият
състав познава и изцяло споделя.
Съобразяването й при установените по делото факти обаче не предпоставят различен
от посочения краен извод за основателност на предявения иск.
Оплакванията за едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства е несъстоятелно, предвид че първоинстанционният съд е ценил всяко едно от
тях и е изложил мотиви кои факти приема за установени във връзка с тази преценка.
Оплакването за необоснованост на извода за наличие на извънсъдебно признание на
иска от страна на ответника-въззивник също е несъстоятелно, предвид че извод в такава
насока изобщо не е формиран от първоинстанционния съд.
Същият е приел въз основа анализ на всички данни по делото, че е налице
извънсъдебно признание от страна на ответника-въззивник на правнорелевантните за
предмета на производството факти, че страните са обвързани от договор за паричен заем, че
паричната сума по същия реално е предадена на заемателя, както и че той е изпълнявал
частично за периода от 31.01.2014 г. – 09.02.2016 г. задължението си за нейното връщане на
заемодателя.
Такова признание безсъмнено е налице и то се констатира и обсъди и от настоящата
инстанция, наред с всички останали приобщени доказателства така, както изисква и
константната съдебна практика, цитирана във въззивната жалба.
Що се касае до поддържаното от въззивника, че признанието на Д. било в лично
качество, а не в качеството му на управител, то следва още веднъж да се акцентира, че
молбата от 24.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 30826/208 г. по описа на СРС е подписана от К. Д., в
качеството му на „управител“ и към нея са приложени доказателства /разплащателни
документи/, за които се твърди, че с тях е погасяван „редовно договора за заем“, всички
изходящи от „Атрокс логистик“ЕООД, а не от К. Д. лично.
Този факт не може да обоснове друг извод освен, че признанието е направено от Д., в
качеството му на представляващ и управляващ въззивното дружество, а не в лично качество
– т.е. че обвързва юридическото лице търговец, а не представляващия го.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата страна
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 710 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1852/06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 5900/2019 г.
7
по описа на СГС, ГО.
ОСЪЖДА „Атрокс логистик“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К.
Н. Д. да заплати на В.И.В. – ЕГН ********** от гр.*** сумата от 710 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8