РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 13.04.2023година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав в публично заседание на четвърти
април две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 39 по описа за 2023 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност
на храните /ОДБХ/ гр. Ловеч, чрез пълномощник, против решение № 5 от
27.01.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 252 по
описа за 2022 година на Районен съд - Тетевен. С решението трети състав на РС е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 1163 от 11.11.2022
година, издадено от директора на ОДБХ гр. Ловеч, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 75 от 13.05.2022 г.,
с което на „****“
ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. ****, Ловешка област на
основание чл. 131, ал.2 във връзка с чл. 131, ал.1, т.5 от Закона за храните /ЗХ/
е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Касационният
жалбоподател не е съгласен с изводите на първоинстанционния
съд, че със съставяне и връчване на АУАН на лице, което е съдружник в ООД е
допуснато нарушение на правилата за надлежно представителство на дружество,
съгласно чл. 141, ал.2 от Търговския закон /ТЗ/. Сочи, че в АУАН, който е съставен в
присъствие на съдружника Р.Д., същата е вписана, че подписва АУАН с особено
мнение и не е направила възражение за
липса на представителна власт, като юридическото дружество жалбоподател
несъмнено е бил запознат с АУАН тъй като е подал Възражение вх. №
1188/20.05.2022 г. в законовия срок до ОДБХ – Ловеч, приложено по преписката и
в него не се въвеждат твърдения за липсата на представителна власт на Р.Д. и
ненадлежно връчване. Счита, че не е налице нарушение на процесуалните правила,
защото то не е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и
опорочава административно наказателното производство. Сочи, че неопускането му
не би могло да доведе наказващия орган до различен правен резултат, тъй като
същия е упражнил правото си на защита в пълния му потенциал подавайки
възражение срещу АУАН и жалба срещу НП в законовите срокове. В касационната
жалба се поддържа и изложеното по същество пред първата инстанция. В заключение
моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д от ЗАНН.
Връчен е препис от подадената касационна
жалба на ответника „****“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. ****, Ловешка област представлявано от управителя Р.Р.Д., който в предоставения му 14-дневен срок е депозирал отговор на касационната
жалба, чрез адв. В.И. - К..
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощения процесуален представител поддържа аргументите в жалбата си и моли
да се отмени решението на РС, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
процесуалното нарушение прието от първоинстанционния
съд не е съществено по вида си и не е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя.
В съдебно
заседание ответникът – „****“***, чрез процесуалният си представител адв. К. застъпва становище, че не са налице твърдените в
касационната жалба пороци и основания за отмяна на решението, поради което моли
да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт – в сила. Претендират
се разноски по представения списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Ловеч, в съдебно заседание дава заключение за неправилност
на решението на районния съд, като моли да се постанови решение, с което да
бъде отменено първоинстнационното решение и да се
потвърди НП на Директора на ОДБХ Ловеч.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите на страните и като извърши
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд е приел за установено, че на 04.05.2022 година инспектори
в ОДБХ Ловеч, заедно със свои колеги от гр.София и гр.Враца извършили проверка
в месопреработвателно предприятие в с.****, Ловешка област, улица „****,
собственост на ответника по касационната жалба „****" ООД. При извършената
проверка в обекта инспекторите установили количества и видове храни от
животински произход, намиращи се в хладилна камера №9 и хладилна камера за
съхранение на трупно месо, за които не били представени търговски документи за
произход и липсвала идентификационна маркировка, поради което не било възможно
да се направи проследяемост на храните от животински
произход. На място в деня на проверката контролните органи съставили
констативен протокол, в който изрично описали вида и количеството храни от
животински произход, съставили разпореждане на забрана. В последствие на дата
09.05.2022 година контролните органи съставили и разпореждане за насочване на
храни и констативен протокол от същата дата. На извършената проверка на дата
04.05.2022 година присъствала Р.Д., която подписала констативния протокол от
същата дата и разпореждането за забрана, след което подписала и разпореждането
за насочване на храни и констативен протокол. На дата 13.05.2022 година в
присъствието на Р.Д., посочена като собственик в с. **** е съставен акт за
установяване на административно нарушение на ответника по касационната жалба по
чл.18 т.1 от Регламент /ЕО/ №178/2002 година на Европейския парламент и на
Съвета от 28.01.2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на
храните, който акт бил връчен на Р.Д. и същата подписала акта с особено мнение
и разписка, че е получила препис от акта в качеството и на съдружник. Въз
основа на акта на дата 11.11.2022 година било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.18,
т.1 от Регламент /ЕО/ №178/2002 година на Европейския парламент и на Съвета от
28.01.2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на
храните във връзка с чл.131, ал.1, т.5 от Закона за храните и на основание
чл.131, ал.2 във връзка с чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ на ответника е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Първоинстанционният съд е установил, че Р.Д. е съдружник в дружеството-ответник, че същата е
участвала при извършване на проверката от контролните органи, че акта за нарушение
е бил съставен в нейно присъствие и тя в качеството си на съдружник е подписала
акта за нарушение с особено мнение. Установено е също, че Р.Д. е посочена в
акта за нарушение като собственик и представляващ дружеството, а в НП е посочена
като представляващ дружеството- ответник.
При така
установено от фактическа страна районният съд е приел, че при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до незаконосъобразността му. За да отмени обжалваното наказателно постановление
въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, като е връчен на лице, което
няма представителна власт, с което е опорочено правото на защита на нарушителя
и административно наказателното производство. Първоинстанционният
съд е приел, че са нарушени и императивните разпоредби на чл. 43, ал.4 и ал.5
от ЗАНН при предявяване и връчване на АУАН, с което е ограничено правото на
защита на дружеството – ответник, което се явява съществено процесуално
нарушение и доколкото недопускането му би могло да доведе наказващия орган до
различен правен резултат. Въззивният съд е приел, че
липсват данни за надлежно предявяване на съставения АУАН, като наказващият
орган е следвало да упражни правомощието си по чл. 52, ал.2 от ЗАНН и да върне
АУАН на актосъставителя за предявяване и едва след
това да издаде НП, ако са налице условията на чл. 53 от ЗАНН, но това не е
сторено, с което е опорочена административнонаказателната
процедура по санкциониране на нарушителя.
Настоящият състав
намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият състав споделя
изводите на решаващият състав за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство водещи до незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
Съществено е
нарушен чл.40 от ЗАНН, който изисква съставянето на АУАН, поставящ началото на
административно-наказателното производство, да е в присъствието на нарушителя.
Нарушена е и разпоредбата на чл.43,ал.1 от ЗАНН изискваща предявяване на АУАН
на нарушителя. В разглеждания случай с издаденото НП е ангажирана отговорността
на юридическото лице „****“***, което има за управител Р.Р.Д..
АУАН е съставен на 13.05.2022 г. в присъствието на лицето Р.Д. и предявен на
същата дата чрез същото това лице. От приложената на л.6 от делото на РС извадка
от Търговския регистър безспорно се установява, че Р.Д. е управителят на ТД, а Р.Д.
има качеството на съдружник в „****“***. Последният няма надлежна
представителна власт по отношение на юридическото лице. Аргумент за това е
нормата на чл.141,ал.2 от ТЗ, съгласно която дружеството с ограничена
отговорност се представлява от управителя. Следователно, валидни действия от
името и спрямо дружеството е могло да бъдат извършени от представляващия го по
закон - управителя Р.Р.Д. или от нарочно упълномощено
от него лице. Съставянето и предявяването на акта чрез друго лице, извън
посочения кръг, е ненадлежно. При това няма никакво значение, че това друго
лице е съдружник в търговското дружество или че е в роднински връзки с
управителя. В хода на съдебното производство не е установено упълномощаване на
соченото лице да представлява дружество в хода на административно-наказателното
производство.
Разпоредбите на
чл.40 и чл.43,ал.1 ЗАНН гарантират правото на защита на наказаното лице,
включващо: да разбере обвинението, да прави възражения и представя
доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая. Поради
това нарушението на тези производствени правила винаги се явява съществено и е
достатъчно основание за отмяна на издаденото НП в цялост, без да се разглежда
спора по същество.
В тази връзка
районният съд е анализирал в пълнота събраните писмени и гласни доказателства и
правилно е стигнал до направените изводи в оспореното решение за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство относно предявяването и връчването на АУАН, които се споделят изцяло
от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне, а ги
препраща съгласно чл. 221 ал.2 от АПК - към мотивите на първоинстанционния
съд.
Неоснователни са
възраженията в подадената касационна жалба, че при съставяне на АУАН същия е
подписан от съдружника Р.Д. с особено мнение, но не е направено възражение за
липса на представителна власт, както и в депозираното възражение не се навеждат
твърдения за липсата на представителна власт на Р.Д. и ненадлежно връчване.
Видно от
приложената административнонаказателна преписка към
делото на РС – Тетевен през цялото административнонаказателно
производство нито актосъствителя, нито в последствие административнонаказващия орган са били наясно в какво
качество Р.Д. представлява дружеството нарушител, какви права и задължения има
съгласно ТЗ и дали може да представлява дружеството и да участва в
административно наказателната процедура. В съставеният АУАН на 13.05.2022 г. на
лист 11-12 от делото на РС е видно, че е записана като собственик на
дружеството. В съставеният констативен протокол на 04.05.2022 г. на лист 16-17
от делото на РС е записана като управител на дружеството. В обжалваното НП е
записано, че дружеството нарушител се представлява от Р.Д., но в какво качество
не е посочено. Самата тя в разписката, с която е получила АУАН – лист 13 от
делото на РС е посочила, че е съдружник.
Във връзка с гореизложеното
наказващият орган е следвало да упражни правомощието си по чл. 52, ал.2 от ЗАНН, като върне АУАН на актосъставителя, който
надлежно да предяви и връчи АУАН на законния представител на дружеството, който
съгласно чл. 141, ал.2 от ТЗ и представена справка от Търговския регистър е
управителя на дружеството - Р.Д., като
не е осъществил това наказващия орган е опорочил административнонаказателната
процедура по санкциониране на нарушителя и така издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно.
Обстоятелството,
че актът е предаден на управителя на дружеството чрез съдружник и че срещу акта
са подадени писмени възражения не може да санира
допуснатото нарушение, а то не може да бъде отстранено и от първоинстнационния
съд в съдебното производство по контрол за законосъобразност на наложената с
наказателното постановление санкция.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното
касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, първоинстанционният
съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
По изложените
съображения настоящият касационен състав намира, че фактическите и правни изводи
на решаващия съд са обосновани и съответни на събраните доказателства, като първоинстнационният съд не е допуснал нарушение при тяхното
формиране, в който смисъл неговият съдебен акт съответства на действителното
правно положение и относимите материалноправни
норми.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Съответствието между приетото
от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
С оглед на изложеното, съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход от спора се явява основателна
претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 700 лв., съгласно представено по
делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие /лист 15 от делото/ и списък
на разноските, при липса на възражение от страна на жалбоподателя за
прекомерност на разноските за тази съдебна инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН
във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо от АПК, Ловешки административен съд,
първи касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 5 от 27.01.2023 година, постановено по
административно наказателно дело № 252 по описа за 2022 година на Районен съд - Тетевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност
на храните - град Ловеч да заплати на „****“ ООД с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. ****, Ловешка област представлявано от управителя Р.Р.Д. сумата
от 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство
в производството пред Административен
съд Ловеч.
Решението е окончателно.