№ 704
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500548 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, чрез особен представител, срещу
решение №3460/27.10.2023г., постановено по гр.д. № 14995/2022 г. на ВРС, с
което е признато за установено, че в полза на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, съществува вземане срещу въззивника за
сумите, както следва:
- 62.96 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по
допълнително споразумение от 10.07.2019г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******;
- 95.93 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по
допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******;
- 247.85 лева, представляваща лизингови вноски за периода 15.06.2020г.
до 14.08.2020г. по договор за лизинг от 10.07.2019г. на устройство SONY
1
Xperia 10 Plus Black;
- 17.98 лева, представляваща застрахователна премия за периода
15.04.2020г.-14.06.2020г. по застраховка на устройство „Смартфон протект“
по застрахователна полица № 10020094 от 10.07.2019г.;
- 104.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от
10.07.2019г. за мобилен номер *******, формирана от три месечни такси;
- 69.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от
26.05.2020г. за мобилен номер ******* и формирана от сбора от три месечни
абонаментни такси; ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8908/2022г. по
описа на ВРС, 34-ти състав.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Досежно договор за мобилни услуги с предпочетен номер
******* се поддържа, че същият неправилно е кредитиран от съда, тъй като
неговата истинност е оспорена с отговора и е следвало да бъде изключен на
основание чл.183 от ГПК поради непредставяне на оригинала. Вземанията по
договора за лизинг, претендирани на основание чл.12 от ОУ, счита за
недължими поради липсата на отправени от ищеца писмени изявления за
разваляне и за предсрочна изискуемост. Вземанията за неустойки за
предсрочно прекратяване се оспорват по съображения, че не са налице
предвидените в чл.19б и чл.19в от ОУ основания за разваляне и че не е
отправено едномесечно писмено предизвестие, както и поради
неравноправност на клаузата на основание чл.143, т. 5 и 19 от ЗЗП. Поддържа
се, че при липса на изрична регламентация в договора относно развалянето,
приложение следва да намерят общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Вземането за застрахователна премия се оспорва с твърдения за липса на
активна материална легитимацията, доколкото не са представени
доказателства ищецът да има качеството на застрахователен брокер или агент,
за предвидена в застрахователния договор уговорка за плащане на вноските
чрез ищеца, за сключен от него договор със застрахователя по чл.313, ал.3 от
КЗ и за уговорка ищецът да събира дължимите суми от името и за сметка на
застрахователя. Излага се, че е необосновано само въз основа на договора за
застраховка и ОУ да се направи извод, че между застрахователя и ищеца
съществува формален писмен договор.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
2
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че между страните има
индивидуални уговорки, въз основа на които ищецът има право едностранно
да прекрати договора в случай на виновно неизпълнение, каквото в случая е
налице поради неплащане на абонаментни такси за 3 месеца. В случая
договорът е прекратен на основание чл.75, вр. чл.19б, буква в) от ОУ.
Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в,
безусловно сочи, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено
предизвестие или друга специална форма, в това число и кратки електронни
съобщения (смс). Процесните договори за мобилни услуги са прекратени на
30.06.2020г. в съответствие с действащите общи условия. След прекратяване
на договорите, с последната фактура ищецът е начислил дължимите суми с
настъпил падеж, включително за процесните неустойки, срещу които
ответникът не е възразил.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Йеттел
България” ЕАД срещу Т. Д. Т. обективно съединени искове с правно
основание 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника
по издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8908/2022г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, представляващи абонаментни такси, такси за услуги, застраховки,
лизингови вноски и неустойки, произтичащи от допълнително споразумение
от 10.07.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******,
допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******, договор за лизинг от 10.07.2019г. на устройство
SONY Xperia 10 Plus Black и договор за застраховка на устройство „Смартфон
протект“ по застрахователна полица № 10020094 от 10.07.2019г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвал предоставените му
услуги, като е останал да дължи месечни абонаментни такси, цена на
предоставени му мобилни услуги, лизингови вноски и застрахователна
премия, за които са издадени фактури № **********/15.05.2020г. за отчетен
период 15.04.2020г. – 14.05.2020г., фактура № **********/15.06.2020г. за
отчетен период 15.05.2020г. – 14.06.2020г. и фактура №
**********/15.07.2020г. за периода 15.06.2020г. – 14.07.2020г. Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми
на уговорените падежи, на 30.06.2020г. договорите са едностранно
прекратени от дружеството-ищец. С едностранното прекратяване на
договорите поради виновно поведение на ответника и на основание т. 9 от
3
договорите за мобилни услуги за ответника е възникнало задължение да
заплати и неустойка – три месечни такси по всеки един от договорите за
мобилни услуги и разликата между цената на предоставеното устройство и
преференциалната цена по сключения договор. Тъй като ответникът не е
погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, с което се обосновава правният интерес от предявените
искове.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, в който
изразява становище за неоснователност на претенциите. Оспорва наличието
на твърдяната облигационна връзка, в това число и всички документи
подписани от ответника и представени в рамките на заповедното
производство. Оспорва и факта на предоставяне, респ. ползване на
начислените с представените фактури услуги, като в тази връзка счита, че
приложените към заповедното производство такива, едностранно съставени
от ищеца и неподписани от ответника, не са достатъчни да установят
визираните в тях задължения. Прави възражение, че клаузата за неустойка
при прекратяване на договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
като създаваща условия за неоснователно обогатяване на ищеца и
нарушаваща принципа на справедливостта. Сочи, че по същество клаузата за
неустойка замества дължимото от абоната изпълнение за заплащане на
месечни такси, без обаче да може да получи услугите срещу нея, предвид
прекратяването на договора. Отделно от това поддържа, че не е осъществен
фактическият състав, пораждащ претендираното право, доколкото не са
изпълнени изискванията на чл. 87 ЗЗД и в частност наличие на изявление за
разваляне на договора, достигнало до ответника и даване на подходящ срок,
след изтичане на който договорът да се счита развален. С аргумент от
разпоредбите на Общите условия и липсата на уредена в тях форма на
изявлението, счита, че са приложими общите правила на ЗЗД и доколкото
договорът е сключен в писмена форма, то и изявлението за прекратяването
му следва да е в същата форма. Такова изявление на дружеството-оператор
поддържа да не е достигало до ответника. Оспорва да е отправено и
изявление за прекратяване на договора за лизинг, респ. за предсрочна
изискуемост на вноските по него. Излага доводи на следващо място, че по
отношение на мобилно устройство SONY Xperia 10 Plus Black е налице
продажбено правоотношение, по силата на което ищецът е продал на
ответника същото на преференциална цена, с оглед което счита, че
начислената сума от 262.16 лева се явява неустойка. Клаузата обаче, с която е
предвидено заплащане на такава, поддържа да е неравноправна и като такава
4
нищожна. Твърди, че клаузата не е индивидуално договорена, а
предварително изготвена от търговеца и предлагана на неограничен брой
потребители и в този смисъл ответникът не е имал възможност да окаже
влияние върху съдържанието й. Счита и че същата излиза извън рамките на
присъщите за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Тя не обезпечава главното задължение на потребителя за заплащане
на съответните абонаментни такси за ползваните услуги, а задължение, което
е вече изпълнено – извършена продажба на мобилното устройство, цената на
което е заплатено от потребителя. С оглед това и счита, че операторът би се
обогатил веднъж получавайки преференциална цена на устройството и втори
път – над шест пъти по-голяма цена, изразяваща се в начислената неустойка.
Оспорва и дължимостта на сумата от 17.98 лева, претендирана като дължима
застрахователна вноска за устройство „Смарт протект“.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна
проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с
правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от
ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Претенциите за абонаментни такси и такси за мобилни услуги са
основани на твърдения за сключени между страните допълнителни
споразумения за два предпочитани номера - от 10.07.2019г. за предпочетен
номер ******* и от 26.05.2020г. за предпочетен номер *******.
Допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ******* по делото не е представено, въпреки
5
дадените от съда указания по разпределение на доказателствената тежест.
Към заповедното производство е приложено единствено друго такова от
17.01.2020г., но освен неотносимо към предмета на спора, същото следва да
бъде изключено от доказателствения материал, тъй като не е представено в
оригинал от ищеца, който е бил задължен да стори това по реда на чл.183 от
ГПК. Поради недоказаност на правопораждащия факт на вземането,
претенцията за сумата от 95.93 лева, представляваща незаплатени задължения
за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-
14.06.2020г. по допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *******, се явява неоснователна.
Същото се отнася и до иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от
ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 69.25 лева, претендирана като
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с
предпочетен номер *******. По изложените съображения по отношение на
вземанията по Допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******* исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В останалата част предявените искове се явяват доказани по основание и
размер.
Допълнително споразумение от 10.07.2019г. за предпочетен номер
******* към договор за мобилни услуги е представено в заверен препис и в
оригинал по искане на ответника по чл.183 от ГПК, а откритото по негова
инициатива производство по чл.193 от ГПК е неуспешно проведено с оглед
заключението на СПЕ, че подписите за потребител са автентични. С оглед
изложеното следва да се приеме, че договорът е валиден източник на
облигационно правоотношение и е обвързващ за страните. Следователно за
ответника е възникнало задължението да заплаща уговорената в него
абонаментна такса в размер на 29.99 лева месечно. Видно от издадените
фактури № **********/15.05.2020г. и № **********/15.06.2020г., за
телефонен номер за тел. номер ******* за отчетни периоди 15.04.2020г. –
14.05.2020г. и 15.05.2020г. – 14.06.2020г. са начислени абонаментни такси в
размер на по 24.99 лева без ДДС или 29.99 лева с ДДС. Таксата за месечен
абонамент е дължима независимо от потреблението, поради което се дължи в
пълен размер. Определената абонаментна такса е дължима срещу
възможността потребителят да ползва посочените услуги. Дали в
действителност абонатът е ползвал мрежата на оператора е обстоятелство,
което няма отношение към възникването на правото на последния да получи
договореното възнаграждение. Разликата над месечните такси за процесния
период в общ размер на 59.80 лева и претенцията от 62.96 лева, представляват
цена за ползвани услуги – кратки текстови съобщения общо 6 броя и
6
разговори с фиксирани мрежи извън плана, видно от цитираните фактури и
представените справки за общо потребление към тях. По изложените
съображения за сумата от 62.96 лева искът се явява доказан по основание и
размер.
С представения по делото в оригинал договор за лизинг от 10.07.2019г.,
също с доказана автентичност, видно от заключението на СПЕ, ответникът
като лизингополучатеlсе е задължил да заплати за предоставения му мобилен
апарат SONY Xperia 10 Plus Black към номер ******* на ищеца като
лизингодател лизингова цена от 538.57 лева, платима както следва:
първоначална лизингова вноска в размер на 122.50 лева с ДДС, платима при
сключване на договора и 23 месечни вноски от 18.09 лева с ДДС. В чл. 4 от
договора е посочено, че с подписване на договора лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във
вид, годен за употреба. По делото не се твърди, а и не са представени
доказателства, че ответникът е върнал лизинговата вещ на лизингодателя,
поради което и не може да се приеме, че е отпаднало и задължението му да
заплаща лизинговата цена по договора. Претендираните за процесния период
oт 15.06.2020г. до 14.08.2020г. лизингови вноски в общ размер според
погасителния план от 247.85 лева, са с настъпил падеж, поради което се
явяват изискуеми. В случая е ирелевантно дали за упражняване на правото на
предсрочно прекратяване е необходимо нарочно изявление от страна на
кредитора, доколкото понастоящем е настъпил редовният падеж на вноските
по договора за лизинг. Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал
доказателства, че е заплатил лизинговите вноски в срок, поради което искът
за установяване на тяхната дължимост се явява доказан по основание и
размер.
По отношение на претендираните застрахователни премии по делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение,
възникнало между „Чебб Юръпиън Груп СЕ“ и ответника по договор за
застраховка на устройство „Смартфон протект“, обективиран в
застрахователна полица 10020094/10.07.2019г., по което ищцовото дружество
е застрахователен агент. От застрахователната полица се установява, че за
поетите от застрахователя рискове, ответникът се е задължил да заплаща
ежемесечно застрахователна премия в размер на 8.99 лева, като по делото
липсват доказателства за изпълнение на това задължение за процесния
период. Претендираните суми изцяло отговарят на уговорения в
застрахователния договор размер. Възраженията на ответника за липса на
материална легитимация на ищеца да получи плащането са преклудирани,
тъй като са релевирани за първи път едва във въззивната жалба. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че вземането за застрахователна премия се
7
следва на ищеца по делото, в качеството му на застрахователен агент, въз
основа на чл.4.5. от застрахователната полица, според която сумата се дължи
ежемесечно съгласно условията за плащане на абонаментния план към
„Йетел“. По изложените съображения претенцията за дължимост на сумата от
17.98 лева, представляваща застрахователна премия за периода 15.04.2020г.-
14.06.2020г. се явява доказана по основание и размер.
Основателна се явява и претенцията за неустойка при прекратяване на
договора. Съгласно раздел IV, т. 2 от допълнително споразумение от
10.07.2019г. за предпочетен номер *******, в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя,
същият дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В чл.75 от Общите условия
основанията за прекратяване на договора от страна на доставчика са
разграничени в две хипотези чрез препращане към чл.19б и чл.19в. В чл.19б
са уредени хипотезите на прекратяване на договора без предизвестие, сред
които и буква в) при неплащане от потребителя на изискуеми задължения по
договора, а в чл.19в са предвидени хипотези на прекратяване на договора с
едномесечно писмено предизвестие. Следователно в хипотезите на
неплащане на уговорените абонаментни такси, какъвто е настоящият случай,
клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която
изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните
отношения да бъде отправено към длъжника. По тези съображения съдът
приема, че в конкретния случай волеизявлението може да бъде и
конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на
ползваните услуги. В заключение, следва да се приеме за установено
довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването занапред на
договора с продължително изпълнение, считано от 30.06.2020г., когато е
преустановено предоставянето на мобилните услуги. В случая, предвид
оставащия срок до края на договора – до 10.07.2021г., за оператора е
възникнало правото да начисли неустойка в размер на три месечни вноски.
Така уговорената неустойка има за цел да компенсира вредите от
накърнения негативен интерес на кредитора от предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя. Размерът на предвидимите за доставчика на
услугата вреди обаче съвсем не е измерим с неполучената до края на срока
престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била
оправдана само ако и доставчикът продължава да престира услугата и
поддържа достъпа на потребителя до мрежата ненакърнен. Вредите за
нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на
8
договарянето, при което участниците в него губят както очакваното
изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение. В
конкретния случай, видно от договора, неустойката е ограничена до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Уговореният размер
на неустойката е съответен на предвидимите вреди от развалянето. Съдът
приема, че предвидимите за търговеца вреди се съотнася до период на
търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубеният клиент.
Тримесечният период съдът намира за обичаен за осигуряване на такава
сделка. Налага се изводът, че така договорената клауза не излиза извън
пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон функции,
отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Не се констатира и нарушения на императивните правила,
уреждащи потребителската закрила по чл. 143 - 146 от ЗЗП.
С оглед частичното несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта относно
сумата от 95.93 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. и
сумата 69.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, претендирани по допълнително споразумение от 26.05.2020г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* и вместо него
следва да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за частична основателност на иска налага да бъде
ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в
тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, както следва: 220.84 лева от общо 385
лева за заповедното производство (за държавна такса и ю.к. възнаграждение),
329.83 лева от общо 575 лева за първа инстанция (за държавна такса и
депозит за особен представител) и 144.74 лева от общо 200 лева за въззивна
инстанция (депозит за особен представител).
На основание чл.77 от ГПК в тежест на страните следва да бъде
възложена съразмерно таксата въззивно обжалване в размер на 150 лева, от
които 108.63 лева платими от въззивника и 41.37 лева платими от
въззиваемия по сметка на ВОС.
На основание чл.77 от ГПК в тежест на страните следва да бъде възложен
9
съразмерно и заплатеният от бюджета на съда депозит за вещо лице в първата
инстанция в размер на 300 лева, от които 127.91 лева платими от ищеца и
172.09 лева платими от ответника по сметка на ВРС.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3460/27.10.2023г., постановено по гр.д. №
14995/2022 г. по описа на ВРС в частта, с която е признато за установено, че в
полза на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, съществува вземане срещу
Т. Д. Т., ЕГН ********** за сумата от 95.93 лева, представляваща
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за
периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. и сумата 69.25 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, претендирани по
допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******, както и в частта за разноските изцяло и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, срещу Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумите, както следва:
- 95.93 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по
допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******;
- 69.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от
26.05.2020г. за мобилен номер ******* и формирана от сбора от три месечни
абонаментни такси;
- ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8908/2022г.,
по описа на ВРС, 34-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3460/27.10.2023г., постановено по гр.д. №
14995/2022 г. по описа на ВРС, в частта с която е признато за установено, че в
полза на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
съществува вземане срещу Т. Д. Т., ЕГН **********, от ****** за сумите,
както следва:
- 62.96 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по
допълнително споразумение от 10.07.2019г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *******;
- 247.85 лева, представляваща лизингови вноски за периода 15.06.2020г.
до 14.08.2020г. по договор за лизинг от 10.07.2019г. на устройство SONY
Xperia 10 Plus Black;
- 17.98 лева, представляваща застрахователна премия за периода
15.04.2020г.-14.06.2020г. по застраховка на устройство „Смартфон протект“
по застрахователна полица № 10020094 от 10.07.2019г.;
- 104.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от
10.07.2019г. за мобилен номер *******, формирана от сбора от три месечни
абонаментни такси;
- ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8908/2022г.
по описа на ВРС, 34-ти състав.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сторените в
производството съдебно-деловодни разноски в размер на 220.84 лева за
заповедното производство по ч.гр.д. №9808/2022г. на ВРС, 329.83 лева за
първа инстанция и 144.84 лева за въззивна инстанция, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, да заплати на Варненски
районен съд сумата от 172.09 лева, представляваща заплатен от бюджета на
съдебната власт депозит за вещо лице, възложен на страната съразмерно с
изхода на спора, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, да заплати на Варненски
окръжен съд сумата от 108.63 лева, представляваща дължима държавна такса
за въззивно обжалване съразмерно с уважената част от обжалваемия интерес,
11
на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, да заплати на Варненски районен съд сумата от 127.91 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съдебната власт депозит за вещо
лице, възложен на страната съразмерно с изхода на спора, на основание чл.77
от ГПК.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда
6, да заплати на Варненски окръжен съд сумата от 41.37 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване съразмерно с
отхвърлената част от обжалваемия интерес, на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12