№ 113946
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110148372 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от [юл] срещу П. В. Г.. Със
заявлението се претендира сумата на обща стойност от 1866.30 лв.,
формирана, както следва:
Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на
обща стойност 587.56 лв.;
Неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на
обща стойност 803.28 лв.;
Неустойка в размер на 475.46 лв. за предсрочно прекратяване на
договора, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора.
Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната
неустойка по договора.
Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
1
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната
неустойка.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на, ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца. Установяването на
сериозна вероятност клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално
уговорена е основание за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като ако потребителят не осъзнава неравноправния характер
на клаузата е вероятно да изпълни доброволно, вместо да оспори вземането
си, а задължение на съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
В случая неустойката предвидена във договора за мобилни услуги
надхвърля три месечни абонаментни такси. Видно от приложената към
договора разбивка на задължението неустойката е формирана при
комулиране на няколко неустоечни задължения, а именно, два пъти по три
месечни такси, обезщетение за обработка на просрочени задължения и
неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги и дадена отстъпка от цената
на устройство.
Претенцията за неустойка на практика обхваща три различни
неустойки: неустойка в размер на три стандартни месечни такси, неустойка за
дадена отстъпка от цената на мобилни устройства и неустойка за дадена
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса. Настоящата инстанция
счита, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън
обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до
2
хипотезата при неизпълнение на един договор кредиторът да получи
различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от
неизпълнението, тъй като ще надхвърлят в пъти това, което той би получил
от самото изпълнение, а да го обогатят.
В случая искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави,
защото по отношение на оператора, претендираната неустойка би заместила
дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за
договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и
дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор,
заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение
на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената
неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно
обогатяване на оператора, което нарушава както принципа на
справедливостта, така и добрите нрави.
Отделно следва да се отбележи по отношение на неустойката в размер
на 3 стандартни месечни такси, че в процесния договор и представените
приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия
размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на
договора, от която такса следва да се формира размера на неустойката.
При това положение съдът намира че клаузата за неустойка уговорена в
посочения размер противоречи на чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
Следва да се държи сметка, че клаузите за неустойка се явяват и в
евентуално противоречие с добрите нрави. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния
касационен съд неустойка, която излиза извън присъщите си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, е нищожна като уговорена в
противоречие с добрите нрави. В случая се установява, че е уговорена
неустойка в необичайно висок размер излизащ извън присъщите и функции.
Ето защо за тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава
заповед за изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма
пречка кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез
предявяване на осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № [номер]/29.08.2023г. В ЧАСТТА, с
която се иска длъжникът да плати неустойка в размер на 475.46 лв. за
предсрочно прекратяване на договора, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с
разпоредбите на Договора.
УКАЗВА на заявителя [юл], на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че
може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от
съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в
заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе
единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима
държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при
подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4