Решение по КНАХД №466/2023 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

               № 375 / 31.10.2023 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЛЮБОМИР ГЕНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ:     НЕЛИ КАМЕНСКА                                                                                ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на прокурора Радослав Бухчев и секретаря В. Сандева изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 466 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел “Контрол и правоприлагане” към Национално ТОЛ управление на Агенция “Пътна инфраструктура”, Георги А. Темелков, потвърдена с молба с вх. № 2256/20.07.2023 г., подадени чрез В.П. - юрисконсулт, редовно упълномощена, срещу  Решение № 34/29.03.2023 г., постановено по НАХД № 2022********** по описа на Районен съд Каварна за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-64/08.08.2022 г., издадено от касатора.

 В касационната жалба са направени оплаквания, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Извършването на нарушението било установено с представените по делото доказателства, за което се излагат множество доводи. Било доказано и авторството на деянието, понеже лицето, чиято отговорност е ангажирана, не било направило възражения при съставянето на АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН преди издаването на наказателното постановление. Освен това в производството пред районния съд също не били представени доказателства, че друго лице е управлявало превозното средство на процесната дата. В тази връзка се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата, установяващи по безспорен начин извършеното административно нарушение - движение на пътно превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа без заплащане на дължимите пътни такси. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът, А.П.А., чрез адв.К.А.- АК Хасково, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Моли решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнарграждение по представен списък и доказателства за извършването им.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното решение.. От доказателствата се установявало, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, отразена цифрово в АУАН и в НП, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Допуснатото нарушение ограничило правото на защита на санкционираното лице, което обуславяло отмяната на обжалваното НП.

Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

С оспореното пред Районен съд - Добрич наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-64/08.08.2022 г., на А.П.А. ***, в качеството му на водач на ППС с рег. № ТХ1595АК - над 12 тона с 5 броя оси, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 28.02.2022 г., в 9:44 часа, при излизане от територията на Република България, при ГКПП-Кардам, ответникът А. управлявал горепосоченото тежкотоварно ППС, като при извършване на проверка от контролните органи в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, бил установен генериран запис със съответен номер и приложени към него статични изображения - снимков материал, от който се установявало осъществено по-рано, на 23.02.2022 г. в 18:41 часа, движение на същото ППС- Влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси /общо ППС с 5 оси/ по път 1-9, км 0+616, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която се събират такса за изминато разстояние /тол такса/, дължима за категорията, в която попада процесното ППС. Процесното ППС било оборудвано с бордово устройство, но подаваните от него данни били некоректни, понеже били за превозно средство с 2 оси, а данните от електронната система били за движение на ППС с 5 оси.

На 28.02.2022 г. при ГКПП Кардам, главен инспектор в Агенция Митници, съставил АУАН за нарушението, извършено на 23.02.2022 г., в който посочил, че водачът на ППС, А., не е заплатил дължимата такса по чл. 10, ал. 1 , т.2 от Закона за пътищата, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.179, ал. 3а от ЗДвП. Съставеният акт е бил надлежно връчен на водача на товарния автомобил.

От свидетелство за регистрация на МПС е видно, че собственик на ППС-Влекач с рег. № ТХ1595АК е “Пресияна Транс” ЕООД. Към акта е приложена квитанция за платена такса в размер на 532 лева на 28.02.2022 г. в 9:44 часа за товарен автомобил с рег. № ТХ 1595АК.

Няколко месеца по-късно, по повод образуваното административно-наказателно производство, на 23.06.2022 г. началникът на отдел “Контрол и правоприлагане” при АПИ изпратил писмо с изх. № 53-00-3466 до управителя на “Пресияна Транс” ЕООД с искане да представи пътен лист или друг заместващ го документ за лицето, което е управлявало автомобила на 23.02.2022 г., датата, на която е засечено движението му от Електронната система за събиране на пътни такси. Няма данни писмото да е било получено от представител на дружеството-собственик. Няма данни и исканата информация да е била предоставена. Затова на 08.08.2022 г. касаторът издал процесното наказателно постановление срещу водача, А.А., с което на основание чл. 179, ал. 3а в вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП, му наложил административното наказание “глоба” от 1 800 лева.

След обсъждане на приобщените към делото доказателства, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.  За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че НП е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН при неизяснена фактическа обстановка и при неспазване на изискванията за форма. В тази връзка са изложени мотиви, че липсват всякакви доказателства за авторството на деянието, как е установен неговият извършител и на какво основание е ангажирана отговорността на водача на ППС, А., при положение, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, кой е бил водач на процесното ППС на 23.02.2022 г. Съдът е изложил и мотиви за други допуснати съществени процесуални нарушения  -  липса на ясно описание на фактическите признаци на нарушението, несъответствие с правната му квалификация.

Решението е правилно и законосъобразно. Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Касационният състав напълно споделя изложените съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради липса на доказателства кой е субектът на нарушението. По делото няма данни кой е управлявал ППС на 23.02.2022 г.  в обхвата на платената пътна мрежа. Освен това от описанието на изпълнителното деяние в НП не може да се разбере дали ППС, което  било към този момент с 5 оси е било управлявано при не напълно заплатена тол такса, като за ППС с 2 оси или изобщо не е била заплащана тол такса.

РџСЂРё установени нарушения чрез Електронната система Р·Р° събиране РЅР° пътни такси РїРѕ чл. 167Р°, ал. 3 РѕС‚ ЗДвП, каквато Рµ настоящата хипотеза,  разпоредбата РЅР° чл.187Р°, ал.1 РѕС‚ ЗДвП, определя, че Р·Р° нарушенията РїРѕ С‡Р». 179, ал. 3 - 3Р± ( РІ това число Рё Р·Р° настоящото, което Рµ квалифицирано като нарушение РїРѕ чл.179, ал.3Р°), отговорността СЃРµ РЅРѕСЃРё РѕС‚ собственика РЅР° РџРџРЎ или ползувателя, вписани РІ  свидетелството Р·Р° регистрация, освен ако РЅРµ Р±СЉРґРµ установено, че пътното превозно средство Рµ управлявано РѕС‚ трето лице. Р’ случая РЅРµ Рµ установено РѕС‚ РєРѕРµ лице Рµ било управлявано РџРџРЎ СЃ рег. в„– РўРҐ 1595РђРљ РЅР° 23.02.2022 Рі., затова Рµ следвало РґР° Р±СЉРґРµ ангажирана отговорността РЅР° лицето, визирано РІ чл.187Р°, ал.1 РѕС‚ ЗДвП. Втората алинея РЅР° цитираната разпоредба определя Рё имуществените санкции, които СЃРµ налагат РЅР° собственика РІ зависимост РѕС‚ неговата правосубектност Рё РѕС‚ РІРёРґР° РЅР° установеното нарушение.

След като в случая не е било установено управление на ППС на датата на нарушението от А.А., правилно районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени. Касационният състав приема, че то е издадено в нарушение на процесуалните правила на чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН и в нарушение на материалния закон. С издадения АУАН също неправилно е ангажирана отговорността на водача на ППС при положение, че към момента на проверката са били представени доказателства кой е собственик на превозното средство.

Не се споделя становището на процесуалния представител на касатора, че административно-наказания следвало да доказва, че не той е извършил нарушението като представя доказателства за лицето, управлявало процесното ППС. Това становище е в противоречие с принципите на административното наказване по ЗАНН и правилата за разпределянето на доказателствената тежест, установени в него. Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на нарушението, тъй като липсва законова презумпция за това. Подаването на възражение е право на лицето и те не преклудира правото му на обжалване на акта, с който приключва административно наказателното производство. Фактът на неупражняване на едно право не представлява нарушение, признание или потвърждение на фактите, описани в документа. Поради изложеното липсата на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да служи за доказателство за извършителя на административно нарушение. В тежест на административно наказващия орган е да представи доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат на административно наказателната отговорност е водачът на товарния автомобил, то това обстоятелство следва да бъде надлежно установено и то дори преди съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Допустимо е установяването му и на по-късен етап от административно наказателното производство, но не и след издаване на наказателното постановление.

Споделят СЃРµ Рё съображенията РЅР° СЃСЉРґР°, че РѕС‚ мотивите РЅР° РђРЈРђРќ Рё РќРџ РЅРµ може РґР° СЃРµ разбере РІ какво точно СЃРµ изразява изпълнителното деяние, тъй като то РЅРµ съответства РЅР° хипотезите РЅР° правните РЅРѕСЂРјРё РЅР° чл.179, ал.3Р° РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл.139, ал.7 РѕС‚ ЗДвП. 

Според нормата РЅР° чл.179, ал.3Р° РѕС‚ ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство РѕС‚ категорията РїРѕ С‡Р». 10Р±, ал. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° пътищата РїРѕ РїСЉС‚, включен РІ обхвата РЅР° платената пътна мрежа, Р·Р° което РЅРµ СЃР° изпълнени съответните задължения Р·Р° установяване РЅР° изминатото разстояние, съгласно изискванията РЅР° Р—акона Р·Р° пътищата, Р·Р° участъка РѕС‚ РїСЉС‚, включен РІ обхвата РЅР° платената пътна мрежа, който Рµ започнал РґР° ползва, или РЅСЏРјР° закупена маршрутна карта Р·Р° същата, съобразно категорията РЅР° пътното превозно средство, СЃРµ наказва СЃ глоба РІ размер 1800 лв. Тази РЅРѕСЂРјР° предвижда РґРІРµ изпълнителни деяния, РЅРѕ нито РІ РђРЈРђРќ нито РІ РќРџ СЃРµ сочи РєРѕРµ РѕС‚ тях Рµ осъществено.

Едва РІ РќРџ Рµ уточнено, че нарушението Рµ РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл.139, ал.7 РѕС‚ ЗДвП. Нормата гласи следното: Водачът РЅР° пътно превозно средство РѕС‚ категорията РїРѕ С‡Р». 10Р±, ал. 3 РѕС‚ Закона Р·Р° пътищата Рµ длъжен преди движение РїРѕ РїСЉС‚, включен РІ обхвата РЅР° платената пътна мрежа, РґР° закупи маршрутна карта Р·Р° участъците РѕС‚ платената пътна мрежа, които ще ползва, или РґР° изпълни съответните задължения Р·Р° установяване РЅР° изминатото разстояние Рё заплащане РЅР° дължимата такса РїРѕ С‡Р». 10, ал. 1, С‚. 2 РѕС‚ Закона Р·Р° пътищата, освен когато тези задължения СЃР° изпълнени РѕС‚ трето лице.

Също са визирани няколко изпълнителни деяния и не става ясно какво точно е било дължимото поведение на водача на 23.02.2022 г. Не е посочено дали пътните такси се заплащат посредством маршрутна карта или тол декларация, а двата вида заплащане предвиждат различни изпълнителни деяния при неизпълнение.

          Освен това от мотивите на НП не може да се разбере дали на процесната дата, 23.02.2022 г. процесното ППС е било управлявано без заплатена изобщо тол такса или с неправилно заплатена такава за ППС с 2 оси, вместо установените от електронната система 5 оси. Не става ясно и какъв е дължимият размер на тол таксата и заплатена ли е той напълно от водача на 28.02.2022 г. с представената и приложена към АУАН квитанция.

При всички тези пороци в административно-наказателното производство и противоречия в мотивите на издадените АУАН и НП, районният съд е достигнал до единствения законосъобразен извод за  незаконосъобразно проведено и приключило административнонаказателно производство .

По изложените съображения решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските по делото, извършени от него за адвокатско възнаграждение. За извършените разноски за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, ответникът представя договор за правна помощ, фактура и платежна нареждане за 720 лева с вкл.ДДС, които следва да му се присъдят на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/29.03.2023 г., постановено по НАХД № 20223240200211 по описа на Районен съд Каварна за 2022 г.

ОСЪЖДА Национално ТОЛ управление към Агенция Пътна инфраструктура  да заплати на А.П.А. с ЕГН ********** сумата от 720 (седемстотин и двадесет ) лева с включено ДДС, представляваща разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: