Р Е Ш Е Н И Е № 1619
14.05.2020г. гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6916 по описа за 2016г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото са искове с правна квалификация чл.109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
Ищец
Г.Т.Х. чрез адв. Г.С. заявява, че собственик на
недвижим имот находящ се в *** с административен
адрес: ***, който представлява ***в кв.71 по плана на града, одобрен със
заповед № 44/1967г. № 579/2011г. и № 300-4-25/2004г. с площ от 540 кв.м при
граници на имота: ***, ***, ******и улица ведно с построените в него жилище, стопански
сгради и подобрения в него като по скица тези постройки представлявали две
двуетажни масивни сгради, както и долепена до тях масивна постройка. Ищцата
твърди, че наследодателя Т. С. М.закупува от М. Д. 525/1025кв.м., съставляващо
парцел **в кв.71
по плана на с. К. с реално ползване на северозападната част на парцела ведно с
построеното жилище, стопански постройки и подобрения в това дворно място, при
съседи: улица, Г.В., Д. Д.. Твърди се, че по силата на доброволна делба
оформена в ***в дял на ищцата и покойната й майка А.К.М.
/ п. в хода на процеса/ в техен дял се дал ***oт кв.71 по плана на *** одобрен със
заповед № 44/1967г. № 579/2011г. и № 300-4-25/2004г., който УПИ застроен и
незастроен с площ от 540 кв.м.
Ищцата
твърди, че ответника Н.Г.В. владее съседния имот ***в кв.71 и бил извършил
незаконно строителство като използвайки стената на къщата на ищцата е прилепил
и изградил двуетажна постройка като първия етаж на същата се използва за
мебелна работилница, а втория етаж е изграден офис и зимна градина, покрита с поликарбонатни плоскости. Строителството било извършено
през 1994г., през 2009г. ответника, като е използвал отново стената на ищцата е
изградил и втора едноетажна постройка, която също е използвал като мебелна
работилница и в нея е монтирал роботизирана система за дърворезба. С писмо №
КН-2848/2014г. на РДНСК било отговорено на ищецата по повод на подадена от нея жалба, че изградената
пристройка за ателие за дърворезба е незаконно. Било разпоредено
премахването на незаконното строителство. Предписанията били частично
изпълнени, но ответникът продължава да използва незаконните постройки. В
резултат на извършеното строителство в една от стаите на в двуетажната жилищна
сграда на ищцата т.н пета стая се появи течове и повреди, които произтичали от
дъждовни и атмосферни води, резултат от долепената пристройка на ответника,
която била с наклон на покрива на тази сграда към външния ограден зид. Твърди
се още, че напукванията се дължали и на силните вибрации от страна на
дърводелските машини в мебелната работилница на ответника Н.В..
Вследствие
на тези течове и вибрации стаята долепена до постройката на ответника била
силно напукана, а на височина 1.20м. от пода е навлажнена и с мухъл, таванската
мазилка била паднала, а там където не е паднала е силно напукана и подкожушена, повредено било мазилката по тавана и тапетите
по стените, поради което и стаята е негодна за обитаване и ползване. Освен това
в резултат на неправилното използване на запалителни течности при извършване на
заваръчни дейности в мебелната работилница на ответника същестува
реална опасност да изгори.
Според
ищцата за отстраняване на настъпилите повреди е необходимо извършването на
следните СМР: очукване на мазилка по стени и тавани от 26 кв.м – на стойност 30
лева; полагане на мазилка по летвени тавани 16 кв.м –
на стойност 130 лева; шпакловка по стени и тавани 26 кв.м – на стойност 250
лева, грундиране на стени и тавани 56 кв.м – на стойност 240 лева; боядисване
на таван с латексова боява 16 кв.м – стойност 130 лева; залепване на
тапети 40 кв.м – на стойност 290 лева, пренасяне на строителни отпадъци и
почистване – 70 лева или общо 1140 лева разноски за материали и труд за
възстановяване на причинените вреди върху имота в резултат на виновното
поведение на ответника.
Ищцата
посочва още, че така извършеното незаконно строителство препятства ограничава, ограничава и смущава пълноценното и в пълен обем
упражняване правото на собственост, в резултат на строителството не можело да
се ползват жилищните помещения, стените тавана и пода са повредени, а стаят
неизползваема, както и се вреди на здравето от силните вибрации в резултат на
работата на монтираните в мебелната работилница машини, съществувала и реална
опасност в резултат дейността на ответника да изгорят собствените на ищцата
постройки.
Предвид
на гореизложеното ищцата иска от съда осъждането на ответник Н.В.:
1.да премахне
незаконно построените в североизточната част на собствения му ***, кв.71 по действащия план на ***
двуетажна сграда, която представлява мебелна работилница на първия етаж и офис
и зимна градина на втория етаж;
2. да премахне
едноетажна жилищна сграда, представляваща мебелна работилница,
които пречат на ищцата
да упражнява правото си на собственост върху притежаваната от нея жилищна
сграда, построена в ***от кв.71 по плана на ***, одобрен със заповед №
44/1967г. с площ от 540 кв.м.
3. да заплати
сумата от 1140 лева разноски за материали и труд съгласно по-горе описаното за
възстановяване на причинените вреди върху имота на ищцата.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Н.Г.В.
чрез адв. С.Я. оспорва предявените искове. Заявява,
че искът по чл. 109 ЗС е недопустим, тъй като тъй като съдът не е компетентен
да се произнесе по искане за премахване на незаконни постройки, затова имало
специален административен ред. Оспорва се собствеността на сграда на ищцата,
включително и собствеността върху посочената от ищцата пета стая, където се
твърдят да се вредите, а освен това изграждането на тази стая било незаконно,
при което е недопустимо да се търси обезвреда за
имот, който е незаконен. Искът по чл. 45 ЗЗД не касае реални непосредствените
вреди, а целял финансирането на бъдещ ремонт на ищцата. Освен това не било ясно
как само една стая била увредена, а не целия имот. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като
се запозна със становището на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното
от фактическа и правна страна.
Ищцата безспорно
и несъмнено доказва, че е собственик по наследяване от нейната покойна майка А.
М. и баща Т.С. М. процесния на недвижим имот находящ се в *** с административен адрес: ***, който
представлява ***в кв.71 по плана на града, одобрен със заповед № 44/1967г. №
579/2011г. и № 300-4-25/2004г. с площ от 540 кв.м при граници на имота: ***, ***, ******и улица ведно с
построените в него жилище, стопански сгради и подобрения в него като по скица
тези постройки представляват две двуетажни масивни сгради, както и долепена до
тях масивна постройка, които са придобити приживе от наследодателя Т. С. М.,
който ги е закупил от М. Д. и в последствие по силата на доброволна делба
оформена в ***в дял на ищцата и покойната й майка А.К.М.
в техен дял се дал ***oт кв.71 по плана на ***. Като всички постройки изградени в
собствената на ищцата земя също са нейна собственост – арг.
от чл. 92 ЗС без значение дали са законни или не до колкото законността на една
сграда касае правоотношение между собственика и Държавата в лицето на
съответната общинска администрация, която допуска ползването и експлоатирането
на тази сграда, но това правоотношение не касае правоотношението на собственика
спрямо всички останали трети лица, които са длъжни да зачитат собствеността му.
Ответника В. също
е собственик на ***, кв.71 по действащия план на *** ведно с изградената в него
двуетажна сграда, която представлява мебелна работилница на първия етаж и офис
и зимна градина на втория етаж и пристройката, които сгради се иска да бъдат
премахнати видно от нотариален акт № ***. на Служба вписвания. Това
обстоятелство не се оспорва изрично в настоящия процес от ответника, респ.
последния не представя доказателства затова собствеността на друго лице от
което пък да може да се направи извод затова, че пасивната легитимация не е
негова.
Следователно,
категорично по делото е установена както активната легитимация на ищцата да
търси съдебна защита на правото си на собственост по чл. 109 ЗС, така и
установена е пасивната легитимация на ответника да отговаря по така заведение
срещу него иск предвид твърденията, че индивидуализираните постройки в неговия
имот пречат на ищцата да упражнява собствеността си, респ.
По възражението
за недопустимост на иска по чл. 109 ЗС съдът се е произнесъл в Определение №
5987/2016г. като няма основание за ревизиране изводите на това определение, тъй
като административната процедура по премахването на незаконни строежи не
изключва възможността на засегнатия собственик да търси защитата на правото си
на собственост по реда на чл. 109 ЗС.
Следователно,
исковете са допустими и съдът дължи произнасяне по тях.
При анализа на
събраните по делото доказателствени източници настоящата
инстанция намира за необходимо да уточни фокуса на този анализ с оглед предмета
на исковата претенция по чл. 109 ЗС. А именно предметът на процесния
негаторния иск касае установяването или отричането
на фактологията
посочена от ищеца затова пречат ли на последната да упражнява правото си на
собственост незаконните според нея двуетажна сграда, която представлява мебелна
работилница на първия етаж, офис и зимна градина на втория етаж, и едноетажна
жилищна сграда, представляваща мебелна работилница, както и дали се вреди на
здравето от силните вибрации в резултат на работата на монтираните машини и
представляват ли те опасност от пожар.
Предметът на иска по чл. 109 ЗС така както е
формулиран с петитума на исковата молба не включва
изрично искане за преустановяване дейността на ответника. Искането е за
премахване на постройките и като последица от това да се преустанови дейността
на ответника.
Следователно, анализът на дейността, която В.
осъществява в сградите, чието премахване се иска не може да цели установяване
на факта, пречи и смущава ли правото на собственост на ищцата само по себе си,
защото това би довело до произнасянето по непредявен иск, което има за
последица недопустимост на съдебния акт, тъй като формално исковата молба няма
искане за преустановяване тази дейност. Осъществяваната от ответника дейност в
случай че според ищцата смущата правото й на
собственост може да бъде преустановена със съдебен акт – съдебно решение, но
само ако затова е предявен съответен иск – какъвто в случая по делото няма.
Безспорно дейността, която осъществява
ответника в сградите, чието премахване се иска има отношение към ползването на
тези сгради и по-конкретно дали това ползване е по предназначението им съгласно
законовия режим, който урежда упражняваната от него дейност. Тази дейност има
отношение и разгледана на плоскостта затова законни ли са тези постройки за
дейността, която се извършва в тях и могат ли тези постройки да обслужват такъв
вид дейност, което пък пряко рефлектира върху преценката затова пречат ли на
ищцата тези постройки, представляват ли опасност за нейния имот, респ. шумът и
вибрациите от тези постройки вреди ли на здравето й, при което не дейността в
постройките, а съществуването им така както е установено по делото да бъде
преценено съставлява ли пречка, смущение и неудобство. Ето и защо дейността,
която извършва В. може да бъде анализирана само и единствено във връзка с
твърденията на ищцата затова, че постройките, които според нея са незаконни й
пречат, но не и като пряк и непосредствен източник на пречене на упражняването
на нейната собствеността спрямо който се търси защита, а като дейност, която се
извършва в тези постройки. Искането за премахване на тези постройки не е
тъждествено на искането за преустановяване дейността в тях като предвид
обстоятелствената част на исковата молба това искане за премахване на тези
постройки е привързано към изложени твърдения затова, че постройките пречат на
ищцата, защото в тях се извършва дървообработваща дейност от ответника и защото
са незаконно изградени, източник на вибрации и шум са и представляват опасност
от пожар поради извършваната дейност.
Съдът няма правомощие да привнася твърдения в
исковата молба, които не са направени, нито пък има правомощие да се произнася
по несъществуващо искане. Очевидно е че ищеца чрез предявения иск цели
премахване на постройките, които му пречат, но това не означава, че с
премахването им ответника няма да може да извършва дейността си, респ.
извършването на тази дейност така както е заявено в исковата молба създава
неудобства и затруднения за ищцата защото е в непосредствена близост до нейното
жилище / на калкан/ и по-конкретно
защото е постройките на ответника, чието премахване се иска.
По
доказателствата.
По делото са
приети писмени доказателства като тези от тях, които са пряко относими към предмета на доказване относно изградените
постройки в имота на ответника, чието премахване се иска са: удостоверението за
търпимост по чл. 16, ал.1 ПР на ЗУТ от
09.07.2010г. съобразно, което двуетажната масивна сграда със складово помещение
е търпима и не подлежи на премахване, разрешение за строеж РС 68/28.09.2010г.
/стр.392/ за ***въз основа на одобрен ИП на основание чл. 142,ал.2 от ЗУТ и
Протокол на ЕСУТ № 9/21.09.2020г., ведно с протокол № 9/21/09.2010г. ОЕСУТ където
е разгледан ТИП за процесния обект, където се дава
положителна оценка за съответствие с предвижданията на ПУП и съгласуваност
между архитектура, конструкции, електро и ВиК,
налична проектна документация част „Конструкции“, скица-виза на гл. архитект на
Община К., протокол за откриване на строителна площадка, заповедна книга, акт
образец 14.
Видно от
заключението на вещото лице С.Б., едноетажната постройка в имота на ответника
същата граничи от изток на калкан с имота на ищцата и тази постройка съществува
от ***. като стопанска постройка с покрив от дървена конструкция, която се е
ползвала като стопански навес за горива и и домашни животни с външна
тоалетна.Навесът е затворен и е оформено помещение с размер 8.30 м/5.10м. и височина 2.50 м.
като през 2009г. е отремонтиран покрива като е
заменен с термопанел, който лежи на съществуващите
дървени колони като ответника през 2006г. е регистриран като занаятчия към
Регионална занаятчийска камара като в това помещение, чийто статут е стопанска
сграда е преустроено в ателие за дърворезба т.е занаятчийска работилница за обработка на дърво и съответства на
изискването на чл. 17, ал.2 от Наредба № 7/2003г. към ЗУТ за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, респ. преустройството е извършено съгласно изискванията на мярка 312
„подкрепа създаване и развитие на микропредприятия“
от програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. Изпълнена е
топло и шумоизолация с минерална вата
Относно двуетажната
постройка, вещото лице посочва, че конструкцията е монолитна - стоманобетонови
греди, плоча, тухлени зидове, първият етаж също се ползва като ателие за
дърворезба, изпълнена е топло и шумоизолация с минерална вата, а втория етаж е складово
помещение и метална конструкция покрита с поликарбонатни
плоскости, която впоследствие е частично ликвидирана. Предназначението на постройката е стопанска
сграда. Като за постройката има издадено удостоверение за търпимост от 2010г.
съгласно пар.16 ПР ЗУТ.
По отношение на
щетите вещото лице Б., счита, че повредите могат да се дължат на много фактори
и не ги свързва с вибрациите вследствие работата на машините в имота на
ответника, респ. прави заключение, че щом няма увреждания в имота на В., то
няма как да има увреждания и в съседния. Освен това вещото лице посочва, че
ремонтът може да се осъществи при годен да изпълнява функциите си покрив,
какъвто процесния не е, тъй като компрометиран с
изгнили летви и ритловици, констатирано е и
провисване и пропадане на керемиди.
При разпита си
вещото лице Б. заявява, че строежът на двуетажната постройка е бил допустим при
действието на правилата и нормите, които са били в сила към момента на
изграждането му. Вещото лице е категорично и че стените на мебелните работилници
не представляват стени на ищцата. Относно стаята на ищцата по която са
възникнали вреди вещото лице посочва, че това е пристройка, която не е правена
по нормативи за проектиране на строителство, поради което и са настъпили
деформации в стаята.
Вещото лице не
посочва изрично в заключението си по отношение на ателието за дърворезба и
двуетажната стопанска постройка, че от техническа страна е налице смущаване,
компрометиране или създаване на опасност за ползването на имота на ищцата.
Напротив посочва, че са правени земервания на шума,
които съответства на Наредба № 6/2005г. за показателите на шум в околната среда
и че издаденото удостоверение за търпимост на двуетажната сграда означава, че
последната отговаря на изискванията на строителните правила и норми.
Съдът кредитира с
доверие заключението на вещото лице Б. като компететно
и безпристрастно. Не се констатират нарушение на процесуалните права на
страните при приемане заключението.
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза с вещо лице доц.д-р инж. К.Н., което
обследва и измерва вибрациите в двете помещения с дървообработващи машини и в
двете помещения в съседство с помещенията, в които се намират машините. Тази
експертиза касае дейността в постройките, чието премахване се иска поради което
и съдът я разглежда и установява, че над допустимите стойности вибрациите са в
помещението с копирната дървообработваща машина при първите четири октавни ленти, а резултати от измерените средноквадратични стойности на виброускоренията
в помещенията на ищцата са под допустимите за всяка една октавна
лента и всяко едно от измерените направления за изследваните режими на работа
на машините. Вещото лице е категорично и затова че резултатите от измерванията
показват, че нивото на вибрациите предизвикани от работата на
дървообработващите машини на ответника при изследваните режими на натоварване
са под допустимите стойности съгласно стандартите ISO4866 и ГОСТ Р 52892-2007г., за да
предизвикат повреди по конструкцията на сградата на ищцата.
Вещото лице не
посочва изрично в заключението си, че вибрациите предизвикани от работата на на дървообработващите машини на ответника оказват влияние
върху помещенията на ищцата, които да пречат и смущават правото й на собственост,
нито пък посочва, че се вреди на здравето на ищцата, респ. замерв
Експертизата е
оспорена от ищеца, от гледна точка на нейната обективност и верност.
Оспорването обаче касае извършените замервания като вещото лице при разпита си
е посочва, че машините са натоварени при нормална производствена дейност и
заявява, че при извършваните измервания ответника е регулирал дебелината на
материала, като вещото лице изрично посочва, че не може да влияе върху този
процес предвид опасността от счупване на машината. В случая не може да констатира
недобросъвестно поведение на ответника при извършваното изпитвание,
нито пък обстоятелства, които да внасят съмнение затова, че манипулативно е
извършвал работния процес на машините си, което пък да повлияе върху
резултатите от замерванията.
Експертизата
кореспондира и с установеното от общинската администрация на Община К. затова
че при извършено измерване от лицензирана фирма „Джакомо“ ЕООД оформено в
съответен протокол шумът при дейността на ответника е в границите на допустимото.
По делото е
приета комплексна съдебно-техническа експертиза с вещи лица проф. д-р инж. И.К.
*** и инж.М.Б. относно вибрациите и шума, който са извършили експертизата при
последователно пускане на пантограф, абрихт и щрайхмус, както работещ банцинг в друго помещение. Когато са били правени
замерванията на максимален режим са пускани само по две машни
в помещение, от което едната е пантографа, тъй като
електрическата система не позволявала включването на всички машини. Били
измерени нивата на вибрациите на пода в помещенията на ответника и на ищеца.
Според вещите лица получените резултати от измерванията на максималните
стойности на ускоренията в помещенията на ищцата, при работа на отделни всички
или групи от машини на ответника са в рамките на допустимите стойности съгласно
Таблица № 1 и № 2 на Приложението към чл. 3 от Наредба № 9 от 12.02.2010г. за
максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищните помещения.
Измерените максимални стойности на ускоренията в помещенията на ищците са
значително под граничните допустими, особено в честотните диапазони,
съответстващи на собствените честоти на техните помещения, което показва
отсъствие на резонансни явления. Вещите лица дори приемат, че стойностите на
фоновите вибрации в помещенията на ищцата в някой случай са по-високи от тези,
възбудени от машините на ответника. Вещите лица посочват, че са извършили
измервания нивата на шума в двора на ищцата, както и на помещение 3 при отворен
прозорец в интервал от време 10-13 часа, а за двора и допълнително в помещение
5 в интервала от 14-15:30 часа като е установено, че допустимата норма от 35db
е надвишена в помещение 5 при работа на всички машини, при работа на щрайхмус и при работа на копир + щрайхмус, като при останалите измервания не е констатирано
надвишаване нормата ная шум съгласно уредено в
Наредба № 6 от 18.07.2006г. на МЗ и МОСВ за показателите на шум в околната
среда в който са заложени пределните нива на шум.
Вещите лица
посочват още, че при режима на работатата на машините
и при констатираната конфигурация вибрациите предавани от тях към помещенията
на ищците не могат да причинят тяхното разрушаване или компрометиране, тъй като
този шум има малка енергия и не може да действа върху сградите и другите
конструкции като ги разрушава или компрометира.
Вещите лица
посочват, че сградата на ищцата е податлива на вибрационно въздействия от
сеизмичен характер предвид характерната относително висока еластичност на
конструкциите гредоред те се деформират и лесно предават възбудени вибрации,
поради което и експертизата е категорична, че вибрациите не са основна причина
за разрушаването на на елементите от сградата на
ищцата.
По делото се
установява и че РЗИ-Пловдив при извършено замерване нивото на шума в имота на
ответника оформено в протокол № *** на отдел ‚Лабораторни изследвания“ е че при
работа на машина абрихт при рендосване на детайли от
липа е установено надвишение на максимално
допустимата норма, а именно 42db при норма от 35 db за което е било издадено и предписание на ответник за
провеждането на необходимите корективни мероприятия.
Вещите лица не
посочват изрично, че констатираното от тях изменение мястото на машините
/машина № 2 и № 3/ в сравнение с предходното заключение на вещото лице Н. са
довели до манипулиране резултатите от изпитванията. Не се констатира и от
вещите лица обстоятелството, че ответника е отказал да допусне ищцата, респ. нейн представител да е повлияло на изпитванията, нито пък
има данни в тази насока. Напротив вещите лица по подробно, мотивирано задълбочено, всестранно за извършили
изпитванията, още повече че техните констатации и заключения се потвърджават и от други източници – изпитванията на РЗИ –
Пловдив и Община К.. Вещото лице К. изрично посочва, че не е забелязал съществена
разлика със снимковия материал, който е представен по предишните експертизи.
Потвърдени са и твърденията на ответника затова, че при наличната електрическа
система не могат едновременно да бъдат пуснати и трите машини – пантограф, щрайхмус и абрихт. Освен това вещото лице К. посочва, че най-голямо
влияние има най-шумната машина, а другите машини около нея имат фоново влияение и с малко увеличават нивото на шума
Следователно,
както единичната така и комплексната експертиза, наред с измерванията
осъществени от съответните администрации на РЗИ – Пловдив и общинска администация на Община К. са категорични затова че нивата
на шума в помещенията както на ищцата, така и на ответника са в допустими
стойности с изключение на помещение № 5 на ищцата. С протокол от 20.04.2018г.
/стр.414 от делото/ се констатира, че абрихта, който
е наднормено ниво на шум е изместен в друго помещение.
Вещото лице М.Т. инженер
специалист по строителни конструкции потвърждава изводите на вещото лице инж. Б.
относно вида, характеристиките и състоянието на конструкцията на едноетажната и
двуетажната постройка на ответника, чието премахване се иска. Вещото лице е
поискало да извърши разкритие с оглед установяване наличието и типа на
подпиращите плочата носещи елементи като колони греди и зидове на което
ответникът е отказал. Отказът на ответника в случая е правомерен, тъй като се
касае до негова частна собственост, като по делото с оглед предмета на
доказване по иска по чл. 109 ЗС не се установява какво точно ще допринесе за
изясняването на въпроса пречат ли постройките на ищцата, чието премахване се
иска типа на подпиращите плочата носещи елементи като колони греди и зидове,
тъй като вещото лице Т. е категорично, че постройките на ответника не са
паянтови и по делото не е установена опасност от срутването им. В тази връзка
няма основание да се санкционира процесуалното поведение на ответника, тъй като
последният не е създал пречка при формиране на извода на вещото лице затова от
конструктивна гледна точка сградите чието премахване се иска действително и
реално пречат ли на ищцата. Вещото лице посочва, че при екстремни условия
масивната сграда, която е пред дървената конструкция би оказала влияние поради
липса на фуга, но при обичайни условия такова отрицателно влияние вещото лице
не констатира. Липсата на фуга води до това, че сградата не отговаря на
техническите правила и норми, но тази сграда е търпима. Освен това при разпита
на вещото лице Т. изрично е посочено, че липсата на фуга не пречи на ползването на
собствеността, но е проблематична от гледна точка сеизмичната обезпеченост на
тази конструкция.
Вещото лице Т.
потвърждава и констатираните от вещото
лице Б. повреди в пета стая и също изразява съмнение затова, че тези повреди са
причинени от въздействието на производствената сграда.
Вещото лице
приема и че е допустимо съществуването на занаятчийска работилница по смисъла
на чл. 17, ал.2 от Наредба № 7/2003г. към ЗУТ в която насока е и закючението на вещото лице Б., респ. дейността, която се
упражнява е стопанска дейност, какъвто е типът на сградата, отразена в
действащия ПУП и е допустимо ползването за нежилищни нужди, а конкретно за
ползването на обектите като дърводелска работилница вещото лице заявява, че не
може да посочи какви са вредните въздействия.
Вещото лице
констатира, че двете сгради на ответника са долепени до имотната граница с
ищцата при липсваща специална конструктивна връзка при което няма фуга между
двете сгради. Това вещото лице отчита като опасност при сеизмични въздействия
по отношение имота на ищцата.
Според вещото
лице от материалите по делото, както и от предоставените документи от Община К.
не могат да се дефинират точната последователност при изпълнението на отделните
СМР, по отношение на надстройката над съществуващата едноетажна МС на границата
с имота на ищцата не е представено разрешение за строеж и втори етаж не е
предвиден в действащия застроителен план. Извършено е
премахване конструкцията на т.нар „зимна градина“.
Вещото лице при
разпита си заявява, че незаконния строеж е премахнат, като има такава заповед,
а това което не е премахнато от техническа гледна точка не оказва влияние върху
възможността на ищцата да ползва собствеността си.
Съдът приема
заключението на вещото лице Т. и го кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно, същото съответства на заключението на вещото лице Б., допълва
го и го разширява като не се установяват съществени противоречия в двете
заключения.
По делото е
разпитан св. Г.Х., чийто показанията се преценяват с оглед на останалия по
делото доказателствен материал и предвид евентуалната
им заинтересованост с оглед съпружеската връзка на свидетеля с ищцата. Според
този свидетел дейността на ответника е много шумна, това били професионални
машини, които вдигали много прах, за вибрации не бил видял нищо, виждал е как
работи пантографът и там не можело да се стои дори
със слушалки, шумът бил непоносим. Според свидетелката С. Х., която живее в
къщата на ищцата като снаха след построяването на работилницата започнало да се
вдига голям шум и тресене, стената се разцепила, което станало *** Свидетелката
живеела в четвъртата и петата стая като в петата стая таванът паднал и стената
била напукана, дъждовната вода се стичала от покрива на В..
При обсъждане
свидетелските показания съдът дава ги кредитира в тази им част, която
съответства на комплексната експертиза с вещи лица К. и Б. и писмените
доказателства за проведените измервания на шум, при което приема за доказано,
че шумът в стая 5 предизвиква пречки за ищцата за нормалното и спокойно
обитаване на това помещение като както се посочи установено по делото е че абрихта, който предизвиква наднормено ниво на шум е
изместен в друго помещение.
При така установенота фактология съдът намира
от правна страна следното.
Основният спорен
по делото въпрос от правна страна е затова дали постройките, чието премахване
се иска и в които ответника извършва дейността си пречат на ищцата да упражнява
правото си на собственост.
На първо място,
следва да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице Т. и Б. е възможно
съществуването на занаятчийска работилница в урабанизираните
зони съгласно чл. 17, ал.2 от Наредба № 7. Ответникът е организирал такава
работилница в процесните сгради, чието премахване се
иска, като двуетажната сграда е в режим на търпимост, а едноетажната сграда е
предвидена по ПУП. Вярно е че вещото лице Т. е категорично затова, че и двете
сгради не притежават необходимите строителни книжа и не биха могли да
съществуват по този начин ако сега бяха изградени, но следва да се има предвид
обаче, че незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването
на негаторния иск, ако този строеж все пак не смущава
правото на ищеца (Решение
№ 411/02.03.99 г., по гр.д. № 2190/98 г., на V г.о.).
В случаите при които се касае до постройки при режим на търпимост собственикът
има право да държи незаконната постройка спрямо държавата, но не и по
отношение на третите лица, на които сградата обективно пречи да упражняват
собственическите си права. В тази връзка следва да се отграничават хипотезите, при които собственикът
на съседния имот държи в мястото си постройки, които са допустими от
закона, от случаите, при които в тези постройки се извършват дейности, с
които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи
от обикновените – арг. от чл. 50 ЗС. В такъв случай
с иска по чл. 109 от ЗС може да се иска преустановяване на тези действия,
но не и премахване на допустимите сгради или съоръжения (Решение № 216/04.03.85 г., по
гр.д. № 43/85 г., на IV г.
Както се посочи
по-горе искане за преустановяване дейността на ответника В. няма, следователно
и двуетажната постройка която представлява мебелна работилница на първия етаж и
офис и зимна градина на втория етаж няма основание да се премахне, защото,
първо е в режим на търпимост, и второ, защото за да бъде премахната ищецът е
трябвало да установи хипотезата на чл. 50 ЗС тъй като всяко нарушение на
строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла
на чл. 50 ЗС – така Решение № 40 от
31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о., ГК, но такъв иск не е предявен.
На второ място, ищцата не установява незаконна ли е дейността, която
ответника В. осъществява и която за нея се явява вредоносна и смущава правото й
на собственост. Ищцата установява, чрез комплексната експертиза, че има
завишено ниво на шум в помещение 5, но не става ясно дали извършваната дейност
от В. отговаря на съответните нормативни изисквания. Същевременно по делото
категорично се установи, че нивата над допустимите в имота на ищцата касаят стая
5 и то преди преместването на машината, която ги предизвиква.
Трето, по делото не се установява наличието както двуетажната, така
едноетажната сграда, които се иска да бъдат премахнати да застрашават и
поставят в опасност жилищна сграда на ищцата, липсата на фуга се посочва от
вещото лице, че се явява нарушение на строителните правила и норми, но в
случаите на екстремни условия. Дори да се приеме,
че помещенията на В. не са пригодени за такъв вид дейност с установеното от
вещите лица шум и вибрации, то остава открит и недоказан въпроса затова как
точно тези помещения пречат, т.е откъде се извлича причинно следствената връзка
между твърдяното в исковата молба, че извършеното незаконно строителство
препятства, ограничава и смущава пълноценното и в пълен обем упражняване
правото на собственост и като резултат от това строителство ищцата не може да
ползва жилищните си помещения.
На следващо място
дори да се приеме, че е налице извършено незаконно строителство, то не става
ясно точно как това строителство препятства ограничава, и смущава пълноценното
и в пълен обем упражняване правото на собственост на ищцата. Освен фактът за
липсата на фуга, изтичането на вода, по делото не се установи, че в резултат на
това строителство не могат да се ползват жилищните помещения, не се установи
повредата по стените и тавана да резултат от сградите на ответника, нито пък се
установи да е резултат от дейността му, като вещите лица са категорични затова,
че нито шум, нито вибрации могат да предизвикат твърдените щети.
Не се доказва и
твърдяното в исковата молба затова, че стаята е неизползваема поради
постройките и дейността на ответника, нито пък че са налице такива силни
вибрации и шум, които да се отразят неблагоприятно и да смущата
възможността за ползването на имота. Не се установи и твърдяната опасност в
резултат дейността на ответника да изгорят собствените на ищцата постройки.
Следователно,
дори изцяло да се приеме тезата за незаконност на постройките, чието премахване
се иска, нито дейността на ответника се явява вредоносна за ищцата, нито пък
тази дейност се установи да предизвиква шум, вибрации и други неблагоприятни
последици за нея, които да пречат на упражняване правото й на собственост.
В тази връзка в практиката си Върховния съд
винаги е давал указания към съдилищата всякога да се преценява с оглед
конкретната фактология съответствието на
собственическата нужда по чл. 109 ЗС с поисканата интервенция спрямо другия
собственик, който извършва нарушението, при което в конкретния случай дори да
се приеме наличието на вредни въздействия извън твърдените шум и вибрации
/прах, бои лакове, което е ноторно известно за съда/
за ищцата и семейството й от дейността на ответника, то те касаят
помещение/стая/ 5. По делото не се установи другите части от жилищната
постройка да са засегнати с оглед на което и недоказано остава съответствието
на поисканата съдебна защита чрез премахване постройките на ответника с
възможността ищцата да упражнява спокойно и несмущавано правото си на
собственост.
Предвид на
гореизложеното и двата иска – този с правна квалификация чл. 109 ЗС и този по
чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователени
и недоказани. Като по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД всички вещи лица са
категорични, че вредите по помещението на ищцата не са пряка и непосредствена последица,
нито от строителството на постройките, чието премахване се иска, нито резултат
от дейността на ответника.
На основание чл.
78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата
от 1000 лева съгласно представения списък.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Х. с ЕГН ********** *** *** против
Н.Г.В. с ЕГН ********** *** иск за осъждането на последния да премахне
незаконно построените в североизточната част на собствения му ***, кв.71 по действащия план на ***
двуетажна сграда, която представлява мебелна работилница на първия етаж, офис и
зимна градина на втория етаж както и
едноетажна жилищна сграда, представляваща мебелна работилница в същия
поземлен имот, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост
върху притежаваната от нея жилищна сграда построена в ***в
кв.71 по плана на града, одобрен със заповед № 44/1967г. № 579/2011г. и №
300-4-25/2004г. с площ от 540 кв.м при граници на имота: ***, ***, ******и улица като
неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Х. с ЕГН ********** *** *** против Н.Г.В. с ЕГН ********** *** иск за
осъждането на последния да заплати сумата от 1140 лева разноски за материали и
труд за отстраняване на настъпилите повреди по жилищната сграда на ищцата както
следва: очукване на мазилка по стени и тавани от 26 кв.м – на стойност 30 лева;
полагане на мазилка по летвени тавани 16 кв.м – на
стойност 130 лева; шпакловка по стени и тавани 26 кв.м – на стойност 250 лева,
грундиране на стени и тавани 56 кв.м – на стойност 240 лева; боядисване на
таван с латексова боява 16 кв.м – стойност 130 лева; залепване на
тапети 40 кв.м – на стойност 290 лева, пренасяне на строителни отпадъци и
почистване – 70 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Т.Х. с ЕГН ********** *** *** да заплати в полза на Н.Г.В. с ЕГН **********
*** сумата от 1000 лева разноски за настоящето производство.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
– Пловдив.
СЪДИЯ:
/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.