№ 3742
гр. Варна, 08.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20253100501392 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 39828/05.05.2025 г. от ЕТ „ДОМ-ИГНАТ РАДЕНКОВ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ №
5, чрез адв. В. П., против Решение № 1251/11.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 7951/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че въззивникът дължи на С.
А. Н. сумата от 18 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 6889/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 14468/2023 г. по описа на
ВРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
С разпореждане №4372/24.07.2025г. въззивното производство е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните доклад на въззивното
дело и да се произнесе по направеното във въззивната жалба доказателствено
искане.
Въззивникът е отправил искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпит при режим на водене на свидетел В. Игн. В.ов за установяване на
фактите, свързани с условията, при които е поето задължението по процесния
запис на заповед и връзката му с твърдяно от въззивника каузално
правоотношение по договор за правна защита и съдействие. Тези твърдения са
въведени в първоинстанционното производство своевременно с отговора на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като едновременно е направено и
доказателственото искане за събиране на гласни доказателства за посочените
1
факти по идентичен начин с формулирането му във въззивната жалба. С
определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е допуснал
свидетеля. С писмени молби преди първото по делото съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител, се е противопоставил на допускането
на свидетел, позовавайки се на чл.164, ал.1, т.3, т.5 и 6 ГПК. С протоколно
определение в първото съдебно заседание първоинстанционният съд е счел, че
е налице пречка на осн. чл.164, ал.1, т.3 ГПК за събиране на гласни
доказателства и е отменил предходното си определение за допускане на
свидетел в полза на ответната страна. Съставът на въззивния съд не споделя
този извод, като намира, че искането не попада под забраните на чл. 164 ГПК.
С отправеното от въззивника искане не се цели доказването на твърдян и
представен по делото договор за правна защита и съдействие, нито
опровергаване на съдържанието на документ, в какъвто случай забраната за
допускане на свидетели би била валидна, а доказването на твърдяна връзка
между две сделки и факти, свързани с правоотношенията между страните. В
този смисъл, отказът да бъде разпитан свидетелят Витали В.ов представлява
процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал.3 ГПК и по силата на
същата разпоредба са налице предпоставките да бъде уважено
доказателственото искане във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Съобщава на страните следния доклад на въззивното дело:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 39828/05.05.2025 г. от ЕТ „ДОМ-ИГНАТ РАДЕНКОВ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ №
5, чрез адв. В. П., против Решение № 1251/11.04.2025 г., постановено по гр. д.
№ 7951/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че въззивникът дължи на С.
А. Н. сумата от 18 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.11.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 6889/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 14468/2023 г. по описа на
ВРС.
Въззивникът излага съображения за порочност на обжалваното решение
като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният състав не
допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетел. Сочи,
че с изготвения доклад по делото първоначално съдът допуснал на страната на
ответника един свидетел при режим на довеждане, каквото искане било
заявено още с отговора на исковата молба, с цел установяване обстоятелствата
около поетото задължение по запис на заповед от 14.01.2022 г. в размер на
18000.00 лева с издател насрещната страна и връзката на ценната книга с
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. за процесуално
представителство по т. д. № 575/2021 г. по описа на ВОС. Поддържа, че
заявеният и недопуснат от първостепенния съд свидетел Витали В.ов
2
фигурирал в справки за задължения на насрещното дружество, като
незаконосъобразно въззивникът бил лишен от възможността да установи
трансформацията на записа на заповед от документ, задължаващ издателя му
да плати, в документ, който обезпечил плащането на адвокатско
възнаграждение. Аргументира становището си с нарушение на т. 17 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че на
25.03.2021 г. било подписано адвокатско пълномощно между страните за
процесуално представителство по горепосоченото дело, като записът на
заповед бил от 14.01.2022 г. – дата, следваща подписването на пълномощното.
В допълнение, страните подписали договор за правна защита и съдействие,
като възнаграждението било в същия размер като в записа на заповед от
14.01.2022 г. С оглед идентичността на поемателя на записа на заповед и
довереника по договор за правна защита и съдействие, въззивникът счита за
доказана каузалната сделка. Сочи и че по гр. д. №1097/2024г. на ВРС е
постановено решение, с което въззивникът е осъден да заплати на адв. С. Н.
адвокатско възнаграждение в размер от 18 000 лв. за процесуално
представителство по т.д. №575/2021г. на ВОС, а за една и съща работа следва
да се плати едно уговорено плащане, като размерът на адвокатското
възнаграждение следва да е обоснован и справедлив. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлен искът.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
ДОПУСКА по искане на въззивника ЕТ „ДОМ-ИГНАТ РАДЕНКОВ“,
ЕИК *********, събирането в насроченото открито съдебно заседание гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел – В. Игн. В.ов при режим на
довеждане за установяване на посочените във въззивната жалба факти -
условията, при които е поето задължението по процесния запис на заповед и
връзката му с твърдяно от въззивника каузално правоотношение по договор за
правна защита и съдействие.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Да се изпратят преписи от настоящото определение на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3