Мотиви
към Присъда № 184 от 10.07.2013
година, постановена по НОХД № 358/2013
година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против Н.М.С. /N.M.S./, роден на *** година в гр. Дарфор,
Судан, гражданин на Судан, неженен,
неосъждан, средно образование,
ел.- техник, живущ в гр. Дарфор, Судан и А.К.Б.
/A.K.B./, роден на ***г гр. Алфаджер, Судан, гражданин на Судан, неженен, неосъждан, висше образование, инженер,
живущ в гр. Алфаджер,
са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, за това, че на 07.01.2013 година в района на 268 гранична
пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки
в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите Н.М.С. /N.M.S./ и А.К.Б. /A.K.B./ престъпление
по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да им бъде наложено наказание по три месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 100.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите пледира постановяване на оправдателна присъда, като предвид на
това, че подсъдимите са поискали статут на бежанец пледира приложението на
чл.279, ал.5 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.М.С. /N.M.S./ е роден на *** година в гр. Дарфор,
Судан, гражданин на Судан, неженен,
неосъждан, средно образование,
ел.- техник, живущ в гр. Дарфор, Судан.
Подсъдимият А.К.Б. /A.K.B./ е роден на ***г гр. Алфаджер, Судан, гражданин на Судан, неженен, неосъждан, висше образование, инженер,
живущ в гр. Алфаджер.
В хода на ДП, както и в хода на съдебното производство
подсъдимите не са представили документи за самоличност и същата е установена по
техни данни.
Двамата подсъдими живеели в Судан, били приятели и
решила да напуснат родината си поради съществуващите там политически размирици
и трудния живот, който водили. В изпълнение на намеренията си на 04.01.2013
година двамата подсъдими отишли със самолет до гр. Истанбул, Република Турция.
На летището се запознали с мъж, суданец, който им предложил срещу заплащане на
сумата от 2500 долара да ги заведе до Република България. Подсъдимите се
съгласили, заплатили поисканата сума на неустановеното по делото лице, след
което били отведени от това лице в къща не неизвестно за подсъдимите място. Там
двамата подсъдими останали няколко дни, след което били качени от непознатото
за тях лице /суданец/ на микробус, в който имало и други непознати за
подсъдимите лица, също имащи намерение да преминават границата. Така
подсъдимите, заедно с другите лица, пътуващи в микробуса, били отведени до
гориста местност, намираща се в близост до турско– българската граница. На
мястото, на което подсъдимите слезли от
микробуса, имало и други лица, непознати за подсъдимите, също
възнамеряващи да преминават границата. Двамата подсъдими, заедно с останалите
лица – около 20, продължили да вървят пеш, като били водени от водача на
микробуса и друго лице. Така стигнали до държавната граница между Република
България и Република Турция, като водачите на групата се върнали обратно и
посочили на групата посоката, която да следва. Групата продължила да върви пеш
в указаната им посока и на 07.01.2013 година около 03.00 часа била забелязана
от оператор в Регионален координационен център по време на движението й на
територията на Република Турция. Посоката на движение на групата била 268 – 269
гранична пирамида. След преминаване на групата на държавната граница между
Република Турция и Република България в района на 268 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, граничните власти задържали
общо 18 лица, чужди граждани, без документи за самоличност и документи,
удостоверяващи правото им да пътуват извън пределите на Република Турция. Сред задържаните лица били и двамата
подсъдими.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Ж.П., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от НПК, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което
същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите Н.М.С. /N.M.S./, роден на *** година в гр. Дарфор,
Судан, гражданин на Судан, неженен,
неосъждан, средно образование,
ел.- техник, живущ в гр. Дарфор, Судан и А.К.Б.
/A.K.B./, роден на ***г гр. Алфаджер, Судан, гражданин на Судан, неженен, неосъждан, висше образование, инженер,
живущ в гр. Алфаджер,
са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният
състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като
на 07.01.2013 година в района на 268 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в
съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република
Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля П., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще
влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите Н.М.С. /N.M.S./ и А.К.Б. /A.K.B./ за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към
деянието, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на подсъдимите Н.М.С. /N.M.S./ и А.К.Б. /A.K.B./ наказание при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца
лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1
от НК наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, по отношение на всеки един от подсъдимите Н.М.С. /N.M.S./ и А.К.Б. /A.K.B./.
В настоящия случай съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се
наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България
дава убежище на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване
на убежище се уреждат със
закон.
Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година,
определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно
чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За предоставяне статут на бежанец е без
значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може да се
осъществява от държавен орган или организация, на която държавата
не може или
не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност
от действия, които водят до
нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост. Действията
на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни
или се прилагат
с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от
военна служба, което би довело
до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане
на закрила и за спиране или прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане
извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне
на статут започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата
на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите. Не са налице доказателства
по делото, от които да се приеме, че подсъдимите са влезли в страната ни с цел да търсят убежище, поради
това, че в собствената им родина са
били преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Тези обстоятелствата подлежат на доказване, а такива доказателства по делото
липсват. Подсъдими, видно от материалите по делото, са напуснали държавата си
по произход, търсейки по – добър живот.
Във връзка с приложените към ДП писмени доказателства
за направени разходи за писмен превод на постановления за привличане на
обвиняеми, съдът намира, че разноските за превод на постановленията за
привличане на обвиняем следва да останат сметка на органа, който ги е извършил.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НПК, когато обвиняемият не владее
български език, на същият се предоставя писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски. В случая,
разноските са направени за извършване на писмен превод от български език на
арабски език, поради което същите попадат в хипотезата на чл.189, ал.2 от НПК,
която е категорична относно това, че независимо от изхода на делото, разноските
за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а
разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: