Определение по адм. дело №675/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба от Ж. М. С., с адрес: [населено място], [жк], [адрес] против Заповед, с изх. № 0201-РД01-0310 от 23.12.2022г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“-Бургас. Иска се обявяване на нейната нищожност.

Изискана е административната преписка и справки относно други висящи производства, образувани по оспорване на същата заповед.

На жалбоподателя е предоставена правна помощ и е назначен процесуален представител.

В писмени становища и в съдебно заседание, назначеният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и застъпва становище за нейната допустимост. В изпълнение на дадените указания на съда, да се уточнят фактите, на които се основава правния интерес от настоящото оспорване назначените представители изтъкват следното:

В молба на първоначално назначеният адвокат /л.120 от делото/ се сочи, че посочените обстоятелства в мотивите на оспорената заповед са нововъзникнали и не могат да доведат до лишаване от право на правоимащия да получи помощта за периода, през който е имал такова право. Неприключването на това производство за повече от три години и настъпилите през този период нови обстоятелства не могат да нарушават неблагоприятно неговата правна сфера, т.е. да доведат до прекъсване правото на Ж. С. на социална помощ по чл.9 от ППЗСП. По този начин процедираното изменение било недопустимо. Същевременно, сочи се, че при евентуално уважаване на жалбата и обявяване на акта за нищожен биха настъпили благоприятни последици за оспорващия, като се обосновава с изменение з законодателството и разширяване обхвата на отпусканите помощи, с оглед линията на бедност и процент от нея.

В съдебно заседание, вторият назначен процесуален представител- адвокат [населено място] поддържа жалбата и се иска да бъде обявена за нищожна оспорената по делото заповед.

Ответникът- Директор на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт Д., която оспорва жалбата, като недопустима. Заявява, че за оспорващият липсва правен интерес от оспорването и се позовава на хронологията по издаване на процесния административен акт и въпросът, който този акт решава.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, като взе предвид доводите на жалбоподателя и естеството на постановеното решение на КЗЛД, въз основа разпоредбите на закона, при извършената служебно дължима проверка за допустимост на жалбата, съобрази следното:

Жалбоподателят С. е подал заявление-декларация- с вх.№ ЗСП/Д-А/1841 от 16.05.2022г. за отпускане на месечна помощ. Проведена е социална анкета от социалните работници, чиито резултати са отразени в социален доклад. Въз основа на направено предложение за отпускане на месечна помощ по реда на чл.9, ал.1 и ал.3, т.5 от ППЗСП е издадена Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 06.06.2022г., с която на заявителят е отпусната месечна помощ в размер на 60 лева, считано от 01.05.2022г.

Видно от обективираните от материалите по преписката данни, заявителят е насочен към полагане на общественополезен труд в размер на 14 дни за м. юни 2022г., но по делото не се спори, че такъв не е положен.

Въз основа на тези констатации, с последваща заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022г. социалната помощ е спряна за срок от два месеца, считано от 01.06.2022г.

Заявителят С. е представил на социалната служба Протокол на ЛКК № 35 от 12.08.2022г., като на 17.08.2022г. е подал молба, с прилагане на този протокол и съгласно който пациентът С. не може да полага общественополезен труд, респективно не може да извършва общественополезна дейност. Въз основа на тези факти, производството по отпускане на помощта е възобновено със Заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 01.09.2022г. на ответния административен орган, като е отпусната помощта в размер на 60 лева, считано от 01.08.2022г. Въз основа на цитирания медицински протокол и допълнително издаден медицински протокол № 1337 на ЛКК към МЦ „Света София“ за заместване на протокол № 887 от 23.08.2022г. е направена корекция за срока на действие на протокола, като се определя временна нетрудоспособност за периода от месец юли до месец декември 2022г.

С оспорената по настоящото дело Заповед № 0201-РД01-0310 от 23.12.22г. на ответника е изменена предходна заповед № ЗСП/Д-А/1841 от 01.09.2022г., само в частта отнасяща се до срока, от който социалната помощ по чл.9 от ППЗСП следва да бъде възобновена, като вместо от 01.08.2022г., началната дата е изменена на 01.07.2022г.

Съгласно влязло в сила определение на административните съдилища подадената жалба срещу този акт е изпратена по подведомственост на горестоящия орган, доколкото е налице задължително оспорване по административен ред, като предпоставка за допустимост на съдебното обжалване.

Постановено е Решение с изх.№ 02-РД06-0005 от 07.04.2025г. на Регионалния директор на РДСП-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Ж.С. против заповедта на ответника от 23.12.2022г.

Настоящото съдебно производство е образувано на 09.04.2025г., т.е. два дни след произнасянето на горестоящия орган, поради което е допустимо оспорване на акта пред съда.

В протокола от проведено последно открито заседание на 01.10.2025г. с обсъдени фактите относно заведени други съдебни производства от същия жалбоподател срещу същия административен акт, но са направени констатации, че не е налице пречката по чл.159, т.7 от АПК за допустимост на процесното оспорване. Поради това не следва да се преповтарят и понастоящем.

Въпреки горните констатации, при обсъждане на съвкупните доказателства по преписката и приети по делото, ведно с доводите и становищата на страните, съдът намира, че за жалбоподателят действително не е налице правен интерес от направеното искане за обявяване нищожността на заповедта, поради следното:

При обсъждане на фактите относно процесното административно производство по отпускане на социалната помощ по реда на чл.9 от ППЗСП по-горе бе описана хронологията по постановените актове от социалните органи. В тази връзка, следва да се отбележи, че са неотносими към предмета на настоящия спор всички доводи и възражения във връзка с размера на отпусканата помощ, както и вида на конкретната помощ. Тези въпроси са били предмет на преценка и решаване от други административни актове, чието оспорване е било предмет на други производства, а не на настоящото.

В конкретното съдебно дело е оспорена като нищожна само заповедта на ответника от 23.12.2022г., с която е изменена предходна заповед от 01.09.22г., но само досежно началният период на отпускане на помощта, който от се променя на 01.07.2022г., вместо определения с първата заповед период- от 01.08.2022г. С други думи изменението засяга период с месец по-рано, т.е. помощта се възобновява считано от юли 2022г., вместо от август 2022г. Не може да се споделят доводите на оспорващия и неговите процесуални представители, за наличие на правен интерес от това оспорване, защото органите се позовавали на нови доказателства, недопустимо и в негов ущърб. Както вече бе посочено многократно в описание на фактите по случая, произнасянията на органите с предходните заповеди са именно въз основана представени от самия жалбоподател медицински документи и именно съгласно техните констатации. Предходно постановените заповеди не са предмет на настоящото дело и не могат да бъдат обсъждани.

Независимо от настъпили във времето изменения в законодателството, правният интерес от оспорване на акта, с искане същият да бъде обявен за нищожен е налице само, ако този акт е неблагоприятен за адресата, т.е. за заявителят, който иска отпускане на помощта. В случаят, с процедираното изменение на началния период при възобновяване на помощта, срокът за нейното отпускане е месец по-рано, а не по-късно, поради което така извършеното изменение на този аспект е благоприятно за оспорващия. Само по себе си това изменение не засяга нито размерът на отпусканата помощ, нито нейния вид, поради което всички доводи за изменение на законодателството и разширяване обхвата на лицата и други подобни съображения, свързани с промяна на законодателството не могат да доведат до обосноваване на правния интерес от оспорването именно защото с процесната заповед е изменен само периодът, от който същата се възобновява с месец по-рано, вместо посочения в заповедта за възобновяване. Следователно, дори актът да бъде обявен за нищожен, като краен резултат, за жалбоподателят няма да настъпят никакви благоприятни последици от този факт, а ще бъде възстановено положението, т.е. периодът на отпускане вместо от по-ранния месец /юли 2022г./, да бъде от от м. август 2022г., както е посочено в заповедта от 01.09.2022г.

Тези констатации ясно онагледяват липсата на правен интерес от оспорване на заповедта, за който съдът е длъжен да следи служебно, защото наличието на такъв е положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, от категорията на абсолютните и отсъствието й води до извода, че подадената жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА.

Следва да се отмени определението, с което е даден ход на делото по същество в последното открито заседание от 01.10.2025г.

При тези констатации, жалбата от Ж. С. следва да се остави без разглеждане, на основание чл.159, т.4 от АПК, а образуваното административно производство – да се прекрати.

Разноски не се претендират от ответника по настоящото дело, поради което и не се присъждат при този изход на делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.10.2025г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Ж. М. С., с адрес: [населено място], [жк], [адрес] против Заповед, с изх.№ 0201-РД01-0310 от 23.12.2022г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, като процесуално НЕДОПУСТИМА, на основание чл.159, т.4 от АПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 675 по описа за 2025г. на Административен съд -Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните по делото, с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщението.