Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72/14.02.2017г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Момчил Таралански
Бисерка
Бойчева
при
секретаря А. А. и с участието на прокурора Г*** А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 48 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 12.12.2016 г. по АНД № 311/2016
г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно постановление №
12-000575/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана. Със същото е наложена имуществена санкция на „Х*** ” ЕООД в размер на
2 000 лева, на основание чл.416, ал.5 от КТ въз връзка с чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателите Дирекция „Инспекция по труда”
– Монтана, в касационната си жалба и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, обжалват решението и развиват доводи, че е постановено в
нарушение на материалния закон и като такова същото е неправилно, поради което
молят да се отмени обжалваното решение и се потвърди законосъобразното
наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция.
Ответниците по касационната жалба „Х***
” ЕООД, чрез процесуалния си представител в отговор на касационната жалба и в
съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят съда да остави в сила
обжалваното решение, с който е отменено незаконосъобразното наказателно
постановление, като навеждат доводи за липса на трудово правоотношение, или
дори гражданско правоотношение, при което правилно е отменена санкцията с
обжалвания съдебен акт.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, тъй като отношенията не били по характера си трудово-правни,
доколкото липсвали характеристиките на трудовото правоотношение и правилно
съдът е отменил санкционния акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е
неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по
същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Берковица е
приел от фактическа страна, че на 18.08.2016 г. служители на Дирекция
”Инспекция по труда” – Монтана са извършили проверка по спазване на
разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия
на труд на търговското дружество „Х*** “ ЕООД, обект – склад за дърва в
промишлената зона на гр. Берковица, ул. „Х*** П*** И*** “ № 17, при която констатирали, че
работодателят е допуснал до работа лицето Г*** В*** К*** , с ЕГН * като
складира дърва, без лицето да има предварително сключен трудов договор в
писмена форма, което е в нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. На 26.08.2016 г. е
съставен Акт № 12-000575 за установяване на административното нарушение, за
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, който е връчен на упълномощено лице на дата на
съставянето. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят А.И.И. е депозирал
възражение (л.8 по АНД № 311/2016 г. на БРС), като е посочил, че лицето Г*** В***
К*** , към момента на проверката не е бил на територията на стопанисвания от
дружеството склад и няма никакви правоотношения с дружеството.
Наказващият орган е преценил, че търговското дружество
е извършило виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство, като е
издал на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
От правна страна, съдът е приел, че в хода на делото
не е установено безспорно, че към датата на проверката Г*** В*** К*** е
извършвал каквато и да било трудова дейност или дейност по гражданско
правоотношение в обекта на „Х*** “ ЕООД, като при констатиране на нарушението в
АУАН и при издаване на НП били допуснати процесуални нарушения – липса на
задължителни реквизити – дата на нарушението и неизпълнение на процесуалното
задължение по чл.52, ал.4 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – наведеното в
жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло и напълно развитите
от въззивния съд мотиви. В случая правилно и обосновано въззивният съд е приел,
че липсва административно нарушение, тъй като няма доказателства, че лицето Г***
В*** К*** е престирал труд по смисъла на КТ или е изпълнявал определена дейност
по съществуващ граждански договор – складиране на нацепени дърва в палети.
Дори да беше установено, че лицето се е намирало на
територията на склада на фирмата, то съдът приема, че родствените и етническите
връзки с други лица, изпълнявали дейност по граждански договор, обосновават
присъствието. Тези изводи на въззивната инстанция се подкрепят както от
ангажираните пред нея писмени и гласни доказателства, така и от дела с
идентичен предмет – АНД № 304, 305, 306, 308 всичките по описа за 2016 г. на
БРС, които установяват, че към 18.08.2016 г. група лица са изпълнявали тази
дейност, представляваща дължима престация по съществуващ граждански договор за
постигане на определен резултат, която дейност не показва наличие на елементите
на трудовото правоотношение – предоставяне на работна сила при спазване на
трудова дисциплина и при наличието на останалите елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение – работно място, работно време и трудово
възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, като постановено при липса на
състав на административно нарушение, доколкото по делото се установи, че лицето
Г*** В*** К*** въобще не е изпълнявал дейности, предмет на регулиране от трудовото
или облигационното право. Като е отменил незаконосъобразното наказателно
постановление, съставът на въззивния съд е постановил едно правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.12.2016
г. по АНД № 311/2016 г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно
постановление № 12-000575/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: