№ 1157
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201788 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, против НП № 03-2400020/15.03.2024год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на
ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
за нарушаване нормата на чл. 63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото
НП, оспорва извършването на нарушение като сочи, че ТД с Т. А. не е имало
сключен към момента на проверката, а такъв бил сключен на следващия ден,
поради което и нямало как да бъде извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Сочи, че в случая била нарушена нормата на чл. 61, ал.1 от КТ.
Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност отправя
искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния
предвиден в закона.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Л. К., която заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във фазата по
съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и моли НП
да бъде отменено на основанията посочени в нея. Алтернативно, в случай, че
НП не бъде отменено отправя искане за намаляване размера на наказанието до
минималния предвиден в закона.
Процес. представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като
1
правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2024год. около 11:00ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна,
сред които и св. Е. Н. извършили проверка по работни места на строителен
обект „пристройка, надстройка, реконструкция и довършителни работи на
жилищна сграда“, находящ се в гр.Варна, УПИ Х-317, кв.46, по плана на 21-ви
м.р.1 ПИ 10135.2563.2137. В хода на проверката на място на строителния
обект проверяващите установили, че строежът се установява от въззивното
дружество – „****“ ЕООД, а в обекта заварили неговия собственик и
управител, както и св. Т. А. Д., който правел кофраж. На последният била
предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, която той попълнил
пред управителя на въззивното дружество. В декларацията си св. Т. Д.
посочил, че работи за въззивното дружество от същата дата, на длъжност общ
работник, посочил че има сключен трудов договор и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 933лв., посочил работно време от 09:00ч. до
17:00ч, работно място, почивни дни събота и неделя, почивки в рамките на
работния. Посочил също така, че в момента изпълнява кофраж на обекта.
Проверяващите връчили на управителя на въззивното дружество
призовка по чл. 45а от АПК в която била посочена дата за явяване в Дирекция
„Инспекция по труда“ и представяне на редица документи свързани с
трудовото законодателство в това число преписи от ТД, правилник за
вътрешния трудов ред, инструктажни книги и т.н.
В хода на документалната проверка от страна на управителя на
въззивното дружество били представени ТД № 1/22.01.2024год. сключен
между въззивното дружество като работодател и Т. А. Д. като работник – общ
работник, строителство на сгради, както и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ вх.№ 03388243009449/23.01.2024год. В
договора било посочено трудово възнаграждение в размер на 933лв., както и
че работника се задължава да постъпи на работа на 22.01.2024год.
При проверка на документите св. Н. констатирал, че ТД е бил
регистриран в ТД на НАП на 23.01.2024год., т.е. в деня следващ този, в който
Т. Д. е постъпил на работа и е изпълнявал служебните си задължения. При
тези факти св. Н. приел, че въззивното дружество като работодател е
нарушило разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 22.01.2024год., като
работодател е допуснало до работа Т. А. Д. ЕГН **********, на длъжност общ
работник строителство на сгради“ в строителен обект „пристройка,
2
надстройка, реконструкция и довършителни работи на жилищна сграда“,
находящ се в гр.Варна, УПИ Х-317, кв.46, по плана на 21-ви м.р.1 ПИ
10135.2563.2137, преди да му е предоставило копие от уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП Варна.
За това нарушение на 16.02.2024год. св. Е. Н. съставил срещу
въззивното дружество АУАН № 03-2400020, който бил, предявен, подписан и
връчен на управителя на въззивното дружество – К. А., без възражения.
Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на
15.03.2024год., въз основа акта, Д.Д. – и.д. Директор на „Дирекция инспекция
по труда“ – Варна съгласно заповед № ЧР-143/19.02.2024год. издала
атакуваното НП 03-2400020, като е възприела изцяло констатациите описани в
него, приела, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ и му е наложила административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя Е. Н.,
който в показанията си възпроизвежда констатациите отразени в акта с
нужната конкретика.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и св. Т. А.
Д., който сочи, че е работил за фирма „****“ на която фирма управител бил
брат му.- сочи, че първият му работен ден във фирмата бил когато дошли на
проверка, но тогава още нямал подписан трудов договор, ТД бил подписан на
следващия ден.
При предявяване на приложената към АНП декларация по чл. 4023 от
КТ сочи, че тя е попълнена от него, че данните вписани в декларацията ги
знаел от брат си. Сочи, че вписал в декларацията, че има трудов договор
защото фирмата била на брат му.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, декларация
по чл. 402 от КТ изходяща от Т. А. Д., ТД № 001/22.01.2024год., справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, преписи от
инструктажни книги, протокол за извършена проверка №
ПР2405141/16.02.2024год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК,
идентификационна карта, Заповед № ЧР-143/19.02.2024год. на главен
секретар на ИА „ГИТ“, Заповед № ЧР-410/03.04.2024год. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, както и заповед № 3-0864/17.10.2022год. на същия
изпълнителен директор.
Допълнително в хода на съдебното следствие като писмено
доказателство е представен от страна на въззиваемата страна и съответно
приет от съда договор за извършване на СРР от 09.01.2024год. сключен между
Б.Й.И. и „****“ ЕООД.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички
събрани по делото доказателства ,както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни
изводи.
3
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете
жалбата за основателна по следните съображения:
НП е издадено от лице, което не разполага с адм.наказателна
компетентност да издава НП за нарушения по КТ.
Съгласно нормата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления
се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В материалите по
административнонаказателната преписка (АНП) се съдържа Заповед № 3-
0864/17.10.2022год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" /ръководител на органа по чл. 399 от КТ/, видно
от която с нея на директорите на дирекции "Инспекция по труда" са
предоставени правомощия по издаване на наказателни постановления по
актове, съставени от инспектори и от лица от съответната Дирекция "ИТ" (т.6
от Заповедта).
Видно от съдържанието ревизираното НП негов издател е Д.Н.Д.,
изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Варна,
съгласно Заповед № ЧР-143/19.02.2024год.. Посочената заповед също се
съдържа в материалите по административнонаказателната преписка и видно
от същата с нея Г.М. - Главен секретар на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", на основание чл. 84 от Закона за държавния служител, е
възложила по време на отсъствието на Иван Асенов Иванов – Директор на Д
"ИТ" със седалище Варна за периода от 19.02.2024 г. до завръщане на
титуляра, всички служебни задължения на длъжността директор на Д "ИТ" със
седалище Варна да се изпълняват от Д.Н.Д. – началник на отдел БТКД, Д
„ИТ“ със седалище Варна.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДС) при
отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се
осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител
от състава на съответната администрация. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДС
заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на
искане от непосредствения ръководител. Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че компетентност да издаде заповед за заместване при отсъствие на
държавен служител, какъвто няма спор, че е директорът на дирекция
"Инспекция по труда" Варна, е органът по неговото назначаване. Орган по
4
назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", в т. ч. и на директора на дирекция "Инспекция по труда"
Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – аргумент от чл. 5, ал. 2, т.
13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда". Следователно при отсъствие на държавен служител от структурата
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" компетентен да издаде
заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДС е Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Нещо
повече, по отношение на служителите, заемащи длъжност "директор на
дирекция "Инспекция по труда", в Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" е налице изрична правна норма (чл. 20,
ал. 3), регламентираща, че при отсъствие на директора на дирекция
"Инспекция по труда" неговите функции се изпълняват от определено от
изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай.
Цитираната по-горе норма е императивна и не предвижда делегиране на това
правомощие от изпълнителния директор на друг служител от състава
Агенцията.
Налага се извод, че оправомощаването на Д.Д. – началник отдел БТКД в
Д „ИТ“ Варна, да изпълнява всички служебни задължения на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в т. ч. да издава НП по актове,
съставени от инспектори на Д "ИТ", по време на неговото отсъствие, е
извършено от некомпетентен орган – главния секретар на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". Това на свой ред сочи, че и атакуваното
НП, е издадено от некомпетентен орган, което обуславя и неговата
незаконосъобразност.
С оглед липсата на предвидена законова възможност за делегиране на
правомощията по чл. 84 от Закона за държавния служител за определяне на
заместник на директора на дирекция "Инспекция по труда" при негово
отсъствие, от лице различно от органа по назначаването, който е
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", на друг служител от състава на изпълнителната агенция, което следва
и от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е ирелевантно дали е
налице упълномощаване от страна на органа по назначаването –
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" на главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" Варна, тъй като липсва възможност за такова делегиране на права.
Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а"
ЗАНН, съгласно която ръководителите по буква "а" - ръководителите на
ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение, могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е
5
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
В настоящия случай видно от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" именно Изпълнителният
директор осъществява функциите на административнонаказващ орган и той,
съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН може да възлага правата си на определено от
него длъжностно лице, когато това е предвидено в съответния закон, указ.
Това процесуално нарушение само по себе си е абсолютно и води до
безапелационна отмяна на атакуваното НП без изобщо да се обсъжда
правилно ли е бил приложен материалния закон или не.
За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че
събраните по делото доказателства не сочат по безспорен и категоричен на
осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 63, ал.2 от
КТ или с други думи адм.наказателното обвинение се явява недоказано.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на
свидетелите Е.Н. и Т. Д.) и приложената към АНП декларация по чл. 402 от
КТ изходяща от Д. попълнена към момента на проверката на място се
установява, че към този момент (11:15ч. на 22.01.2024год.) Д. е изпълнявал
трудови функции в полза на въззивното дружество. Доказателства обаче които
по безспорен и категоричен начин да установят, че към този момент между
него и дружеството е имало сключен ТД в писмена форма по делото липсват.
Безспорно в декларацията попълнена от Д. той е посочил, че има сключен ТД с
въззивното дружество. В показанията си пред съда обаче Д. отрича този факт,
като сочи, че е вписал този факт тъй като фирмата била на брат му. Сочи че е
подписал ТД на следващия ден. С оглед на тези му показания, които впрочем
дават логично обяснение на поведението към момента на проверката и
предвид на това, че всички документи в това число ТД и уведомлението от
НАП са били представени на проверяващите на по-късен етап, предвид факта,
че вписаната в ТД дата на сключване се оспорва от работника (в случая св. Д.),
а безспорно отразените в него като настъпили факти, че Д. е получил на 22.
01.2024год. екземпляр от ТД и копие от уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, са
недостоверни, най-малко защото уведомление към този момент изобщо не е
било подадено, при положение, че фирмата (въззивното дружеството) е
собственост на брата на св. Д., то съда намира за напълно възможно ТД да е
бил подписан по-късно, за целите на проверката, както се сочи в жалбата. И
след като безспорни доказателства за подписан ТД към момента на проверката
няма, то няма и как да се приеме че въззивникът е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, което предполага наличието на подписан ТД.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че за да бъде връчен
документ какъвто е ТД, то той трябва да е наличен.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
6
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно, чрез процесуалния си представител е формулирала искане в
тази насока. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна) разноски
не й се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400020 от 15.03.2024год.
на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„****“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 75, вх.А, ет.4, ап.23, на основание чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7