№ 113
гр. гр.Несебър, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20232150200356 по описа за 2023 година
Производството е по реда на УБДХ и е образувано по повод внесена на основание чл.
3, б. ”а” от Указа преписка с № 304 ЗМ- 411/25.06.2023 г. по описа на РУ - Несебър против
М. Н. Т., роден на 12.09.****г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр. Несебър, ж.к. М., ул. „е“
№ 40, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше образование, барман и
управител на търговско дружество, ЕГН **********.
Защитникът на нарушителя пледира за отсъствие на хулигански мотиви у нарушителя
за процесната проява, като заявява личен мотив – наличие на конфликт между нарушителя и
пострадалия свидетел Н.. Обосновава неприложимост на УБДХ към процесния случай.
В съдебно заседание нарушителят се явява лично и с упълномощен адвокат. Признава
изцяло констатациите в съставения акт, дава подробни обяснения, като заявява, че е бил
обект на психически атаки и саботаж от страна на Н. Н., който манипулирал интернета в
стопанисвания от нарушителя обект - бар и влияел на музиката. Излага подозрения, че
свидетелят Н. е купен от конкуренцията и целенасочено пречи на работата на стопанисвания
от него бар. В хода на съдебните прения нарушителят се придържа към тезата на защитника,
като в последната си дума заявява, че не е проблемна личност, просто му се насъбрало
много и се извинил за случая на св. Н..
РП-Несебър, редовно уведомени, не изпращат представител.
С оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Нарушителят М. Н. Т., роден на 12.09.****г. в гр. Бургас, с постоянен адрес: гр.
Несебър, ж.к. М., ул. „е“ № 40, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше
образование, барман и управител на търговско дружество, ЕГН **********.
На 24.06.2023 г., около 22,30 часа, нарушителят Т., който стопанисвал бар в партера
на хотел „Малибу“, к.к. Слънчев бряг, излязъл от бара и се запътил към хотел „Меридиан“,
к.к. Слънчев бряг, който се намирал насреща, през улицата. По това време, пред служебния
вход на хотел „Меридиан“ били охранителят на смяна – свидетелят Н. Н. и други служители
1
на хотела, сред които свидетелите З.Й. и А. Й.. Служителите на хотел „Меридиан“ пиели
бира и разговаряли със св. Н., когато нарушителят Т. се приближил към тях и без да каже
нищо ударил с дясна ръка шамар по лявата буза на св. Н., при което последният загубил
равновесие, паднал на земята и си наранил десен лакът, ляв крак и задната част на главата.
След нанасяне на шамара, нарушителят, отново без да каже нещо, се обърнал и се върнал в
бара, който стопанисва. Свидетелят Н. отишъл да го попита, защо го е ударил, при което
нарушителят отговорил, че го има претенции към него и че е в неговата частна собственост.
По случая св. Н. подал сигнал, по който органите на реда предприели съответни действия и
задържали нарушителя.
Изложената фактическа обстановка безпротиворечиво се установява от събраните в
хода на съдебното производство доказателства и от материалите по преписка № 304 ЗМ-
411/25.06.2023 г. по описа на РУ - Несебър, приобщени по делото по надлежния ред,
включително от обясненията на самия нарушител и събраните сведения. Разпитаните
свидетели Н. Н., З.Й. и А. Й., еднозначно сочат, че не им е известно да е имало личен
конфликт между нарушителя и св. Н., както и че без видима причина и обяснения, при
отсъствие на предхождащи пререкания и физическо съприкосновение, нарушителят на
процесните дата, час и място, безмълвно се приближил към св. Н. и му нанесъл шамара,
след което си тръгнал, без да каже нищо. Съдът намира показанията на посочените
свидетели за ясни, логични и последователни, като съдът изцяло ги кредитира, като
безпристрастно дадени.
Обсъдените показания кореспондират и с обясненията на самия нарушител, който
заявява пред съда, че свидетелят Н. не го е провокирал по никакъв начин с думи или
действия на процесната дата или в предходен период от време. Излага, че е жертва на
психически тормоз, сплашвания и саботаж от години, като счита, че именно св. Н. стои зад
тях, но не посочва конкретни негови действия в този смисъл, а единствено, че по негово
мнение в будката за видеонаблюдение на хотел „Меридиан“ Н. държи и ползва техника за
смущаване на мрежите в бара на нарушителя /интернет, телевизия, музика и др./.
В противоречие с дадените от нарушителя обяснения влизат показанията на
свидетелката на защитата – Атанаска Т.а, майка на нарушителя, която заявява, че от сина си
знае, че в процесния случай бил провокиран с неприлични думи и нападки от страна на св.
Н.. Същевременно, свидетелката посочва пред съда, че нарушителят и св. Н. се познават от
4-5 години и никога не са имали конфликти и проблеми. Свидетелката заявява, че знае за
подозренията на сина си, че св. Н. прави „тапа“ на бара, като ги споделя, тъй като в
кабинката си Н. имал видео-наблюдение, но заявява, че не разбира от техника.
Съдът с оглед заинтересоваността на св. Т.а и факта, че същата не е очевидец на
събитията от процесната дата, а единствено пресъздава по спомен обясненията на сина си –
нарушителя, не кредитира дадените показания в частта, в което излага твърдения за
провокация от страна на св. Н.. Тези данни не се подкрепят от нито едно от останалите
доказателства, стоят изолирано и съставляват пресъздадени противоречиви обяснения на
самия нарушител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят от
обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от
УБДХ. С поведението си /безпричинно нанасяне на шамар по лявата буза на св. Н./,
осъществено на публично място – пред служебния вход на хотел „Меридиан“, к.к. Слънчев
бряг, той е проявил оскърбително отношение към обществения ред и спокойствие и
неуважение към обществото, в частност към св. Н., персонала на хотела – присъствалите
свидетели, както и към преминаващите граждани. С деянието безспорно са нарушени
общественият ред и спокойствие, но същото се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност, поради което не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Съставомерността на хулиганската проява предполага следния фактическа състав:
2
осъществяване на едно или повече непристойни действия, които да имат за резултат
нарушаване на обществения ред – т.е. трябва да са възприети от други лица, у които
действията да предизвикат силно възмущение. Самите действия са изброени неизчерпателно
в текста на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и част от тях са оскърбителното отношение и държане към
гражданите. Описаните по-горе действия на Т. попадат в обхвата на цитираната норма. За
извършване на деянието у деецът следва да се формират пряк умисъл и хулигански мотив. В
тази връзка съдът не споделя изразената от защитата теза за отсъствие на хулигански мотив
у дееца. Безспорно се установи по делото, че проявата на нерушителя е била непредизвикана
от поведението на св. Н., като св. Т.а – майка на нарушителя – дава сведения пред съда за
отсъствие на конфликти между сина и Н. във времето. Преживяванията и съмнения на
нарушителя, неговите подозрения за целенасочени увреждащи действия на Н. спрямо него и
търговската му дейност не могат да обосноват личния мотив на постъпката, доколкото не се
сочи нито едно доказателство за осъществяването им, нито за поставяне на въпроса спрямо
св. Н. и за изясняване на тези обстоятелства. Напротив, по делото се установи, че
нарушителят, в нервно и изтощено състояние, под влияние на тези свои убеждения,
неподкрепени с реални събития и доказателства, е взел съзнателно решение да посегне на
св. Н., по време на изпълнение на трудовите му задължения, на работното му място, в
присъствието на негови колеги и на публично място, с което е целял да реализира
оскърбително отношение към него, като е останал безразличен към нарушаването
спокойствието на присъствалите при инцидента трети лица. Въпросните действия са
възприети от широк кръг други лица, доколкото са извършени на публично място.
Престъпният резултат е постигнат, тъй като общественият ред е нарушен.
Ето защо съдът счита, че са налице всички признаци от обективната страна на
деянието по чл. 1, ал. 2 от УБДХ. От субективна страна нарушителят е действал виновно,
при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че лицето нарушава обществения ред с непристойни действия. Т. е съзнавал, че
това се възприема от множество лица и е нанесъл шамар на св. Н., съзнавайки, че
поведението се възприема, като оскърбително от околните и от самия пострадал от
проявата. Той е съзнавал къде се намира и какво ще предизвика поведението му, а дори и да
не е бил напълно осъзнат в поведението си, то това е било изцяло по негова вина, доколкото
не е потърсил медицинска помощ за изживявани от него тревоги, нервно и умора.
Предвиждал е деянието и последиците от поведението си. Предвиждал е, че ще извърши
непристойни действия. Наред с това той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, какъвто безспорно е налице при извършването на непристойни действия спрямо
обществения ред. Във волево отношение, той е желаел да извърши описаните действия.
Съдът счита, че от субективна страна у него е бил налице и хулигански мотив, изразяващ се
в неуважение към обществото и гражданите, в частност – св. Н.. Със своето поведение Т. е
показал, че не се смята за обвързан от нормите за поведение. Постъпките му са извършени
на територията к.к. Слънчев бряг, пред хотел и на улица, които се ползват от свободно от
гражданите. Това показва, че нарушителят не зачита установените от обществото норми за
поведение. Хулиганските действия са извършени без смислена причина, което ги обяснява
единствено като демонстрация срещу установения ред. Тези конкретни действия показват
хулиганския мотив, който се е формирал у лицето при осъществяване на деянието.
Съдът като съобрази сравнително ниската степен на обществена опасност на
проявата, пълното признание на нарушителя, изразеното съжаление пред съда, чистото му
съдебно минало и липсата на данни за предходни негови нарушения, счита, че следва да му
се наложи административно наказание „глоба“, определена към предвидения в закона
минимум. Ето защо съдът достигна до извод, че справедливият размер на наказанието, което
следва да се наложи на Т. е 200 лева. Съдът намира, че така определеното наказание ще
постигне целите да се предупредят и превъзпитат нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя М. Н. Т., роден на 12.09.****г. в гр. Бургас, с постоянен
адрес: гр. Несебър, ж.к. М., ул. „е“ № 40, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, висше образование, барман и управител на търговско дружество, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2023 г., около 22,30 часа, пред хотел
„Меридиан“, в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, е извършил непристойна проява – ударил
шамар по лицето на Н. Ангелов Н., вследствие на което последният паднал и си ударил
ръката, с което показал оскърбително отношение към околните граждани и нарушил
обществения ред и спокойствието им, поради което и на основание чл. 6, ал. 1, б. "а", вр.
чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 200 /двеста/ лева в полза на Държавата.
Решението може да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му
пред Окръжен съд – Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този
срок започва да тече от момента на обявяване на решението – 27.06.2023 г. – в 11,50
часа.
В случай на постъпване на жалба, съдът НАСРОЧВА делото за разглеждане
пред Окръжен съд - Бургас на 30.06.2023 г. от 14.00 ч.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4