№ 5637
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110102614 по описа за 2023 година
Страни в производството са:
Ищец: Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл.507, вх.А, ет.2, ап.5,
понастоящем в ЦСЗ
Ответник: Софийски градски съд (СГС) с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез
съдебен помощник ***, подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 20000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС, започнало с подаване на искова
молба на 20.11.2019г. и висящо към момента.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на исковете е по чл.2б ЗОДОВ.
От представения заверен препис от гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС се установява, че
същото е образувано на 20.11.2019г. по искова молба на Е. М. срещу ВКС, с която
претендира обезщетение за вреди от 100000лв., настъпили в пряка и непосредствена връзка
с непроизнасяне на ВКС по искане на ищеца за изменение на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в „парична гаранция“.
В периода до края на 2019г. са постановени 7 отвода.
На 9.1.2020г. е постановено разпореждане за отстраняване на нередовности на исковата
молба.
1
С молба от 29.1.2020г. ищецът е изпълнил указанията.
С определение от 24.11.2021г. СГС е освободил ищеца от задължение за плащане на такса и
му е предоставил исканата правна помощ. След това в разумни срокове съдът е назначил
служебен адвокат на ищеца, разменял е книжа между ищеца и адвоката му по тяхна молба,
съставил е проект за доклад и е насрочил е разглеждането на делото в открито заседание на
8.2.2023г., в което допуснал исканите от ищеца гласни доказателства и СПЕ. Делото е
отложено за 5.4.2023г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Нормата на чл.2б ЗОДОВ (ДВ бр.98/2012г.) предвижда, като вътрешноправно средство за
защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8
ал.1 ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които
съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени примерно в закона
(чл.2б ал.2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а
не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния
резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло (Решение
№76/11.4.2016г. по гр.д.№ 5721/2015г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като
разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в
светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и
решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като
спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните
съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на
делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява осъществяването
на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не
отговаря за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна.
Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в
2
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да взема
приоритет над други принципи на процеса като осигуряване на равенство на страните,
състезателно начало и решаване на делото въз основа на обективно събран и преценен
доказателствен материал и най-вече – здравето на страните.
В случая е видно, че в периода 29.1.2020г.-24.11.2021г. не са извършвани процесуални
действия по делото. Този период в по-голямата си част съвпада с периода 13.3.2020г.-
1.4.2022г. на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка във връзка с
ограничаването на епидемията от Ковид – 19. Общоизвестно е, че по време на действието на
противоепидемичните мерки провеждането на открити съдебни заседания е силно
ограничено. През останалото време съдът е извършвал дължимите процесуални действия
ритмично и в кратки срокове. Единственото забавяне на делото се дължи на обективна
причина /епидемията от Ковид-19 и наложените ограничения в работата на съда/.
С оглед на изложеното съдът намира, че не е нарушено правото на ищеца за разглеждане на
делото в разумен срок, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските: При този изпод на спора разноски се дължат ответника за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
На основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ /когато искът е предявен пред съд, който е ответник по
иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен
или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен
касационен съд или Върховен административен съд/, настоящото решение подлежи на
обжалване пред Благоевградски окръжен съд.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл.507,
вх.А, ет.2, ап.5, понастоящем в ЦСЗ, срещу Софийски градски съд (СГС) с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, чрез съдебен помощник ***, иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 20000лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и
решаване в разумен срок на гр.д. №15230/2019г. по описа на СГС, започнало с подаване на
3
искова молба на 20.11.2019г. и висящо към момента.
ОСЪЖДА Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Дружба 2, бл.507, вх.А, ет.2, ап.5,
понастоящем в ЦСЗ, да плати на Софийски градски съд (СГС) с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата 100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4