Решение по дело №1806/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Н., против мълчалив отказ на Главния архитект на община „Родопи“ да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ в собствен недвижим имот: УПИ ХХХVII-619, кв. 56 по ПУП-ПРЗ на с.Първенец, община "Родопи", обл. Пловдив, отреден за ПИ с идентификатор 59032.501.1201 по КККР на с. Първенец.

В жалбата се инвокират оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Същата е уточнена с молба от 16.10.2023г.

Претендира се отмяната на постановения мълчалив отказ на Главния архитект на община „Родопи“ и разноските по делото. Възразява относно присъждането на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника с твърдението, че му се дължи юрисконсултско такова. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат З.Н., намира жалбата за неоснователна. Представя подробни писмени съображения. Претендира разноските по делото.

Относно допустимостта на жалбата Съдът намира, че същата е допустима, поради следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ. Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон административен орган.

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

Жалбата е подадена срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред.

Със заявление до кмета на община „Родопи“ с вх. № 9401-62#4 от 29.05.2023г. К.И. е поискал да бъде одобрена схема предложение за поставяне на павилион за гости тип модулен контейнер по чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община „Родопи“. Приложил е документи по опис.

В отговор на това заявление е изпратено писмо с изх. № 9401-62#5 от 08.06.2023г. подписано от заместник-кмета на общината и съгласувано с главния архитект. Със същото са изпратени писма с изх. №9401-62#3 от 17.03.2023г. и с изх. № 9401-62#1 от 29.02.2023г.

В посоченото писмо няма изложени мотиви в отговор на заявлението от 29.05.2023г.

При това положение съдът намира, че е формиран мълчалив отказ на компетентния административен орган по заявлението, който е главният архитект на община „Родопи“, а не кметът или заместник кметът.

По отношение на преклузивния срок, в който правото на оспорване може да бъде упражнено, срокът е 14-дневен, съгласно чл. 214 и 215 от ЗУТ. Законът за устройство на територията е специален, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 149, ал.2 от АПК. На обжалване според чл. 214 от ЗУТ подлежат отказите за издаване на акт по устройство на територията, независимо дали са мълчаливи или изрични. Жалбата е подадена в деловодството на Административен съд Пловдив на 21.06.2023г. като няма данни кога е съобщено писмото от 08.06.2023г., тъй като известие за доставяне на л. 22 по делото е без посочена дата, а пощенски плик с клеймо 30.06.2023г. е върнат с отбелязване „непотърсено“. Но след като жалбата е входирана на 21.06.2023г. в деловодството на ПАС, то преклузивният срок е спазен дори с оглед датата на издаване на писмото-отговор. С оглед на това и постъпилата пред съда жалба е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна.

Относно изложените съображения от адвокат Н. за недопустимост на жалбата, тъй като в случая няма одобрена схема за поставяне, след което се издава разрешение за поставяне Съдът намира следното:

От тълкуването на разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 8 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община „Родопи“ /Наредбата/ не се извлича извод, на кой етап от процедурата по издаване на разрешението за поставяне на преместваеми обекти следва схемата и проектната документация да бъдат одобрени от главния архитект на общината – преди подаване на заявлението за поставяне на преместваемите обекти /т. е. в отделно административно производство/ или одобряването им следва да бъде извършено в хода на процедурата по издаване на разрешението за поставянето на преместваемите обекти /т. е. в хода на същото административно производство/.

Налице е непълнота на нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по тълкувателен път по арг. от чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Процедурата по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти е административна по своя характер и към нея освен специалните разпоредби на ЗУТ и Наредбата са приложими и разпоредбите на АПК. Съдът съобрази основните принципи разписани в Глава втора на АПК – чл. 9, чл. 11 и чл. 13а, уреждащи принципите на служебно начало, бързина и процесуална икономия и комплексно административно обслужване, и намира, че тълкувани в светлината на цитираните принципи разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 8 от Наредбата формират извод, че одобряването на схемите и проектната документация от главния архитект на общината следва да бъде етап от процедурата по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти /т. е. одобрението на схемите и проектната документация от главния архитект следва да е част от единно административно производство по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти/.

За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е стартирало по повод заявление с вх. №9401-62/27.01.2023г. до кмета на община „Родопи“ на К.И. /л.55 по делото/, с което е поискано да бъде издадена скица виза съгласно раздел 5, чл.9 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община „Родопи“. Приложени са НА №27,т.2, с рег.№ 4447 по н.д.209 от 2019г., схема-предложение, скица с № 15-771818 от 23.08.2019г. на СГКК-Пловдив.

По това заявление е отговорено с писмо на заместник кмета на община „Родопи“с изх. №9401-62#1 от 09.02.2023г.

Посочено е във връзка със Заявление с вх. №9401-62/27.01.2023г. за издаване на скица с виза за проучване и проектиране на преместваем обект: „Павилион за гости“ в УПИ XXXVII-619, кв.56, ПИ 59032.501.1201, по КК на с.Първенец, Община Родопи, следното: 1. Съгласно Заповед РД-18-86 от 10.12.2007г. на ИД на АГКК и Заповед №167/1969г. и Заповед №582/1997г. за одобряване на ПУП-ПРЗ на с.Първенец, за ПИ 59032.501.1201 по КК на с.Първенец и УПИ XXXVII-619, кв.56 от действащия регулационен план на с.Първенец се констатира несъвпадение между регулационните и имотните граници.

1.1. Необходимо е да предприемете процедура по уеднаквяването им, съгласно Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР или съгласно Закона за устройство на територията.

1.2. След приключване на процедурата по уеднаквяването на границите, следва да представите комбинирана скица, изготвена от правоспособно лице - геодезист, съгласно чл.16, ал.З от ЗКИР, в мащаб 1:1000, съгласно образец на комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот посочен в сайта на община „Родопи”-Пловдив - https://rodopi-bg.org.

1.3. Към новата комбинираната скица е необходимо да се приложи актуална застраховка на проектанта, свидетелство за правоспособност за извършване на дейности по кадастъра, удостоверение за проектантска правоспособност и диск с цифров модел на скицата.

2. Функционалното предназначение на гореописания преместваем обект, не попада в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ;

3. Издаването на виза за проектиране е възможно след изпълнението на т. 1, както и за инвестиционно намерение отговарящо на отреждането на имота, съобразено с действащата нормативна уредба.

К.И. е депозирал молба на 13.02.2023г. до ДНСК с искане за изразяване на становище относно писмо с изх.№9401-62#1 от 09.02.2023г. Отговорено е със Становище с изх. № СТ-301-01-094 от 08.03.2023г. на Началника на ДНСК /л. 36-37 по делото/.

Последвал е нов отговор от община „Родопи“ с изх. № 9401-62-3 от 17.03.2023г., в което се преповтаря становището изразено с писмото от 09.02.2023г.

К.И. е подал отново заявление с вх. №9401-62#4 от 29.05.2023г. /л. 27 по делото/, с което е поискал да бъде одобрена схема предложение за поставяне на Павилион за гости, тип модулен контейнер по чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община „Родопи“. Приложени са писмени документи по списък /л. 27 по делото/.

Както се коментира по-горе компетентният административен орган не се е произнесъл с изричен акт, а е препратил предишните отговори.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена с изключение на формираните правни изводи.

Вещото лице посочва, че със Заповед №РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК - София е одобрена кадастрална карта на с.Първенец, община „Родопи". Няма одобрени изменения на кадастралната карта. В имота няма отразени съществуващи сгради. ПИ 59032.501.1201

с. Първенец, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" е с вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана НТП - Ниско застрояване (до 10 м), площ - 949 кв.м. със стар номер 619, квартал 56, парцел XXXVII-619 .

При заявено желание от страна на жалбоподателя да изпълни процесния обект - Павилион за гости от модулни контейнери, произведени от „Топ Хаус"ООД, монтираният обект като краен продукт би представлявал преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ и т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. Не се предполага той да бъде трайно свързан с терена, а само монтиран върху предварително изравнена основа. Самият монтаж се извършва на всеки отделен модул с кран, до получаването на общ обект с желаните размери и площ. В представената документация от фирмата - производител „Топ Хаус"ООД не е посочен начин на свързване на модулите с предварително подготвената основа. Основата за всеки обект е различна и тя е грижа на възложителя, а не на фирмата - производител на контейнерите. Доставката се извършва след като основата е изпълнена. Контейнерите се доставят изготвени със стоманени планки в долния край, които са неразделна част от тях и служат за фиксиране на точното местоположение върху изравнената основа. При необходимост контейнерът може да бъде отделен от основата и преместен в пространството. От снимковия материал в сайта на „Топ Хаус"ООД на вече реализирани обекти е видно, че основата за монтаж на контейнерите може да бъде различна. Тя е най-вече от бетон или бетонови блокчета, на различна височина от прилежащия терен, с директен достъп от терена до вътрешността на обекта или със стъпала, на равен или наклонен терен. Изискването към основата е само да бъде здрава и подравнена, така че да може контейнерът да бъде „поставен" върху нея, което определя самия обект като „поставяем". Свързването му с терена е временно.

Вещото лице посочва, че жалбоподателят е заявил, че павилионът за гости ще бъде изпълнен от модулни контейнери. Представил е типова документация от производителя „Топ Хаус"ООД /л.41-48 по делото/. Документацията не касае контейнер с конкретни размери, а представя общите характеристики на всеки от продуктите на фирмата и различните варианти за изпълнение. При конкретна заявка за закупуване на един или няколко контейнера, възложителят следва да зададе параметри и материали за изпълнение относно дограма, стенно и таванно покритие, изводи за инсталации и др.

Както е посочено в документацията от „Топ Хаус"ООД преместваемият обект се изпълнява от един или повече отделни модули, изработени във фабрични условия. Модулите се поставят с кран и се монтират върху предварително изградена нивелиране и здрава основа. Извършва се „Монтаж върху здрава и нивелирана основа". Конструкцията се състои от студеновалцовани, заварени стоманени профили - стомана S235JR+AR (St 44), с минимална дебелина 2мм, образуващи корава пространствена рамкова конструкция със следните елементи: подова и покривна скари са основни носещи греди, огънати на абкант по фирмен детайл; основни носещи колони по ъглите, огънати на абкант по фирмен детайл.

В документацията не е посочен начинът на свързване на подовата скара от носещи греди, която се доставя като част от произведения комплект елементи, с нивелираната здрава основа. Не е посочен и видът на тази основа, не са дадени изисквания към нея. Това предполага, че решението за начина на закрепване на доставените контейнери е индивидуално според конкретното място на монтаж. Възможните начини за свързване на контейнерите с терена са описани в отговора на въпрос 1.

Изяснено е, че размерите на павилиона за гости могат да бъдат зададени от всеки купувач на „Топ Хаус"ООД индивидуално. Фирмата разполага с над 300 вида базови многофункционални контейнера, модулни офисни и жилищни конструкции. В случая, при показани размери в Схемата - предложение за две тела - едно с размери 7,00м/9,00м и второ с размери 3,00м/5,00м, могат да се ползват типови контейнери с размери 7,00м/3,00м и височина 2,60м - 3 броя за голямото тяло и 5,00м/3,00м с височина 2,60м - 1 брой за малкото тяло. В схемата - предложение не е посочена височина, но контейнерите, произведени от „Топ Хаус"ООД са с височина 2,60м за един етаж. С контейнерите могат да се образуват и двуетажни обекти, затова височината следва да е посочена в схемата - предложение, подадена от възложителя.

Стените на модулните контейнери се изпълняват от термопанели с минимална дебелина 4 см. Панелите най-често имат външен слой от ламарина с ПВЦ покритие, топлоизолация от каменна вата и ламарина или ПВЦ ламперия от вътрешната страна. Подобни са и покривните термопанели при плосък покрив. На пода се монтира поцинкована ламарина върху скарата на носещата конструкция. Отгоре се изпълняват довършителни работи - ламиниран паркет, теракота или други. Дограмата за врати и прозорци е от ПВЦ профили или алуминиева и може да бъде по индивидуален проект.

Посочва, че „Къща за гости" е форма на настаняване, която се възприема като квартира или В&В (нощувка със закуска). За разлика от хотелите, характеристиката на къща за гости е да поддържа обслужването до минимум, без осигурени удобства и лукс, но с по-ниска цена за настаняване. Тя обикновено съдържа обща стая /най-често кухня/, общи тоалетни и бани, т.е. основна нейна характеристика е настаняването на гости при споделени общи помещения. Къщата за гости се подготвя в различни варианти, в зависимост от площта и броя разполагаеми помещения. За общите удобства се оборудват всекидневна, кухня, където хората могат свободно да използват съдовете за готвене, душ кабини (бани), тоалетни и мивки. Някои от къщите за гости имат също перални и са специално проектирани да бъдат удобни за дългосрочни гости. Основното предимство на къщата за гости пред другите видове места за настаняване е добрата цена и ползването от гостите на самостоятелен обект, без присъствието на множество други хора, с които те нямат познанство.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. В § 5, т. 80 е дадено определение на преместваеми обекти както следва: "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като посочените норми разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - техните конструктивни особености. В тази връзка соченият от жалбоподателя павилион за гости /по схеми и документация модулен контейнер тип „Топ Хаус/, за който жалбоподателят е поискал пред административния орган одобряване на схема за поставяне и разрешение за поставяне, не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Не се установи, че се отнася и за обект /павилион/ за жилищно предназначение за временно обитаване при бедствия.

В случая не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като коментираният обект, както се установи от доказателствата по делото и от СТЕ, е за жилищни нужди. Следователно може да бъде разположен в ПИ, собственост на жалбоподателя, по общия ред, регламентиран в ЗУТ. Коментираните норми от Закона за туризма в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя не водят до друг извод, тъй като са свързани преди всичко с легалната дефиниция на понятието „туристически обект“, но не и с реда за издаване на разрешение за поставяне по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.

С оглед на гореизложеното Съдът намира жалбата за неоснователна, а мълчаливият отказ на главния архитект на община „Родопи“ за законосъобразен.

При това положение жалбоподателят дължи съдебни разноски в полза на ответника, които се установиха в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/, изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно преводно нареждане с дата 07.03.2024г /л. 129 по делото/ и Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2023г. и пълномощно /л. 93 и 93-гръб/. Относно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение следва да се посочи, че няма законови ограничения за административния орган да упълномощава адвокат за процесуален представител и да се определя адвокатско възнаграждение, което в случая е в определения минимум, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл. 219, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 172 от АПК Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против мълчалив отказ на Главния архитект на община „Родопи“ да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ в собствен недвижим имот: УПИ ХХХVII-619, кв. 56 по ПУП-ПРЗ на с.Първенец, община "Родопи", обл. Пловдив, отреден за ПИ с идентификатор 59032.501.1201 по КККР на с. Първенец.

ОСЪЖДА К.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на община „Родопи“ сумата в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия: