№ 1489
гр. Пловдив , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
Секретар:Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205007 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-004016 от 20.05.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор Пътна полиция, с което на С. П. К. с ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл. 137е от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 16
контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. В съдебно
заседание аргументите се развиват и са свързани с допускането на съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо липсата на единствено във фактическа
страна на нарушението между АУАН и НП, доколкото в акта се съдържа повече от
едно от възможните нарушения съгласно засегнатата правна норма. Моли се НП да
бъде отменено. Претендират се разноски.
Не е постъпило е становище от въззиваемата страна, като с писмото за
изпращане на преписката на съда се взема становище по законосъобразността на
постановлението, необходимостта от регистрация на превозното средство и се прави
при евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Собственик на електрическо мотопед /електрически скутер/ „OPAI“ с рама №
*** е жалбоподателят С.К.. Същият го регистрирал по Наредба № I-45 от 24 март 2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства в системата на МВР на 05.05.2020 г. след
като подал съответното за това заявление за първоначална регистрация и получил
регистрационен № ****.
На 19.02.2020 г. около 16:15 часа в гр. Пловдив в източното платното на бул.
„Източен“ жалбоподателят управлявал собствения му електрически мотопед с рама №
***. Малко след кръстовището с ул. „Богомил“ бил спрян за проверка от служители на
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители забелязали,
че на управляваното от К. ППС не са поставени регистрационни табели. В разговора с
полицейските служители жалбоподателят споделил, че закупил мотопеда преди ден-
два и затова не е поставил номер и не е регистриран. По тази причина и полицейските
служители преценили, че няма как да извършат справка в база данни чрез
притежаваните от тях служебни устройства – таблети. Те установили още, че лицето
управлява без да е поставил защитна каска на главата си.
По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА № 46/20 бл. № 714036 от 19.02.2020 г. в присъствието на
нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1 и ал. 137е от ЗДвП. Актът е връчен на
жалбоподателя, от който възражения не са постъпили. В акта било записано, че
нарушителят управлява ППС без да е регистрирано, без регистрационна табела на
определеното за това място.
Поради съмнение за извършване на престъпление материалите от преписката са
изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив и е образувана преписка по
описа на VI РУ към ОД на МВР Пловдив. По този повод случаят е заведен по пр.пр. №
2087/2020 г. по описа на същата прокуратура. С постановление от 22.04.2020 г.
наблюдаващият прокурор е отказал образуваното наказателно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е приел, че деянието не представлява
престъпление поради малозначителността на извършеното и е изпратил материалите на
компетентните органи за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Преписката е изпратена обратно на наказващия орган, който с оглед
установяването на нарушението с АУАН и предвид отказа за образуване на
наказателното производство, е издал и обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в общ размер на 250 лв. за нарушенията посочени в
АУАН и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 16
контролни точки.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
2
следствие свидетел С.Д. – актосъставител. Съдът се довери на показанията му като
логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.
Същият заявява, че е разговарял с жалбоподателя, които е потвърдил, че притежава
мотопеда от един-два дни и затова не е регистриран.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 22.04.2020 г. на Районна прокуратура Пловдив, справка от
информационна система на МВР за първоначална регистрация, справка от централна
база КАТ за подобен VIN, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-
515/14.08.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху електрическия мотопед не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от така представените заповеди.
Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и се е възползвал от това си право, като е отразил, че няма възражения. Спазено е
правилото на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на
нарушителя и един свидетел очевидец, като и двамата са се подписали на документа, а
жалбоподателят се е запознал със съдържанието му.
При съставянето на АУАН обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и са ограничени правата му и касаещи само нарушението по чл. 140 от
ЗДвП, но не и това по чл. 137е от ЗДвП.
Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са
императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За
НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта
съответните органи по съставянето им имат задължение да посочат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН.
Макар актосъставителят и наказващият орган правилно да се квалифицирали
поведението на нарушителя по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то налице допуснато в АУАН
съществено нарушение на процесуалните правила по повод на конкретното поведение
на водача и словесното изражение на нарушената норма, което е приел наказващия
орган, и в последствие, за чието нарушение е наказан. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
3
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Очевидно е, че разпоредбата съдържа множество
елементи, при осъществяване на които може да се реализира
административнонаказателна отговорност за различни деяния. От друга страна
санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДвП по повод на конкретното
нарушение предвижда три различни хипотези и две различни санкции. Това случаите,
когато табелите не са поставени на определените за целта места, т.е. има поставени
регистрационни табели, но не и на изискуемото място. Сетне автомобилът въобще не е
регистриран или е регистриран, но е без табели с регистрационен номер.
От фактическа страна наказващият орган е приел, че мотопедът, управляван от
жалбоподателя, е не е регистриран по надлежния ред. Същевременно в АУАН
актосъставителят е оформил наказуемото поведение на нарушителя за това, че
„управлява ППС без да е регистрирано, без рег. табела с номер на определеното за това
място“. Същото нарушение е ясно отграничено като самостоятелно и поставено в т. 1
от акта, отделно от това по чл. 137е от ЗДвП поставено в т. 2. Следователно
актосъставителят е формирал първоначалните предели на нарушението като единно
такова с две форми на изпълнителното деяние на нарушителя.
Същевременно посочвайки тази част от нарушената разпоредба, която е приел,
че е осъществена, административнонаказващият орган /АНО/ в НП е отразил, че
нарушението отговаря на забраната водачът да управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като е възприел и само тази част от фактическата
страна на нарушението от АУАН. Следва да се посочи, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
съдържа задължение за водачите както да управляват само ППС, които са
регистрирани по надлежния ред, така и такива, на които са поставени
регистрационните табели. Реципрочното нарушение на посочените задължения би се
изразявало в управлението на нерегистрирано по надлежния ред ППС, съответно на
регистрирано такова, но без поставени регистрационни табели или както вече се
спомена – не и на местата за тази цел. Откроява се същностно различие в признаците
на съставомерност на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, оттам и различно поведение
на водачите, което може да осъществи различен състав на нарушение от фактическата
му страна и да бъде приложена различна санкционна норма.
В този смисъл конкретната фактическа обстановка по волята на актосъставителя
е включвала две различни хипотези на нарушение, оттам и две самостоятелни
нарушения, който подлежат на подвеждане под две различни хипотези на
санкционната норма, но като едно неделимо деяние за едно нарушение. Оттук и това
поведение е определено като самостоятелно и единно както от фактическа страна, така
и от страна на извършеното нарушение, като е определено за едно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и отделено в една самостоятелна точка. При това положение АНО в
НП е възприел за нарушение само едната част от деянието на нарушителя като е
наложил наказание само за управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Действително в правомощията на наказващия орган е да направи
самостоятелна преценка по чл. 52 – 54 от ЗАНН за извършването на нарушение, като
по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН може да издаде НП и когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В този смисъл за него е допустимо по
силата на по-малкото от въведеното с АУАН да наложи наказание за част от
поведението на нарушителя. Същевременно би имал такова право, при положение че
това поведение не е въведено като единно цяло от актосъставителя и като едно деяние
за едно нарушение, както е сторено в настоящия случай. Затова избирайки да изключи
и да не се произнесе по въведеното нарушение за това жалбоподателят да е управлявал
4
без регистрационна табела с номер на определеното за това място, е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на
нарушителя. От една страна излизайки извън пределите на своите правомощия по чл.
53, ал. 2 от ЗАНН е разделил единно нарушение и поведение на жалбоподателя
въведено с АУАН и се е произнесъл по недопустим начин. От друга и във връзка с
предходното не се е произнесъл по въведеното нарушение за допълнително деяние на
нарушителя извън това да е управлявал ППС, което не е регистрирано по надлежния
ред, което е следвало да стори именно в компетентността си по чл. 52-54 от ЗАНН и за
да отстрани допуснато нарушение в АУАН. По този начин обвинението да е
извършено нарушение за управление без регистрационна табела е останало
неразгледано, необсъдено и затова все още висящо за отговорността на жалбоподателя.
То създава и неяснота в неговия изход и разрешение. Същевременно по този начин
АНО не е отстранил допуснатото в АУАН нарушение за извършването на
взаимоизключващи се деяния, които да са едно нарушение. Такива са това едно и също
лице да управлява едно и също ППС и едновременно това ППС да не е регистрирано
по надлежния ред и да трябва да има поставена регистрационна табела на
определеното за това място, което изисква съществуваща регистрация. При това
положение АНО е затвърдил съществуващата неяснота и вътрешна противоречивост
по отношение на измерението на деянието на нарушителя.
Редом с горното следва да се отбележи, че нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
бланкетна по своя характер, тъй като допуска управлението на превозни средства по
пътната мрежа, само ако са регистрирани по надлежния ред. Какъв е този ред е в
прерогатив на органите на административнонаказателното производство. При всяко
положение обаче той следва да бъде посочен поне чрез нормативния акт, регулиращ
съответните обществени отношения. В противен случай нарушителят ще бъде
поставен в положение на неизвестност кой е този ред, по който е следвало да
регистрира ППС. Хипотетично е възможно да съществува повече от един ред или
актовете регулиращи по различен начин реда за регистриране. Възможно е също
съгласно този ред конкретната категория ППС да не е необходимо да бъде
регистрирано. Всичко това обаче зависи от конкретното посочване на надлежния за
регистрацията ред, а всичко останало е в областта на предположенията, което в едно
такова производство е недопустимо. В противен случай за жалбоподателя ще е неясно
как и срещу какво да се защитава, включително и да възрази, че съгласно именно този
ред неговото ППС не подлежи на регистрация. Затова и съдът счита, че в АУАН, но
най-вече в НП следва да е посочен редът за регистрация на ППС, който не е изпълнен.
Пропускът на това е съществен и ограничава правата на жалбоподателя.
Отговорността на административнонаказателно отговорните лица не може да се
ангажира на предположения, а единствено на установени факти, които от своя страна
трябва да бъдат конкретно и изчерпателно посочени, както в АУАН, така и в НП и
които да бъдат подведени под релевантната нарушена норма и за всяко от които
административнонаказващият орган да се е произнесъл. Констатираните пропуски и
допуснати нарушения са съществени, тъй като касаят описанието на фактически
обстоятелства, имащи значение за преценката дали е осъществено или не соченото
нарушение в неговата цялост или не, както и правилната оценка на фактите с оглед
квалификация на деянието или деянията, така и за измерението на нарушението от
фактическа страна. В случая са допуснати нарушения на императивните изисквания на
чл. 42 вр. чл. 57 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на
административнонаказателното производство. Това влече след себе си
незаконосъобразност на НП в обсъжданата част и неговата отмяна.
5
Относно нарушението по чл. 137е от ЗДвП съдът намира, че не са допуснати
нарушения при издаването на НП, които да бъдат оценени като съществени. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Обсъжданото в тази част нарушение е описано надлежно
в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи според него
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.
Посочена е нарушената норма, както и санкционната норма.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя само за нарушаването на
чл. 137е от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди
използват защитни каски.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
съставомерните признаци на вмененото нарушение в обсъжданата част от НП.
Безспорно се установява, че жалбоподателят К. като водач на ППС на 19.02.2020 г.
около 16:15 ч. в гр. Пловдив на източното платно на бул. „Източен“ след кръстовището
с ул. „Богомил“ е управлявал ППС – мотопед /електрически скутер/ „OPAI“ с рама №
***, без да носи защитна каска.
Резултатите от нарушението са възприети от полицейските служители, сред
които и разпитания актосъставител. Неговите констатации в АУАН съответстват на
показанията му и другите събрани по делото доказателства. Следователно не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от
страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН в тази част. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП си, като е
управлявал мотопед без да е използвал предпазна каска.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици за живота му. Затова съдът намира, че деянието му е
извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Въпреки изложените и възприети вече правни разрешения съдът е длъжен да
спомене, че обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в посочените
в НП рамки се установява от доказателствата по делото, така и се установява
субективната му страна, а именно прекия умисъл, с който е извършено. Това обаче не
може да повлияе на взетото решение за допуснати съществени нарушения и
последицата от тях.
За размера на наложеното наказание:
6
Правилно описаните нарушения по чл. 137е от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която
предвижда глоба в размер на 50 лв. за неизпълнение на задължение за използване на
предпазна каска.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, като се
има предвид, че определеното наказание е във фиксиран размер. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение.
Като последица от незаконосъобразността на НП в частта за нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде отменено и постановлението в частта, с която се
отнемат 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 на МВР, доколкото
основанието за отнемането им е извършване на нарушение, което се санкционира по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно само в частта, с която е наложено наказание по чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1от ЗДвП в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137е от ЗДвП,
определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено. Следва да
се потвърди и отнемането на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № Iз-2539 на МВР
на 6 контролни точни за коментираното тук установено нарушение. В останалата част
НП е незаконосъобразно по изложените по-горе аргументи и следва да бъде отменено.
По разноските:
По делото присъждане на разноски е поискал жалбоподателят, като съгласно чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП
за частично основателна, като отмени постановление в едната му част и го потвърди в
друга и доколкото жалбоподателят и представителя му не са уговорили в представения
договор за правна защита и съдействие разпределение на общия хонорар съобразно
всяка от санкциите, то съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните
имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение
в размер на 150 лева, тъй като се прецени, че за всяка една санкция страните са
уговорили възнаграждение по равно от общото заплатено в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-004016 от 20.05.2020 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което
на С. П. К. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а
7
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на С. П. К. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8