№ 543
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202207 по описа за 2025 година
Образувано е по жалба на С. К. С. ЕГН **********, ***** чрез адв. Ж.С. от БАК,с посочен
съд. адрес ***** против ЕФ Серия К №7485054, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са формулирани възражения относно изтичане на абсолютната преследвателска
давност предвидена в чл.80,ал.1,т.5 НК, доколкото след издаване на ЕФ на 26.05.2022 г.не са
предприемани други действия, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призована чрез упълномощения
процесуален представител адв.Ж.С., се представлява от адв.Ж.С., който моли за отмяна на
процесния ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По
делото са налични писмени доказателства /л.9 гръб / относно датата на връчване на електронния
фиш- 03.06.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8
ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
1
ЕФ Серия К №7485054 бил издаден във вр. с установено на 26. 05.2022 г. в 14:38 часа
управление на лек автомобил „Рено Флуанс“ , с рег. № **** в гр. Бургас,ПП I–6 km 494+910 до
магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети км към кв.Ветрен. В горепосочения пътен участък в
границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която
била сигнализирана и с пътен знак "В26" до 50 км/ч, но независимо от това нарушителят
управлявал автомобила със скорост от 81 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост,
т.е. с превишение от 31 км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 26.05.2022 г. се контролирало
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
временно разположена на участък път, ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ от кв.Пети
км. Mобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M
представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на
одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност
на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” бил издаден електронен фиш серия К №7485054, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които
инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на
съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира
приложената към електронния фиш снимка.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство –
снимка на л.8, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронният фиш,е издаден от
компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
2
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика или лицето,
на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно
лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае
за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран
фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание
на нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е детайлизирана
прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената скорост - 50 км/ч, въведена
и с пътен знак В-26-50 км/ч, установена стойност на скоростта - 81 км/ч и конкретната величина на
превишението на скоростта - 31 км/ч., при отчетен толеранс минус 3 км/ч.
Неоснователно е възражението за изтичане на давността,предвидена в чл.80,ал.1,т.5 НК.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014 г
на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от
закона, с изтичането на който, титулярят на едно право губи предоставената от закона възможност
да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да
наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява
наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С
диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от
Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в НК.
На първо място и за пълнота извън логическия минимум оплаквания в жалбата,следва
да се посочи,че погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН намира тясно приложение само в
производствата по общия ред - със съставяне на АУАН и издаване на НП, а за производствата по
издаване на електронен фиш няма самостоятелна правна уредба, касаеща давността. Електронният
фиш е своеобразна и самостоятелна категория властнически акт, с комплексна процесуална роля и
предназначение, която съчетава едновременно установителни и санкционни функции и притежава
равноценен правен ефект с НП само досежно правния му резултат – чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В този
смисъл по отношение на него са неприложими нормите, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП, защото в своята логическа процесуална същност той не е еквивалентен
процесуален документ, нито на АУАН нито на НП. Поради комплексния характер на електронния
фиш погасителната давност не може да бъде селектирано прилагана само по отношение на
неговата установителна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като неясно остава как тя
би била приложена по отношение на неговата санкционна функция – хипотезата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, чийто срок е също давностен. / в т.см. е актуалната съдебна практика в Решение № 5229 от
11.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 716/2024 г. Решение № 5844 от 29.05.2025 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 791/2025 г. и др./ В контекста на тези правни разрешения, съдът
намира за правноирелевантна датата на издаване на ЕФ 19.05.2023 г. поради несъвместимите с
процесуалния статут на ЕФ общи разпоредби на чл.34,ал. 1 и ал.3 ЗАНН, макар че в случая следва
да се има предвид,че ЕФ е съставен в 1 –годишен срок от извършване на нарушението на
26.05.2022 г.
В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради
което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. В т.см. и Решение № 1213 от
3
30.11.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1730/2023 г. „Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието
им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими.“
Независимо от гореизложеното, следва да се има предвид, че макар при издаването на
електронни фишове да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение
разпоредбите на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност.
Приложим е срокът по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на
нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи
течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.
В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на
ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК, т.
к. има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето срещу конкретно лице и за
конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 19.05.2023 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
спрямо датата на нарушението – 26.05.2022 г. (чл. 80, ал. 3 НК). С това действие давността е
прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която е отново прекъсната с връчване
на ЕФ на жалбоподателя на 03.06.2025 г. В т.см. относно прекъсващите обикновената давност по
чл.80,ал.1,т.5 НК дейности на надлежния орган по преследване виж и устойчивата практика на
касационната инстанция Решение № 3812 от 24.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
190/2025 г. : „По делото са налице доказателства, че давността е била прекъсната на 05.10.2021
г. когато е изготвен фиша, като след този момент започва да тече нова тригодишна давност,
която изтича на 05.10.2024 г. След този момент са налице данни за прекъсване на давността с
връчване на ЕФ на дата 26.09.2024 г., поради което съдът намира, че обикновената давност по
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла“
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока
предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е
четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, и към
настоящия момент не е изтекла (изтича на 26.11.2026 година). Затова е невъзможно да се приложи
ефектът на погасителната преследвателска давност по чл.80,ал.1,т.3 НК, както настоява
жалбоподателят.
На следващо място, спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е
приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От писмо от Община -Бургас, ведно със схема за организация на движението, е видно че
в процесния участък гр. Бургас,ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от
кв.Пети км към кв.Ветрен скоростта е ограничена до 50 км/ч в двете посоки на движение,
ограничението е въведено и с пътен знак В26- 50 км/ч в двете посоки на движение. Следователно, в
процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за
4
превозни средства от категория „В“– 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен
знак "В26" - 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка намиращо се в
информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин се установява и конкретната
превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 84 км/ч. От протокола за
техническа проверка на мобилната система за видеоконтрол се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100
км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният
диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост
от 84 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост
81 км/ч ( приспаднати са 3 км/ч /
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на
кого е предоставил моторното превозно средство. " В материалите по
административнонаказателната преписка не е приложена декларация от собственика С. К. С. , че
на 26.05.2022 г. в 14:38 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от
жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. С. в качеството й на собственик на
процесното МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС,
която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва
да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да
позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението. В случая не е
спорен установяващият се от справката от ОДМВР-Бургас, С-р Пътна полиция факт относно
собствеността на автомобила, според която л.а. „Рено Флуанс“ с рег. №**** е собственост
на С. С. от 20.03.2015 г. и към датата на нарушението 26.05.2022г.
Към материалите по административно-наказателната преписка не се
установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се
изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство.
В атакувания ЕФ е посочено, че жалбоподателят С. С. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната
разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено
място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл.
21, ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай
максималната разрешена скорост за движение гр. Бургас,ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло
България“ е била именно указаната в чл. 21 , ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в
населено място - 50 км/ч. Ограничението е сигнализирано и с пътен знак "В26", но със
забранителния знак не е въведено ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Поради изложеното фактическото описание на поведението, на жалбоподателя, се субсумира под
5
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Допуснатото нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания ЕФ, а
единствено неговото изменение посредством преквалификация на нарушението от такова по чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като
всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са изчерпателно и ясно
описани в ЕФ, предявени на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава срещу тях. В
същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на
ВАС, I и II колегия: „/…/ при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН,
районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.
"
От субективна страна жалбоподателят е осъществила нарушението при пряк умисъл като форма на
вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ представите- относно
свойствата и общественоопасния характер на деянието - че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място и волеви момент- проекция на
насочеността на волята на субекта, сочеща на това, че е искала да осъществи фактическите
елементи на нарушението.
Преценка, дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл. 21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта на
охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 31 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл.182,ал.1,т.4 ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване
от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
6
Предвид установеното превишение от 31 км/ч, правилно на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 400, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се измени в частта относно правната квалификация на нарушението, а в останалата
му част да се потвърди като законосъобразен и правилен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия "К" №7485054, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на
основание чл.189,ал.4,вр.чл. 182, ал.1, т.4, от ЗДвП на С. К. С. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,
ал. 1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия "К" №7485054, издаден от ОДМВР-Бургас,
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7