Р Е Ш Е Н И Е
град София, 26.07.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ..………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16082 по
описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №223165 от 24.09.2019г., постановено по гр.дело №5675/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, е осъдена М.П.Л., с ЕГН **********,
да заплати на "Т.С." ЕАД,
с ЕИК ******, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от
263.64 лв.,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.02.2013г.
до м.04.2015г. за топлоснабдяван имот -
апартамент №10, находящ се в град София, ж.к.“******, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 263.64 лв. до пълния предявен размер от 264.92 лв., като неоснователен,
сумата от 8.04 лв.,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 02.02.2016г. до окончателното плащане на
сумите; както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 31.05
лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 31.03.2013г. до 26.11.2015г., като е отхвърлен иска
за сумата от 0.62 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
общо сумата от 946.01 лв.,
представляваща сторени в исковото производство
разноски, изчислени съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Постъпила
е въззивна жалба от ответницата - М.П.Л., с ЕГН **********, подадена чрез назначен особен представител адв.В.Ж., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявените при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта на възложените разноски. Инвокирани са доводи относно неправилност и незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че
неправилно първостепенният съд е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на
отговорността на ответницата. Твърди се, че макар и съсобственик на имота, не
живее в него, трайно пребивава в Р Италия, поради което не се явява потребител
на топлинна енергия и не дължи заплащане на претендираните от ищеца искови суми
за топлинна енергия и обезщетение за забава. Оспорва се начина, по който се
изчислява претендираната от топлофикационното дружество стойност на потребена
топлинна енергия за исковия период. Излага се още, че другият съсобственик – Р.П.С.,
който е конституиран като трето лице – помагач в исковото производство, е
ангажирал по делото доказателства, че е погасил претендираните от ищеца суми за
главница и лихви за забава, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените искове за главница за доставена
топлинна енергия, за цена на услугата за "дялово
разпределение" на топлинна енергия, както и за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия.
Постъпила е въззивна
жалба от третото лице - помагач – Р.П.С., с ЕГН **********, срещу решението на СРС в
частта, в която са уважени предявените
срещу ответницата при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в
обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват
се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на
доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите
на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от
ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че по делото е останал
недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през
исковия период. Излага се още, че по делото са
приети писмени доказателства – разписки, доказващи, че претендираните от ищеца
суми са били платени от ответницата, с които първоинстанционният съд не се е
съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт, с който предявените
искове са частично уважени. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени в
писмена защита. Предвид на изложеното моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните
части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане
на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, не депозира писмен отговор, представя молби
от 22.06.2021г., от 12.05.2022г. и от 04.05.2023г., в които е взето становище за
неоснователност на подадените въззивни жалби. Изложени са бланкетни доводи за
законосъобразност и правилност на решението на СРС в обжалваните части. Претендира се присъждане
на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Трето лице-помагач - "Б.Б." ООД не изразява
становище по подадените
въззивни жалби.
Предявени са от "Т.С." ЕАД
срещу М.П.Л. при условията на обективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявеният петитум
на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с
правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби, с които съдът е
сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. За да
постанови обжалваното решение, в частта, в която е уважен предявения осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, първоинстанционният съд е приел, че
вземанията, предмет на предявените искове, за стойността на доставена топлинна
енергия, в т.ч. и за цена на услугата
за "дялово разпределение" на топлинна
енергия, са
дължими поради проведено доказване на релевантните за спора факти, а именно, че
ответницата в качеството й на съсобственик на процесния топлоснабден имот,
притежаващ 1/2 ид.ч. от правото на собственост, се явява потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през съответния период и на основание чл.153,
ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012г./ между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлоенергия.
Прието е, че на основание възникналото между страните договорно
правоотношение, ответницата като
съсобственик на процесния имот има задължение да заплаща стойността на
доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, съобразно притежаваният
от нея дял от правото на собственост върху имота. Посочено е още, че ищецът е
установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си
да достави топлинна енергия в имота на ответницата при спазване на изискванията
на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на
действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на
доставената топлинна енергия за исковия период от време. По отношение на
предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД е прието от съда, че ответницата е изпаднала в забава в
периода, за който се претендира обезщетение, и иска за заплащането на мораторна
лихва следва да бъде уважен. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да
обсъди доводите релевирани в подадените въззивни жалби досежно незаконосъобразността
на обжалваното решение.
Във връзка с твърденията на ищеца
настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка
на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във
връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да
се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. В тази връзка ирелевантно за
ангажирането на отговорността на ответницата е дали същата е ползвала имота
през исковия период в каквато насока са изложени аргументи във въззивната
жалба. В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от
доказателствата по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот №12, том
LXXIX,
нот.дело №15670/1995г., се установява, че ответницата е придобила от родителите
си чрез договор за дарение 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота,
т.е. през исковия период се явява съсобственик на процесния топлоснабден имот. Противно на поддържаното
във въззивната жалба въззивният съд намира, че ответницата в качеството й на съсобственик на процесния имот има качеството потребител,
като между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия, предвид на което е налице основание в
закона за ангажиране на договорната отговорност на ответницата за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия в съсобствения имот, съразмерно на дяла й в съсобствеността /по аргумент на
чл.30, ал.3 ЗС/. Само за пълнота
въззивният съд намира да посочи, че за възникването на процесното облигационно
отношение е без значение обстоятелството на чие име е съставена партидата при
ищцовото дружество. Тази партида притежава само вътрешно служебно значение за ищцовото дружество и по никакъв начин откриването
й не е обвързано с възникването на валидно облигационно правоотношение между
топлофикационното дружество и лицето, на чието име е открита партидата.
На следващо място неоснователни
са възраженията на въззивника - трето лице - помагач за необоснованост на
решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ
съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на
ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в
сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено
по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за
исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от
вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени
формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените
му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се
базира единствено на известията за фактури, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия. От ССчЕ се установява, че от страна на ответницата няма извършени
плащания.
С оглед на горните аргументи съдът намира, че правилно е
прието от първостепенния съд, че
по делото е установено по категоричен начин потребената от ответницата топлоенергия за исковия период. Противно на твърденията, изложени и в двете въззивни
жалби, съдът намира, че в хода на производството и при доказателствена тежест
за ответницата не са ангажирани
доказателства, че е изпълнила задължението си за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот за исковия период. В случая действително по делото са представени разписки за извършени плащания на
19.05.2017г., но
същите не касаят процесния
период, в каквато насока са обясненията на експерта-счетоводител в съдебно заседание. По горните съображения съдът намира, че ответницата дължи на ищцовото
дружество, сумата от 263.64 лв., представляваща 1/2 част
от дължимата сума от 527.27 лв., за исковия период - м.02.2013г. - м.04.2015г., както и сумата от 8.04 лв., представляваща такса за отчитане на уредите за
дялово разпределение, до които размери предявеният иск с правно
основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ е
основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен.
Решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон и в частта, в която е уважен предявения
иск срещу ответницата за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В двете въззивни жалби няма
наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения
иск срещу ответницата за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е
обвързан само с доводите във въззивните жалби и при липса на такива по аргумент
на чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани
при правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния
закон. Правилно СРС е приел, че ответницата е изпаднала в
забава по отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия
и предявеният осъдителен иск за мораторна лихва е основателен, до размера, за
който е уважен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени
съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивницата – ответник не се дължат
разноски. По отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените разноски, настоящият състав намира за неоснователна
доколкото няма подаден писмен отговор, а депозираните молби са бланкетни, както
и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение
в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК. По делото няма ангажирани доказателства за други
разноски, направени от въззиваемата страна – ищец.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №223165 от
24.09.2019г.,
постановено по гр.дело №5675/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./