РЕШЕНИЕ
№ 08.02.2021
г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На осми януари, две хиляди двадесет и първа
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Г.
Гражданско дело №1214 по описа за
2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД от
ищеца в настоящото производство – С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***,
срещу П.И.Р., ЕГН-**********, с адрес-***
, с цена на иска – 14 000.00 лв.
В исковата молба, депозирана в съда, се
твърди, че ищецът С.Х.Х., с ЕГН ********** и ответницата П.И.Р., с ЕГН **********
са бивши съпрузи, които са имали сключен брак от 19.10.1996 г., и прекратен с
решение на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 539/2019 г., от 22.04.2019 г.
Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през януари 2019 г., когато П.Р.
напуснала семейното жилище. Бракът е прекратен по реда на чл.50 от СК - по
взаимно съгласие на съпрузите, като с решението съдът е утвърдил постигнатото
споразумение относно недължимост на издръжката между молителите, както и по
отношение на фамилното име на ответницата след развода.
Твърди се, че за
задоволяване на семейни нужди ищеца през 2010 г. изтеглил банков кредит от
„БАНКА ДСК" АД с договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г.
в размер на 16 000 лв. В продължение на няколко години кредитът бил погасяван
редовно от сметката на ищеца, като за обезпечението му бил сключен и договор за
залог върху вземания. Същият бил използван за ремонт и обзавеждане на
козметичното студио на ответницата в гр.Пазарджик. На 26.11.2015 г. С.Х.Х.
сключил нов Договор за потребителски кредит за кредит за текущо потребление с
„БАНКА ДСК" АД, за сумата от 18 000 лева, като с част от този кредит е
погасено изцяло задължението по кредита от 29.06.2010 г към „БАНКА ДСК"
АД, в размер на 8 000 лева, а останалата част от парите - 10 000 лева бил използван
за заплащане на цената на лек автомобил - ФИАТ, модел „БРАВО", с рег.№ РА ****
**, на *.08.2016 г„ на „ЕВРОКАР" ООД, закупен на името на ответницата - П.Р.,
или за задоволяване на семейни нужди. Изплатената сума от ищеца по кредита
преди рефинансирането му е била в размер на 10 000 лева, следователно
претенцията към ответницата е за 1/2 от нея, или 5 000 лева.
Твърди се, че на *.12.2018
г., С.Х.Х. сключил нов Договор за потребителски кредит за кредит за текущо
потребление с „БАНКА ДСК" АД, за сумата от 15 000 лева, като с част от
този кредит е погасено изцяло задължението по кредита от 26.11.2015 г., към
„БАНКА ДСК" АД, в размер на 10 000 лева, а останалата част от парите - 5
000 лева бил използван за заплащане на цената на лек автомобил - Шкода, модел „****",
с рег.№ РА **** **. Изплатената сума от ищеца по кредита преди рефинансирането
му е била в размер на 3 000 лева, следователно претенцията към ответницата е за
1/2 от нея, или 1 500 лева. След фактическата раздяла и до настоящия момент
ищеца продължавал да погасява кредита от *.12.2018 г., към „БАНКА ДСК" АД
в размер на 15 000 лева, следователно претенцията към ответницата е за 1/2 от
нея, или 7 500 лева. При прекратяването на брака между страните същите не са
уредили изрично имуществените си отношения във връзка с тези кредити.
Твърди се, че ищецът
С.Х., в качеството си на кредитополучател по тези договори за потребителски
кредити е заплащал вноските за погасяването им, и ги е погасявал чрез преводи
от работодател на работна заплата. Сочи се, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването.
Твърди се, че двамата
бивши съпрузи по силата на чл.36, ал.2 СК са съдлъжници по кредита, получен по
Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г. с „БАНКА ДСК“ АД,
Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015 г. с „БАНКА ДСК“ АД, и
Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018 г. с „БАНКА ДСК“ АД,
сключени само от единия съпруг ищеца С.Х.. Твърди се, че сумите получени по
договорите с „БАНКА ДСК" АД от 2010 г., 2016 г., и от 2018 г., са
изразходвани за семейни нужди, а с извършеното от ищеца плащане, за него е
възникнало регресно право срещу другия съдлъжник за припадащата му се част от
платеното за погасяването на дълга към този момент.
Счита се, че поради
гореизложеното ответника - П.Р. дължи сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2
ид. ч. от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по
сключени договори за банкови кредити от 29.06.2010 г., 26.11.2015 г. и от *.12.2018
г., като е платено за погасяването на дълга от ищеца сума в размер на 28 000
лв. - такъв, какъвто е бил в момента на погасяването се дължи от ответника,
поради което следва да се осъди ответника да заплати на ищеца пълния
претендиран размер от 14 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от 09.06.2020 г. - датата на искова молба, явяваща се и покана за плащане, тъй
като с оглед нормата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на
възникването му, а припадащата му се част от това което е платено за погасяването,
/решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на IV г. о. на ВКС/.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника П.И.Р., с ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал.2 от СК и чл.86 ЗЗД да заплати на ищеца С.Х.Х. сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2 от
получени банкови заеми по Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010
г. с „БАНКА ДСК“ АД, Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015 г. с
„БАНКА ДСК“ АД, и Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018 г. с
„БАНКА ДСК“ АД, използвани за задоволяване на семейни нужди, по които заеми
ищеца е заплатил за погасяването им сума от 28 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда -
09.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане
на направените в производството разноски, включително и адвокатско
възнаграждение. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 1* от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се счита, че в исковата молба има
допуснати нередности, с оглед изискванията на чл.127 от ГПК.
Ответникът оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер предявените искове. Сочи се, че по
делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак е сключен
на 19.10.1996 г., от който брак имат родено едно пълнолетно дете - Х.С.Х., както
и че страните са във фактическа раздяла от месец януари на 2019 г. и в тази
връзка с Решение № 539 от 22.04.2019 г., на РС – Пазарджик, постановен по
гр.д.№ 539/2019г„ по описа на Районен съд-Пазарджик този брак е прекратен,
постановено по реда на чл.50 от СК, като със същото това решение е утвърдено и
постигнатото между тях споразумение и то не само относно упражняването на
родителските права, издръжката, ползването на семейното жилище, фамилното име
на съпругата, както се твърди в исковата молба, но и по отношение на всички
свои лични и имуществените отношения между съпрузите и наличието на взаимно
съгласие, че имуществените отношения са уредени при прекратяването на брака и
няма да има бъдещи имуществени претенции от съпрузите. Твърди се, че съпрузите
са приели за уредени всички спорове помежду си за дължими изискуеми вземания до
прекратяването на брака /вкл. и периода на фактическата раздяла/ и занапред,
като никой от тях няма каквито и да е претенции по отношение на другия. Волята
на страните по споразумението ги обвързва по всички въпроси, свързани с
имуществените им отношения, включително и по наличието на непогасени кредити,
тъй като споразумението в тази му част има значението на спогодба, предвид на което намира предявените искове за
неоснователни.
Оспорва се
обстоятелството, че е теглен твърдяния в исковата молба Договор за кредит за
текущо потребление от 29.06.2010г., в размер на 16000лв. Такъв кредит не бил
известен на ответницата. Оспорва твърдението, че такъв кредит е бил използван за ремонт и обзавеждане на
козметично студио на ответницата, както
и за други семейни нужди. Другият кредит отпуснат от „Банка ДСК"АД на
26.11.2015г. за сумата от 18 000лв., бил сключен без знанието на Р., която разбрала за него едва през 2016г. Твърди
се , че същият е бил изтеглен и ползван
не за семейни нужди, а за нужди на майката и брата на ищеца, за закупуване на
плетачни машини. Оспорва се обстоятелството, че този заем е използван за
погасяването па кредит от 29.06.2010 г., както и че с този кредит е заплатена
сумата от 10000лв. за покриване на част от цената на лек автомобил- Фиат, модел
„Браво", с peг. № РАЕ **** **. на *.08.2016г. Сочи се, че другият кредит
отпуснат от „Банка ДСК"АД на *.12.2018г. за сумата от 15 000 лв., е
бил сключен изцяло за лични нужди на ищеца. Оспорва се обстоятелството, че със
суми от този кредит е погасяван тегления от ищеца кредит от 26.11.2015г., както
и за закупуването на лек автомобил - Шкода, модел „****", с рег. № РА ****
**.
В случай, че съдът
намери претенциите на ищеца за основателни, при условията на евентуалност ответницата
прави възражение за прихващане по смисъла на чл. 104, ал.1, изр. второ от ЗЗД, на
вземането на ищеца с вземане на ответника е правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. представляващо погасени вноски по Договора за комбиниран ипотечен кредит
за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция от
17.06.2013г., отпуснат от „МКБ Юнионбанк“АД и Анекс№2 от 14.04.2016г. с „Първа
инвестиционна банка"АД, равняващи се на дължимата от ищцата част за
периода от 14.03.2014г. до 16.01.2017г. в размер на 17 830 лв.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане по смисъла на
чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗЗД на вземането на ищеца с вземане на ответника
с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, представляващо погасени вноски по
Договора за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни
работи, ремонт и реконструкция от 17.06.2013г., отпуснат от „МКБ Юнионбанк“АД и
Анекс№2 от 14.04.2016г. с „Първа инвестиционна банка"АД, равняващи се на
дължимата от ищцата част за периода от 14.03.2014г. до 16.01.2017г. в размер на
17 830 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна, следното:
От приетия по делото Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010г., се установява, че същият е
бил сключен между „Банка ДСК“ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр.
София , от една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, в качеството си
на „кредитополучател“. По силата на
сключеният договор, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 16 000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатият кредит в срок от 72 месеца.
Видно от
приетите по делото доказателства, на 26.11.2015г. между „Банка ДСК“ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. София , от
една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, бил сключен нов договор за
кредит- договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015г. Въз основа на
сключеният договор, банката отпуснала на кредитополучателя Х. кредит за текущо
потребление в размер на 18 000.00лв., като срокът за издължаване на
кредита бил 120 месеца., считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил
усвоен чрез разплащателна банкова сметка *** С.Х.Х., ЕГН- **********.
На *.12.2018г.
в гр. Пазарджик бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление от *.12.2018г. /приложен по делото/, със страни
„Банка ДСК“ЕАД /кредитор/ и С.Х.Х., ЕГН- ********** / кредитополучател/. По
силата на така сключеният договор за кредит, кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на
15 000.00лв., със срок за издължаване на кредита – 72 месеца, считано от
датата на усвояването му. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна банкова сметка
*** С.Х.Х., ЕГН- **********, като следвало да бъде погасяван чрез същата
банкова сметка ***, съгласно съответният погасителен план /Приложение 1/.
Към
исковата молба е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца Х. за
периода от 15.08.2016г. до 15.09.2016г., от което се установява,че на *.08.2016г.
е била преведена сумата от
10 000.00лв. на „Еврокар“ ООД. По делото е прието и извлечение от банковата сметка на ищеца Х. за
периода от 23.12.2018г. до 23.12.2019г., както и за периода от 26.11.2015г. до
15.08.2016г.
Не се спори
между страните по делото, че страните са сключили граждански брак на
19.10.1996г. С влязло в сила съдебно Решение
№539 от 22.04.2019г., постановено по гр. д. №539/2019г. на PC - гр.Пазарджик
/приложено по настоящото дело/, бракът между С.Х.Х., ЕГН- ********** и П.И.Р., ЕГН-********** бил прекратен по
взаимно съгласие на съпрузите. С решението за прекратяване на брака, съдът
утвърдил сключеното между тях споразумение по чл.51, ал.1 от СК, уреждащо
личните им отношения за след развода. С постигнатото помежду им споразумение,съпрузите
заявили, че са уредили всички свои лични и имуществени отношения след развода и
нямат други претенции един към друг.
От представените с отговора на исковата молба и
приети от съда доказателства се установява,
че по време на брака между съпрузите, ответницата П.И.Р., ЕГН-**********,
в качеството си на кредитополучател, е изтеглила кредит от „МКБ Юнионбанк“АД в
размер на 30 000.00лв., с цел финансиране на покупка на недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с предназначение за търговска дейност, с
административен адрес на имота - гр. Пазарджик, ул. „*******“№*. Солидарен
длъжник по процесният Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на
имот от 17.06.2013г. е ищецът в
настоящото производство С.Х.Х., ЕГН- **********. По делото е прието и
Приложение №1 към договора за кредит №88536 от 17.06.2013г. – План за
погасяване. Видно от приложеният по
делото Нотариален акт №119, том I, рег. №1813, нот. Дело №96/2013г. по описа на нотариус Ваклинова, на 17.06.2013г.
, страните по делото са придобили посоченият недвижим имот на 17.06.2013г.
Впоследствие, с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.05.2017г.,
съпрузите са дарили процесният недвижим имот на сина си Х.С.Х..
По делото са били приети и приложени 42 бр. вносни
бележки, издадени от „Първа инвестиционна банка“- гр. Пазарджик за периода от
02.04.2014г. до 16.01.2017г.
В
качеството си на свидетел по делото е била разпитана В.А.К., съгласно показанията на която, отношенията
между съпрузите се влошили през 2018г., а сключеният помежду им брак бил
прекратен през 2019г. Ответницата Р. имала козметично студио и реализирала
добри доходи, докато ищецът Х. работил в ЕВН. С реализираните от нея добри
доходи, ответницата издържала семейството и изплащала кредити, които била
изтеглила за ремонт на семейното жилище. През 2013г. Р. изтеглила кредит с цел
закупуване на собствено козметично студио, който погасявала със собствени
средства, както и с помощта на родителите си. От показанията на св. К.се установява, че ищецът Х. не е
подпомагал финансово съпругата си, не й
е давал пари за погасяването на изтеглените от нея кредити. Х. от своя страна
бил изтеглил кредит през 2015г. за закупуването на плетачни машини, които били
необходими във връзка със семейният
бизнес на майка му и брат му. Ответницата Р. впоследствие разбрала за това ,
което станало повод за нови конфликти помежду им. През 2018г. Х. бил изтеглил друг кредит, но към този
момент съпрузите вече не живеели заедно, били във фактическа раздяла.
Видно от
показанията на св. К., ответницата Р. си закупила автомобил, марка „Фиат“ за сумата от 12 000.00 лв. преди около
2-3 години със свой собствени средства.
Тъй като нямала възможност да излезе от работа, Р. помолила своя съпруг Х.
да плати колата и да преведе парите на продавача от нейно име, но паричните
средства за закупуването на автомобила били на Р..
По делото са били изискани и приложени годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ, подавани от П.И.Р., ЕГН-********** за периода от 2010г. до
2019г., както и информация относно
размера на получаваното от ищеца С.Х.Х.,
ЕГН- ********** трудово възнаграждение за периода от 01.01.2010г. до *.12.2018г.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с
правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32,ал.2 от СК за осъждането
на ответника П.И.Р., ЕГН-********** *** да заплати на ищеца С.Х.Х., ЕГН- **********, с
адрес ***, сумата от 14 000.00 лв., представляваща половината
от поети задължения от Х. към кредитора „Банка ДСК“ЕАД, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
29.06.2010 г.; Договор за кредит за
текущо потребление от 26.11.2015 г. и Договор за кредит за текущо потребление
от *.12.2018 г. с „БАНКА ДСК“ АД, за които се твърди, че са били използвани за задоволяване на семейни нужди,
по които заеми ищеца е заплатил за погасяването им сума от 28 000 лв., като се
претендира заплащането и на законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда -
09.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
По допустимостта на предявеният иск - Предявеният
иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД, е допустим, като е налице правен интерес от предявяването на иска.
По основателността на предявеният иск: разгледан по
същество, искът се явява неоснователен и недоказан. За успешното провеждане на
предявения главен иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция – че по време на
брака между страните са били сключени процесните договори за кредит, както и че сумите по тези кредити са били използвани
за общи семейни нужди; прекратяването на гражданският брак между страните с
влязло в сила съдебно решение, както и обстоятелството, че единствено ищецът е
погасявал задълженията по тези кредити, както и да докаже размера на погасената
от него част. В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право, включително и да докаже
кога и какви суми е погасявала по тези
кредити. За да се ангажира отговорността на солидарния
длъжник спрямо този солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част,
е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните кумулативни
предпоставки: 1.Валидно възникнало
правоотношение, по силата на което между страните е уговорена солидарна отговорност
за конкретно задължение 2.Ищецът да е изпълнил повече от своята част.
Нормата на чл.127, ал.1
от ЗЗД установява оборима презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници. В отношенията им с кредитора
всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото
задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения се
предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК /обн. ДВ, бр.47 от 2009г., в
сила от 01.10.2009г./, когато единият от тях е поел задължение за задоволяване
на нуждите на семейството. Всяко поемане на задължение – независимо дали чрез
двустранна сделка или едностранно задължение води до солидарна отговорност на
съпрузите, освен при оборване на презумпцията, че получените средства са
действително изразходени за семейни нужди, какъвто е настоящият случай.
В решение № 211
от 23.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 177/2011г., ІV ГО, постановено по реда
на чл.290 от ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата/ е прието, че
при поемане на солидарно задължение /по силата на договор или по силата на
закона/ се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен,
т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от
задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия. Когато солидарните длъжници са
съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво
е разходвана сумата, с оглед преценка дали се касае до задължение за
задоволяване на нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако получилият заема съпруг не заяви за какво е разходвана сумата,
следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не
дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените
разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да
се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В същото решение на
ВКС е посочено още, че съгласно чл.127, ал.2
от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от
общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата се
му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е
бил в момента на погасяването. Без значение е обстоятелството дали дългът е бил
погасен чрез плащане, или чрез поемането на ново задължение. В конкретния
случай се касае до солидарност на съпрузите, за поети от единия съпруг
задължения по време на техния брак, имащи за цел задоволяване на нужди на
семейството. Тази солидарна обвързаност за другия съпруг възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на
нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/,
удовлетвори кредитора след прекратяването на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
След прекратяването на брака с развод имуществената общност също е прекратена,
налице е разделност на задълженията и изпълненото от единия съпруг общо
задължение, след прекратяването на брака между бившите съпрузи, също е в режим
на разделност. За да бъде уважен регресният иск по чл.127, ал.2
от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другия солидарен
длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от
този длъжник, т.е. да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на
останалите длъжници.
Както се
посочи, съпрузите /и съответно бившите съпрузи/ са солидарни длъжници за
поетите задължения по процесните договори за кредит, сключени по време на брака.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че Договор за
кредит за текущо потребление от
29.06.2010г.; Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015г. и Договор
за кредит за текущо потребление от *.12.2018г. са били сключени по време на брака между съпрузите, тъй като
бракът им е бил прекратен с влязло в сила съдебно Решение №539 от 22.04.2019г., постановено по
гр. д. №539/2019г. на PC - гр.Пазарджик /приложено по настоящото дело/.
Установява се също така, че и трите договора за кредит, от които произтичат
претенциите на ищеца, са били сключени между „Банка ДСК“ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. София , от
една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, в качеството си на
кредитополучател. В конкретния случай, солидарната отговорност между страните
във връзка с погасяване на процесните кредити, не произтича от самите договори,
доколкото ответника Р. не участва като кредитополучател по тези договори.
На следващо място, от анализа на приетите по делото доказателства
не се установява по несъмнен начин, че паричните средства,отпуснати и усвоени
от ищеца въз основа на договорите за кредит, по които той е страна, са били
използвани за семейни нужди. Ищецът твърди, че сумите получени
по договорите с „Банка ДСК“ЕАД са били изразходвани за семейни нужди, а с извършеното
от ищеца плащане, за него е възникнало регресно право срещу другия съдлъжник за
припадащата му се част от платеното за погасяването на дълга към този момент,
но тези твърдения на ищеца не се подкрепят от приетите по делото писмени и
гласни доказателства, а се опровергават от тях. Ответницата от своя страна
възразява срещу това твърдение, като
твърди,че сумите по тези договори не са разходвани за семейни нужди, а за лични
нужди на ищеца Х.. Твърди,че и изобщо не
й е било известно ищеца да е сключвал договори за кредит към момента на
сключването им.
Договор за кредит за текущо
потребление от 29.06.2010г., е бил
сключен между „Банка ДСК“ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр.
София , от една страна, и С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***, в качеството си
на „кредитополучател“. По силата на
сключеният договор, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 16 000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да изплати
отпуснатият кредит в срок от 72 месеца.Твърденията на ищеца, че усвоеният
кредит по този договор бил използван за ремонт и обзавеждане на козметичното
студио на ответницата в гр. Пазарджик не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. От тях се установява, че ответницата работила първоначално в
козметично студио от 2007г., което козметично студио Р. ползвала под наем,
същото се намирало на ул. „****“ в гр. Пазарджик. Това козметично студио Р. ползвала
до 2013г. за да упражнява дейността си, като не са ангажирани каквито и да е
доказателства в този период ответницата да е правила ремонт на студиото, още по-малко със средства,
предоставени й от нейният съпруг. Съгласно показанията на св. К., ответницата
не е правила ремонт на наетото от нея помещение, функциониращо като козметично
студио, като за нуждите на дейността си закупила
единствено със свой средства един
параван, едно легло и два уреда на обща стойност не повече от 1000.00лв.
По
отношение на Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015г. се
установява,че въз основа на сключеният договор, банката отпуснала на
кредитополучателя Х. кредит за текущо потребление в размер на
18 000.00лв., като срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца.,
считано от датата на неговото усвояване. Кредитът бил усвоен чрез разплащателна
банкова сметка *** С.Х.Х., ЕГН- **********. Твърденията на ищеца, че част от
този кредит в размер на 10 000.00 лв. е била използвана за закупуването на
автомобил на ответницата Р. останаха недоказани в хода на производството. В
подкрепа на тези твърдения е единствено приложеното извлечение от банковата
сметка на ищеца Х. за периода от 15.08.2016г. до 15.09.2016г., от което се
установява,че на *.08.2016г. е била
преведена сумата от 10 000.00лв. на „Еврокар“ ООД. Съгласно показанията на
свидетелят К.обаче, които съдът кредитира като обективни, последователни и
непротиворечиви, ищецът Х. не е подпомагал
финансово съпругата си, не й е давал пари вкл. за погасяването на
изтеглените от нея кредити. Х. бил изтеглил въпросният кредит през 2015г. за
закупуването на плетачни машини, които били необходими във връзка със семейният бизнес на майка му и
брат му. Ответницата Р. впоследствие разбрала за това , което станало повод за
нови конфликти помежду им. От
показанията на св. К.се установява,че
ответницата Р. си закупила автомобил, марка „Фиат“ за сумата от 12 000.00 лв. със свой
собствени средства. Тъй като нямала
възможност да излезе от работа, Р. помолила своя съпруг Х. да плати колата и да
преведе парите на продавача от нейно име, но паричните средства за закупуването
на автомобила били на Р., което обяснява и извършеният от сметката на ищеца
превод.
Съобразно
твърденията на ищеца, на *.12.2018 г., С.Х.Х. сключил нов Договор за
потребителски кредит за текущо потребление с „БАНКА ДСК" АД, за сумата от
15 000 лева, като с част от този кредит било погасено изцяло задължението по
кредита от 26.11.2015 г., към „БАНКА ДСК" АД, в размер на 10 000 лева, а
останалата част от парите - 5 000 лева била използвана за заплащане на цената
на лек автомобил - Шкода, модел „****", с рег.№ РА **** **. Както бе
посочено, от приетите по делото доказателства се установява,че предоставеният
от банката кредит по Договор за кредит
за текущо потребление от 26.11.2015г. е бил използван от ищеца за лични нужди,
погасяването на задължението по него не би могло да ангажира отговорността на
ответницата. Към датата на сключване на договора за кредит /*.12.2018г./
отношенията между съпрузите вече са били влошени до необратимост, като същите
са били във фактическа раздяла и не са поддържали каквито и да е отношения
помежду си , което се установява от показанията на св. К.. Не са налице
доказателства ответницата Р. да е
ползвала лек автомобил, марка „Шкода ****“ с рег.№РА **** **, за закупуването
на който ищецът твърди да е използвал част от предоставения му кредит. Не се
установява, усвоените от ищеца Х. средства в размер на 15 000.00 лв. по
Договор за потребителски кредит за текущо потребление от *.12.2018г. с „БАНКА ДСК" АД да са били използвани за
други семейни нужди, към този момент съпрузите не са поддържали отношения
помежду си и са се намирали във фактическа раздяла.
Други доказателства, които да
сочат средствата, получени от ищеца по процесните договори за кредит да са
разходвани за покриване на семейни нужди не са ангажирани. Ето защо и съдът
намира, че презупцията, по силата на която средствата, получени по
сключените с „Банка ДСК“ ЕАД от единия
съпруг Договори за кредити за текущо потребление да са отишли за покриване на семейни нужди бе
оборена успешно от ответната страна. Тъй като няма легална дефиниция на “нужди на
семейството”, то в съдебната практика се приема, че такава дефиниция
е дадена от ВКС на РБ по реда на чл.290 от ГПК с Решение №
293/19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС, като за такива следва
да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не
само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди-доставяне на
хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода,
електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и
здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот
вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Под "нужди на
семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти,
материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително
за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Вместо това се установява, че всъщност тези средства са били
разходвани от ищеца Х. за лични нужди- част от средствата са били
използвани за закупуването на плетачни
машини, които били необходими във връзка
със семейният бизнес на роднини на ищеца, друга част били използвани за
закупуването на автомобил след раздялата между съпрузите, а с трета част били погасени предишни
задължения на ищеца по договорите за кредит. От показанията на св. К.се
установява, че за част от теглените кредити ответницата Р. е разбирала
впоследствие, което е ставало причина и за влошаване на отношенията между
съпрузите.
Както
бе посочено, в случай на оспорване, че поетото
задължение по време на брака има за цел удовлетворяване нуждите на семейството,
оспорващия съпруг следва да докаже, че твърдените разходи не са извършени или
че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се
приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично
задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква
по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване нуждите на семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи
нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са
придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат
солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. В хода на съдебното производство, съдът
намира, че с ангажираните от ответницата гласни и писмени доказателства,
последната успя да обори законоустановена презумпция и да докаже
обратното твърдение, а именно, че средствата по отпуснатите банкови кредити,
погасявани от ищеца, не са били разходвани в полза на семейството, а предимно за нуждите на ищеца. Безспорно се
установи също така, че страните от края на 2018г. са били във фактическа
раздяла, като ответницата се е била
изнесла от семейното жилище и заживяла на друго място. Не бе установено по
безспорен и категоричен начин от събранието по делото доказателства, че
изтеглените кредити са били изразходвани изцяло за нуждите на семейството.
С оглед
на изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. При това положение,
следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума в размер на 14 000.00лв.
С оглед неоснователността на ищцовите претенции, съдът не дължи
произнасяне по направеното от ответната страна
възражение за прихващане.
По отношение на разноските : При този изход на делото, на ответницата следва да бъдат присъдени сторените в хода на
производството разноски, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК. Съгласно представеният списък на разноските, същите възлизат
на 600.00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск
с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32,ал.2 от СК от
ищеца С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес ***,
срещу П.И.Р., ЕГН-**********, с адрес-***,
с който се иска от съда да бъде осъден
ответникът П.И.Р., ЕГН-********** да
заплати на ищеца С.Х.Х., ЕГН- **********
сумата от 14 000.00 лева /четиринадесет
хиляди лева/, представляваща половината от
получени банкови заеми по Договор
за кредит за текущо потребление от 29.06.2010г., Договор за кредит за текущо
потребление от 26.11.2015г. и Договор за кредит за текущо потребление от *.12.2018г.,сключени
между „Банка ДСК“ЕАД и С.Х.Х., ЕГН- **********,за
които се твърди , че са били използвани за задоволяване на семейни нужди и по
които заеми ищеца е заплатил за погасяването им сума от 28 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда /09.06.2020г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН- **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.Р., ЕГН-**********, с адрес-***, сумата от 600.00лв. /шестотин лева / за сторените от ответника
разноски по гр.дело №1214/2020г. по описа на РС-Пазарджик, на осн. чл.78,ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: