Р Е Ш
Е Н И Е
№………/09.10.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5064 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
С исковата молба
ищецът М.В.К., твърди, че на 21.09.2014г. в град П., кв. К. пред Кафе/магазин
„При бай Мето“ водачът на л.а. „Мерцедес“, модел 250 Д, с рег. № ********при
нарушение на правилата за движение, се качва на тротоарната площ и го блъска,
докато той стои пред магазина. В резултат на настъпилото ПТП ищецът претърпял
следните телесни увреждания: фрактура на таза, фрактура на главата на глезена
на дясната малкопищялна кост с откъсване. Претърпените травматични увреждания
му довеждат болки и страдания, затруднения в ежедневието, които той изпитва и
към предявяване на иска, които оценява на 160 000,00 лева. С влязло в сила
споразумение по НОХД № 93/2016г на ОС-П., водачът на л.а., И.К.Г. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 342, ал.3, б. „б“, пред. 1 от НК
вр. чл. 342, ал.1 от НК. Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Мерцедес“,
модел 250 Д, с рег. № ********има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със ответника ЗК „Б.И.“ АД по застрахователна полица № 02114001520376,
с начална дата на покритие 03.06.2014 г. По изложените съображения претендира
заплащане на застрахователно обезщетение от ответника за претърпените
неимуществени вреди в размер на сумата от 160 000,00 лв, част от обща претенция
в размер на сумата от 170 000,00 лева, ведно със законна мораторна лихва
от датата на ПТП – 21.09.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗК „Б.И.“
АД счита искът за недопустим, тъй като не е проведено рекламационно
производство преди предявяването му съгласно чл.380, ал. 3 вр. чл. 432 от КЗ.
Оспорва иска по основание и размер, оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и делинквента, оспорва механизма на настъпване
на ПТП. Твърди, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен и не
кореспондира с принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По делото не е
спорно, а и от представената застрахователна полица се установява, че за
процесния л.а. е налице задължителна застраховка „Гражданка отговорност“,
сключена от третото лице помагач К.В.Д.. По делото е представен Договор от 13.02.2014
г. за покупко-продажба на МПС, с което л.а. е прехвърлен на трето лице О.К.С..
С влязло в сила
съдебно споразумение по НОХД № 93/2016г на ОС-П., водачът на л.а., И.К.Г. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 342, ал.3, б. „б“, пред.
1 от НК вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 21.09.2014 г. в гр. П., кв. К.,
на тротоар пред магазин/кафе „При бай Мето“ при управление на л.а. „Мерцедес“,
модел 250 Д, с рег. № ********е нарушил правилата за движение, като не е
изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца М.В.К.,
като се е качил на тротоара, като е причинил умишлено средна телесна повреда на
М.В.К., изразяващи се в счупване на таза и счупване на главата на глезена н
дясната малкопищялна кост с откъсване, довели до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От заключението на
САТЕ се установява, че причина за възникване на ПТП е несъобразените с конкретната пътна обстановка действия на
водача, довели до загубата на контрол върху посоката и траекторията на движение
на автомобила, вследствие на което той излиза от пътно платно и навлиза на
тротоара, където удря ищеца.
От заключението на СМЕ,
се установява, че в причинна връзка с ПТП от 21.09.2014г ищецът получава следните
травматични увреждания: счупване на таза, счупване на главата на дясна
малкопищялна кост на подбедрицата с частично изкълчване на дясна глезенна кост
и навяхване на дясно коляно. От заключението е видно, че счупените тазови кости
са лекувани оперативно, като същите зарастват за период от 45-60 дни;
травматичната увреда на десния долен крайник е лекувана консервативно – с
гипсов крачол за 45-60 дни, контузия на главата и навяхването на лявата колянна
става са лекувани с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти. По отношение
на тазовия пръстен се наблюдава затруднение на походката и при изкачване на
стълби, по отношение на травматичната увреда на десен долен крайник е налице
тежка генеративна промяна на дясната колянна става, която може да се реши с
поставяне на изкуствена колянна става.
Изслушаният
свидетел установи, че ищецът е претърпял болки при счупването на таза, прекарал
е 6 месеца на легло, като е имал проблеми със справянето си с битовите си и
хигиенни нужди, променил е отношението си към хората, станал е сприхав и
изнервен.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Отводът за недопустимост
на предявени иск е неоснователен. Съгласно разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта на отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Ищецът извлича правата си от договор за застраховка
"гражданска отговорност", сключен между делинквента и ответното
застрахователно дружество при действието на отменения Кодекс за застраховането,
като ответника не твърди да е договарял с делинквента приложение на новия КЗ. Следователно
предявеният от ищцата пряк иск намира правното си основание в разпоредбите на
част четвърта на отменения КЗ, където не е предвидено производство аналогично
на чл. 498 от сега действащи КЗ.
Въз основа на
доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва по
вина на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при ответника. За
деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила на съдебно
споразумение по НОХД № 93/2016г на ОС-П..
Установено е също,
че в резултат на произшествието ищецът получава описаните в исковата молба
травматични увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в
ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач
имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът
е доказан по основание.
Относно размера на
обезщетението съдът обсъди представените медицИ.ки документи и заключението на
СМЕ, от които се установява, че болките и страданията са с по-голям интензитет
непосредствено след ПТП и след всяка от следващите операции. Съдът съобрази времето
за възстановяване на травматичните увреждания, както и състоянието на ищеца и
понастоящем -по отношение на тазовия пръстен се наблюдава затруднение на
походката и при изкачване на стълби, по отношение на травматичната увреда на
десен долен крайник е налице тежка генеративна промяна на дясната колянна
става, която може да се реши с поставяне на изкуствена колянна става.
Ответникът не
твърди не доказва способ за погасяване на задълженията, поради което и съдът не
може да приеме, че такива са осъществени.
При това положение
исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважат, както следва до
сумата от 60 000,00 лв. за неимуществените вреди, която сума следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от 21.09.2014г до окончателното и
изплащане. За разликата над сумата от 60 000,00 лева до пълния предявен
размер от 160 000,00 лева искът за неимуществените вреди следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни по спора имат
право на разноски.
Ищецът не доказва
направата на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Ответникът има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 15 000,00
лева, от която съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи 9375,00
лева.
Адвокат Н.Н.Д. има
право на възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на
ищеца съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 6756 лева с ДДС, от която
съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи 2533,50 лева с ДДС.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6
от ГПК по сметка на СГС държавна такса и депозит за КСМАТЕ в размер на 2550,00 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4, както следва: на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 60 000.00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени болки, страдания и неудобства в
ежедневието в следствие на ПТП настъпило на 21.09.2014г. в град П., кв. К. пред
Кафе/магазин „При бай Мето“, по причина на противоправното поведение на водача
на л.а. „Мерцедес“, модел 250 Д, с рег. № ********, застрахован при ответното
дружество; ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2014г. до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществените вреди
за разликата над сумата от 60 000.00 лева до сумата от 160 000,00 лева, част
от обща претенция в размер на сумата от 170 000,00 лева.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН **********
да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 9375,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК********да
заплати на адвокат Н.Н.Д. на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 2533,5 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДАЗК „Б.И.“ АД, ЕИК********да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата от 2550,00 лв. – разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на К.В.Д.
и И.К.Г., като трети лица помагачи на страната на ответника ЗК „Б.И.” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: