№ 12817
гр. С., 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110167133 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Б. А., С. С. А., Н. А. А. и С. А.
А., последните двама чрез законния им представител А. Б. А., срещу „Б. Е.“ АД, с която са
предявени следните активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове: иск на всеки ищец с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ №261/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и отмяна на Регламент №295/91 за сумата от 250 евро – обезщетение за
закъснял полет №.. от ..4г. по направление летище С. /Б. - летище А. /Т./; иск на всеки ищец с
правно основание чл. 12, §1 от Регламент /ЕО/ №261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети и отмяна
на Регламент №295/91, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 500 евро – допълнително обезщетение за
претърпени от закъснението на полета неимуществени вреди.
Ищците твърдят, че са закупили билети за полет на ответника №.. от ..4г. по
направление летище С. /Б. - летище А. /Т./, който по разписание е следвало да излети от
летище С. същия ден в 08:00 часа. Сочат, че са се представили на гишето за регистрация на
летището, но полетът е изпълнен с голямо закъснение – 18 часа. Излагат, че дължината на
полета е до 1 500 км., поради което на всеки от тях се дължи обезщетение в размер на 250
евро. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, обосноваващи правото им на
допълнително обезщетение, защото са държани в пълно неведение и не са получили
информация относно очакваното време на закъснението и не им е била осигурена никаква
грижа по време на забавянето въпреки изискванията на чл. 9 от регламента – не са им били
осигурени храна и напитка по време на 18-часовото изчакване, нито настаняване в хотел,
макар че закъснението е продължило и след полунощ, нито пък са им били предложени
безплатни начини за комуникация, като в резултат от всичко това те са претърпели
значителен стрес, безпокойство и неудобства. Молят за уважаване на предявените искове и
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника, в който оспорва
предявените искове. Признава, че пътниците са били превозени до крайната дестинация със
закъснение над три часа, но твърди, че е платил на всеки от тях установеното в регламента
обезщетение в размер на по 250 евро. Оспорва ищците да са претърпели по-големи
неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка със закъснението
на полета и които да са били предвидими за превозвача към момента на възникване на
облигационното отношение, респ. които да обосновават правото им на допълнително
1
обезщетение. Излага, че степента на подходящите грижи по чл. 9 от регламента се преценява
във всеки конкретен случай, като се съобразяват нуждите на пътниците и принципа на
пропорционалност. Твърди, че е предложил на пътниците храна и напитки, във връзка с
което акцентира че липсват доказателства самите ищци да са направили разходи за храна и
напитки по време на закъснението. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента
За успешното провеждане на търсената искова защита по предявените исковите
претенции с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента ищците следва да докажат
съществуването на валидни правоотношения на всеки ищец с ответника по договори за
въздушен превоз, в рамките на които ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищците имат потвърдени резервации и са се явили на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди обявения час за излитане, със закъснение от над 3 часа; размера на
дължимото обезщетение по чл. 7 от Регламента, включително че разстоянието между двете
летища е до 1 500 км.
Съобразно изложените твърдения в исковата молба и заявеното становище от
ответника в отговора, с приетия като окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта
на сключен между страните договор за превоз на пътници за полет №FBп.№ от ..4г. по
направление С. /Б. - летище А. /Т./, като ищците имат потвърдени резервации; факта, че
ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час,
разстоянието между летищата е до 1 500 км., факта, че кацането е осъществено със
закъснение от 18 часа.
В хода на настоящото исково производство ответното дружество е извършило
плащане в размер на 1 955,84 лева в полза на ищците, посредством което са погасени
вземанията им за дължими обезщетения по чл. 7 от Регламента, за което е представено
платежно нареждане от 10.01.2025г. в приложение към отговора на исковата молба.
При това положение съдът намира за доказано възникването на вземане на всеки
ищец срещу ответника в претендирания размер и на претендираното основание, както и
неговото погасяване чрез плащане в хода на процеса. Извършеното в хода на процеса
плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което исковете с правно основание чл. 7, §
1, б. "а" от Регламента следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 12, § 1 от Регламента вр. чл. 82 ЗЗД:
Съгласно задължителната за националните съдилища практика на СЕС (Решение от
10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, C-344/04 Recueil) стандартизираните и незабавни
мерки, приети на основание на Регламент № 261/2004 сами по себе си не са пречка
съответните пътници — в случай че същото неизпълнение от страна на въздушния
превозвач на договорните му задължения им е причинило освен това вреди, които пораждат
право на обезщетение — да предявят и искове за обезщетяване на тези вреди при
предвидените в Конвенцията от Монреал условия.
Понятието „допълнително обезщетяване", посочено в член 12 от Регламент №
261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при
предвидените в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен
превоз или в националното право условия, обезщетение за вредата, включително
неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за въздушен превоз. За сметка
на това, понятието „допълнително обезщетяване" не може да послужи като правно
основание за националния съд да осъди въздушния превозвач да възстанови на пътниците,
чийто полет е закъснял или е отменен, разходите, които последните е трябвало да понесат,
поради това че посоченият превозвач не е изпълнил задълженията си за помощ и за грижа,
предвидени в членове 8 и 9 от този регламент /Решение от 13.10.2011г. по дело C-83/10
Aurora Sousa Rodriguez и др. срещу Air France SA)/.
Същевременно предвиденото в чл. 7 от Регламента обезщетение във фиксиран
размер презумптивно обхваща обичайно търпените вреди. С него се цели да бъдат
поправени стандартизирано и незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се на
2
отказан достъп до борда, на отмяна или на голямо закъснение на полета, без да трябва
пътниците да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати
ползи пред компетентните национални юрисдикции. С предварително определената сума се
цели обезщетяване само на вредите, които са почти еднакви за всички засегнати пътници.
Доколкото отговорността на превозвача не е лимитирана до размера на обезщетението,
посочен в чл. 7 от Регламента, пътникът, който е претърпял вреди над този размер, има
право да получи допълнително обезщетение по общия ред. В този случай той следва да
установи в процеса при пълно и главно доказване, че в резултат от неизпълнението на
договорното задължение от страна на превозвача са му причинени неимуществени вреди над
обичайния размер, предвиден в чл. 7 от Регламента.
От тук следва, че за провеждането на търсената защита по предявените искове с
правно основание чл. 12, § 1 от Регламента, вр. чл. 82 ЗЗД ищците следва да докажат
наличието на договорно правоотношение между страните, виновно неизпълнение /пълно
или частично/ на задължение от страна на ответника, факта на претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и неудобства, в резултат от закъснението на
полета и неполагането от ответника на грижи по чл. 9 от регламента, техния интензитет и
размер.
В процесния случай е безспорно, че превозвачът не е изпълнил точно своето
основно задължение по сключените с ищците договори за въздушен превоз, а именно да
превози пътниците по уговорения маршрут и в уговорения между страните час, тъй като
полетът е бил изпълнен с 18 часа закъснение.
От показанията на свидетелката Б.. се установява, че след завръщането си от
екскурзията в Т. ищците А. А. и С. А. имали изтормозен и унил вид. Ищците пристигнали на
летището в 9:00 ч., като трябвало да излетят към 11:00 – 11:30 часа. Тогава било съобщено,
че полетът ще закъснее, което предизвикало притеснение у ищеца А. А., който имал страх от
летене и отдал закъснението на техническа повреда в самолета. Първоначално ищците
мислели, че закъснението ще продължи един – два часа, но то продължило над девет часа.
Свидетелката посочва, че ищците не получили своевременно информация, като
впоследствие от служителка на летището узнали, че вместо в 11:30 часа самолетът ще
излети в 0:30 часа. Ищците А. А. и С. А. пътували с децата си Н. и С. А.и, за които това
било първо летене със самолет. След завръщането си децата разказвали, че вече не желаят да
се качват на самолет. Вследствие на закъснението на полета ищците пропуснали първата си
нощувка и почти целия първи ден от плануваната екскурзия. Свидетелката посочва, че по
време на изчакването на полета ищците не получили храна, вода или информация за
състоянието на самолети и кога ще излети. Заявява, че към настоящия момент ищците А. и
С. изпитвали дискомфорт при пътуване със самолет, особено при наличие на вероятност да
използват услуги на ответното дружество, а децата отказвали категорично да пътуват със
самолет.
Съдът намира, че от така събраните гласни доказателствени средства не се установява
с достатъчна степен на категоричност факта на претърпени неимуществени вреди в такъв
обем и интензитет, които да превишават обичайните вреди от закъснение на полет и да
обуславят определяне на обезщетение по-голямо от фиксираното в чл. 7 от Регламента
обезщетение в размер на по 250 евро.
Претендираните неимуществени вреди в процесния случай се изразяват с причинено
чувство на безпокойство заради липса на информация относно началния час на полета, както
и поради създадените битови неудобства по време на престоя на летището от
неизпълнението от страна на превозвача на задължението за грижа чрез предоставяне на
храна и напитки, осигурено настаняване в хотел по чл. 9 от Регламента.
На първо място от свидетелските показания се установява, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в породено чувство на безпокойство и стрес поради
негативните преживявани, свързани с отложения начален час на полета, създаденото чувство
на неизвестност и липсата на своевременно предоставена информация от летищните власти.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че така описаните вреди са житейски
оправдани, имат обичаен характер, не се отличават с изключителна продължителност и
установеният интензитет не надхвърля границите на очакваните нормални негативни
последици от неизпълнение на задължение на превозвача по договор за въздушен превоз,
включени в обхвата на обезщетението по чл. 7 от Регламента.
На следващо място както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение
съгласно установената практика на СЕС националният съд не може като допълнително
3
обезщетяване на основание член 12 от Регламент № 261/2004 да осъди въздушния превозвач
да възстанови на пътниците, чийто полет е закъснял или е отменен, разходите, които
последните е трябвало да понесат, поради това че този въздушен превозвач не е изпълнил
предвидените в член 9 от този регламент задължения грижа (поемане на разходите за храна,
напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания). Всъщност исканията на пътниците
във въздушния транспорт, основани на предоставените им с посочения регламент право по
чл. 9 от него, не могат да бъдат разглеждани като искания за „допълнително" обезщетяване,
а попадат в приложното поле на чл. 7 от Регламента.
По аргумент на по-силното основание доколкото извършените разходи от пътниците,
съответстващи на дължимата, но непредоставена грижа от превозвача по чл. 9 не подлежат
на обезщетяване на основание чл. 12 от Регламента, то за ищците в настоящото
производство не възниква право да търсят допълнително обезщетяване доколкото същите не
са извършили разходи в тази посока съобразно изложените фактически твърдения в исковата
молба и събраните доказателства в хода на производството.
В частта на претендираните вреди, произтекли от неизпълнение на задължението на
превозвача да предложени безплатни начини за комуникация, настоящият съдебен състав
намира, че по делото не бяха представени и събрани доказателства, от които да се
установява с положителност факта на посоченото неизпълнение, както и настъпването на
вредоносни последици за ищците, поради което исковите претенции в тази част следва да
бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Въз основа на така изложените мотиви съдът приема, че исковете за присъждане на
допълнително обезщетение на всеки един от ищците в размер на по 500 евро са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При разпределяне на отговорността за сторените съдебни разноски съдът съобрази
обстоятелството, че плащането на единствените обезщетения, чиято дължимост е
установена по делото – тези по чл. 7 от Регламента, е извършено в хода на процеса, а
останалата част от претендираните обезщетения се явява недължима поради
неоснователност на исковите претенции в тази им част.
При това положение съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото само за исковете с правно основание по чл. 7 от Регламента, поради което следва да
понесе отговорността за сторените от ищците разноски, съразмерно на цената на тези
искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищците адвокатски
хонорар съдът намира за неоснователно, защото той напълно отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, броя на представляваните лица, факта, че процесуалният
представител се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, като
е предприел процесуални действия в хода на съдебното дирене и събирането на
доказателства.
Следователно на ищците се дължат разноски в общ размер на 466.67 лв., както
следва: 200 лв. – държавни такси; 266.67 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника не претендира разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. А. ЕГН: **********, С. С. А., ЕГН: **********,
Н. А. А., ЕГН: **********, С. А. А., ЕГН: **********, последните двама чрез законния им
представител А. Б. А., ЕГН: **********, и четиримата със съдебен адрес: гр. С., ул. И.Д №
ет, ап, срещу „Б. Е.“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С. Аа С.,
бул. Б. № представлявано от изпълнителния директор Б. М., осъдителни искове, както
следва: поради плащане в хода на процеса – иск на всеки ищец с правно основание чл. 7, § 1,
б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент
4
(ЕИО) № 295/91, за сумата от по 250 евро /двеста и петдесет евро/ – обезщетение за
закъснял полет №.. от ..4г. по направление летище С. /Б. - летище А. /Т./; иск на всеки ищец с
правно основание чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от по 500 евро
/петстотин евро/ – допълнително обезщетение за претърпени от закъснението на полета
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., А.
С., бул. Б. № представлявано от изпълнителния директор Б. Ма., да заплати на А. Б. А., ЕГН:
**********, С. С. А., ЕГН: **********, Н. А. А., ЕГН: **********, С. А. А., ЕГН:
**********, последните двама чрез законния им представител А. Б. А., ЕГН: **********, и
четиримата със съдебен адрес: гр. С., ул. И.Д № ет, ап, сумата от 466.67 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и 67 ст./ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5