Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
Гр. Пловдив,08.04.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 2202/2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следв. от АПК, във връзка с чл.26, ал.4 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза и се разглежда повторно след
връщане на делото от ВАС за ново разглеждане от административния съд с Решение
№ 11347/31.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1168/2020 г. по описа на ВАС.
Делото е първоначално образувано по
жалба на М.А.А. с ЕГН ********** *** срещу Заключение за характера и степента
на увреждане на военнослужещ Рег.№ И - 5844/07.06.2019 г. на Централна
военномедицинска комисия /ЦВМК/ към Военномедицинска академия /ВМА/ София, с
което е определен характер и степен на увреждане на военнослужещ, пострадал при
изпълнение на военната служба – дисторзио артикулацио талокруралис синистра, като
довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, или лека
телесна повреда.
С жалбата, както и в съдебно заседание
чрез пълномощника на жалбоподателя адв.П. се прави и поддържа искане за отмяна
на обжалваното заключение и изпращане преписката на административния орган за
определяне вида на настъпилата телесна повреда на жалбоподателя със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са
конкретни съображения във връзка с твърдението на жалбоподателя за вида на
телесната повреда, а именно такава по смисъла на чл.129 от НК, съставляваща
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като в тази насока се
акцентира на това, че независимо от характера на увреждането, а именно дали е
налице счупване, или изкълчване на глезена на жалбоподателя, то предвид
наличието на имобилизация на крака му и придвижването на жалбоподателя с
патерици за 45 дни, налице е било обективно временно затруднение в движението
на крайника за повече от 30 дни. Претендират се направените разноски в хода на
цялото производството по представен списък.
Ответникът по жалбата ЦВМК – София,
оспорва жалбата с подробно писмено становище, подписано от Председателя на ЦВМК,
представено при първото разглеждане на делото. Сочи се в същото, че установеното
при жалбоподателя телесно увреждане е оценено като лека телесна повреда,
предвид това, че установеното навяхване на лява глезенна става не е състояние,
причиняващо трайно затруднение в движението по смисъла на т.10 от Постановление
№ 3/79 г. на ПВС, като продължителността на лечението на тази травма не
следвало да се взема предвид при определяне на характера и степента на
увреждането, доколкото съставлявало субективен фактор, зависещ от
индивидуалното здравословно състояние и възстановителната способност на
отделния организъм. В съдебно заседание ответната страна се представлява от
процесуален представител юрисконсулт Д., който сочи, че медицинската
документация не установява жалбоподателят да е претърпял фрактура, като изрично
се твърди, че продължителността на боледуването и временната нетрудоспособност
не са критерии, които да са включени в НК, както че медицинското прогнозиране
на времетраенето за оздравяване криело значителен риск от грешки при определяне
типа на увреждането и фактът, че лицето е било имобилизирано, не означавал, че
било установено увреждане, което да се определи като средна телесна повреда
както и че срокът от 30 дни не е предвиден в Постановлението на ПВС по отношение
на трайното затруднение движението на крайниците. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и наличните становища на страните намери следното:
Жалбата е допустима, доколкото се касае до оспорване на заключение на ЦВМК,
което по своята същност съставлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК, тъй като пряко засяга правата на неговия адресат, а именно
правото на военнослужещ по чл.233, ал.1 от ЗОВСРБ да получи еднократно парично
обезщетение при причинена при или по повод изпълнение на военната му служба тежка
или средна телесна повреда, като при извършване на преглед на първоначално
постановеното по делото решение от касационната инстанция също не са намерени
основания за недопустимостта ѝ. По
характера на заключението на ЦВМК по чл.26, ал.4 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018
г. на МО за военномедицинска експертиза, както и допустимостта на съдебното му обжалване,
във връзка с разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредбата, е налице и произнасяне
на ВАС с Определение № 13470/2015 г. по адм. дело № 13777/2015 г. Въпросното оспорено заключение,
доколкото определя увреждането на жалбоподателя като лека телесна повреда, е
такова с неблагоприятен характер за същия, поради което и за него съществува
правен интерес от обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата според настоящия съдебен състав е основателна.
От фактическа страна, на база на събраните
доказателства, включително такива, съобразени с указанията на ВАС при връщане
на делото за ново разглеждане съдът намери за установено следното:
Жалбоподателя М.А. бил военнослужещ – редник на
длъжност „***“ в отделение „Товаро-разтоварни дейности“ във взвод
„Пътно-строителна и специална техника“ на инженерно-летищна рота от състава на
ЛТБО на ВФ 28000 – Граф Игнатиево. На 07.03.2019 г. жалбоподателят бил на
работа и изпълнявал задължения по товаро-разтоварни дейности на територията на
ВФ 28000 - Граф Игнатиево с начало на
работното време от 08,00 часа и в изпълнение на заповед на офицер, като около
11,15 часа, намирайки се върху каросерията на товарен автомобил, подходил с
клякане за захващане и повдигане на маскировъчна мрежа, като при това стъпил
накриво и чул изпукване в областта на левия глезен, при което глезенната му
става се подвила навътре и редник А. изпитал болка. Веднага при него се качили
други военнослужещи и свалили кубинката му, като бил извикан и лекар на място,
който установил силна палпаторна болка и ограничени движения в ставата, като
направил компресивна превръзка и изпратил жалбоподателя със санитарен автомобил
в „МБАЛ Пловдив“ - гр. Пловдив към ВМА -София. Там на А. били направени
рентгенографии, като при прегледа бил установен вече наличен оток на ляв
глезен, силна палпаторна болезненост, патологична подвижност и костни
крепитации в областта на латералния малеол, като била поставена гипсова
имобилизация на крака и предписано придвижване с две патерици за тридесет дни. Като
основна диагноза било прието счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито.
За жалбоподателя бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност от 30
дни. При преглед на 08.04.2019 г. била продължена имобилизацията му до 45 - ти
ден, като жалбоподателят бил представен на Обща ЛКК, която удължила временната
неработоспособност с още 30 дни, като на жалбоподателя бил издаден и болничен
лист до 05.05.2019 г. При прегледа на 22.04.2019 г. било установено, че е
налице все още наличие на лек оток около латерален малеол на ляв крак, както и
констатирани ограничени и болезнени активни движения на лява глезенна става,
като било установено и хипотрофия и хипотония на фибуларна мускулна група
вляво. В тази връзка и била изписани физиотерапевтични процедури с цел
обезболяване и повишаване обема на движение в лявата глезенна става, повишаване
силата и трофиката на фибуларните мускули вляво. След извършени 20
физиотерапевтични процедури и извършен преглед, било констатирано, че жалбоподателят
е приключил курса на лечение с подобрение на локалния статус с редукция на
болката и подобряване обема на движенията.
По повод на
инцидента от 07.03.2019 г. на работното място на жалбоподателя бил изготвен
протокол за трудова злополука и декларация за трудова злополука, като с
Разпореждане от 18.03.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Пловдив
злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. По образуваното
производство по чл.26, ал.4 от Наредбата Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска
експертиза, след писмена консултация от Началник катедра по ортопедия
травматология и реконструктивна хирургия
при ВМА София, разчел рентгенографиите на жалбоподателя, както и разчитане на
същите от Началник клиника по конвенционална рентгенова диагностика при ВМА, в
заседание на ЦВМК, вписано в протоколната книга на заседанията от 06.06.2019 г.,
било прието, че е налице при жалбоподателя установена диагноза Дисторзио
артикулацио талокруралис синистра, като на основание чл.4, т.1 от Наредба
Н-6/2018 г. за военномедицинската експертиза и чл.17, ал.2, т.2 от Наредба № Н-12
от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите било издадено обжалваното Заключение за
характера и степента на увреждане на военнослужещ Рег. № И-5844/07.06.2019 г. В
същото като мотиви било посочено, че след проучване на описаната в заключението
документация и консултациите на водещите военномедицински специалисти /по чл.17
от Наредба Н-6/2018г./, се установило, че на 07.03.2019 г., около 11,15 часа, на
територията на ВФ 28000 на каросерията на паркиран камион ЗИЛ 130 при
извършване на товаро-разтоварни дейности редник М. А. А. е стъпил накриво и
травмирал левия си глезен, в резултат на което са настъпили промени в
здравословното му състояние: Дисторзио артикулацио талокруралис синистра, което
е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и съгласно
изложеното с протокол 831/1 комисията признава, че лицето е получило лека
телесна повреда. Заключението на ЦВМК било взето на заседание на комисията на
06.06.2019 г., на което присъствали дванадесет от общо тринадесетте членове на
комисията, като протоколът от заседанието бил подписан от председателя и
членовете.
Описаното от фактическа страна съдът намира за установено въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, както и на базата на
приетата по делото тройна комплексна СМЕ с участието на вещи лица лекари със
специалности ортопедия и травматология, образна диагностика и съдебна медицина.
Последната съдът кредитира, като изготвена обективно и с необходимите
професионални знания и опит, както и при съобразяване на всички събрани по
делото писмени доказателства, които са подробно описани в експертизата.
Възраженията на ответника по експертизата са такива по същество с твърдение, че
заключението ѝ не кореспондирало със становището на рентгенолога,
участвал при изготвянето на експертизата, както и че не било основано на
наличните медицински документи и в него бил участвал лекарят –травматолог
изготвил единичната СМЕ, приета при първото разглеждане на делото, която била
оспорена от страна на ответника. Следва да се има предвид, че в тази насока
съдът е изпълнил точно указанията на ВАС по допускане и назначаване именно на
посочената в решението на ВАС по отмяна на първоначално постановеното решение
на административния съд разширена комплексна СМЕ при съобразяване изискването в
състава на вещите лица да не участват военни медици. От заключението на
тройната СМЕ се установява, че при жалбоподателя на 07.03.2019 г. най-вероятно
е настъпила авулзивна фрактура в областта на външния израстък на лявата
глезенна става, като предвид вида на рентгенографиите не може с точност да се
определи давността ѝ. Посочено е, че като се съобразяват с вида,
характера, продължителността на лечението и усложненията на травмата,
експертите приемат, че се касае до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник за период от два месеца, като поради това, че левият долен
крайник на лицето е бил продължително време обездвижен с гипсова превръзка и
поради невъзможността за самостоятелна походка, предвид ползването на помощни
средства /патерици/, то са били ограничени възможностите на пострадалия да
извършва активни физически движения и трудова дейност в посочения период.
Оспореното заключение на ЦВМК, видно от приетите
писмени доказателства, е издадено от компетентен колективен орган в кръга на
неговите правомощия, при редовно проведена процедура по Наредба Н-6/2018г. за
военномедицинската експертиза.
Без да е налице оспорване на фактите касателно
действителното възникване на признатата като трудова злополука със
жалбоподателя А., спор между страните се формира единствено по отношение на
вида на установеното телесно увреждане на жалбоподателя, а именно дали същото
съставлява лека телесна повреда, както е прието в оспорваното заключение, или
съответно е средна телесна повреда, както претендира жалбоподателят.
Легална дефиниция на видовете телесни повреди се дава
от НК, като ЗОВСРБ, Наредба №
Н-6
от 13.02.2018 г. на МО, както и Наредба №
Н-12 от 12.04.2010 г. на МО за условията и реда за изплащане на
възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите боравят именно с понятието
телесна повреда. В тази връзка от страна на вещите лица, изготвили заключението
на тройната СМЕ, достатъчно подробно са били определени медико-биологичните
признаци на увреждането, така че въз основа на тях да може да се даде и
правната оценка за вида телесна повреда.
От доказателствата по делото категорично се
установява, че на датата на претърпения от жалбоподателя инцидент, същият е
получил телесно увреждане на левия долен крайник, като още на мястото на
настъпване на злополуката е било констатирано, че глезенът му се е извил
навътре, както и че е изпитвал силна палпаторна болка, което е констатирано от
лекаря, направил превръзка на място. Вече при прегледа в медицинското
заведение, където е бил незабавно откаран още на 07.03.2019 г., е установен и
наличен появил се оток на мястото на травмата, както и също наличие на болка
при палпация, установени са патологична подвижност и костни крепитации /тракащи
или хрущящи шумове/. Това се установява от приложения амбулаторен лист от
прегледа на жалбоподателя от датата на травмата, който не е бил оспорен от страна
на ответника. Установените обективни находки при жалбоподателя при извършения
му клиничен преглед за състоянието на левия му крак, са дали основание за
поставяне на основна диагноза счупване на външен латерален малеолус, закрито,
станало причина и за пристъпване към гипсова имобилизация на жалбоподателя,
като метод на лечение, който е потвърден и от експертите по СМЕ за правилен в
конкретния случай. Тази диагноза, която е била поставена на жалбоподателя още
на датата на трудовата злополука е била потвърждавана и при следващите му
прегледи, както и приемана от лекарските комисии, на които се е явявал за
определяне срок на неработоспособността му. От заключението на СМЕ в частта му,
в която становище е дал лекарят по образна диагностика д-р Г., както и
разясненията на този лекар в съдебното заседание, става ясно, че на част от
трите рентгенографии на крака на жалбоподателя е видно, че е налице счупване на
латерален малеол, като вещото лице е категорично, заедно с останалите двама
лекари, че е налице действително установено счупване, макар снимката да не може
да покаже с точност кога се е получила фрактурата и по част от проекциите да
може да се говори и за счупване с определена давност, а по други - за прясно
счупване. В тази насока, следва да се има предвид, че от медицинската
документация по делото, както и тази, изготвяна в процедурата по признаване на
злополуката за трудова, се установява жалбоподателят
да е получил травмата именно на датата 07.03.2021 г., както и че преди това
същият е бил работоспособен и на посочената дата преди момента на злополуката е
изпълнявал задълженията си по служба, което предполага да е имал самостоятелни
и нормални движения на крайника, като проявите на симптомите на увреждането във
времето, зарегистрирани при провежданите му прегледи, сочат на действителност
на установеното травматично състояние на крака му. Действително, при преценката
си по издаването на оспореното заключение ответната ЦВМК е взела становището на
водещи специалисти в областта на травматологията и образната диагностика, които
след разчитане на рентгенографиите са посочили наличието на окръглена сянка,
определена обаче като такава с вид на калцификат от вероятно стара травма,
както и че по изгледа на фибуларния
малеол и видимо запазената му конфигурация и неговите очертания е малко
вероятно да се отнася за травматичен костен абрис от малеола. Сиреч, счетено е
при прегледа на рентгенографиите от консултиращите специалисти, че е малко
вероятно да е налице фрактура по данните от рентгенографиите. При тези очевидно
възприети от ЦВМК становища за липса на установена фрактура на фибуларен малелол на ляв крак, макар това да
не е изрично посочено или обсъдено нито в протокола от заседанието на
комисията, нито в оспореното заключение, същата е приела различна диагноза от
тази, по която жалбоподателят е бил лекуван, а именно дисторзио артикулацио
талокруталис синистра /от лат. Distorsio- навяхване,
нарушаване на ставните връзки/. В случая, според съда, така направеният извод
не държи сметка за цялата останала медицинска документация, която впрочем не е била
обсъдена от ЦВМК в пълнота, доколкото е видно от описаното в оспореното
заключение, че комисията не е разглеждала изобщо амбулаторните листове с
отразеното в тях обективно установено състояние на крака на жалбоподателя при
извършен му клиничен преглед от специалист, както и описаните там възможност за активно движение и
резултатите от извършеното му лечение. В тази насока, като се има предвид, че
заключението за вида на телесната повреда се дава по документи /съгл. чл.26,
ал.2 от Наредба Н-6/20018г. на военномедицинска експертиза/, но същевременно е
дадена възможност по специалната Наредба експертите от комисията дори да
извикат военнослужещия за допълнителни изследвания и консултации /по чл.26,
ал.3 от Наредбата/, то на още по-голямо основание същите са имали възможността
да изискат представянето на допълнителна медицинска документация от
жалбоподателя, респ. от МБАЛ „Пловдив“ към ВМА – София, където жалбоподателят е
провеждал прегледи и лечение. И това е така, като се има предвид, че членовете
на комисията са разгледали и болнични листове с посочена в тях значителна
продължителност на временната неработоспособност от два месеца, което иначе, с
оглед на характера на травмата, се определя като категорична индиция за наличие
на трайно затрудняване на движението на крайника, което пък е от значение за
определяне вида на телесната повреда /в този см. вж. Решение № 1914/2021г. по
адм. дело № 8286/2020 г./. Комисията, постановила оспорения акт, не е обсъдила
въпросите, свързани с периода на отпуска по болест на жалбоподателя и в тази
връзка в какво именно се е изразила временната му неработоспособност. Вместо
това, приета е различна диагноза, без такава да фигурира изобщо в медицинската
документация на жалбоподателя, като, както е видно, тя е основана на
разчитането на рентгенографиите от консултиращите водещи специалисти военни
лекари в съответните области, които обаче, видно от съдържанието на становищата
им, не са имали на разположение цялостната медицинска документация за
жалбоподателя. Затова и според съда, не може да се кредитират изцяло за сметка
на изводите на експертизата, приета по делото, тези именно становища, върху
които е стъпило оспорваното заключение, независимо, че същите са дадени от
водещи специалисти. И това е така, защото заключението на комплексната СМЕ е
дадено въз основа на цялостен преглед на пълната събрана медицинска
документация, включително резултатите от клинични прегледи, лечение и
рехабилитация на жалбоподателя, като тези документи са обсъдени от вещи лица –
лекари, специалисти в различни области, които въз основа на своите индивидуални
констатации и преценки, в крайна сметка са достигнали до общ извод относно вида
на настъпилата травматична увреда на левия долен крайник на жалбоподателя. В
тази връзка липсва твърдяното от ответника несъответствие в изводите на
експертите, подписали общото заключение на СМЕ. Обстоятелството, че рентгенографиите
се коментират и разчитат по различен начин от различните специалисти, които са
ги разгледали, в тази насока води на необходимост именно от обсъждането им
заедно и неотделено с всички останали медицински и други документи, с оглед
направата на конкретен извод относно състоянието на здравето на жалбоподателя.
Съдът,
в тази връзка, приема за установен на базата на всички доказателства по делото
изводът, че действително най-вероятно от медицинска гледна точка е на
жалбоподателя да е била причинена именно закрита фрактура на 07.03.2019 г.,
така, както тя е описана по вид в заключението на комплексната СМЕ авулзионна фрактура (от
мед. речник „авулзионна“ - когато при разкъсване на връзката се откъсва частица
от костта), защото са налице макар и суспектни данни за такава
в рентгенографските находки, но и като се има предвид, че подобно увреждане не
би могло да остане скрито, защото, както е общоизвестно от популярната
медицинска литература, счупванията на кости, макар и закритите счупвания да се
считат винаги за по-леки, всякога са свързани с проява на силна болка и оток, а
преди инцидента от 11,15 часа на 07.03.2019 г. жалбоподателят е изпълнявал
служебните си задължения с работно време от 08,00 часа, без описани данни за
някакви затруднения от здравословен характер. Съгласно заключението на СМЕ и
разясненията конкретно на вещото лице
съдебен медик, дадени в съдебното заседание, става ясно, че настъпилата
при жалбоподателя А. травма е довела до ограничаване на възможностите му да
извършва активни физически движения и трудова дейност категорично за срока от
два месеца, в които е бил имобилизиран, като в тази връзка вещото лице е
посочило изрично, че телесната повреда се е характеризирала с трайно
затруднение движението на левия долен крайник за срок, който освен срока на
имобилизацията, включва поне още толкова време за раздвижване, поне 3-4 месеца.
В обжалваното заключение за характера и
степента на увреждането административният орган е приел, че увреждането е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е
определено като лека телесна повреда, доколкото така описаните
медико-биологични признаци, съответстват действително на определянето на
телесната повреда като лека по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Според
съда, обаче, посоченият извод не е съответен на обективните данни, изводими от
медицинската документация, относно здравословното състояние на жалбоподателя А..
Както се посочи и по-горе, от заключението на приетата по делото комплексна
СМЕ, съпоставена с медицинската документация, се установява, че описаното като
счупване в областта на външния израстък на лява глезенна става е причинило на
жалбоподателя трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни, понеже той е бил с гипсова
превръзка за 45 дни, а след това е провиждал активна рехабилитация поради
ограничени и болезнени движения на
крайника. Видно е, че във връзка с настъпилата травма жалбоподателят е бил в
отпуск по болест от 07.03. до 05.05.2019 г. Затруднението в движенията на крайниците,
съгласно определянето на това понятие, дадено в относимото към случая
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС, т.10, е такова увреждане, което
представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в
пълен обем, което затруднение има практическа стойност, а такава е налице при
частична загуба или при възникване затруднения в извършване на основната
функция на крайника поради счупване или спукване на кости, изкълчване на стави
и др. В случая, от приложените амбулаторни листове за осъществени прегледи и
консултации, както и предписано лечение, се установява, че жалбоподателят е бил
имобилизиран с гипсова превръзка и се е придвижвал с помощта две патерици,
сиреч не е стъпвал 45 дни с левия си крак, както и че е имал ограничени и
болезнени активни движения в лява глезенна става, като са били обективирани
оплаквания от дискомфорт при ходене и след приключилата имобилизация. Сиреч, в
случая от медицинската документация категорично се установява, че
жалбоподателят не е могъл категорично за времето на гипсовата му имобилизация,
а дори и след това, да извършва активни движения в пълен обем с левия си крак,
именно поради състоянието на крака вследствие на настъпилата увреда в областта
на левия глезен. Що се касае до продължителността на описаното затрудняване
движението на левия долен крайник, то според съда, пак съобразно с
разрешението, дадено в цитираното Постановление на Пленума на ВС, същото следва
да се определи категорично като трайно, предвид установеното от медицинската
документация, цитирана и в експертното заключение времетраене на ограниченията
в движенията, а именно над 30 дни. В тази насока действително нормата на чл.129
от НК не определя кое затруднение следва да се приеме за „трайно“, но именно в
тази връзка е налице произнасяне в същото Постановление № 3/79 г. на ПВС, което
е възприето като отправно и от цялата съдебна практика по въпросите на
телесните повреди, като по отношение на времетраенето ВС е посочил, че за да се
определи увреждането като трайно, следва продължителността на болестното
състояние да е от поне 30 дни. Напълно несъстоятелни са в тази насока и
твърденията на ответната страна, че при преценка на вида на телесното увреждане
не следвал да се взема предвид индивидуалния ход на оздравителния процес,
защото се определя вид и характер на телесната повреда настъпила при конкретно
лице именно с оглед на характерните особености на установения при него болестен
процес. В тази насока категорична и последователна е съдебната практика по
въпроса относно това, че например не всяко счупване, пукване на кост, или
изкълчване на става, следва да се определят по презумпция като средна телесна
повреда само поради вида на увредата, но е нужно във всеки конкретен случай да
се преценява дали свързаното с такова увреждане затруднение в движението е
трайно, или не е. В случая изрично в експертизата е посочено, че затруднението
в движението на левия крайник е продължило два месеца, а освен това, в съдебно
заседание вещото лице съдебен медик, както се каза вече, е посочило, че оздравителният
процес при описаната травма на жалбоподателя продължава три-четири месеца,
защото е нужно раздвижване. Впрочем, налице са доказателства за провеждани
физиотерапевтични процедури, които са били показани при жалбоподателя като
необходима терапия. В насока на това, че
при преценката на срока следва да се вземе предвид конкретиката на
случая и че обездвижването на крака и проведените ФТ процедури се преценяват
именно като част от възстановителния период на лечение рехабилитация е и
актуалната практика на ВАС / напр. Решение № 10415/2021 г. по адм. дело № 6006/2021
г./ Ето защо и според съда, в конкретния
случай категорично с оглед на медико-биологичните признаци на установеното
телесно увреждане, както и срока на провежданото лечение и цялостен
оздравителен процес, следва да се приеме, че се касае до причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, съставляваща трайно
затрудняване движението на ляв долен крайник, а не лека такава.
В тази насока и
изложените конкретни възражения от страна на пълномощника на ответника във
връзка с експертизата и изводите относно характера на телесната повреда с оглед
на тях, не могат да се счетат за основателни. Впрочем, дори и да се приеме за
коректна посочената в оспореното заключение диагноза, а именно, че вместо
счупване е настъпило изкълчване /навяхване/ в областта на глезенната става на
ляв крак, то липсва мотивация в заключението защо то не е счетено за такова,
което е причинило трайно затрудняване движението на долния крайник, като се има
предвид обсъдената медицинска документация, сочеща на такъв извод. Следва да се
има предвид, че и навяхване /изкълчване/ също по характера си е от естество да
причини трайно затрудняване на движенията на крайника с практическа стойност,
поради което е необходимо при такова увреждане всякога да се изследва дали е
било налице трайно обездвижване на крайника, каквото в случая категорично е
било налице, но не е изобщо отчетено от ЦВМК. Ако това бе сторено, то би следвало
да се заключи и то това независимо дали е прието счупване или изкълчване, че е
причинена именно средна телесна повреда. Впрочем, изрично заявено е от съдебния
медик в съдебното заседание при изслушване на СМЕ, че и счупването, и
изкълчването /навяхването/ на глезена предполагат едно и също лечение и в двата
случая. В обсъдената насока е имал възможност да се произнесе ВС на РБ още с
Решението си с № 603/1972 г. по н.д. №371/1972 г. III
н.о., постановено след влизане в сила на сега действащия НК, която практика е
следвана неотстъпно от ВС/ВКС/ и понастоящем /напр. в Решение № 417/2014 г. по
н.д.1383/2014 г. на II н.о. на ВКС/. Както
се каза, в случая е установено едно трайно по смисъла на чл.129, ал.2 от НК
затруднение на движенията на крайника,
което е имало своята практическа стойност, защото на практика е била
препятствана основна функция на крайника, свързана с опората и придвижване на
тялото посредством самостоятелно ходене. Поради това и категорично телесната
повреда следва да се определи като средна такава. В този смисъл е напр. и Решение № 779/79 г. по н.д. № 652/79 г. на
Трето н.о. на ВС.
Предвид горното, съдът намира, че доколкото се
установяват основанията за квалифициране на
причинената на жалбоподателя телесна повреда като средна телесна
повреда, то Заключението за характера
и степента на увреждане на военнослужещ с рег. № И-5844 от 07.06.2019 г.,
издадено от ЦВМК при Военномедицинска академия, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като преписката следва да се изпрати на
административния орган за постановяване на нов акт, съобразно приетото в
мотивите на настоящето решение.
С оглед изхода на правния спор, на жалбоподателя следва на основание
чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК да бъдат присъдени сумата на
дължимата и внесена държавна такса от 10 лева за образуване на делото, както и
направените, съгласно определянето им от съда, разноски за възнаграждението на
вещото лице от 250 лева по адм. дело № 1870/2019 г., както и размера на
възнагражденията за адвокат, заплатени по делата, а именно от 400 лева по адм.
дело № 1870/2019 г., 400 лева по адм. дело №1168/2020 г. и 1200 лева по
настоящото дело, или общо разноски, възлизащи на 2260 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.А.А. Заключение за характера и степента на увреждане
на военнослужещ рег. № И-5844 от
07.06.2019 г., издадено от ЦВМК при Военномедицинска академия – гр. София.
ИЗПРАЩА преписката на
Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия – София за
постановяване на ново заключение, при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Военномедицинска
академия гр. София, ул.“Св.Георги Софийски“ № 3, да заплати на М.А.А. с ЕГН **********
и адрес ***, сумата от 2 260 лв. /две хиляди двеста и шестдесет лева/,
съставляващи размер на направените разноски по производството при двете
разглеждания на делото пред Административен съд Пловдив, както и при
касационното му разглеждане пред ВАС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: