№ 798
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260010 от 26.01.2021г., постановено по търг.дело № 303/2019г.
на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, на основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на А. Б. П., представляван от
неговия баща и законен представител Б. А. П. сумата 20 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – физически болки и страдания, деформация и
невъзможност за движение на лява подбедрица, вследствие нанесени му телесни
увреждания – епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на
лява фибула и рана на главата париетално в дясно, причинени при ПТП на
06.07.2019г. около 12,30 часа на автомагистрала „Хемус“, км 17+500, посока гр.
София – гр. Варна, по вина на Д. Д. Т.– водач на л.а.„Хюндай Соната“ с рег.№ ***,
със застрахователна полица № BG/118003359556 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
валидна от 02.12.2018г. до 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.12.2019г. до окончателното плащане, като искът по чл.432, ал.1 от
КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер 40 000
лева, както и е отхвърлен искът по чл.409 от КЗ в частта за заплащане на законна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 06.07.2019г. до
12.12.2019г.; на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е
осъдено да плати по сметка на Софийския окръжен съд сумата 1 100 лева за
дължимата държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда; на
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати
на адв. С. К. сумата 1 130 лева, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв
1
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото; на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК А.П.,
представляван от своя баща и законен представител Б. П., е осъден да плати на
ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД сумата 552,50 лева разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението на Софийския окръжен съд е постановено при участието на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп” в качеството му на трето лице – помагач на
ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е подадена от А.
Б. П., чрез пълномощника адв. С. Н. с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, смята, че
съдът е присъдил силно занижено по размер обезщетение за неимуществени
вреди, без да съобрази в пълна степен вида, броя и характера на причинените при
ПТП телесни увреждания на ищеца; вида и продължителността на проведеното
лечение; интензитета на търпените болки и страдания; негативните последици
върху начина на живот и психическото състояние, които ПТП е оказало върху
ищеца; размера на застрахователните лимити към датата на увреждането и
съдебната практика за подобни случаи. Предвид изложеното, жалбоподателят
иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което да се присъди обезщетение в пълния предявен размер,
ведно със законната лихва, считано от 06.07.2019г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК от въззиваемия ответник „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД-
трето лице помагач на страната на ответника, не взема становище по въззивната
жалба.
Решението на СГС в частта, с която на основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на А. Б. П., представляван от
неговия баща и законен представител Б. П., сумата 20 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 13.12.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от
страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Б. П., действащ чрез своя баща
и законен представител Б. А. П., с искова молба, с която против „ДЗИ-Общо
2
застраховане” ЕАД са предявени искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лева, причинени при
ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2019т. около 12,30 часа на
автомагистрала Хемус е настъпило ПТП между л.а.„Сузуки Вагон“ с рег. № ***,
управляван от Б. П. и л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т.,
при което на ищеца, пътувал в л.а. „Сузуки” са причинени телесни увреждания.
Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на л.а. Хюндай, който
нарушил правилата за движение по пътищата, като управлява МПС с
несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не спазил необходимата
дистанция.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП получил следните травми:
епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на лява фибула и
рана на главата париетално в дясно, като по спешност бил приет в УМБАЛСМ
„Пирогов“ в изключително тежко състояние, със силни болки, травматичен оток,
деформация и невъзможност за движение на лява подбедрица. Твърди, че по
спешност под локална анестезия му била извършена мануална репозиция на
увредите, като крайникът бил имобилизиран в гипсов ботуш, бил обездвижен и не
му било позволено да стъпва на крака си. Сочи, че имал постоянна нужда от
чужда помощ в ежедневието си, като и че към момента продължава да търпи
болки и да приема обезболяващи. Поддържа, че и към момента левият му крак не
е раздвижен, а двигателната му активност е ограничена.
В исковата молба се твърди, че към 06.07.2019г. за л.а.„Хюндай Соната“ с
рег. № *** е имало валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 02.12.2018г. до
02.12.2019г. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му
плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба
за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования при
дружеството водач на л.а. Хюндай; оспорва наличието и на пряка причинно-
следствената връзка между ПТП и получените от ищеца телесни увреждания;
оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при
които е настъпил инцидентът. Смята, че са налице данни, че причината за
настъпването на ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на л.а. „Сузуки Вагон“ -законния представител на ищеца, както и
от водача на неизвестно МПС, спряло в дясна пътна лента. Сочи, че водачът на
л.а. „Сузуки Вагон“ отнел предимството на водача на л.а. „Хюндай Соната“,
предвид това поддържа, че ПТП е настъпило при условие на независимо
съпричиняване. Ответникът сочи, че претендираното застрахователно
обезщетение е прекомерно по размер и не отговаря на реално претърпените от
ищеца болки и страдания. При условие на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че
същият е пътувал без поставен предпазен колан, с който процесното моторно
превозно средство от категория М1 е било оборудвано. Твърди, че претенцията за
3
забава неоснователно се претендира от датата на деликта.
С определение от 21.04.2020г. съставът на Софийския окръжен съд е
конституирал по делото, като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп” АД-застраховател на водача на л.а. „Сузуки
Вагон Ер“ с рег. № *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с полица № ВС/ 119000225517.
Третото лице – помагач чрез пълномощника си в откритото съдебно
заседание на 14.07.2020г. оспорва твърденията на ответника за наличие на
независимо съизвършителство, като счита, че виновен за настъпване на
процесното ПТП е единствено водачът, застрахован при ответника.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 06.07.2019г. около 12,30 часа
на автомагистрала Хемус, в зоната на кв17+500 в дясната пътна лента с посока на
движение от гр. София към гр.Варна, е настъпило ПТП с участието на л.а. ВМВ с
рег. № ***, с неустановен водач, л.а „Сузуки Вагон”, управляван от Б. П. и л.а.
„Хюндай Соната”, управляван от Д. Д. Т., в следствие на което пострадал ищецът,
пътувал в л.а. „Сузуки Вагон”.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент също не са спорни
пред тази съдебна инстанция. От събраните в производството пред СОС писмени
доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед
на местопроизшествието, материалите от образуваното по случая ДП № 188 по
описа на РП-Елин Пелин, пр.пр. № 632/2019г. по описа на РП-Елин Пелин; от
събраните гласни доказателства-показанията на свидетеля – очевидец Д. К. Т. и от
заключението на приетата КСМАТЕ, въззивният съд приема за установен следния
механизъм на ПТП: на 06.07.2019г., около 12,30 часа по автомагистрала „Хемус”,
в зоната на километър 17+500, в дясната лента за движение в посока София –
Варна се движи л.а.„БМВ“ с рег. № ***, с неустановен водач. След него също в
дясната пътна лента се движи л.а. „Сузуки вагон” с рег. №***, управляван от Б. П.,
а след него се движи л.а.„Хюндай Соната” с рег. № ***, управляван от Д. Т..
Платното за движение в този участък е еднопосочно, с три ленти за движение в
посоката, като лявата и средната лента са широки по 4 метра всяка, а дясната
пътна лента е широка 3,20 метра; пътните ленти са отделени помежду си с
единична, прекъсната линия „МЗ” и участъкът е бил прав; вдясно на дясната
пътна лента се намира крайпътен банкет, а вдясно от него – водосточна канавка с
ширина в горния край 1,8 метра. Вещите лица, изготвили КСМАТЕ-д-р Т. и инж.
А. Д. са посочили, че придвижвайки се по описания начин, л.а.„БМВ” спрял в
дясната лента за движение, което било забелязано от водача на движещия се след
него л.а.„Сузуки” и последният задействал спирачната система на автомобила си,
при което водачът на л.а.„Хюндай” възприел тези действия, опитал се опитал да
избегне удара, навивайки ляв волан, но независимо от това удар между челната
дясна част на л.а. „Хюндай” и задната лява част на л.а. „Сузуки” настъпил. Вещите
лица са обяснили, че при удара челната част на л.а.„Сузуки” е насочена вдясно по
4
отношение първоначалната му посока на движение, като водачът му към този
момент е изгубил контрол над управлението; след удара челната част на л.а.
„Хюндай” се е насочила вляво по отношение първоначалната посока на движение
и автомобилът е започнал ротационно движение в посоката на въртене на
часовниковата стрелка, оставяйки следи от странично приплъзване и в същото
време транслационно движение в посока напред и вляво, но водачът на този
автомобил е успял да овладее управлението му и да го установи в покой.
Изчислили са, че към момента на удара скоростта на движение на л.а. Сузуки е
била 25 км/час, а на л.а. Хюндай-110 км/час
Според експертите, ПТП е било непредотвратимо за водача на л.а. „Сузуки”,
тъй като, движейки се в дясната си пътна лента, е предприел спиране, при което е
ударен отзад. Посочили са, че ПТП е било предотвратимо за водача на л.а.
„Хюндай”, ако същият, при движение след попътно движещ се автомобил, е
спазил определената безопасна надлъжна дистанция. Уточнено е, че при
скоростта на движение на л.а. Хюндай -110 км/час, безопасната динамична
дистанция е била не по-малко от 55 метра. Посочено е, че причината за
настъпване на ПТП са били именно субективните действия на водача на л.а.
„Хюндай”, който при движение след друг попътно движещ се автомобил не е
спазил безопасната надлъжна динамична дистанция.
Според заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Т., в резултат
на ПТП ищецът е получил травма на лявата подбедрица, изразяваща се в
епифизиолиза на дисталния край на голямопищялната кост и фрактура в
дисталния край на малкопищялната кост; разкъсноконтузна рана в дясната
теменна област на главата. Установено е, че фрактурата на костите на лявата
подбедрица е лекувана чрез закрита мануална репозиция и е наложена гипсова
имобилизация, а раната на меките черепни обвивки е обработена хирургично.
Според д-р Т. ищецът е изпитвал значителни по интензитет болки и
страдания, които са били с по-голям интензитет в началото и постепенно са
намалели до пълното им изчезване в рамките на възстановителния период, който
при този тип травми е около 5-6 месеца. Обяснил е, че впоследствие може да се
наблюдава болезненост при физическо натоварване на крайника. Вещото лице е
посочило, че в кориците на делото липсва медицинска документация, в която да са
отразени настъпили усложнения на травматичното увреждане, поради което е
приело, че пострадалият е напълно възстановен и при него няма остатъчни
промени.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за
установяване на търпените от ищеца болки и страдания и техния интензитет.
Свидетелката Р. А. Б. - баба на ищеца твърди, че при ПТП внукът й А. имал
счупен крак и рана на главата, че го видяла след инцидента в Пирогов и той бил
много блед и в количка имал със следи от кръв и плачел – от болките и от уплаха.
Сочи, че внукът й останал няколко дни в болницата, че му било много тежко
наместването на крака, защото бил счупен долу в тънките кости на глезена.
Твърди, че преди ПТП детето било бил активен спортист – от шестгодишен
тренирал кикбокс, имал много медали от международни и републикански
първенства, бил една от надеждите на България в този спорт. Спомня си, че в
болницата го посетил и треньорът му, който му казал, че няма да може да тренира
5
известно време и детето го преживяло много тежко. Сочи, че преди ПТП тренирал
активно, даже по два пъти на ден през ваканциите и вечер до 21,30 часа бил на
тренировка. Твърди, че поради травмата в крака и досега още не е тренирал
активно, треньорите му го щадят и не участва в състезания. Твърди, че след
операцията бил с гипс на крака и трябвало около 2 месеца да му помагат във
всичко, че после започнал да се придвижва с патерици, но непрекъснато имал
нужда от помощ. Твърди, че внукът й преживял силен стрес, защото след ПТП
видял брат си в безсъзнание. Сочи, че много страда, защото не може ефективно да
тренира след инцидента.
Няма спор, че към 96.07.2019г. за л.а. Хюндай Соната с рег. № *** е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица № BG/118003359556със срок на действие от 02.12.2018г.
до 02.12.2019г. и че на 12.09.2019г. ищецът е сезирал ответника с искане да му
бъде платено застрахователно обезщетение за причинените при ПТП. Няма спор и
че с писмо с изх. № 0-92-17968 от 12.12.2019г. „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е
отказало плащане на обезщетение до представяне на изисканите допълнителни
документи.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД - застраховател на деликвента Д. Д. Т.-водач на
л.а.Хюндай Соната, спрямо увредения ищец, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване
на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление
на МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вменяващи задължение на водачите на
МПС да спазват безопасна надлъжна динамична дистанция; причиняване на ПТП
и телесни увреждания на ищеца; вредоносен резултат-причиняване на
неимуществени вреди на пострадалия-болки и страдания от настъпилите
увреждания; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца; надлежно сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба на ищеца е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което се дължи на пострадалия.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки
предвид вида и обема на причинените травматични увреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в
6
този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер
- епифизиолиза на дисталния край на голямопищялната кост и фрактура в
дисталния край на малкопищялната кост; разкъсноконтузна рана в дясната
теменна област на главата; вида и продължителността на проведеното лечение и
свързаните с това ограничения за пострадалия – болнично за 4 дни с извършване
на закрита мануална репозиция под локална анестезия и поставяне на гипсова
имобилизация на увредения крайник, хирургична обработка на раните на меките
тъкани на глава и домашно-амбулаторно; продължителността на лечебния и
възстановителен период, установена от СМЕ - общо за 6 месеца. САС съобрази и
установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на търпените болки и
страдания, както и обстоятелство, че продължителен период от време ищеца е бил
затруднен в елементарното си битово обслужване и че е имал необходимост от
чужда помощ. Съдът взе предвид също изводите на д-р Т., че при пострадалия е
настъпило пълно възстановяване без остатъчни промени, както и становището на
лекаря, че при промяна на времето и натоварване на крайника е възможно
пострадалият да изпитва болки.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 12 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 06.07.2019г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори и
най-вече характера и броя на причинените увреди и продължителния
възстановителен период, съставът на САС намира, че сумата 30 000 лева би
обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди. Върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена
законна лихва, считано от 13.12.2019г. до окончателното плащане.
Въззивният съд напълно споделя становището на състава на Софийския
окръжен съд, че доколкото в исковата молба не се твърди, нито се претендира
обезщетение за психическите травми на ищеца, причинени след ПТП,
установените от събраните гласни доказателства негативни преживявания на
детето, не биха могли да бъдат обезщетени, тъй като съдът не може да се
произнася извън заявения петитум.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СОС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ за
разликата над 20 000 лева до 30 000 лева и в частта, с която А.П. е осъден на
основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК да плати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД
разноски за първоинстанционното производство над 276 лева до 552 лева. Вместо
това следва да бъде постановено решение, с което „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД
бъде осъдено да плати на А.П. още 10 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
7
13.12.2019г. до окончателното плащане; на основание чл. 38 ЗАдв да плати на адв.
С. Н. още 565 лева за адвокатско възнаграждение за производството пред СОС, а
на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СОС още 400 лева за
държавна такса. В останалата обжалвана част решението на Софийския окръжен
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, следва да бъде осъдено да плати на адв. С. Н. адвокатско
възнаграждение в размер 565 лева за осъщественото пред САС безплатно
процесуално представителство, съразмерно уважената част от иска, а на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да внесе по сметка на САС държавна такса за
въззивно обжалване в размер 200 лева. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, А.П. следва
да бъде осъден да плати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер 100 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010 от 26.01.2021г., постановено по търг.дело №
303/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на А. Б. П., представляван от неговия
баща и законен представител Б. А. П., предявен против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева и в частта, с
която А. Б. П., представляван от неговия баща и законен представител Б. А. П. е
осъден да плати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за
първоинстанционното производство над 276 лева до 552 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД да плати на А. Б. П., представляван от неговия баща и законен
представител Б. А. П. още 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 06.07.2019г. на автомагистрала „Хемус“, по вина на Д. Д.
Т.– водач на л.а.„Хюндай Соната“ с рег.№ ***, със застрахователна полица №
BG/118003359556 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, валидна от 02.12.2018г. до
02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
да плати по сметка на Софийския окръжен съд още 400 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
да плати на адв. С. К. още 565 лева за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010 от 26.01.2021г., постановено по
търг.дело № 303/2019г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, в останалата
обжалвана част.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, да
плати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение в размер 565 лева, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
да плати по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер 200
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Б. П., представляван от неговия
баща и законен представител Б. А. П., да плати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер 100 лева.
Решението на САС е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп” в качеството му на трето лице – помагач на ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9