Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 31.03.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 февруари 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2335, по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът П.Д.Д., твърди в исковата си молба, че от 26.09.2017г. до 24.06.2020г. работил на длъжност „снабдител- доставчик“ във „Вента Клима Системс“ ООД гр. Стара Загора. На 14.11.2019 г. около 11 часа претърпял трудова злополука в производствената база на предприятието на ответника в с. Богомилово, общ. Стара Загора. Злополуката настъпила при разтоварване на пластмасови тръби, които закупил за предприятието и превозил до базата в с. Богомилово. Тръбите закрепил неподвижно върху багажника на лекотоварен автомобил „Пежо Партнерс“ при натоварването им с два броя експандери /ластични въжета 0.90 м с метални куки от двата края за закрепване/. При разтоварването първо откачил експандера към края на багажника на автомобила, а след това и този отпред. При откачването на металната кука откъм шофьорската седалка се откачила по- далечната кука и го ударила в челото, а след това и в очната ябълка на дясното око. Острата част на металната кука му разрязала клепача и увиснала на окото му. При настъпване на злополуката нямало други колеги. Работели трима колеги в цеха. Ищецът сам извадил куката от окото си, като болката която изпитал била много силна, кървяло силно, но не загубил съзнание. Колегата И.П. го закарал за преглед до очен лекар.
Работодателят съставил Декларация за трудова злополука № 118/19.11.2019г., като на основание чл.60, ал.1 от КСО с Разпореждане № 118/22.11,2019г. на ТП на НОИ Стара Загора злополуката била призната за трудова.
В резултат на злополуката се получило кръвоизлив в стъкловидното тяло, отлепване на ретината с ретинална руптура в дясното око. Лечението на окото изисквало спешна оперативна намеса. С Амбулаторен лист № 2960 от 14.11.2019г. на д-р Ивайло Дочев бил насочен за оперативно лечение. Окото му било оперирано в Медицински център за очно здраве „Виста“ гр. Пловдив на 19.11.2019 г., за което била съставена Епикриза ИЗ № 330 от 19.11.2019г. На 12.05.2010 г. била извършена втора оперативна интервенция /Епикриза ИЗ № 92 от 12.05.2020г./ за евакуация на силиконовата тампонада с водно-въздушен обмен. Кухината на стъкловидното тяло на окото се изпълнила с газ и се отстранили троакарите. Било предписано медикаментозно лечение, като ищецът възстановил зрението си на 80 процента. Твърди, че изживял силни болки и страдания. Нуждаел се от помощта на близките си в ежедневието, придружаване до очната клиника в Пловдив и обратно в Стара Загора. Ползвал продължителен отпуск поради временна неработоспособност, разрешен с болнични листове № Е20198247207 от 14.11. до 15.11.209г.; Е20198335507 от 19.11. до 18.12.2019г. ; № Е20201048970 от 30.03. до 12.04.2020 г.; № Е20199252802 от 13.04. до 12.05.2020г.; № Е20199252809 от 13.05. до 11.06.2020г.
Разходите по двете операции, включително консумативите в Медицински център за очно здраве „Виста“ гр. Пловдив заплатил от негови средства, като за първата операция получил служебен аванс от ответника. За първата операция ищецът заплатил 2500 лв. по фактура № ********** от 19.11.2019г., а за втората - 1500 лв. по фактура № ********** от 12.05.2020г. За лекарства по рецепта на д-р Ангелов от 26.11.2019г. заплатил общо 45.38 лв. За пътуване до гр. Пловдив и обратно за операции и контролни прегледи направил следните разходи: 20.11.2019 г. - 16 лв. транспорт; 26.11.2019 г. - 16 лв. транспорт; 17.12.2019 г. - 16 лв. транспорт; 14.01.2020г. - 16 лв. транспорт; 18.02.2020 г. - 16 лв. транспорт; 26.05.2020г. - 30 лв. транспорт; 09.06.2020 г. - 29.99 лв. транспорт, или общо - 139.99 лв.
Ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпилата трудова злополука, в размер на 20000 лв., заедно със законната лихва от настъпване на злополуката - 14.11.2019г., както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на 4185.37 лв., от които 4000 лв. за двете оперативни лечения, 139.99 лв. транспортни разходи и 45.38 лв. заплатени лекарства, заедно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът „Вента Клима системс“ ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на настъпилата трудова злополука. Твърди, че в противовес на всякакви правила и логика, при настъпилия инцидент ищецът не е потърсил помощта на работещите в непосредствена близост, по същото време, трима работници, а сам извадил „куката от окото си“. Едва след това на помощ на ищеца се е притекъл работникът И.П., който закарал пострадалия на очен лекар.
Според изготвената след инцидента Декларация за трудова злополука, потвърдена с подписа на ищеца, същият е пострадал, извършвайки специфично действие „откачане на експандер при разтоварване на материали“ (т.25 от Декларацията), като факторът, причинил увреждането е „удар в окото с кука на експандер“. Според ответника, тези твърдения не кореспондират с обективната истина. Развива тезата, че докато еластичното въже на експандера е разтегнато, то притежава потенциална енергия, която при откачането на куката се транформира в кинетична, при което въжето се свива и изстрелва освободения край на ластика, заедно с куката, към точката, която все още е неподвижно прикрепена и в посоката, в която ластичното въже е обтегнато. След като се свие веднъж след откачането, ластичното въже не притежава нито кинетична, нито потенциална енергия, за да се задвижи втори път, още по - малко да се изстреля и да нанесе толкова вредоносен резултат. В този смисъл твърденията на ищеца за един удар по челото и втори такъв - в окото пораждали съмнение.В този смисъл оспорва посочените обстоятелства относно настъпването на инцидента.
Твърди също, че след настъпилата злополука дружеството положило необходимите грижи, като със служебен транспорт пострадалият бил откаран веднага от работник на фирмата на лекар офралмолог и при личния лекар на г-н Д.. От направените прегледи било констатирано травматично отлепяне на ретината и пострадалият бил насочен за оперативно лечение, като е препоръчан един от най-добрите специалисти при лечението на ретина - д-р Мишев, за който били осведомените оперира и в Медицински център „Виста“ ООД, гр. Пловдив. На 19.11.2019г., отново със служебна кола, шофирана от лице от фирмата, ищецът бил транспортиран до препоръчания им МЦ „Виста“ ООД в град Пловдив, където същият бил подложен на оперативно лечение за залепяне на ретината. Според обяснението на лекарите този вид операция е двуфазна, като в първата фаза се извършват манипулации по почистване на окото, нагласяне и прилепване в правилна позиция на ретината, и запълване на стъкловидното тяло на окото със силикон, който да уплътни ретината до трайното и залепване. Втората фаза се състои най-общо в премахване на имплантираната силиконова тампонада чрез газова възглавница и се извършва в рамките на 3 до 6 месеца след първата. Описаната на стр. 2 от Исковата молба оперативна интервенция всъщност представлява нормалната рутинна операционна процедура в този случай не сочи никакви усложнения.
Ответникът подробно се спира на медицинската практика относно отлепване на ретината и оперативното й възстановяване. Твърди, че за извършването на първата фаза на операцията на окото, „Вента Клима Системс” ООД, приемайки че изпълнява свой морален дълг, предоставила на г-н Д. парична помощ в размер на 2500.00 лева, която помощ по усмотрение на счетоводството на дружеството документално била оформена като служебен аванс, но никога нито е искана обратно от пострадалото лице,нито е върната, нито му е удържана по някакъв начин от трудовото възнаграждение. Отделно от това, при прекратяване на трудовото правооношение с г-н Д., на същия било изплатено обезщетение за неизползван отпуск.
Оспорва твърдението на ищеца, че разходите по двете операции, включително консумативите, са заплатени със средства на ищеца - сумата от 2500.00 лева за имуществени вреди е заплатена от дружеството. В случай, че ищецът е продължил работата в дружеството, последното би изплатило и остатъка от сумите за лечението му.
Освен, че предоставили сумата от 2500.00 лева за лечението на пострадалия, с Уведомление вх.№*********/26.11.2019г. на „Дженерали Застраховане" АД, сезирали застрахователя за настъпилата злополука с искане за изплащане на застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Трудова злополука".. Доколкото са осведомени, такова е изплатено, но е в малък размер, поради което отправили запитване до „Дженерали Застраховане" АД за размера на обезщетението. От там било отговорено, че събитието е малозначително и че ще бъде изготвено становище по случая.
След извършената първа операция и след изтичането на 30 - дневния отпуск по болест, на 19.12.2019г. ищецът се завърнал на работа в дружеството и започнал да изпълнява трудовите задължения съобразно дъжността си, без да се оплаква от някакъв дискомфорт, болка или страдание, като управлявал поверения му автомобил, без да е споменал, че има проблем с окото или че се нуждае от някаква помощ. Нещо повече - по време на отпуските по болест на г-н Д. са предоставяли кола на фирмата, за лично ползване, в това число и за да посещава контролни прегледи.
Отбелязва също, че постоянно се полагат усилия в предприятието да бъдат спазвани всички изисквания за ЗБУТ. По време на работата му във „Вента Клима Системс" ООД, ръководството на фирмата гласувало доверие на г-н П.Д. и същият, със Заповед от 2018г. бил назначен, /в изпълнение на разпоредбите на Раздел III от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/, като длъжностно лице, което освен съдружника Невен Танев Нейков, да провежда инструктажите по БХТ в дружеството. Изборът на ръководството бил продиктуван от обстоятелството, че г-н Д. е с изискуемото от норманивните актове регулиращи ЗБУТ, висше образование и че същият е преминал курс на обучение по безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл.6, ал.1, т.2 и т.З от № РД-07-2 от 16.12.2009г.
Така ищецът, в качеството му на лице по чл.24,ал.1 от Закона за здравето, което следва да организира изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове следвало да провежда инструктажи в дружеството, както и да следи за спазването на правилата по безопасност и здраве и за постоянното ползване на личните предпазни средства. Ищецът е преминавал редовно през всички видове инструктажи по БХТ в дружеството.
Счита, че ищецът, при груба небрежност при боравенето с екпандра, а от друга страна и без предпазни очила при разтоварването, е нарушил правилата за безопасност на труда. Съгласно указаното на стр.З, ред 17 и 18 от приетата в дружеството Инструкция за безопасна работа при СМР, копие от която прилага, работниците са длъжни да ползват редовно предоставените им ЛПС и да спазват правилата и нормите по техника на безопасносттта. Според чл.2 от вътрешната за дружеството Инструкция за безопасна работа при при ръчно изпълненние на товаро - разтоварни работи при складиране на материали, /която прилага/, абсолютно задължително е при този вид работи, включително и при разтоварването на тръби, да се ползват закупените в дружеството ЛПС, в този случай - ръкавици, каска и предпазни очила.Ищецът грубо е нарушил правилата за ЗБУТ в дружеството, като е допуснал неконтролираното откачане на експандера, който при наличието на хора е бил в състояние да нарани или него, или което и да е друго стоящо в близост лице. Поради това ищецът П.Д.Д. е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, вследствие на което е наранен при настъпилия на 14.11.2019г. инцидент.
Въпреки, че както посочва по - горе, г-н Д. редовно е преминавал инструктажи по безопасност на труда и въпреки високата си квалификация по безопасност на труда, която е притежавал, въпреки че е назначен за лице, което освен съдружника Невен Нейков да провежда инструктажи по ЗБУТ и да следи за ползването на ЛПС, в случая ищецът е извършвал една дейност, която категорично се съдържа в трудовите му задължения, характеризиращи съдържанието на заеманата от него длъжност, съгласно отразеното на стр.2 от Длъжностната му характеристика, дейност, за която по принцип не се изисква никаква квалификация, но която все пак представлява източник на опасност, като е извършвал тази дейност, вероятно поради придобитата рутина, при грубо нарушаване на чл.ЗЗ от ЗБУТ и на приетите в дружеството вътрешни актове - Инструкция за безопасна работа при СМР, Инструкция за безопасна работа при при ръчно изпълненние на товаро - разтоварни работи при складиране на материали Правилник за вътрешния трудов ред /разд.У1, т.5/.
В разрез и изискванията на горните актове, ищецът е започнал свалянето на укрепващия тръбите експандер без да се увери, че другия край на ластичното въже е надеждно закрепен и при манипулациите няма да се откачи, като така не е изпалнил задължението за самоопазване, вменено на работещите както от чл.ЗЗ на ЗБУТ, така и от текста на ред 20, 21 от вътрешната Инструкция за безопасна работа при СМР - работещите са длъжни да се грижат за собствената си безопасност и за безопасността на другите. Твърди, че категорично не са изпълнени изискванията на чл.34, ал. 1, т.2 от ЗБУТ, както и на изискванията, заложени във посочените по - гори вътрешни актове на „Вента Клима Системс” ООД относно задължителното носене на личните предпазни средства по време на работа - в случая каска, ръкавици и предпазни очила. В случая с бездействието си пострадалият обективно и реално е способствал за вредоносния резултат като с допуснатата груба небрежност е създал условия и е улеснил неговото настъпване. Така с поведението си ищецът П.Д. не просто е допринесъл за трудовата злополука, а буквално сам е причинил същата.
Относно размера на исковите претенции - счита, че претенциите за обезщетяване на понесени имуществени вреди се явяват крайно недоказани от представените доказателства. Както изтъква по - горе, относно посочените като платени от ищеца 2500.00 лева, по - скоро Вента Клима Системс” ООД има фактическо и юридическо основание да претендира същите от ищеца, отколкото обратното. Представените по делото документи сочат, че сумата е дадена от дружеството на ищеца и впоследствие - същата е платена от ищеца на медицинския център, като не е възстановявана на дружеството.
Счита, че представените автобусни билети не установяват пътуване на ищеца по повод осъществявано лечение. Представените фискални бонове за зареден бензин удостоверяват едиствено, че на съответните дати определени лица са закупили горива от ОМВ Поповица, но не сочат кои са тези лица и имат ли някаква връзка с г-н Д., а още по - малко - връзка със случая. Относно представените бележки от очни изследвания, същите не удостоверяват конкретното изследвано лице.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.Счита, че уврежданията на ищеца не са довели до трайно намалена работоспособност, а до кратковременна такава и за радост не са с необратим характер. Същият е напълно и окончателно излекуван. Инцидентът не е довел до тежки отрицателни последствия за здравето му и още към момента на втората операция същият е бил напълно възстановен /стр.2 от Епикриза от 12.05.2020г./. Фактът, че г-н Д. е прекратил трудовото си правоотношение по собствено желание, означавал, че същият е напълно работоспособен и със самочувствието, че без проблеми ще се справи с трудностите на едно ново работно място.
Освен изложеното по - горе, претендираното обезщетение, следвало да бъде намалено с размера на получената от ищеца сума по сключени договори за застраховане на риска „трудова злополука”, със сумата 2500.00 лева, които са му били предоставени за лечение, както и с размера на полученото обезщетение по общественото осигуряване.
Претендира за разноските по делото.
На осн.чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск за неимуществени вреди, като е приел, че същият е за сумата от 19 833.20 лв. Поисканото от ищеца намаление в размера е по повод получено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, в размер на 166.80 лв.
В съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с пълномощника си, като моли съдът да уважи предявените искове в претендирания размер. Ответникът, чрез пълномощника си, пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
По делото не се спори, че за периода 26.09.2017г. – 24.06.2020г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество, на длъжност „Снабдител – доставчик“ /видно от Трудов договор № 61/25.09.2017г./ .Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 24.06.2020г., със Заповед № 48/24.06.2020г., на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ .
Видно от Декларация за трудова злополука, управителят на ответното дружество е подал данни за настъпилата на 14.11.2019г. в 11ч., в производствена база на „Вента Клима Системс“ ООД, находяща се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, трудова злополука, при осъществени от ищеца действия по откачане на експандер при разтоварване на материали, вследствие на което е настъпило откачане на кука на експандер. Причиненото на ищеца увреждане е удар в окото с кука на експандер. За свидетел е посочено лицето И.К.П.. Вследствие декларираната злополука, е издадено Разпореждане № 118/22.11.2019г. на ТП н НОИ Стара Загора, с което на осн. чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО.
По делото не се спори, че в деня на злополуката, ищецът е извършвал дейност, която попада в трудовите му задължения, съгласно длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност.
Непосредствено след злополуката, пострадалият е посетил очен лекар, като видно от амбулаторен лист № 2960/14.11.2019г. поставената диагноза на ищеца е „Контузия на очната ябълка и околоочната област“, с посочени придружаващи заболявания и усложнения – увреждане на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло, други форми на отлепване на ретината. Ищецът е бил насочен за оперативно, болнично лечение. Диагнозата е потвърдена и при второ посещение на ищеца при офталмолог, за което е издаден амбулаторен лист № 2572/15.11.2019г.
Видно от Епикриза, издадена на 19.11.2019г. от МЦ“Виста“ ООД гр. Пловдив, на 19.11.2019г. ищецът е претърпял оперативна интервенция, свързана с възстановяване на ретиналното разкъсване и възстановяване на ретиналното отлепване. Посочено е, че кухината на ст. тяло е изпълнена със силикон, като след проследяване на състоянието и при липса на усложнения, е препоръчано отстраняване на силиконовата тампонада в рамките на 3 до 6 м. след поставянето. По повод отстраняването на тази силиконова тампонада, на 12.05.2020г. ищецът е постъпил в същата клиника в гр. Пловдив, като на същата дата му е извършена оперативната интервенция и е изписан /видно от епикриза от 12.05.2020г., изготвена от МЦ“Виста“ ООД гр. Пловдив./.
Видно от представените по делото болнични листи, ищецът е бил в болничен отпуск за периода 14-15.11.2019г.; 19.11. – 18.12.2019г.; 30.03 – 12.04.2020г. ; 13.04-12.05.2020г. ; 13.05-11.06.2020г.
Ищецът представя два броя фактури, издадени от МЦ“Виста“ ООД гр. Пловдив, ведно с фискални бонове, относно заплатени суми по извършените му оперативни интервенции – в общ размер на 4000 лв. Представя също и копия на автобусни билети по линия Стара Загора – Пловдив и Пловдив – Стара Загора, за периода 20.11 2019г. – 18.02.2020г., на обща стойност от 80 лв., както и копия на 2 бр. фискални бонове /от 26.05.2020г. и от 09.06.2020г./ за заредено количество гориво, на обща стойност 59.99 лв.
Видно от представените рецепта и фискални бонове, ищецът е платил за изписаните му медикаменти сумата от 45.38 лв.
По делото е изслушано заключение на съдебно икономическа експертиза, от което се установява, че за ползвани болнични за периода 14.11.2019г. – 24.06.2020г. ищецът е получил обезщетения, в общ размер 1535.38 лв. .От „Дженерали застраховане“ АД ищецът е получил застрахователно обезщетение, в размер на 166.80 лв.На 18.11.2019г. на ищеца е платена сумата от 2 500 лв. , за което е е налице издаден от работодателя РКО, с посочено основание „служебен аванс“. Няма данни тази сума да е била върната от ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. И.П. е бил на работното място, където е станала злополуката, макар да не е присъствал по време на настъпването й. Разбрал за инцидента по струпалите се около ищеца колеги, непосредствено след злополуката. Ищецът „…Беше покрил окото с ръка“, „…охкаше, пъшкаше, течеше му кръв“. „Над окото, отстрани на окото и самото око бяха ударени“. След като промили раните, колегите помогнали на ищеца да се качи в една служебна кола и свидетелят го закарал при лекар - офталмолог. След преминалото лечение на ищеца, същият на „90%“ е продължил да си върши работата, като се е пазил да не вдига тежко. Когато през м. декември 2019г. ищецът отишъл за малко до работно място, свидетелят е забелязал, че пострадалото му око е мътно. Ищецът му се е оплакал, че има болки в главата, особено вечер, вследствие на лекарствата и чувствителността на окото.
Св. Стилян Манолов е присъствал по време на настъпилия инцидент. Ищецът е превозвал PVC тръби на багажника на автомобил, които били превързани с експандери – ластици за превоз. В момента на разтоварването единият експандер изтърва и удря ищеца в лицето, като точно в този момент свидетелят е бил в гръб.Свидетелят твърди, че във времето, през което ищецът е бил в болничен отпуск, е идвал в базата, като физически е изглеждал добре, „беше ударено само окото“.
Св. Ваня Д. – съпруга на ищеца, разказва за причинените на ищеца болки и страдания, вследствие злополуката. В деня на инцидента, след посещението си при офталмолога, съпруга й се прибрал вкъщи, като според свидетелката „дясната му половина от лицето беше обезобразена“. Ищецът изпитвал силна болка, която не е можело да се облекчи по никакъв начин. Изкарал безсънна нощ, стенел, охкал, плачел. В следоперативния период, в продължение на около месец и половина, свидетелката е полагала грижи за съпруга си – слагала му е капки, помагала му да се къпе. По време на слагането на капките ищецът е получавал световъртеж и сърцебиене. Този следоперативен период се повторил и при втората оперативна интервенция – когато е била отстранена силиконовата тампонада. Според свидетелката, след злополуката начинът на живот на съпруга й се променил. Наложило се да не вдига тежко, да ограничи спора, защото при евентуално второ отлепване на ретината може да се увреди окончателно окото.В работата си, ищецът вършел само административна дейност. След инцидента зрението на ищеца е останало намалено, което наложило да носи очила с 1 диоптър. През целия период на възстановяване ищецът се е чувствал емоционално зле, „странеше от хората, затвори се в себе си, промени начина си на живот.“. При излизане навън се е налагало да носи тъмни очила, тъй като светлината му пречила. Свидетелката си спомня, че преди злополуката, ищецът е ударил дясното си око, заради което е ползвал болничен, но без предписани лекарства.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че полученото от ищеца увреждане, вследствие настъпилата злополука, е отлепване на ретината с ретинално разкъсване и кръвоизлив в стъкловидното тяло , предизвикано от тъпа – неперфоративна травма на очната ябълка и околоочната област на дясното око. Направените медицински интервенции са били наложителни, поради риска от тотална загуба на окото, а не само на зрението. Зрението на ищеца преди травмата е било 100 %, след травмата е спаднало на 1 промил до 0, и след проведеното лечение се е възстановило на 70%. По- интензивни болки се преживяват през първите 3 – 5 дни, впоследствие отслабват, като остава дискомфорта от слабото зрение на засегнатото око. Вещото лице посочва, че процента на увреждане на окото е 30, като е възможно развитие на късни усложнения - повторно отлепване на ретината с влошаване на зрението.Срокът за възстановяване след операцията е от 6-7 месеца до година. Следоперативният период, като болезненост, има остър и хроничен период, като обезболяващите медикаменти облекчават до известна степен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието "трудова злополука" е дефинирано в чл. 55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
При така установените факти се налага правнорелевантният извод за наличието на две от предпоставките, обосноваващи ангажирането на имуществената отговорност на ответното дружество, в качеството му на работодател, при настъпване на процесния професионален риск. Между страните към датата на злополуката – 14.11.2019 г. страните са се намирали в трудово правоотношение, като именно през време и във връзка с осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност "снабдител - доставчик", ищецът вследствие откачане на експандер при разтоварване на материали, е получил увреждане - отлепване на ретината с ретинално разкъсване и кръвоизлив в стъкловидното тяло , предизвикано от тъпа – неперфоративна травма на очната ябълка и околоочната област на дясното око.За времето и мястото на настъпилия инцидент свидетелстват гласните доказателства, събрани от свидетелите И.П. и Стилян Манолов, тъй като същите са присъствали на мястото, където е станала злополуката. Видно от представената медицинска документация, от същата става ясно, че получените увреждания на ищеца са настъпили именно на сочената дата 14.11.2019г.В този смисъл, ирелевантно се явява възражението на ответника, въвеждащи съмнение относно времето и мястото на настъпване на злополуката, и по- точно - че преди настъпването на злополуката, ищецът е претърпял друга травма на същото – пострадалото око, поради което е ползвал болничен отпуск. В случая, злополуката от 14.11.2019г. е установена и приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт – Разпореждане № 118/22.11.2019г. на ТП на НОИ Стара Загора. В практиката на ВКС трайно е застъпено, че за да се приеме една злополука за трудова е необходимо да има постановен акт по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО – разпореждане от длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, за признаването й. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото (пострадало лице и осигурител). Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по да е било обжалвано и е влязло в сила, съдът е длъжен да приеме (поради забраната да ревизира законосъобразността му), че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, ръководейки се от обществения критерий за справедливост.
При това положение, за да се определи размера на обезщетението в разглеждания случай следва да бъдат взети предвид характера на уврежданията – отлепване на ретината с ретинално разкъсване, кръвоизлив в стъкловидното тяло, предизвикано от тъпа – неперфоративна травма на очната ябълка и околоочната област на дясното око. Тази травма е наложила осъществяването на две оперативни интервенции – първата за възстановяване на ретиналното разкъсване, възстановяване на ретиналното отлепване с лазерна фотокоагулация и силиконова тампонада; и втората – за премахване на силиконовата томпонада. Периодът на продължителност между първата и втората интервенция е било около 6 месеца. Срокът за възстановяване, след операция за залепване на ретината, е от 6-7 месеца до години. Следоперативният период при всяка от двете интервенции, е бил съпроводен с болки, прилагане на медикаменти – ежедневно и няколкократно поставяне на капки в очите, приемане на болкоуспокояващи, който период е продължил около месец и половина, видно от свидетелските показания на съпругата на ищеца. В тази връзка при извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът достигна до извод, че показанията на същия свидетел следва да се кредитират в частта им относно търпените страдания от ищеца, въпреки нейната възможна заинтересованост като негова съпруга. Това е така, тъй като тези показания се подкрепят от всички други данни по делото. Показанията й съответстват на събраните медицински документи относно хронологията на провеждането по отношение на ищеца лечение след злополуката, а и от показанията на св. И.П., на когото ищецът е споделил, че е имал болки в главата. Установява се, че ищецът е бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност – повече от четири месеца. През следоперативния период ищецът е имал нужда от помощ, оказвана от неговата съпруга. През този период неимоверно нормалният ритъм на живота на ищеца се е променил. От съществено значение е и факта, че увреждането на дясното око на ищеца е намалило зрението му с 30%, като е възможно развитие на късни усложнения - повторно отлепване на ретината с влошаване на зрението.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Доказателствената тежест за доказването на допуснатата груба небрежност от страна на работника лежи върху работодателя (ответник по делото). Съгласно константната практика на ВКС не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, като при всеки случай следва конкретно да се преценява дали нарушението на безопасността на труда е извършено при груба небрежност. Към понятието "груба небрежност" по аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11, ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Както е прието в Решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. по описа на III гр. о. на ВКС винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презюмира, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при грубо наршуване от страна на ищеца на чл.33 от ЗБУТ и на приетите в дружеството вътрешни актове – по-конкретно нарушаване на правилата, указани на стр.3, ред 17 и 18 от Инструкция за безопасна работа при СМР. В същата инструкция е предписано работниците да ползват редовно предоставените им за работа ЛПС и СРО – очила, маски, каски, ръкавици, предпазни колани и др. Представени са също Правилник за вътрешния трудов ред и Инструкция за безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро – разтоварни работи при складиране на материали.
В случая обаче, ответникът не установява дали е спазил задълженията си по съответните инструкции и Правилник за вътрешния трудов ред като е осигурил на работниците си лични предпазни средства, за да се прецени дали ищецът е нарушил правилника, като не ползвал средства, осигуряващи безопасно изпълнение на трудовите му функции. Липсват данни също относно твърдението на ответника, че ищецът е откачал експандера без да подходи с нужното внимание. При липсата на данни в тази насока, съдът приема за недоказано направеното от ответника възражение по см. на чл. 201 от КТ, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука със своето недобросъвестно поведение.
Предвид изложеното, съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие причинената трудова злополука, следва да бъде определено обезщетение в размер на 15000 лв.
За имуществени вреди:
За имуществени вреди се претендира сумата от общо 4 185.37 лв., формирана от следните пера: 4000 лв. – заплатена стойност на извършени две оперативни интервенции,139.99 лв. – транспортни разходи, и 45.38 лв. за заплатени медикаменти.
От представените по делото два броя фактури с фискални бонове, се установява, че проведеното оперативно лечение на ищеца /състоящо се от две интервенции/, същият е заплатил общата сума от 4000 лв. Проведеното оперативно лечение е било свързано с нанесената травма на окото на ищеца. Така направения от ищеца разход е в причинна връзка с претърпяната от него трудова злополука. Извършването на сочените операции е било необходимо единствено поради получената травма в дясното око, която е вследствие от трудовата злополука. Същото важи и за заплатени суми в размер на 45.38 лв. за заплатени средства за медикаменти, за което са налични рецепта, издадена от офталмолог на 26.11.2019г. и три броя фискални бонове за платена цена по изписаните лекарства. Същите лекарства са посочени и изписани в представените епикризи. Следователно и тези разходи са доказани и са в пряка причинна връзка с претърпяната травма.
Относно претендираните от ищеца транспортни разходи:
За доказването на тези разходи са представени 10 бр. билети с направление Стара Загора – Пловдив, Пловдив – Стара Загора, всеки с цена от 8 лв./за едната посока/. Видно от билетите и приложените към тях фискални бонове, датите на отиване съвпадат с датите на връщане, като интервалът от престоя е почти един и същ – в рамките на около 4 часа на ден. Представените фискални бонове /от 26.05.2020г. и 09.06.2020г./ за заредено гориво, в общ размер на 59.99 лв. са относими за втория следоперативен период. Съдът намира за доказано, че посочените разходи са пряко свързани с претърпяната от ищеца трудова злополука. Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, пътуванията до гр. Пловдив за контролни прегледи са били наложителни, с оглед поетата от хирурга отговорност за гладкото протичане на следоперативния период. Ето защо съдът приема за доказано, че ищецът е извършил транспортни разходи във връзка с необходимост от прегледи и лечение на окото му, в общ размер на 139.99 лв.
Водим от горното, съдът приема за доказана предявената от ищеца претенция за имуществени вреди в общ размер на 4 185.37 лв.
От страна на ответника е направено искане получената от ищеца сума в размер на 2 500 лв./предоставена на ищеца с РЗО от 18.11.2019г./, както и размера на получана застраховка по договор за застраховане на риска „трудова злополука, и размера на обезщетение по обещественото осигуряване, да се приспаднат от стойността на присъдените в полза на ищеца обезщетения.
Дествително, ищецът не оспорва, че на 18.11.2019г. е получил от работодателя си сумата от 2 500 лв. Видно от РКО, издаден на същата дата, основанието за предоставяне на сумата е служебен аванс. Няма данни обаче така заплатената сума да репарира причинените на ищеца вреди, а напротив – основанието за плащането й касае друг вид взаимоотношения между страните.Ето защо, тази сума не следва да се приспада от определеното за ищеца обезщетение за вреди.
Относно изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховка на риск „Трудова злополука“ няма спор, че ищецът е получил такова обезщетение от 166. 80 лв., която следва да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди.
Не следва да се придспада и сумата получена от ищеца за обезщетение по обществено осигуряване. Това е така, тъй като целта на чл. 200, ал. 3 КТ е да не се допуска неоснователно обогатяване чрез получаване на едни и същи суми два пъти – един път от работодателя и един път от общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. В такъв смисъл е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на III гр. о. на ВКС. Както е посочено в цитираното решение обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага и няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване. Поради това получаването на двете обезщетения не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване. В каузалната си практика ВКС приема, че полученото обезщетение по обществено осигуряване не следва да бъде приспадано и от обезщетението за имуществени вреди, когато същите представляват разходи, свързани с лечението на съответното заболяване, получено от трудовата злополука – Решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 1119 от 2009 г. по описа на III гр. о. на ВКС. В случая ищецът не претендира пропуснати ползи от загубата на трудово възнаграждение, а обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи разходи. Ето защо не са налице основания полученото обезщетение по обществено осигуряване да бъде приспаднато по реда на чл. 200, ал. 3 КТ от дължимите на ищеца обезщетения, предмет на настоящия иск.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху определените обезщетения, считано от датата на увреждането – 14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като обаче за претендираните имуществени лихви е поискано присъждане на законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба, то по отношение на това обезщетение, дължимата законна лихва следва да е от 08.07.2020г. до окончателното плащане.
С оглед на изложеното, съдът стига до извода, че искът за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на трудова злополука от 14.11.2019 г. следва да бъде уважен до размера на 14 833.20 лв., която сума се получава след приспадане на сумата от 166.80 лв. /платено на ищеца застрахователно обезщетение/ от общо определения размер на причинените неимуществени вреди от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 14.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като в останалата част до претендирания размер от 19833.20 лв. подлежи на отхвърляне. Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 4 185.37 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. В случая се претендира заплащането на платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 660 лева, което съразмерно на уважената част от исковете възлиза на сумата в размер на 1314.43 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – сумата от 405.94 лв./ за платен адвокатски хонорар и платено възнаграждение за вещи лица/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СтРС дължимата държавна такса в размер на 760.74 лева, както и сумата в размер на 79.18 лева – депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВЕНТА КЛИМА СИСТЕМС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Ген.Столетов № 18, вх.Б, ет.8, ап.31, представлявано от Янко Карушков, да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 200 КТ сумата в размер на 14 833.20 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2019 г. в производствена база на „ВЕНТА КЛИМА СИСТЕМС“ ООД, находяща се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, ведно със законната лихва от 14.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, сумата от 4 185.37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – за направени разходи за опретивно лечение, медикаменти и и транспортни разходи, ведно със законната лихва от 08.07.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1314.43 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Д., с п.а., против „ВЕНТА КЛИМА СИСТЕМС“ ООД, с п.а., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 14 833.20лв. до претендираните 19 833.20 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВЕНТА КЛИМА СИСТЕМС“ ООД, с п.а., да заплати по сметка на СтРС сумата от 760.74 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата 79.18 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА П.Д.Д., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ НА „ВЕНТА КЛИМА СИСТЕМС“ ООД, с п.а., сумата от 405.94 лв., представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: