№ 644
17.03.2015 година , град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, девети състав на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година
в закрито заседание в състав:
Председател:
Велизар Русинов
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №278 по описа
за 2015
година без движение, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по повод молба с
вх..№2181/03.02.2015г и допълнителна
жалба с вх..№3687/23.02.2015г. по описа на Административен съд – Пловдив от С.А.Ч. и А.Х.Ч. ***, чрез представено писмено
становище оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна и моли да бъде
оставена без разглеждане и да се прекрати производството по делото.Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив счита, че производството по делото е недопустимо и молба с
вх..№2181/03.02.2015г и допълнителна
жалба с вх..№3687/23.02.2015г. по описа на Административен съд – Пловдив на С.А.Ч. и А.Х.Ч. следва да бъдат оставени
без разглеждане, а производството по делото прекратено по следните
съображения:С молба от 02.02.2015 ., адресирана до Административен съд -
Пловдив, подадена от оспорващите А.Х. Ч. и С.А.Ч.
се иска Административен съд Пловдив да се произнесе по слените въпроси:
"Отказът на Кмета с писмо № 03-563/29.10.1992 г. връчен ли е редовно на
заявителите А. К. и С. Ч. и в законоустановения за това срок ли е
връчен?"; "Дали заявения в писмата на Община Пловдив Отказ на Кмета,
който е с друга номерация съответства на Отказа на Кмета на Община Пловдив по
молбата на С. Ч. и А. К. с вх. № 03-563/26.03.1992 Г.?" Така подадената "молба" считаме
няма характерът на жалба и не отговаря
на изисквания на АПК,т.к. съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК в същата липсва
"означение на обжалвания административен акт", което в случая не е
сторено и поради това с нарочно
разпореждане от 5.02.2015г. нередовните жалби са оставени без движение с
указание на нередовностите на същите и срок за отсраняването им. С оглед тази неяснота не става ясно какъв
е предметът на обжалване, което препятства възможността за проверка допустимост
на жалбата ,а за ответника невъзможност да организира защитата си. От
"допълнителната жалба" на оспорващите
става ясно, че предмет на обжалване е отказ на Кмета на Община Пловдив с
изх. № 03-92-563 от 29.10.1992 г., по повод подадена от С.А. Ч. и А. Д. К. с
вх. № 09-92-563 от 26.03.1992 г. молба за възстановяване на собственост на
недвижим имот, пл. № 260, кв. 29 по плана на кв. “Капана”, с административен
адрес - гр. Пловдив, ул. "Загреб" № 2, отчужден със Заповед № СД-81/06.04.1984 г. На 26.03.1992 г. е подадена молба от А.
К. и С. Ч. до Общински народен съвет - гр. Пловдив с искане да им бъде
възстановена собствеността по реда на разпоредбите на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, върху
отчужден техен имот. Съгласно чл. 4 от ЗВСВНОИ административният орган - кметът
на общината е длъжен да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаването в
30 - дневен срок, след изтичането на който следва да се приеме, че е налице
мълчалив отказ за произнасяне по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗАП, който
съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАП подлежи на обжалване в 14 - дневен срок пред
окръжния съд. В конкретния случай искането е подадено на 26.03.1992 г. 30 -
дневният срок, в който е следвало кметът да се произнесе е изтекъл на
25.04.1992 г. След като в рамките на
законоустановения срок Кметът на Общината не се е произнесъл, за заявителите е
била налице предвидената от закона възможност да защитят правата си, обжалвайки
мълчаливия отказ на кмета. Същите не са предприели действия в тази насока. С
оглед което, е налице влязъл в сила мълчалив отказ. Наред с горното обжалваното
писмо с изх. № 03-563/29.10.1992 г. не притежава белезите на административен
акт, годен да постави началото на съдебно производство пред настоящия състав. С писмото се указва на заявителите,
че не представят доказателства относно фактите и обстоятелствата, предвидени в
разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Същото представлява
действия, предприети от административния орган по разрешаване на въпроса във
връзка с подадената молба, но едва след като е налице вече влязъл в сила
мълчалив отказ /писмото е изпратено много след като за кмета е възникнало
задължението да се произнесе и дори месеци след изтичане на сроковете за
обжалване на мълчаливия отказ. Предвид горното писмо с изх. № 03-563/29.10.1992
г., имащо характер на кореспонденция, не е и не може да бъде годен за оспорване
административен акт.От друга страна
следва да се съобрази, че жалбата срещу писмото е подадена от А.Ч..
Видно от представената молба с вх. № 09-92-563 от 26.03.1992 А.Ч. не е заявител по нея. Заявителят е А. К.,
който е починал на 04.01.1994 г. т.е.А. Ч. не е адресат и на обжалваното писмо.
С оглед на това за А. Ч. не е налице
правен интерес, от оспорване на писмо, издадено в рамките на производство, в
което същият не е участвал.Законодателят с нормата на чл. 64, ал. 2 от Закона
за общинската собственост е предписал реда, по който следва да бъде осъществена
защитата и имотите, неправилно актувани като общинска
собственост и имотите, основанието за актуването на
които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на
общината и се предават на собственика, но споровете за материално право се
решават по съдебен ред. Този ред е предвиден защото актуването
на чужд имот за общински по своята същност е отричане на претендираното
от жалбоподателя право на собственост върху имота, което вещно право може и
следва да бъде защитено по общия исков ред, а не по реда на административното
производство. В настоящото административно производство не може да се защити твърдяно и оспорено право на собственост, а то следва да
получи защита в исково производство.За пълното следва да се отбележи ,че в срока за отстраняване на нередовностите на молба и допълнителна жалба и до момента
същите не бяха отстранение и не беше изпълнено от оспорващите разпореждане на
съда за оставяне на молбата без движение.
По изложените
съображения Административен съд - Пловдив в настоящия състав приема, че,
молба и допълнителна жалба на
оспорващите следва да бъдат оставени без
разглеждане като процесуално недопустими, а производството по делото да се
прекрати.С оглед изхода на
производството на Община Пловдив следва да бъдат присъдени 300/триста/лв.
разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.159 от АПК,
Съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
разглеждане молба с вх..№2181/03.02.2015г и
допълнителна жалба с вх..№3687/23.02.2015г. по описа на Административен
съд – Пловдив от С.А.Ч. и А.Х.Ч. ***.
Прекратява
производството по административно дело № 278 по описа за 2015г. на
Административен съд -Пловдив.
Осъжда С.А.Ч.
и А.Х.Ч. *** да заплатят на Община Пловдив 300/триста/лв. разноски.Препис от
акта да бъде изпратен на страните.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 07-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: