№ 400
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора А. Хр. М.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600748 по описа за 2022 година
Производството е по чл.327 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба на адв. Й. Д.- защитник на подс. В. Л. М.
срещу присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД 1324/18г., с
която подсъдимият е признат за виновен в това, че на ***г. около 15.40 часа в
гр. ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Хонда", модел „Легенд" с per. № ***, като се движел по бул."Възкресение", в
кР. лява лента, с посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "Константин
Величков", след кръстовището с ул."Освобождение", нарушил правилата за
движение, регламентирани в: чл. 21. (1) от ЗДвП „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта, категория „В" в населено място 50 км/ч.",
като се движел със скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и
по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А. К., починал на
*** г. в 20.30 ч., поради което и на основание чл. 34 3, ал. 1, б „в", вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание
1
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитатателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е
наложено наказание и наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият и лишен от правото да управлява
МПС за срок от една година,както и да заплати направените по делото
разноски.
В жалбата на подсъдимия са развити доводи, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и на основни правни принципи, като презумпцията за
невиновност, тъй като осъдителна присъда е постановена при наличие на
безспорни и непротиворечиви доказателства относно липсата на вина на
дееца.
Иска се отмяна на присъдата и постановявяне на нова, с която
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението почл. 343,
ал. 1, б „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Постъпило е възражение от частните обвинители, чрез повереника им
адв.В. Д., срещу въззивната жлба на подсъдимия, в което е изложено
становище за неоснователност на твърденията за необоснованост на
присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се
жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата потвърдена.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Защитникът моли
тя да бъде уважена и да се постанови решение, с което да се отмените
обжалвА.та първоинстанционна присъда, като се признае за невинен
подсъдимия и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. От събраните в
първата инстанция доказателства, най-вече от многобройните автотехнически
експертизи - комплексни и единични такива, се установявало, че подсъдимият
не е имал техническа възможност и не е могъл да предотврати настъпването
на произшествието, тъй като към момента когато пострадалият се е появил в
полезрението на подсъдимия, същият се е намирал на разстояние, което не му
е позволявало да спре, както при скоростта, с която се е движел, така и при
максимално допустимата такава за населено място – 50 км/час. Счита, че
първоинстанционният съд е бил пасивен наблюдател и гумен печат за
2
действията на прокуратурата, която си позволила неколкократно изменение
на обвинителния акт, за да успее да натъкми същия съобразно заключенията
на различните експертизи, както в досъдебната фаза, така и в съдебната
такава. Единственият момент, в който подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, това бил моментът на появата на
така наречения клон в границите на пътя. Било обективно невъзможно да
бъде възприето от човешкото око, тъй като било необходимо по-голяма част
или част от този предмет да навлезе в обхвата на пътя, за да стане видим.
Това бил най-ранният възможен момент, в който е възникнала опасността и
съответно към този момент за подсъдимия не съществувала реална
възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като
се е намирал на по-малко разстояния, отколкото му е било необходимо да
спре. Възприемайки друг момент, първоинстанционният съд бил загърбил
всички подробни експертни заключения, поради което и постановената
присъда се явявала неправилна и необосновА., и следвало да бъде отменена.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Всички направени в
нея възражения срещу първоинстанционната присъда били наведени и в хода
на съдебните прения пред първоинстанционния съд, като са получили
мотивиран отговор в атакувА.та присъда. Подсъдимият М. се е движел със
скорост надвишаваща максимално допустимата в рамките на населено място
и именно това негово нарушение е причината за настъпилото ПТП и
последвалата в пряко причинно-следствена връзка от него смърт на
пострадалия К.. От събраните по делото доказателства, обстойно обсъдени и
А.лизирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност от СГС, се
установявало, че подсъдимият е имал видимост както към пътното платно,
така и към тротоара. За него съществувала техническа възможност да
възприеме движението на пострадалия пешеходец, както и носения от него
клон, преди пострадалият да стъпи на уличното платно, още когато се е
движел по тротоара, и с цялото си поведение е демонстрирал само и
единствено намерение да продължи движението си напред и да предприеме
пресичане на уличното платно, независимо от светещия за него червен
светофар. Затова и подсъдимият М. бил виновен за настъпилото ПТП.
Несъмнено било налице съпричиняване от стрА. на пострадалия, което било
отчетено от решаващия съд при определяне на наказанието, наложено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и съответното му отлагане на основание
3
чл. 66, ал. 1 НК. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон, и
наложеното наказание било справедливо, моли да се потвърди присъдата.
Повереникът на частните обвинители счита, че жалбата на
защитника на подсъдимия е неоснователна, поради което моли да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт като правилен и
законосъобразен да бъде потвърден. Ако бил управлявал с максималната
допустима скорост, подсъдимият би могъл да спре аварийно, което въобще
не пробвал да извърши. Поради тази причина счита, че законосъобразно и
задълбочено първоинстанционният съд изследва всички възможни варианти и
затова били толкова много експертизите, като приел най-благоприятното за
подсъдимия и независимо от това пак се оказало, че той има вина за
настъпилото произшествие. Моли да се потвърди първоинстанционния
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Подс.М. смята, че като се имат предвид обстоятелствата и
положението, в което се намирал, ударът е бил непредотвратим. Счита, че не
е виновен и трябва да бъда оправдан.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
събраните доказателства и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С присъда на Софийски окръжен съд от 08.04.2021г на
Софийски градски съд, постановена по НОХД 1324/18г подс.М. е признат за
виновен в това, че на ***г., около 15.40 часа, в гр.***, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с
рег.№ ***, по бул.“Възкресение“, в кР. лява лента, с посока на движение от
бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с
ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.
21. (1) от ЗДвП „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта, категория „В “ в населено място 50 км/ч.“, като се движел със
скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А. К., починал на ***г.
в 20.30ч., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.З
4
от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се
установява от фактическа стрА., че подсъдимият В. Л. М. е роден на ***г. в
гр. ***, българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, с виеше
образование, работещ.. Същият бил правоспособен водач и към
***г.притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №**********,
за категории В, А и М, издадено на 12.10.2012г., валидно до 12.10.2022г.
На ***г., след обяд, около 15.40ч., подсъдимият М. и св. В. Д. Д.
пътували с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№ ***, в
гр.***, по бул.“Възкресение“, с посока на движение от бул.“Вардар“ към
бул.“Константин Величков“. Автомобилът се управлявал от подсъдимия М., а
свидетелката Д. пътувала на предна дясна седалка до шофьора. На
кръстовището на бул.“Вардар“ с бул.“Възкресение“, подсъдимият, спрял да
изчака светването на зеления разрешителен сигнал на светофара.
Управлявания от него лек автомобил се намирал в средната лента за
движение и бил първа кола на светофара. Зад автомобила на подсъдимия,
също в средната лента за движение, изчаквал светването на зелен сигнал на
светофара св. О. Д.. На зелен сигнал на светофарната уредба, подсъдимият М.
потеглил ускорявайки и веднага се престроил в лявата лента за движение, а
свидетелят Д. продължил да се движи в средната лента, на известно
разстояние зад автомобила, управляван от подсъдимия.
Широчината на платното за движение по бул.“Възкресение“, в този
пътен участък, била 30.30 метра, пътното платно, в което се движел лекия
автомобил марка „Хонда“, било покрито с дребнозърнест асфалт, без
неравности, без наклон и имало три пътни ленти с широчина по 3.5 метра
всяка, предназначени за движение в посока от бул.“Вардар“ към бул.
„Константин Величков“, разделени помежду си с прекъсната разделителна
линия M3. От ляво, до тях, следвал тротоар с широчина 2.0 метра, трамвайно
трасе с широчина 6.8 метра, тротоар с широчина 2.0 метра и платно за
движение в обратна посока с широчина 9.0 метра.
Настилката била мокра, времето облачно, със слаби превалявания от
дъжд на интервали между 11.20 ч. и 16.30 ч., имало добра видимост и дневна
светлина. Разрешената максимална скорост за движение на МПС категория
„В“, какъвто бил управляваният от В. М. лек автомобил „Хонда“, в описания
5
пътен участък, била 50 км/ч. На кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул.
„Освобождение“ автомобилите на подсъдимия М. и св. Д. преминали на зелен
сигнал на светофарната уредба и продължили да се движат в избраните от тях
ленти за движение - подсъдимият в лявата лента, а свидетелят Д. в средната
лента, на известно разстояние след автомобила на подсъдимия.
В района след кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул.
„Освобождение“ имало пешеходна пътека, сигнализирА. с пътна маркировка
М8.2 от ППЗДвП и регулирА. със светофарна уредба. Същата пресякъл
свидетелят Л. П., на зелен разрешителен сигнал на светофара за пешеходци.
Св. П. продължил движението си през трамвайното трасе и там се разминал с
пешеходеца А. А. К., който идвал от намиращия се в близост парк. Последния
носел на дясното си рамо голям дървен клон с дължина 4.5 метра и дебелина
около 10 сантиметра, а в лявата си ръка носел найлонова торбичка. Когато
наближил района на пешеходната пътека след кръстовището с ул.
„Освобождение“, лекият автомобил „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№***,
продължил да се движи в кР.та лява от трите пътни ленти за неговата посока
на движение със скорост от около 62 км/ч. Асфалтът бил мокър, без дупки и
неравности, на прав участък от пътя. В това време пешеходецът А. К.,
носейки под дясната си мишница клон от дърво с дължина около 4.5 метра и
диаметър около 10 см, който се подавал на разстояние около 1.80 метра преди
него, а зад него се влачел на около 2.7 метра. Той наближил пешеходната
пътека на бул. „Възкресение“ след кръстовището с ул. „Освобождение“, като
в този момент сигналът на светофарната уредба бил червен забранителен за
пешеходеца К. и зелен разрешителен за лекия автомобил „Хонда“, модел
„Легенд“. К. предприел пресичане на платното за движение с бърз ход, отляво
надясно спрямо посоката на движение на автомобила, в района на
пешеходната пътека, сигнализирА. с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП,
въпреки свещеия за пешеходците червен сигнал на светофарната уредба.
Предната част на държания от пешеходеца клон, която стърчала на 1.80 м.
преди К. първа навлязла в лентата за движение на лекия автомобил „Хонда“,
който в този момент се движел с около 62 км/ч. и за него светофарната
уредба продължавала да свети зелен разрешителен сигнал. В момента, в който
предната част от клона, държан от пострадалия К., навлязла на пешеходната
пътека, автомобилът, управляван от М., бил на разстояние 47 метра от
мястото на удара, а опасната му зона за спиране при скоростта му на
6
движение с около 62 км/ч, била 54 метра. Правият участък на пътя и добрата
видимост позволявали на обвиняемия М. да възприеме навлезлия в пътното
платно дървен клон и движещия се с него пешеходец, но водача възприел
клона и пешеходеца, когато последния бил стъпил на платното за движение
Въпреки това не намалил скоростта си на движение и не направил опит да
спре, а направил опит да заобиколи предната част на клона от дясно, след
което се опитал да заобиколи пресичащия пешеходец от ляво. В резултат на
това последвал удар между намиращата се зад пешеходеца част от клона и
предната дясна челна част на автомобила, в областта на десния фар и десния
горен край на предната декоративна решетка, а впоследствие в предната лява
странична част на автомобила. От удара дървото се счупило, като задната му
част извършила свободно сложно пространствено движение с повдигане на
десния му край, ударила се с другия си край, отначало в горната част на левия
калник на автомобила, а след това плъзгайки се по него, нанесла увреждане
по веждата над колелото. Задната част от дървото паднала на около 28 метра
след мястото на удара. По време на счупването на дървото след
първоначалния удар, предната му част взаимодействала с тялото на
пешеходеца, като в следствие на удара тялото се завъртяло в посока по
часовниковата стрелка, гледано от горе. На пострадалия К. му била придадена
ударна сила от дървото, което носел и прикрепял с дясната си ръка, след
което той паднал на асфалта. Предната част на дървото паднала по-близо до
мястото на удара, върху десния тротоар, предвид механичното
взаимодействие с пешеходеца по време на удара. В момента на удара на
автомобила в дървото, пострадалият К. се намирал на бул. „Възкресение“, на
пешеходната пътека на 2.80 метра вдясно от лявата граница на лявата лента за
движение, спрямо посоката на движение на лекия автомобил марка „Хонда“,
модел „Легенд“, с рег.№***.
След удара с носения от пострадалия дървен клон, подсъдимият М.
отбил в дясно и спрял. Слязъл от автомобила и отишъл да види в какво
състояние е пострадалия пешеходец, който в този момент лежал на асфалта.
Преди мястото на удара, около 20 метра зад автомобила на подсъдимия спрял
и св. О. Д. с управлявания от него лек автомобил. Той възприел всички
движения, извършени от подсъдимия в опита му да заобиколи неправилно
пресичащия пешеходец. Свидетелят Д. също се притекъл на помощ на
пострадалия.
7
В момента на удара на автомобила с клона, на отсрещния край на
пешеходната пътека, върху тротоара, изчаквал да светне зелен разрешителен
сигнал за пешеходците св. Х. Х.. Той възприел както движението на
пешеходеца, предприето на червен сигнал на светофарната уредба, така и
сблъсъка на автомобила с носения от пострадалия дървен клон. След
съприкосновението на автомобила с носения от К. клон, свидетелят Х.
отишъл да окаже помощ на пострадалия пешеходец и позвънил на тел.112. На
тел.112 се обадил и св.Л. П., който се бил разминал с пешеходеца върху
трамвайното трасе. Вследствие от удара на пострадалия А. К. били причинени
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: контузия с кръвонасядане и
дълбоко линейно охлузване на кожата в най-издадената част на тилно-
теменната област на главата в ляво на височина 168 см., измерено от петата
на трупа с кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-
слепоочно- теменно-тилна област, преминаващо в тилната област и към
меките тъкани в дясно, кръвонасядане на ляв слепоочен мускул; Оток и
кръвонасядане на горен ляв клепач и масивен кръвоизлив под конюктивата на
лява очна ябълка; трилъчево счупване на костта на тилната кост на черепа в
ляво непосредствено под линейното охлузване, преминаващо и към лява част
на черепната основа до лявата пирамидна кост; субдурален кръвоизлив между
твърдата и меките мозъчни обвивки двустранно в областта на конвекситета и
основата на голямомозъчните хемисфери; субарахноидален /под меките
мозъчни обвивки/ кръвоизлив по конвекситета и към основите им на двете
голямомозъчни хемисфери; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на
мозъка в тилната област на лява хемесфера под трилъчевата фрактура,
контузия на мястото на удара и контузия на мозъка в челно-базалните области
и амониеви рога на двете голямомозъчни полукълба - тип контра-ку /на
мястото на противоудара/ по изразени в дясно челно базално; Морфологични
данни за аспирация на кръв; Контузия на сърцето, изявена с малко
кръвонасядане в областта на ухото на дясното предсърдие;Травма на опорно
двигателния апарат изразяваща се в : Ограничено по площ кръвонасядане по
задната повърхност на дясната лакътна става и долната трета на дясната
мишница; Контузия на ляво седалище странично, с височина 75 до 90 см. С
масивно кръвонасядане и размачкване на меки тъкани в подкожието
/травматичен джоб/ около лявата тазобедрена става на височина 85 см. от
петата на трупа; контузия на левия крак в областта на коляното с оток и
8
кръвонасядане на кожата в долната трета на ляво бедро, най-добре изразено
по предната и вътрешно-страничната му повърхности на височина 40 до 57
см., измерено от петата и подкожно кръвонасядане, размачкване на меките
тъкани и разслояване на насъбралата се кръв, в областта на лявата колянна
става по-изразено в предната повърхност около и под колянната капачка и с
излив на кръв в самата коленна става и кръвонасядане на ставната капсула-
малко охлузване в долната вътрешно- странична повърхност на капачката на
лявото коляно и ограничено по площ кръвонасядане по външно-страничната
повърхност на капачката на лявото коляно и на същата височина; контузия с
кръвонасядане на ограничена площ на гърба във външната половина на
лявата лопатка.
Причината за смъртта на А. К. била черепно-мозъчната травма, в
следствие на която на ***г. в 20.30ч. той починал, като между получените
травми и настъпилата смърт на К. има пряка причинно следствена връзка.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия В. М., показанията на свидетелите О. Д. , Х. Х.,
Л. П. както и приобщените от първоинстанционния съд по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК,, и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК,
Веса Д., както и от писмените доказателства и доказателствени средства-
заключенията на приетите по делото СМЕ на труп /л.37-42, т.1 от ДП/, СХЕ
/л.46-47, т.1 ДП/, АТЕ, ведно с фотоалбум /л.51-53, т.1 ДП/, КСМЕ /л. 149-152,
т.1 ДП/, ПКМАТЕ /л. 188- 211 от СД/, ДПКМАТЕ /л.278-291 от СД/,
ДПКМАТЕ /л.362-369 от СД/, ДАТЕ /л.389-401 от СД/, констативен протокол
/л.10, т.1 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.11-Л.12, т.1 от
ДП/, фотоалбум /л.14-л.18, т.1 от ДП/, скица на местопроизшествието /л. 13,
т.1 от ДП/, справка за съдимост /л.85, т.1 от ДП/, удостоверение за
наследници /л.34, т.1 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.35, т.1 ДП/,
справка от НИМХ /л.82 от СД/, справка, касаеща извършените нарушения от
подсъдимия М. по ЗДвП /л.86 и л.232 от СД/, писмо от СО ведно с копие от
организацията на движението на кръстовището между бул.“Възкресение“ и
ул.“Освобождение“ гр.*** /л.111-112 от СД/.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на
9
ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е
подсъдимия и съставомерните последици.
Безспорно установен в хода на производството е факта на възникване на
ПТП-ие на процесната дата с участието на МПС-во управлявано от подс.М.
„Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№***. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие същото е възникнало с участието само на това МПС-во и
пешеходеца А. А. К.. От заключението на експертите по ДПКМАТЕ е видно,
че скоростта на движение на управлявания от подс. М. автомобил марка
„Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№***, в района на произшествието е била
около 62 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила в конкретната пътна
обстановка и натоварване е около 54 метра, а в зоната на ПТП максималната
разрешена скорост е била 50 км/ч. Видно от същото заключение,
пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, при условие, че в
зоната на възникването му подсъдимият М. се бе съобразил с ограничението
на скоростта за населено място и се е движил с такава от 50 километра в час
или по-мака. От обективна стрА. по делото е установено, че видимостта пред
фронта на процесния автомобил е била добра. С оглед на това подсъдимият е
имал обективна възможност своевременно да възприеме пешеходеца и
поведението му, както и да съобрази собственото си такова с него. Видно от
огледа на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№*** и от
заключението на експертите, ПТП-ие не се дължи на техническа неизправност
на лекия автомобил, по който са настъпили повреди в резултат на
произшествието. Причината за последното от обективна стрА. е високата
скорост, с която подсъдимият е управлявал автомобила. Именно
управлението на автомобила с превишена скорост, с което подс.М. е нарушил
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е част от причините за
възникване на ПТП-ие. Механизма по който е настъпило ПТП-ие е установен
също по несъмнен начин. Не е налице пряк контакт между лекия автомобил и
пешеходеца. Управляваното от подсъдимия МПС-во е блъснало клона, който
е носил пешеходеца и то в частта му, намираща се зад тялото на последния. В
резултат на този удар, видно от заключението на експертите по изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп на пострадалия А. К. са установени
множество травматични увреждания, които са резултат от значителни по
сила удари и притискания с или върху твърди тъпи предмети, както и от
тяхното тангенциално действие и добре отговарят и могат да бъдат получени
10
при ПТП. Същите са в резултат от предимно тангенциално действие на
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени от удара
на носения от него клон от дърво в тялото му в условията на ПТП. Причината
за смъртта на А. К. е черепно-мозъчната травма.
Между уврежданията получени от пострадалия и ПТП-ие е налице
пряка причинно-следствена връзка. С оглед на това въззивният съд приема, че
от обективна стА. смъртта на К. е настъпила в резултат на ПТП-ие.
Ввъззивният съд приема, че по делото е категорично доказано, че
подс.М. е преминал през кръстовището на бул.“Възкресение“ с
ул.“Освобождение“ на зелен сигнал на светофарната уредба. Пострадалият е
пресичал платното на бул.“Възкресение“ по пешеходната пътека след
кръстовището с ул.“Освобождение“ Категорично е установено, че това е
извършил на червен сигнал, като е влачил дървен клон под дясната си
мишница. Доказателства относно това се съдържат в показанията на св.Х.,
който е възприел поведението му, както и в заключението на експертите,
които са обсъдили вида и характера на травматичните увреждания получени
по тялото на пострадалия. Въпреки неправомерното поведение на последния,
което в значителна степен е допринесло за възникване на ПТП-ие, в пряка
причинно-следствена връзка с последното се намира и поведението на
подс.М..
Неоснователно е твърдението на защитника, че подс. В. М. е нямал
възможност и не е могъл да възприеме движението на пострадалия А. К. и от
поведението му да си направи извод, че същият няма да се съобрази със
светлинната сигнализация и ще предприеме пресичане на оживен и натоварен
булевард на червен, забранителен сигнал. Няма съмнение, че поведението на
пешеходеца е било неправомерно, но в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП-ие не е само то, но и това на подс.М.. Категорично с
експертните заключения се доказва по делото, че подсъдимият е управлявал
автомобила със скорост от около 62 км/ч, която е била превишена. Видно от
заключението на експертите К., У. и А., които са изчислили възможностите за
предотвратяване на ПТП-ие във варианти с установената в случая и
разрешената скорост на движение, при различно време за реакция на водача,
подс.М. е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието и в трите варианта за време на реакция, от момента на
11
навлизане на клона в платното за движение при управление с максимално
позволената скорост от 50 км/ч. Имал е техническа възможност за
предотвратяване на ПТП-ие и при управление с до 50 км/ч, и време за
реакция 1,0 сек., когато клона е бил навлязъл на 1,0 м. в платното за
движение. Във всички остА.ли случаи произшествието е било
непредотвратимо, дори и при управление с максимално разрешената скорост.
Въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционният такъв относно
момента в който опасността е възникнала за водача-навлизане на клона в
платното за движение, е правилен и обоснован. Неоснователно е твърдението
на защитника, че този момент трябва да е стъпването на пешеходеца върху
платното за движение. Установено е от доказателствата по делото, че клона е
стърчал на 1, 8 метра пред тялото на пострадалия. С оглед на това, той е
представлявал опасност за движението от момента на навлизането му в
пътното платно. Това е момента, в който водачите е следвало да съобразят
движението на управляваните от тях МПС-ва, включително и подсъдимия, с
наличието на този предмет на платното за движение. С движението на
пешеходеца клона е навлизал все повече в лентата по която се е движил
подсъдимия, като последния не е трябвало да чака момента в който
пешеходеца ще стъпи на платното, за да предприеме някакви действия за
предотвратяване на произшествието. Естеството на предмета е задължавал
водача да намали скоростта си и да спре преди съприкосновение с клона. За
подс.М. е имало обективна възможност да стори това, ако бе управлявал в
рамките на позволената скорост от 50 км/ч. При избрА.та от него такава на
движение не е имал обективна възможност да предотврати ПТП-ие. В случая
се касае за субективна, а не обективна причина. Твърденията на защитника за
липса на обективна възможност за подсъдимия да възприеме пешеходеца и да
предотврати произшествието са неоснователни. Предпазната ограда, за която
е доказано, че е била с височина 1,20 метра, не е ограничавала видимостта на
водача, още повече, че момента от който е възникнала опасността за
движение е навлизането на кола в платното, което изключва възможността
оградата да препятства видимостта към него. Дори да се приеме, с оглед на
факта, че подс.М. е пресичал кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба, а пострадалия неправомерно, на червен, че времето за реакция на
водача следва да е в максималната изчислявА. стойност 1,4 сек., която двойно
надхвърля нужното време за реакция, то ПТП-ие отново би било
12
предотвратимо, ако подсъдимия бе управлявал автомобила със скорост до 50
км/ч. Експертите са направили изчисления с най-благоприятните за водача
данни - мокро пътно платно, време за реакция от 1.4 сек. Това е възможно
най-високото време за реакция, използвано при движение нощно време, при
излизане на пешеходец или лек автомобил от невидима зона, при движение в
извънградски условия, когато няма на около обекти, които да могат да
създадат опасност за движението. В случая подсъдимият се е движел в
светлата част на деня, по оживен булевард, в градски условия, приближавал е
пешеходна пътека, намираща се в близост до спирка на градски транспорт,
което е изисквало да се движи с повишено внимание, защото в градска среда,
близо до трамвайна спирка и пешеходна пътека съществуват предпоставки да
се създаде опасност за движението. Подсъдимият не е бил поставен в условия,
при които да се приеме най-високото време за реакция, като е изцяло в негова
полза приетата от експертите стойност от 1,4 сек. Дори с такава, забавена за
конкретните пътни условия реакция, подсъдимият е могъл да спре преди
мястото на удара от момента, в който клонът е навлязъл в пътното платно при
движение със скорост от 50 км/ч.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че от
обективна стрА. подс.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК. На ***г., около 15.40 часа, в гр. ***,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ ***, по бул.“Възкресение“, движейки се в
кР. лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин
Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл. 21. (1) от ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта, категория „В“ в населено място 50 км/ч.“,
като се движел със скорост от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и причинил
смъртта на пешеходеца А. А. К., починал на ***г. в 20.30ч.
Още преди навлизане на пешеходеца А. К. на платното за движение,
към момента в който носения от последни клон е навлязъл в него, при
скоростта от 62 км/ч, с която се е движел лекия автомобил „Хонда“, подс.М.,
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. В тази
невъзможност той се е поставил сам, тъй като е нарушил правилата за
движение и е управлявал автомобила с превишена скорост. В момента на
13
възникване на опасността автомобилът се е намирал на разстояние от около
47 метра от мястото на удара, което разстояние е по-малко от дължината на
опасната зона за спиране при скоростта му на движение от 62 км/ч. Опасната
зона за спиране на автомобила при тази скорост и мокра пътна настилка е
била 54 метра. При избор на скорост на движение в рамките на разрешената
за населеното място от 50км/ч, подсъдимият В. М. е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара от момента, в който носеният от
пешеходеца дървен клон е навлязъл на пътното платно и при мокра пътна
настилка. В този момент той е имал и техническа възможност да възприеме
дървения клон и носещия го пешеходец.
Неоснователно е твърдението на защитника, че всички мотиви на съда
свързани със задължението и възможностите на подс. М. да забележи
навлизането на върха на клона на пътното платно от разстояние 47 метра, и да
предприеме действия по аварийно спиране не почивали на събраните по
делото доказателства. Напротив, събраните преки доказателства за
поведението на пешеходеца, чрез показанията на свидетелите очевидци, са
послужили като изходна база за експертите, да определят съществените
параметри на пътната ситуация преди и по време на ПТП-ие. Именно чрез
заключенията на експертите се установява, че допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В ситуация, в която и водач
и пешеходец нарушават правилата за движение и допринасят за възникване
на ПТП-ие, обективната отговорност на водача не може да се изключи само
от неправомерното поведение на пешеходеца, след като допуснатото от
първия нарушение е част от причинно-следствения процес довел до
настъпването на съставомерните последици. В случая, без противоправното
поведение на подс.М. ПТП-ие с негово участие не би настъпило. Поради
това, обективните причини за възникване на произшествието не могат да се
свържат само с действията на пешеходеца, както се опитва да внуши
защитника. Вярно е, че тези действия са допринесли за възникване на
инцидента, но не са единствената причина за него. А. К. е загубил живота си,
защото освен него, правилата за движение по пътищата е нарушил и подс.М..
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната съставомерност на
14
поведението на подсъдимия могат да бъдат като цяло споделени. Относно
субективната стрА. от състава на престъплението съдът е направил лаконичен
извод, че деянието е извършено по непредпазливост, /под формата на
небрежност, с оглед пояснението, че подсъдимият не е искал и не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен
да го предвиди /, който извод е необоснован.
От субективна стрА. подс.М. е действал по непредпазливост, под
формата на самонадеяност. Същият е допуснал умишлено нарушение на
правилата за движение. Поради това, от интелектуална стрА. той е бил
наясно, че поведението му е в разрез с нормативните правила, ограничаващи
максималната скорост на движение в населено място до 50 км/ч.
Подсъдимият е съзнавал, че превишавайки значително това ограничение,
създава предпоставки за възникване на ПТП-ие. Същевременно, от
интелектуална стрА. същият е смятал, че може да предотврати настъпването
на произшествието, но видно от реализирания съставомерен и
общественоопасен резултат, тази негова субективна увереност е била
необосновА.. От волева стрА. подс.М. не е искал настъпването на
общественоопасните последици, необосновано смятайки, че има възможност
да ги предотврати във всяка конфликтна ситуация на пътя. В случая той не е
имал такава възможност, защото с избрА.та от него скорост от около 62 км/ч
е било обективно невъзможно в създалата се ситуация да предотврати
възникнето на ПТП-ие.
С оглед на това въззивният ъд приема, че подсъдимият е съзнавал
обществеоопасния характер на деянието, не е искал настъпването на
общественоопасните му последици, като необосновано е смятал, че може да
ги предотврати. Въпреки, че първоинстанционният съд не е определил
правилно формата на вината, процесуалното положение на подсъдимия не
може да се промени. Деянието е извършено от него виновно и това е дало
основание на съда да приеме, че са налице предпоставки за ангажиране на
наказателната му отговорност.
Неоснователни са оплакванията за явна несправедливост на наложеното
наказание. Съдът е отчел при индивидуализацията на наказанията, че са
налице „значителни на брой смекчаващи отговорността обстоятелства и нито
едно отегчаващо, а също и че пострадалият със собствените си противоправни
15
действия в огромна степен е спомогнал да настъпи предвидения в закона
съставомерен резултат“. Отмерил е наказание „лишаване от свобода“
значително под минимума на предвиденото в закона наказание за това
престъпление в размер 1 година лишаване от свобода и на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години. По
този начин е приложил разпоредбата на чл.55 от НК.Неоснователно е
оплакването на защитника: „независимо, че съдът приема наличието на
изключителен принос за настъпване на вредоносния резултат от стрА. на
пострадалия А. К., намира наличието на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и никакви отегчаващи такива, това въобще
не е отразено при определяне на размера на наказанието“. Отмерване на
наказание една трета от минималния възможен размер не дава основание да
се приеме, че отчетените от съда благоприятни от гледна точка на
подсъдимия обстоятелства „не са отразени“. Напротив,
първоинстанционният съд правилно е преценил, че в случая има наличие на
предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и
наказанието лишаване от свобода следва да се индивидуализира съобразно
нея. В резултат на това наказанието лишаване от свобода е отмерено
значително под минималния размер за извършеното престъпление, като
съобразно него е отмерено в справедлив размер и наказанието лишаване от
правоуправление на МПС. С оглед на това твърденията на защитника, че тези
наказания са прекомерно тежки са неоснователни. Наказанията са съобразени
със степента на обществена опасност на самото престъпление и дори в
известна степен са занижени. С оглед на това въззивният съд приема, че
оценката на всички обстоятелства свързани с деянието и личността на
подсъдимия сочи, че за постигането на целите по чл. 36 от НК и преди
всичко за поправянето му не следва да се наложат наказания лишаване от
свобода и лишаване от правоуправление за по-кратък срок. В случая не е
необходимо подсъдимият да бъде отделян от обичайната си среда и да
изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като са
били налице всички предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и
констатациите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни.
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в
настоящия въззивен състав приема, че и възраженията на защитника за явна
несправедливост на наложените наказания са неоснователни. АтакувА.та
16
присъда е законосъобразна и обосновА. в частта й, с която по същество на
подсъдимият е вменен във вина настъпилия съставомерен резултат.
Присъдата е законосъобразна в частта за индивидуализация на наказанията,
тъй като същите са определени в справедлив размер значително под
минимума за конкретното престъпление, при отчитане приноса на
пострадалия за настъпване на ПТП-ие.
С оглед на изложеното съдът прецени, че жалбата е
неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на
атакувА.та присъда и тя следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.04.2022г. постановена по НОХД
1324/18г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17