Р Е
Ш Е Н
И Е № 168
Гр.Враца 25.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV-наказателен състав в публично заседание на 27.03.2019 година в състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря В.Василева, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №113 по описа за 2019г. На ВРС, въз основа на
закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 392205 – F442133 от 21.12.2018г. Директор на офис Дирекция за обслужване Враца в ТД на
НАП – Велико Търново, с което на „НИКОЛОВИ - ТРАНС” ЕООД Булстат
********* със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“Родопи”№3,
ет.2 ап.5, представлявано от И.П. ***
с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:
По пункт 1 – на
основание чл.355, ал.1, КСО, е наложено
административно наказание ”ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално
осигуряване/КСО/ във вр. с чл.3,
ал.1, т.1 б.“А“ от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.
По пункт – на основание чл.355, ал.1, КСО, е наложено
административно наказание ”ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално
осигуряване/КСО/ във вр. с чл.3, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/четиринадесет/
дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.П. *** с ЕГН **********,
в качеството си на управител на „НИКОЛОВИ - ТРАНС”
ЕООД Булстат ********* със седалище
и адрес на управление гр.Враца, ул.“Родопи”№3, ет.2 ап.5, е обжалвала НП № 392205 – F442133 от 21.12.2018г.Директор
на офис Дирекция за обслужване Враца в ТД на НАП – Велико Търново, с което за
извършени две нарушения на чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ във вр. с чл.3,
ал.1, т.1 б.“А“ и по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите
се лица, са наложени две
административни наказания – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ всяко в размер на по 500 лева, на
основание на основание чл.355, ал.1, КСО. В жалбата и в
съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Славейкова се иска отмяна на НП поради допуснати нарушения от
страна на наказващият орган.
Ответникът по делото чрез
юрисконсулт Антов изразява становище, че жалбата е неоснователна и НП следва да
бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда
на чл.59 – 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На 12.11.2018г. инспектор по
приходите – Й.Н.И., извършила проверка в информационната система и база данни в ТД на НАП
– гр.Враца за подадени декларации, обр.№,1 и обр.№,6 от Наредба
№Н-8/29.12.05год. на МФ, за месец август
на 2018г. Установила, че жалбоподателя дружество - „НИКОЛОВИ - ТРАНС”
ЕООД Булстат ********* със седалище
и адрес на управление гр.Враца, ул.“Родопи”№3, ет.2 ап.5, с управител -
И.П. К. не е подало такива декларации за месец август 2018г. в
законоустановения срок – до 25-то число вкл. на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, т.е. до 25 септември 2018год.
Декларациите били подадени в ТД на НАП
Велико Търново, офис Враца на 27.09.2018г. и
били заведени с вх.№313581807344293/27.09.2018г., когато и процесните
нарушения били установени. Въз основа на
констатациите от проверката е съставен АУАН
№ 442133 от 12.11.2018г. от актосъставителят Й.Н.И.
и в присъствието на св.Б.Д.Б.
и на упълномощено лице Камелия Нистерова за извършени нарушения първото по чл.3, ал.1, т.1,
а второто на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
на МФ /обн. ДВ бр.1/2006г./. В
срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение от упълномощено лице Нистерова, в което съща сочи, че закъснението се дължи на това, че
същата е отсъствала по здравословни причини. Последвало издаването на НП № 392205 – F442133 от 21.12.2018г Директор на офис Дирекция за обслужване Враца в ТД на
НАП – Велико Търново, с което на наказаното дружество са наложени две
административно наказания – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ всяко в размер от по 500 лева, на
основание чл.355, ал.1, КСО.
Горната фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на свидетелите Й.Н.И. и Б.Д.Б., както и от писмените доказателства приложени
ведно с административно наказателни преписка и приобщени по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна
по следните съображения :
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в гласните /показанията на свидетелите по делото и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Независимо от това настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените изразяващи се в следното:
На първо
място, и в АУАН и в НП наказващият
орган не е направил ясно разграничение относно всяко едно от двете описани
деяния, коя точно разпоредба нарушава. След изписването на всяко от двете
деяния общо е посоченоче жалбоподателя нарушител е нарушил:
„разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 б.“А“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ и и по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на
МФ, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО”.
При това съдебният състав намира, че не посочването за
всяко едно от деянията, коя точно от разпоредбите нарушава, води до неяснота,
както за дружеството - жалбоподател да разбере, за какво точно нарушение е
наказан, така и до невъзможност и възпрепятстване на последният да организира и
адекватно защитата си.
На
второ място съгласно чл.355, ал.1, КСО „Който наруши
разпоредбите на чл.5,
ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок
декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. В конкретният случай обаче при издаването на НП - Административно-наказващият
орган най-общо е посочил разпоредбата на чл.5, ал.4
от КСО, във връзка с нарушенията без
изобщо да конкретизира, коя от хипотезите на посочената норма визира. Съгласно
ЗАНН реквизитите за АУАН по чл.42 т.5 от ЗАНН и касателно НП по чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, /законовите разпоредби, които са били нарушени/, не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да
бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а следва да бъдат
конкретно, ясно и точно посочени от наказващият орган. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този
смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
В случая допуснатите нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като, от една страна, са накърнили правото на защита
на санкционираното лице, като са препятствали възможността да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира
адекватно защитата си, а от друга страна, са препятствали възможността за
осъществяване на адекватен съдебен контрол върху наказателното постановление.Те
съставляват абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на
наказателното постановление, само на това процесуално основание, без да е
необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Въпреки това настоящият съдебен състав по същество
намира следното:
В НП, като първа нарушена разпоредба е посочена тази на чл.3, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Правната норма съдържа две хипотези, обозначени
като б. "а" и б. "б", едната е свързана със сроковете на
начисляване или изплащане на трудово възнаграждение, а другата със сроковете на
начисляване или изплащане на допълнителни трудови доходи.
Общо с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ са установени сроковете за подаване на декларация
образец № 1, които са: в хипотезата на б.„а”
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните при
начислено или изплатено трудово възнаграждение за същия месец след този срок /т.
е. след 25-о число на следващия месец/ - до края на месеца, в който е начислено
или изплатено възнаграждението;
Докато в хипотезата на б.„б” до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или
изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени
след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Следователно моментът на начисляване или изплащане на
възнаграждението, както и на допълнителните доходи от трудова дейност е
определящ за срока, в който се дължи действието по подаване на Декларация образец
№ 1.
За да се обоснове обвинение за не подаване на
декларацията в срок до 25-о число на месеца, следващ този за който се отнасят
данните, е необходимо да се установи кога е начислено или изплатено трудовото
възнаграждение, съответно кога са начислени или изплатени допълнителните доходи
от трудова дейност. В противен случай липсват обстоятелства от значение за
индивидуализиране и правна квалификация на фактите, посочени от
административно-наказващият орган (АНО) като съставомерни. В случая, в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не са вписани
обстоятелствата, които определят задължение за подаване на декларация образец №1
до посочените от АНО срокове. В този смисъл обвинението за не подаване на Декларацията
образец № 1 в срока по чл.3, ал.1, т.1,
б.”А” от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ е фактически необосновано, поради
липсата на изложени в съдържанието на НП факти и обстоятелствата, сочещи за
възникнало задължение за нейното спазване.
На
същото основание като необоснована следва да се разглежда и санкцията спрямо нарушителя
за нарушението по чл.3, ал.3, т.1, от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. за неподаване на Декларация образец № 6,
тъй като декларация образец № 6 се подава едновременно с Декларация образец № 1
и за нея важат същите срокове. А в случая не е установено кога е следвало да се
подадат двата типа декларации, тъй като моментът на начисление или изплащане на
трудовото възнаграждение, съответно на допълнителните доходи от трудова дейност
е останал неизяснен, както от актосъставителя, така и от наказващия орган в
последствие.
С
оглед изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че са допуснати
съществени процесуални и формални нарушения при издаване на наказателното
постановление, липсва пълно посочване на фактическите характеристики на
административното обвинение, които да обуславят административно-наказателната
отговорност по чл.355, ал.1, КСО. Допуснатите пороци не могат да бъдат санирани тъй като водят до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и са
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че въззивната жалба е основателна и следва да
бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Затова
съдът ОТМЕНИ НП № 392205 – F442133 от 21.12.2018г. Директор на офис Дирекция за обслужване Враца в ТД
на НАП – Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: