№ 298
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503014 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа
2, срещу решение №262574/07.10.21г., постановено по гр.д. №15768/20г. на ВРС, с което е
осъдено на основание чл.405, ал.1 КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД да заплати на АЛ. ИВ. ИВ. от гр.Варна сумата от 300,80лв, представляваща
дължимо застр.обезщетение по договор за застраховка на МПС Каско №0306Х0504753 от
05.09.19г. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка на
предна броня в резултат на настъпило застр.събитие с л.а.Ауди А3 с рег.№********, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда–
09.12.2020г. до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и
постановяването му в противоречие с материалния и процесуален закон. Счита, че
неправилно съдът не е взел предвид възражението за силно завишена стойност за 1
нормочас, а вещото лице по повторната експертиза не съобразило часовата ставка на
сервизи спрямо класа на автомобила и срокът му на експлоатация. Излага, че в случая
следвало да се приеме часовата ставка на неоторизирани за марката сервизи, тъй като
автомобилът бил над 6г. и съгласно ОУ за застраховката не следвало да се ремонтира в
официален сервиз. Счита, че с определеното и изплатено от застрахователя обезщетение,
при спазване на методиката, последният е изпълнил задължението си по договора и
1
присъждането на допълн.обезщетение ще доведе до неоснов.обогатяване на ищеца. Моли да
бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна АЛ. ИВ. ИВ. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от АЛ. ИВ. ИВ. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД да заплати на АЛ. ИВ. ИВ. сумата от 300,80лв / с оглед
извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща дължимо
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
предна броня на л.а.Ауди А3 с рег.№ ********, в резултат на настъпило застрахователно
събитие по Договор №0306Х0504753 от 05.09.2019г. за „КАСКО“, клауза „Пълно каско“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 09.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните била налице валидно сключена
застраховка КАСКО на МПС, клауза Пълно, по застр.полица № 0306Х0504753 от 05.09.2019г.
със срок на действие от 09.09.19г. до 08.09.20г., за л.а. Ауди А3 с рег.№ ********. Излага, че на
26.08.20г., при маневра за паркиране на паркинг пред бл.142, кв.Младост на гр.Варна, увредил
предната броня в бордюра. Твърди, че на 27.08.20г. е уведомил застрахователя за настъпилото
застр.събитие, като бил изготвен опис на щета по претенция №13020030105046, както и му
било изплатено застр.обезщетение в размер на 112,24лв., която сума не покривала щетите.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД оспорва иска по размер. Не оспорва твърдените дата и място на
настъпване на увреждането, но намира претенцията за завишена по размер. Счита
обезщетението за правилно определено в съответствие със закона и уговореното в договора
при спазване на методиката на застрахователя. Твърди, че изплатената сума от 112,24лв е
достатъчна за отстраняване на уврежданията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
2
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, настъпването на застр.събитие,
както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди, факта на
завеждането на щета при застрахователя за това, по която е изплатено застр.обезщетение в
размер на 112,24лв.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е
относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора
застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застр.обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Последната
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск. Ето защо предвидената в общите условия клауза за определяне на
обезщетението според методиката на застрахователя не намира приложение. Методиката се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. При съдебно предявена
претенция за плащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
обезщетението съобразно предвидените императивни законови правила.
Видно от допуснатата пред ВРС САТЕ е определена средна пазарна цена за
труд на база всички проверени от вещото лице сервизи в размер на 30лв., като съобразно нея
е даден вариант на заключението за обща стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на процесния автомобил в размер на 413,04лв. Неоснователни са
оплакванията в жалбата за неправилност на експертизата касателно определената средна
пазарна цена на труд. Видно от обясненията на вещото лице, дадени в с.з., същото е
определило средната цена на труд, възприемайки стойност както на сервизи,
несертифицирани по ISO, така и на такива, сертифицирани по ISO, като не са взети предвид
официални сервизи на премиум марки, чиито цени за нормочаса са значително по-високи.
Вещото лице уточнява още, че обичайно при по-стари автомобили бояджийно-
тенекеджийния ремонт е по–трудоемък, но на пазара няма завишение на цените. Предвид
това, че заключението е било изготвено и обосновано със специалните знания на експерт и
преценката му на изследваните сравнителни пазарни аналози, то не е налице съмнение в
достоверността на изводите му, нито необоснованост на същото. Следва да се отбележи, че
3
допуснатата по искане на ответника повторна САТЕ дава близка до горепосочената
стойност средна цена на труд / 32,50лв/, като знанията на експертите по тези експертизи не
са опровергани в първоинст.производство. Ето защо съдът намира за правилен извода на
ВРС за кредитиране заключението на първоначалната САТЕ, като общата стойност на
разходите за труд и материали за ремонта, подлежащи на възстановяване, определена от
вещото лице, възлиза на 413,04лв. Приспадайки заплатената от застрахователя сума от
112,24лв , дължимото обезщетение възлиза на 300,80лв.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна във въззивно производство разноски за адв.хонорар в
размер на 360лв с ДДС. Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемата страна е в предвидения в Наредбата минимален размер, поради което
възражението за прекомерност направено от въззивника относно претендираното
адв.възнаграждение от въззиваемия е неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262574/07.10.21г., постановено по гр.д. №
15768/20г. на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул. Стефан
Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, кв.Младост
бл.142, вх.4, ет.2, ап.72, сумата от 360лв, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивно производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4