№ 195
гр. *****, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. В.а
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430106403 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Л. Д. Г.
с ЕГН ********** с адрес: обл. **** № 14 чрез адв. С. Б. - ****, със съдебен
адрес: обл. *****, общ. Ч*** ул. „*** № 2 против ***, със седалище и адрес
па управление: Област *** (столица), общ. ***, гр. ***, район ***, бул.„***
бл. *** с ЕИК ***, представлявано от К К, В.И, Д К Д.а - членове на
Управителен съвет, в която се твърди следното : ищецът е потребител на
електрическа енергия за недвижим имот в с. ***. Като битов клиент на
ответното дружество по смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ ищецът е
идентифициран с клиентски номер 300205929907. Съгласно чл.98а от Закона
за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при
публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056
от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010
год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
1
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да
възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Предвид на това ищеца Л. Г. в настоящото производство се
явява потребител на електрическа енергия, тъй като общите условия са
произвели действие и по отношение на него.
Видно от справка при ответника доставената електроенергия за периода
от 01.04.2010г. до 24.07.2013г. е потребена от ищеца, но не е заплатена в
предвидените срокове. Към момента неплатени са задължения по общо 28
фактури както следва: 65316158/01.05.2010, 63766408/01.05.2010,
66862710/01.05.2010, 68248676/02.06.2010,
69874519/20.06.2010,71702724/25.07.2010,73354787/ 24.08.2010, 74919526/
25.09.2010, 76499177/24.10.2010,78099128/24.11.2010, 79686229/23.12.2010,
81271901/ 26.01.2011,
82760072/24.02.2011,84346173/25.03.2011,85862448/22.04.2011;680004942885/
26.05.2011, 87455407/ 26.05.2011,89099332/24.06.2011,90741275/ 26.07.2011,
92308683/
24.08.2011,93925407/26.09.2011,95551462/26.10.2011,97126117/24.11.2011,
*********/ 24.12.2011, *********/ 25.01.2012, *********/ 24.02.2012,
*********/ 08.03.2012, *********/27.07.2013 в общ размер на 7566,96лв.
Към настоящия момент така посочените задължения по фактури не се
дължат от ищеца, тъй като са погасени по давност.
Излага се, че според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение №3/2011г. от 18.05.2012г. на *** на ***, Общо
събрание на *** и Т***, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото решение,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
2
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. В
посоченото ТР също е прието, че задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Поради това, и
процесното вземане е периодично, поради което и за него по арг. чл.111, б.
„в” от ЗЗД погасителната давност е тригодишна.
Според нормите на чл.19 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "*** /предишно наименование на ***
/потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия
веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни.
Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение
изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за доито
периода на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по -дълъг от
един месец се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на
адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за
използвана електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер
на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 114. ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на
падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочно - както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за ел. енергия са били дължими в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват
доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването (както
твърди ответника), поради което погасени по давност са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от шест години назад
3
от датата на предявяване на исковата молба - 13.11.2023г., т.е. преди
05.08.2016г., а такова е процесното задължение за заплащане на главница в
размер на 3174,33 лева за доставена ел. енергия за периода от 01.04.20 Юг. до
24.07.2013г.
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане
следва да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна
лихва върху главниците, поради което и сумата от 4392,63 лева,
представляваща лихва /с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по
давност.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Л. Д. Г. с ЕГН ********** с
адрес: обл. *****, общ. *****, с. ***, ул. *** № 14 не дължи на „***, със
седалище и адрес па управление: Област *** (столица), общ. ***, гр. ***,
район ***, бул. ***, бл. *** с ЕИК ***, представлявано от К К, В.И, Д К Д.а -
членове на Управителен съвет вземане в размер на 7566.96 лева, от което
главница 3174,33 лева и лихва 4392,63 лева за доставена и консумирана
електроенергия в недвижим имот в с. *** за периода от 01.04.2010г. до
24.07.2013г., поради погасяването по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал. 1, т.3 пp.II от
Закона за адвокатурата.
В срок е депозиран писмен отговор, с който се навеждат доводи
досежно недопустимост на исковата претенция, респ. по същество – прави се
признание на иска. Претендират се разноски, и се оспорва искането на
ищцовата страна за присъждането на такива.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
изявление от пълномощника.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от В., който
признава иска и поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира исковете за изцяло
основателни и доказани и като такива следва да ги уважи.
Безспорно по делото е, че между страните е налице описаното в
4
обстоятелствената част на исковата молба облигационно правоотношение, по
силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца в негов имот в
с.***, с клиентски номер 300205929907 и същият е използвал ел. енергия за
периода от 01.04.2010год. до 24.07.2013год., за което са издадени съответни
фактури – описани в исковата молба, респ. посочени и представени от
ответната страна с отговора.
Безспорно е, че към момента на предявяване на исковата претенция и
към момента на приключване на съдебното дирене не е налице висящо
изпълнително дело относно процесните задължения на ищеца спрямо
ответника.
Съдът приема, че не е налице и спор между страните относно размера на
задължението. Различие е налице само относно размера на лихвата, като
ищецът посочва такава в по-голям размер, а ответникът – в по-малък.
Същевременно е налице признание на иска, което разгледано във вр. с
направените към този момент изявления от ищеца, обосновава извод, че
именно посоченият размер на лихвата от ищеца следва да се вземе предвид
при произнасянето по същество по делото. Наред с това, в проведеното о.с.з.
представителят на ответното дружество заявява, че тази разлика се
констатира, но прави изявление, че е съгласен с размера на лихвата, посочен
от ищеца.
Съдът приема, че е налице правен интерес у ищеца от предявяването на
процесните искове и същите са допустими.
Правното основание на предявените искове е чл.124 ал.1 от ГПК –
установяване недължимост на вземане за изразходвана ел. енергия и лихва
върху главницата. Съгласно горната разпоредба на закона всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това. Налице е правен интерес за
длъжника да предяви иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда - процесуална или извънпроцесуална,
т.к. като може да поиска решение при признание на иска. Дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане е без правно значение за интереса от
установителния иск.
5
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Разпоредбата на чл.111 б.„в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Следователно за процесните суми е приложима кратката три годишна
давност.
С оглед изричното признание на исковете, същите следва да се уважат.
Следва да се приложи чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното
признание на иска.
По отношение разноските по делото : искането на ищеца за присъждане
на разноски е неоснователно, т.к. за процесните задължения не са били
образувани заповедни, искови или изпълнителни дела. Исковете са признати с
отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. С оглед изложеното и
предвид разпоредбата на чл.78 ал. 2 от ГПК на ищеца не следва да се
присъждат разноски.
Що се отнася до изложеното едва с писмената молба, депозирана в съда
в деня на проведеното о.с.з., а именно, че електрозахранването на имота на
ищеца е спряно през 2013год., това е твърдение, което е останало недоказано.
Наред с това, признанието, направено от ответната страна не обхваща този
факт.
На основание чл.78 ал. 2 от ГПК следва да се присъдят разноски на
ответното дружество в размер на 100лв. - възнаграждение за един
юрисконсулт в минимален размер, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Л. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: обл. *****, общ. *****, с. ***, ул. *** №14 НЕ
ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес па управление: Област *** (столица),
общ. ***, гр. ***, район ***, бул. ***, бл. ***, ЕИК ***, сумата в размер на
7566,96лв., от която : главница 3174,33лв. - за доставена и консумирана
6
електроенергия в недвижим имот в с.*** за периода от 01.04.2010г. до
24.07.2013г., и лихва върху главницата - 4392,63лв., поради погасяването на
вземанията по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.2 от ГПК Л. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес: обл. *****, общ. *****, с. ***, ул. *** №14 ДА ЗАПЛАТИ на „***, със
седалище и адрес па управление: Област *** (столица), общ. ***, гр. ***,
район ***, бул. ***, бл. ***, ЕИК ***, разноски по делото в размер 100лв. -
възнаграждение за един юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез *****ски районен съд пред *****ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7