Определение по дело №2593/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260315

 

гр.Пловдив, 08.03.2021г.

 

Пловдивски окръжен съд - наказателно отделение,  в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветан Цветков

 

като разгледа ЧНД № 2593 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година,  за да се произнесе прецени следното:

 

Производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

 

 С Постановление от 03.09.2020г. Окръжна прокуратура – гр.Пловдив е прекратила наказателното производство по сл.дело № 344/2016г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

Постановлението е било обжалвано от адв.С.Ч. – като повереник на Е.И.Д. и В.И.Д., последните двама като пострадали – наследници на починалия по пътнотранспортното произшествие И.Х.Д.. В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се иска отмяната му и връщане на делото на прокурора с указания за доразследване и назначаване на нови експертизи.

По повод жалбата на адв.Ч. в Окръжен съд-Пловдив е било образувано горепосоченото ЧНД №2593/21г., по което е постановено определение от 12.01.21г., с което жалбата е била оставена без разглеждане поради просрочие срока за обжалване и производството по делото е било прекратено.

По въззивна частна жалба от адв.Ч. в Апелативен съд-Пловдив е било образувано ВЧНД №82/21г., по което с определение от 19.02.21г. атакуваният съдебен акт на окръжния съд е бил отменен и делото е върнато в съда за разглеждане по същество. Като основание за това въззивният съд посочва неграмотността на Е.Д. и В.Д., наличието на което обстоятелство води до необходимост до съобщаване на повереника им за прекратяване на следственото дело, а като това не е сторено – до липса на начална и крайна дата, в която двамата да могат да обжалват прокурорското постановление.

Междувременно, на 01.02.21г. в Окръжния съд е входирана друга частна жалба срещу постановлението на Окръжна прокуратура- Пловдив, изхождаща от адв.К.С., представящ се за повереник на Д.Х.Д. и Г.Х.Д..

С оглед на материалите по делото, съдът намери, че жалбата на адв.С. се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт-при липсата на валидно пълномощно от двамата пострадали, както и от обстоятелството, че  повереникът не попада в кръга на лицата, имащи право да обжалват този вид постановления на прокурора съобразно с нормата на чл.243 ал.4 от НПК. Видно от материалите по делото Д.Д. и Г.Х.Д. са упълномощили адв.П.Ю./т.5 л.212гръб от сл.д./, а те двамата самостоятелно са пропуснали законоустановения и посочен от окръжната прокуратура срок за жалба. Видно от приложените по делото известия за доставяне от „Български пощи”, постановлението за прекратяване на наказателното производство по горепосоченото следствено дело е било получено и от двамата на 11.09.2020г. Срокът за обжалването му, който е заложен в чл.243 ал.4 от НПК, е седемдневен  и е изтекъл на 18.09.2020г./работен ден/, а писмото с жалбата е изпратено на 29.01.2021г. Т.е. като се има и в предвид, че двамата пострадали са грамотни лица, то жалбата се явява подадена и извън срока за обжалване.           При това положение жалбата на адв.С. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Недопустима се явява и така, както е насочена „срещу определение по ЧНД №2593/21г.на ПОС”, което определение на съда е касаело съвсем други жалбоподатели срещу постановлението на прокуратурата, а именно адв.Ч. – като повереник на Е.Д. и В.Д..

          По повод жалбата на адвокат Ч.    съдът, след като се запозна с материалите по делото и при извършената служебно проверка, прие за установено следното:

          За да прекрати наказателното производство по делото прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив е счел, че действията на И.И. Ч.в пътнотранспортното произшествие не са били престъпни. Този извод прокурорът прави като е приел за установена  фактическа обстановка, според която на 09.04.2016г. Ч., който работил в „***“ ООД гр.С., във връзка с трудовите си функции управлявал лекотоварен автомобил - бус „Ивеко“ с рег.№ ***. Курсът бил от гр.Пловдив до гр.Казанлък, където доставил материали и поел обратен курс към грЛловдив. Около 13.30 - 14:00 часа се включил в близост до гр.Баня, обл.Пловдив по пътя Карлово - Пловдив, главен път П-64, по който продължил движението си. Като достигнал до с.Черноземен, обл. Пловдив, св.Ч.навлязъл в населеното място, като се движил със скорост около 50 км/ч. Времето било слънчево, движението било спокойно, пътната настилка асфалтова, равна, суха и гладка. В началото на с. Черноземен около 14:25 часа, движейки се по главен път П-64 гр. Карлово - гр. Пловдив,  по дясната /западната/ лента на платното за движение, св. Ч.забелязал пред себе си, на около 150-200 м. велосипедист - пострадалия И.Д., който се движил пред него, в неговата посока за движение, по банкета, вдясно от пътя. В момента, в който го забелязал, велосипедистът се движил по десния банкет, като движението му било криволичещо с навлизане до 20-30 см. на платното за движение. Това заострило вниманието на св. Ч., който намалил леко скоростта си на движение и предприел изпреварване на велосипедиста, който в този момент бил на банкета извън пътното платно. Свидетелят Ч.предприел маневра изпреварване, като насочил автомобила към лявата, източна лента. Когато автомобила, управляван от Ч., бил на около 21-22 метра от велосипедиста и на около 31,7 метра от мястото на удара, велосипедистът И.Х.Д. внезапно се отклонил наляво от десния банкет, навлязъл на платното за движение,  предприемайки пресичане, като се движил косо, отдясно- наляво пред  автомобила „Ивеко“. В този момент Ч.реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това, след около 2,9 секунди настъпил удар. Ударът настъпил в предна лява част на  „Ивеко“-то и в задната част на велосипеда. Първоначалният удар настъпил в задното колело на велосипеда, деформирал е задния калник в посока отзад-напред и отляво-надясно, като от удара велосипеда е бил избутан напред и завъртян в посока, обратна на часовниковата стрелка с последващ удар в червената касетка, намираща се на багажника, при който се счупил левият й заден край. В същото време е последвал и контакт между лявата страна на тялото на велосипедиста И.Х.Д. и предния капак на  автомобила “Ивеко“, след което пострадалият паднал на пътното платно, а автомобилът спрял. Свидетелят Ч.слязъл и отишъл до велосипедиста - Д., като опитал да контактува с последният и установил, че макар и контузен, Д. е жив. На мястото на произшествието спрели впоследствие други автомобили, както и пристигнали наблизо живеещи хора, които се обадили на национален център 112. Пристигнали полицейски служители и екип на ЦСМП, като последният откарал пострадалия в УМБАЛ „Св.Г.“ гр.Пловдив, където да му бъде оказана помощ. Полицейските служители запазили местопроизшествието и изпробвали св.Ч.за алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Пострадалият Д. бил лекуван, вкл. и оперативно, последователно в няколко отделения на болничното заведение, но въпреки проведеното лечение, на 30.06.2016 г. същият починал.

          От заключенията по назначените съдебномедицинска и допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза се установява, че при описаното пътно-транспортно произшествие на 09.04.2016 г. на И.Х.Д. е било причинено контузия на главата и тялото, остър десностранен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, вътремозъчен кръвоизлив от дясно теменно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия, натъртване на мозъчното вещество, както и оток на меките тъкани на главата отляво теменно и линеарно счупване на черепа в тази област. Според експертите се касае за изключително тежка черепно-мозъчна травма, която е наложила спешно оперативно лечение за евакуиране на кръвоизливите под твърдата мозъчна обвивка и вътремозъчно. Впоследствие пациентът е бил стабилизиран и приведен в Клиниката по неврохирургия, като все още бил в тежко състояние. На 18.05.2016 г. И.Д. отново е бил приет в Клиниката по неврохирургия по повод посттравматична вътрешна хидроцефалия с дефект на черепа отдясно, слепоочно, като е извършено дрениране на ликворната система чрез извеждане на дрен от мозъчните стомахчета подкожно до коремната кухина. Едновременно с дренирането на мозъка са били установени и развиващи се бронхопневмония, както и плеврална емпиема на дясната гръдна половина и следгравматична енцефалопатия. Развила се е картина на сепсис и полиорганна недостатъчност, като се е оформил излив в гръдната кухина, поради което Д. е бил приведен във Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св.Г." и в Клиниката по пулмология на същата болница, след което във Втора хирургична клиника на 30.06.2016 г. е починал около 12.30 часа. Експертите сочат, че И.Д. не е изписван от болницата от приемането му на 09.04.2016 г. до 30.06.2016 г., когато е починал. Лекуван е упорито, вкл.оперативно от причинената тежка черепно-мозъчна травма, като при него са се развили често срещани усложнения при тези травми, а именно белодробен застой, възпалителни промени на белите дробове, оток на мозъка и белите дробове, и сепсис с последваща полиорганна недостатъчност и закономерно настъпила смърт. Вещите лица сочат, че смъртта на Д. е в пряка причинно-следствена връзка с причинените му при ПТП на 09.04.2016 г. травматични увреждания. Причинената черепно-мозъчна травма, която е в основата на настъпването на смъртта е получена по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да е получена при процесното ПТП, а именно при блъскане на велосипедист от лекотоварен автомобил с последващо падане на пътната настилка.

          Била е взета кръв от Д. за изследване, като видно от протокола за извършена химическа експертиза не се доказва наличие на алкохол в кръвта му.

          А от заключенията по комплексната тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и допълнителна комплексна тройна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че ударът между лекотоварния автомобил и велосипедиста е настъпил около средата на източната лента на платното за движение. Според вещите лица, като се има предвид деформациите по велосипеда в задната му част, липсата на деформации в предната му част и анализа на деформациите по велосипеда, автомобила и травмите на пострадалия, то е определена посоката на ударния импулс спрямо велосипеда, която е на около 21° спрямо надлъжната ос косо отзад-напред и отляво-надясно. В момента на удара л.т.а.“Ивеко“ е бил на около 1-2° наляво спрямо оста на пътя, съответно велосипедиста И.Д. е бил на около 22°-23° наляво спрямо оста на пътя. Скоростта на движение на „Ивеко“-то непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 50 км/ч, а дължината на пълния спирачен път, т.е. опасната зона при движение на колата в конкретната пътно-климатична обстановка с установената скорост е била 32,69 м. В случая няма технически условия, които да са налагали движение на автомобила със скорост, по-ниска от установената. Скоростта, с която се е движил велосипедиста в момента на удара е била около 15 км/ч. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да забележи велосипедиста Д. на десния банкет и на платното за движение на разстояние 150-200 м. Според експертите 150-200 метра се изминават при скорост 50 км/ч от автомобила за около 10-14 секунди, като за същото време велосипедистът ще измине път около 27-66 метра при скорост от 10 до 17 км/ч. Следователно водачът на товарния автомобил е наблюдавал движението на велосипедиста в продължение на 27-66 метра, като за това разстояние велосипедистът се е движил извън коридора на движение на товарния автомобил. Експертите са установили, че в момента на началото на реакция на Ч.автомобилът се е намирал частично в лява лента, т.е. маневрата изпреварване вече е била започнала когато велосипедистът И.Д. се е отклонил наляво от банкета, към платното за движение. Вещите лица сочат в заключението си, че в анализираната пътна ситуация от момента в който велосипедистът И.Д. е навлязъл в платното за движение от десния банкет, водачът на автомобила „Ивеко“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на  автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по-малка от 48 км/ч. Водачът би спрял преди мястото на удара, ако реагира на разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път, т.е. на разстояние 32,69 метра, колкото е дължината на опасната зона или по-голямо, или според извършения анализ би спрял преди мястото на удара, ако е реагирал около 0,07 секунди по-рано, когато велосипедистът се е намирал на около 0,19-0,33 метра по-назад. Според експертите, основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че велосипедистът И.Д. се е отклонил от десния банкет наляво към лявата лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато е бил изпреварван от лекотоварен автомобил и когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила.

          При анализ на събрания до този момент възможен и в пълен обем доказателствен материал, съдът намира, че прокурорът правилно е приел като случила се в обективната действителност изнесената от него фактическа обстановка. Тя се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Н.Н., П.П., П.Н., С.Х. и Б.Ш., както и от самия водач на автомобила, като участник в произшествието св.Ч.. Дори и сравнително по-голяма по обем жалбата срещу прокурорското постановление се явява бланкетна такава поради липсата на посочени и предложени за проверка конкретни пропуски на разследващия орган. Сочи се общо  на несъгласие с експертните заключения с констатации за неточности, противоречия, празноти, неправилни изводи и заключения, без да се конкретизира в какво именно се изразяват те. А сащите са изготвени обективно, от вещи лица с необходимия професионален опит и знания в съответната област. При дирене на такива пропуски служебно от съда следва да се отбележи, че при движение със скорост в рамките на разрешената неминуемо трябва да се изследва въпросът относно това дали скоростта е била съобразена с изискванията на чл.20 от ЗДвП. Но видно от заключенията по АТЕ този въпрос е бил изследван от вещите лица,  при което, след сторените изчисления, се дава категоричен отговор за съобразена скорост на превозното средство с обстоятелствата, визирани в горепосочената норма на закона и с които се е съобразил самият водач на лекотоварния автомобил. Дори и да се приеме възражението на повереника адв.Ч. за възникнала опасност, идваща от криволиченето на велосипедиста, то следва да се посочи, че И.Ч.е сторил необходимото като е намалил скоростта на буса по собствена преценка и дори след подаване на ляв светлинен сигнал, възползвайки се от липсата на движещи се насреща превозни средства, е предприел твърде активно заобикаляне на пострадалия, отдалечавайки се на голямо разстояние странично от него,  навлизайки дори в насрещната лента за движение. Отделно от горното, без да влиза съдът в ролята на вещо лице,  прави впечатление, видно от приложения  по делото снимков материал, че не е било безопасно за самия пострадал Д. да предприема управление на велосипеда по тесния, чакълиран  и затревен участък край пътното платно. А безспорно, по повод на алтернативното предложение в правната норма, не може да се иска от водачите на наближаващите велосипедиста моторни превозни средства да ги привеждат в покой. Това би означавало да прекратят движението си до един бъдещ, неизвестен момент, когато постр.Д. спира да управлява велосипеда си. Но водачът Ч.е действал и законосъобразно, предприемайки действия по спиране на автомобила си, когато е възникнала непосредствената опасност на пътя, при резкия завой на велосипедиста в ляво за пресичане на пътното платно, дълбоко в опасната зона на автомобила и то без подаване сигнал за това и без предварително да се увери, че това е безопасно за него.

          Действително, в конкретния случай, резултатът с леталния изход се дължи единствено и само на действията на самия пострадал. За водача на МПС този пострадал не е бил предвидимо препятствие до момента на засичане пътя на автомобила и то вътре в опасната зона за буса “Ивеко”.

          Предвид на гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, атакуваното постановление като правилно следва да бъде потвърдено, при което и Окръжен съд – Пловдив

 

                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на адв.К.С. ***, депозирана в ПОС като повереник на Д.Х.Д. и Г.Х.Д., като ВРЪЩА същата на подателя й.

          ПОТВЪРЖДАВА постановление от 03.09.20г., с което Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратила наказателното производство по сл.д. № 344/16г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК.

          Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Пловдив в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: