Решение по дело №893/2017 на Районен съд - Троян

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         №                

                            

                     19.04.2018  година,    град Троян

 

                                               В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на 21.03.2018 /двадесети и първи март, две хиляди и осемнадесета/ година публично заседание  в   следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.И.

 

Секретар Е.П.  като  разгледа    докладваното    от съдията  И.    гражданско дело № 893 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производство с правно основание чл.415 ал.1,  вр.чл.422 от ГПК.

 

Предявена е искова молба от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от законните представители А.В.Д., ЕГН  - ********** и М.М.- македонски гражданин, ЛНЧ ******, против Т.П.Н.,  с постоянен и настоящ  адрес:***, ЕГН  **********, с правно основание чл.422, ал.І вр. чл.415 от ГПК.

В исковата молба се излага, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Т.П.Н. с ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 618/2017г. по описа на РС-Троян. В рамките на предвидения от законодателя 14/четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като, Н. в законния срок от връчването й оспорила вземането с подаване на възражение, за ищеца –кредитор възникнал правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск. Заявената с него искова претенция е съдът  да признае за установено, по отношение на длъжника – Т.Н. съществуването на паричното вземане на кредитора, т.е., че същата дължи на „Мобилтел”ЕАД,гр.София сума в общ размер 160.75 лева незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги.

            В с.з., редовно призован ищецът, чрез свой процесуален представител – адв.В.Г. от САК е изразил в писмена форма  процесуалното си становище, като поддържа иска, а по същество претендира уважаването му, като основателен и доказан, излагайки доводите си против инвокираните възражения с отговора на ответника. Претендира се и присъждане на направените разноски в настоящото исково производство.

            Ответникът – физическо лице, в законоустановения срок,  след редовно връчване на съдебните книжа, е упражнил правото си на отговор и с подадения писмен такъв, чрез упълномощен защитник – адв.С.С. от ЛАК е оспорил иска по основание и размер, със становище за недължимост на сумата. Конкретно противопоставените от него възражения са правоизключващи – за недействителност на договора за тел.номер **********, тъй като същия е прекратен с изтичане на срока, обосновано с доводи тази клаузата да е неравноправна. Прави възражение за погасяване на задължението по давност - с изтичане на кратката три годишна давност на осн. чл.111, б.“ в “ от ЗЗД.                                                         Идентични възражения и процесуално становище, се поддържат от пълномощника на ответника и в открито съдебно заседание, като се претендира да бъде отхвърлен иска за разликата над 21.79 лева.. Претендират се разноски.                                                                                    Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени в съпоставка със закона –чл.235 ГПК и във връзка с поддържаните доводи и становища на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Фактът за съществуването на облигационно правоотношение, обвързващо страните, се установява от приетите по делото писмени доказателства – заверен препис от Договор № М2974729 от 30.11.2011г. и представен същия в оригинал  - 2бр., сключен при общи условия,  ведно с приложения към тях, както и посочените Общи условия.

По силата на сключения между страните договор, на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ******* за срок от 24 месеца по избран тарифен план "Мтел Комбина", видно и от подписаното Приложение към договора за условията на избрания тарифен план.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.

В срока на действието на договора за мобилни услуги М2974729 от дата 30.11.2011 г. Мобилтел е издал на абоната-ответник фактура № *********/01.07.2014 г., с падеж на плащане 16.07.2014 г., за отчетен период от 28.05.2014 г.до 27.06.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 160.75 лева, която представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги, по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги.

            В отговора са направени възражения за недействителност на договора за тел.номер ******, за който е дължима сумата от 112.17 лева, видно от приложеното към фактура №********** приложение А, тъй като същия е прекратен на 30.11.2013г., т.е. с изтичане на двугодишния срок от датата на сключването му – 30.11.2011г., с твърдение, че нов договор не е подписван, но представените  от ищцовата страна  писмени доказателства не са оспорени по делото и  ответницата не е  ангажирала др. доказателствени средства в подкрепа на твърденията си.

Във връзка с дадените от съда указания, по делото са представени в оригинал 2 броя Договор с №М2974729 от 30.11.2011г., с приложение №1  от дата 30.11.2011г., без да е посочено към кой договор се отнася и данни за потребителя, с посочен номер на СИМ карта.

            За установяване на дължимото парично вземане, ищецът е представил по делото едностранно съставена от него фактура №**********, за ползваните от  ответника -потребител далекосъобщителни услуги, в периода 28.05.2014г. до 27.06.2014г. на обща стойност 160.75 лева с включен ДДС, ведно с приложение А, в което са посочени два телефонни номера, с детайлизирани стойности по брой минути, съобщения, както и услуги и направления. Същите не съдържат подпис на ответника, нито данни за получаването им от него, такива не са и установени по делото.

            По твърдение на ищеца, фактурираното задължение на ответника- абоната Т.Н. по горепосочената фактура, представлява дължимата цена за ползваните съобщителни, мобилни услуги, за използваните от нея два  номера, което задължение е останало незаплатено. Поради това и заявил същото вземане по реда на чл. 410 ГПК.   В образуваното ч.гр.д. № 618/17г по описа на ТРС, прието като доказателство по настоящото делото,  се установява, че в полза на „Мобилтел”ЕАД е издадена  Заповед за изпълнение № 324 от 05.07.2017г. за парично вземане в размер на 160.75 /сто и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева,  представляваща  незаплатена  далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М2974729 от 30.11.22011 г., съгласно фактура  № *********, с падеж на плащане 01.07.2014 година, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2017 година до окончателното й изплащане, сумата 46.87 /четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща лихва за забава, начислена върху фактура № *********/01.07.2014 г., за периода от 17.07.2014г. до 30.05.2017г., сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180.00 /сто и осемдесет/ лева – адвокатско  възнаграждение.

            Против същата, длъжникът е възразил в срок с писмено възражение  и след уведомяване на ищеца, последният  е упражнил правото си на иск и предявил настоящия установителен иск, с  ИМ от 30.08.2017г. /по куриер от 28.08.2018г./, спазвайки едномесечния срок по чл.415 ГПК.

            При така приетите за установени факти, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е установителен и положителен по характер, с правна квалификация чл. 415ГПК,вр.чл.422 от ГПК за установяване съществуването на оспорено парично вземане, предмет на предходно развило се заповедно производство по което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

От процесуална страна, искът е допустим, на основание чл.415, вр.чл.422 ГПК, като предявен в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение, от и спрямо надлежните страни-конституирани в заповедното производство,  както и при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед.

Относно неговата материалноправна квалификация, съдът изходи от заявените фактическите твърдения в исковата молба – сключен договор за предоставяне и ползване на далекосъобщителна услуга, чрез мобилна мрежа и издадена фактура за стойността на потребените услуги, обосноваващи фактическото основание за претендираното плащане. Касае се за двустранен и възмезден договор, породил правоотношението обвързващо страните в процеса, скрепен  с писмена форма.

Досежно основателността на иска: Преценен по същество искът е недоказан по своето основание и претендиран размер за сумата от 112.17 лева, за което съдът излага следните правни  аргументи.

За уважаването на исковата претенция, необходимо е ищецът, при условията на главно и пълно доказване, да установи основанието за възникване на претендираните вземания и техният размер, както и  настъпването на изискуемостта им, което обвързва установяването на договорните отношения с ответника, с предмет ползването на далекосъобщителна  услуга, точното изпълнение на поетите задължения от своя страна, т.е. реално предоставените услуги на абоната, тяхното количество и стойност и че фактурираните суми в приложената фактура, съответстват на дължимите, изчислени  съгласно договорените - условия,  обем и цени, т.е. че в негова ползва съществува претендираното и изискуемо вземане, възникнало от твърдяния договорен източник.

В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже своите възражения, противопоставени на иска и  респ. положителният факт – за изпълнение задължението си да плати цената на потребената услуга.

Настоящия състав счита, че от съдържанието на договорите и приложенията съдът не би могъл да приеме, че същият касае предоставена от ищеца на ответника услуга по използвана СИМ-карта с номер на мобилен телефон **********.

От приложения договор № М2974729 от 30.11.2011г., с предмет - предоставянето на съобщителна услуга, става ясно само и единствено, че ищцовото дружество се е задължило да достави на ответника, посредством собствената си клетъчна, наземна мрежа и съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора съобщителна услуга, условията за ползване на услугата и срока на договора -24 месеца. От съдържанието на самия договор /л.90-91 и 96-97/се установява, че избраната услуга или пакет от услуги, както и ценовите и други условия за ползването им, се описват в Приложение 1 и други приложения, представляващи неразделна част от договора. В приложените в оригинал 2 броя приложение 1 /л.92 и л.98/ е посочен номер на сим-карта, но не става ясно за кой договор се отнася, тъй като такъв не е посочен. Такава информация не може да бъде изведена и от приложеното на л.95  и л.101 писмени доказателства в оригинал /данни за потребителя/, тъй като в същите отново е посочена само датата, на която е издадено -30.11.2011г., вид абонамент „Комбина”, кредитния лимит и номера на сим-карта, без да са попълнени останалите реквизити, от съдържанието на които би могло да се установи за кой договор се отнасят.

Извод за наличието на съществуващо  валидно облигационно правоотношение, т.е. възникнало от сключен договор № М2974729 от 30.11.2011г., с предмет - предоставянето на съобщителна услуга, за номер ******** за който е дължима сумата 21.79 лева, съдът обоснова въз основа на заявеното в проведеното на 27.11.2017г. открито с.з. от проц.представител на ответната страна признание, че Т.Н. е подписала договора от 2011г., че тя е титуляр на телефонен номер ********  и  признава размера на задължението за този номер посочен в приложение А към фактура № ********** за периода 28.05.2014г. до 27.06.2014г. за сумата от  21.79 лева.

В отговора на исковата молба са наведени възражения за „неравноправни условия на ползваната услуга”, от което не става ясно дали  се отнася за хипотезата на автоматично продължаване действието на срочен договор или други основания за неравнопоставеност на договорната клауза- в този смисъл и нищожна, съгласно чл.26 ЗЗД, като противоречаща на императивни правни норми, респ. заобикаляща ги или накърняваща добрите нрави, които не се твърдят, а и не се  установиха в процеса.            В приложеното по делото писмено становище по същество вх.№7047 от 13.11.2017г. на ТРС, ищцовата страна твърди, че :”….По делото са представени екземпляри Договор с индивидуален потребителски номер Договор с индивидуален потребителски номер М2974729 от дата 30.11.2011 г., с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ******* за срок от 24 месеца по избран тарифен план "МтелКомбина", видно и от подписаното Приложение към договора за условията на избрания тарифен план….”. Твърди също, че :”….По отношение на възраженията на ответника, то Моля да вземете предвид, че посоченият от него мобилен номер фигурира в така подписаните и неоспорени от последния приложения с избрани и ползвани тарифни планове….”.

Съдът следва да отбележи, че от представените в оригинал два договора с еднакви номера М2974729 от дата 30.11.2011г. не може да бъде установено твърдението на ищцовата страна, че договора обслужва две сим карти, тъй като в самия договор не е посочено това обстоятелство, а в  представените два броя  приложение №1 от същата дата, са посочени номерата на сим картите, но не е отбелязано към кой договор се отнася всяко едно от тях и кой номер обслужват. Освен приложение №1, към договора са приложени и данни за потребителя от дата 30.11.2011г., с посочване на СИМ карта, без да е посочено отново към кой договор се отнасят и посочената сим-карта кой номер обслужва.

Отделно от това, ищеца твърди, че  от представените по делото доказателства /договор за далекосъобщителни услуги М2974729 от дата 30.11.2011 г.,заедно с приложенията подписани към него, които са неразделна част от договора,/ е видно, че абонатът е подписал две приложения, съгласно които са му предоставени за ползване далекосъобщителни услуги за 2 бр. SIM карти за 2 мобилни номера, по избрани два тарифни плана, като в подкрепа на твърдението си цитира „приложение1/30.11.2017г./ към договор М2974729 от дата 30.11.2011г. предоставена СИМ карта ********по избран тарифен план Мтел комбина с месечен абонамент 11.90 лева за мобилен номер ********, каквото приложение  от дата 30.11.2017г.   с посочените в него обстоятелства по делото липсва.

Съдът констатира, че в приложения  по делото в оригинал Договор М2974729 от 30.11.2011г. /л.96 и 97 от делото/ са извършвани преправки, чрез заличаване с коректор на номера на договора и датата на подписването му, но ответната страна, чрез процесуалния си представител не е направила оспорване истинността на документа, поради което визуалните възприятия  на решаващия орган за извършените преправки в документа не могат да опровергаят неговата доказателствена сила.

            Изложените съображения обосновават извод, че  искът търпи санкция за отхвърлянето му като недоказан по своето основание и за размера от 112.17 лева, представляваща стойността на услугата, предоставена на ответника  и използвана от него с тел.номер ******* доколкото с оглед релевираните от ответника възражения за недължимост на претендираното задължение в посочения размер, ищецът не се справи успешно и изцяло с доказателствената си тежест в процеса, указана и разяснена му от съда с доклада по делото.  И това е така, защо извън установяването на облигационната връзка между страните /с оглед направеното от ответника признание/ по сключеният договор за услуга за номер *****, същият не доказа наличието на облигационна връзка, породила задължение по Договор М2974729 от 30.11.2011г., за който ищецът твърди, че е предоставил на ответника и същия е използвал посредством тел.номер ********.

            За пълнота на изложеното настоящия състав следва да отбележи, че дори и да приеме, че между страните е налице облигационна връзка, в хода на съдебното дирене,  ищцовото дружество  не проведе дължимото главно и пълно доказване и не е доказало категорично, с годни доказателствени средства, в това число и посредством реализирането на съответна експертиза, /като надлежен и приложим способ за събирането и разчитането на трафичните данни, записани от чрез внедрената система при изпълнителя –доставчик/, че е извършило уговорената доставка на ответника, съгласно постигнатото между страните съгласие, както и какви точно по вид и количество услуги и на каква стойност, съобразно тарифния план по съответната абонаментна програма са ползвани и реално потребени от него, така също, нито - вярно ли са отчетени от измервателните средства на доставчика услугите, вярно ли са фактурирани същите – по време, статут – промоционален или стандартен,  и цена.

            Съдът не разполага с необходимите специални знания, с оглед спецификата на престацията, да анализира съдържащата се информация, начина на обективирането й – с множество посочени стойности,  вид  услуги, такси и отстъпки, вписани в справка А към процесната фактура, поради което, въз основа на наличните доказателства,  не би могъл да формира безспорен извод и да се приеме за доказано обстоятелството, че представените от ищеца отчетни документи – фактура №********** коректно отразяват вида, количеството и стойността на доставените услуги. Това негово доказателственото бездействие, следва за се свърже с неблагоприятните процесуални последици, съдът да счита за неустановени, от тук и неосъществен/ненастъпил не само фактът от който произтича задължението на ответника, но и действителния размер, в който се дължи. Ето защо, не може да се приеме за безспорно съществуващо –възникнало и изискуемо,  вземането на  ищеца „Мобилтел” ЕАД, като кредитор по сключения договор за услуга от 30.11.2011г, против длъжника –Т.Н., за сумата от 112.17 лева, дължима за телефонен номер ******, обективирана в приложение А, за което е издадена фактура № ********** на обща стойност 160.75 лева, за периода 28.05.2014г. до 27.06.2014г.

Изложените по-горе аргументи  налагат извод за основателност на претенцията до размер от 21.79 лева, като за разликата до претендирания от 160.75 лева като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

В депозираното по ч.гр.д.№618/2017г. на ТРС заявление е претендирана лихва за забава в размер на 46.87 лева, дължима за периода 17.07.2014г. до 30.05.2017г., която е присъдена с издадената заповед №324 от 05.07.2017г. на ТРС, но в петитума на депозираната искова молба вх.№5507 от 30.08.2017г. , с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.422 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото производство  и в приложените по делото молби – становища с вх.№7047 от 13.11.2017г. и №1 от 02.01.2018г. на ТРС, подобно искане не е заявено, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

По отношение на разноските:

Изводът за частична основателност на иска с правно основание чл.415,ал.1,във вр-ка с чл.422,ал.1 от ГПК поставя въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство, които съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г. и съобразно изхода от спора следва да бъдат присъдени в размер на 27.68 лева, от общо присъдените в заповедното производство 205.00  лева, изразяващи се в заплатена държавна такса и адв. възнаграждение.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в исковото производство съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на  27.68 лева от общо  205.00 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса /25.00 лева/ и адвокатско възнаграждение /180 лева/.

            При този изход на делото, ответникът е страната която има право на разноски, на основание чл.78,ал. 3 ГПК, но по делото липсват доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева /л.48/ е заплатено. В договора за правна помощ е указан видът на плащане - в брой, но не е посочено, че договореното възнаграждение е платено. Съгласно Тълкувателно решение № 6 /2013, гр. София, 6 ноември 2013 г.- „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.”

 

           Водим от изложеното,  съдът

Р   Е   Ш    И: 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415,ал.1,във вр-ка с чл.422,ал.1 от ГПК, в отношенията между страните, съществуването на вземане на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от  законните представители А.В.Д., ЕГН  - ********** и М.М.- македонски гражданин, ЛНЧ ******, заедно, чрез пълномощник адв. В.Г., представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.”, съдебен адрес:***, срещу Т.П.Н.,  с постоянен и настоящ  адрес:***, ЕГН  **********, в размер на 21.79 /двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/лева, представляващо стойността на далекосъобщителна услуга, предоставена в периода 28.05.2014г. до 27.06.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.06.2017г до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №324/05.07.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №618/2017г по описа на Районен съд-Троян, като за разликата до предявения размер от 160.75 /сто и шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН отхвърля.

Осъжда Т.П.Н.,  с постоянен и настоящ  адрес:***, ЕГН  ********** да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от  законните представители А.В.Д., ЕГН  - ********** и М.М.- македонски гражданин, ЛНЧ ******, заедно, чрез пълномощник адв. В.Г., ЕГН – **********,  представляваща Адвокатско дружество „Г. и П.”, съдебен адрес:***, сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в размер на 27.68 /двадесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, както и сторените по ч.гр.д.№618/2017г. на ТРС разноски в размер на 27.68 лева/двадесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, съобразно уважената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.             

            След влизането му в сила, препис от същото да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.№618/2017г.  на ТРС.

                                  

                                                           Районен съдия: