Р Е Ш Е Н И Е
№ 4584
22.11.2011 г., град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданска колегия,
ХХХ-ти състав
на 17
ноември
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при
участието на секретар А.Я.
разгледа
докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 9857
по описа за 2011 год.
Производството е по реда
на чл. 50 от СК.
Молителите З.С.С., ЕГН ********** и В.Н.С.,
ЕГН **********, претендират от съда да постанови решение, с което да прекрати
гражданския им брак сключен на 22.11.1996 г., поради постигнато взаимно и
непоколебимо съгласие за развод. Излагат, че от брака нямат дете ненавършило
пълнолетие. Представят споразумение, с което уреждат отношенията си след
развода, като същото е в следния смисъл: След прекратяване на брака, З.С.С. да
носи предбрачното си фамилно име ***, Имуществените си отношения ще уреждат
след прекратяване на брака. Нямат претенции за издръжка един към
друг. Разноските по делото се поемат по равно от страните.
В съдебно заседание, молителите се явяват лично и поддържат молбата си за
развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение, което
излагат пред съда в самото съдебно заседание.
СЪДЪТ след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак /л.6/
се установява, че на 22.11.1996 г. З.С. *** и В.Н.С. са сключили граждански
брак пред длъжностно лице на Община Пловдив, за което е съставен акт №Ц-1058,
като жената е приела след брака да носи фамилия С..
От гореописаната обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители
поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и
непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и
прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на
разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е и не противоречи на закона и на
морала, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между
двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40,00 лв., която следва да се внесе от двамата
молители.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И
ПРЕКРАТЯВА с
развод сключения между З.С.С., ЕГН ********** и В.Н.С., ЕГН **********, граждански
брак пред длъжностно лице от Община Пловдив на 22.11.1996 г., за което
обстоятелство е съставено акт за сключен граждански брак № Ц-1058 поради
постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51 СК,
като:
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи предбрачното си фамилно име ***.
ОБЯВЯВА, ЧЕ след
развода издръжка между съпрузите няма да се дължи.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за развод в
размер на 20,00 лева и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на РС-Варна,
на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за развод в
размер на 20,00 лева и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Държавата по сметка на РС-Варна,
на основание чл.6, т.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: