Р Е Ш
Е Н И Е №
28
гр. Габрово,23.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в открито
заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ:
Галина Косева
Кремена Големанова
при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното
от съдията Косева в.гр.д.№402 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №474/08.11.2019г. по гр.д.№1122/ 2019г.
Районен съд Габрово е отхвърлил
предявените от К.И.М. от гр. Габрово против "Благоустрояване"- Община
Габрово искове с правно осн. чл.
344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ вр. чл. 225 КТ и чл. 224 КТ, като неоснователни и недоказани.
В законният срок решението е обжалвано от К.М., чрез адв. Д. ***
/назначена с решение 118/01.04.2019г. на НБПП/, като неправилно и
незаконосъобразно. Неправилно районният съд
счел, че подадената молба до Дирекция "ИТ"- Габрово не
съставлявала искова молба с която се иска да се отменят редица действия срещу М.,
в това число незаконно уволнение. Излагат се възражения, че исковата молба следвало да се приеме за подадена в срок. В
съдебното производство ищцата можела да прави допълнения и уточнения на
подадената от нея молба до Дирекция "ИТ"- Габрово /възприета от нея
като искова молба/. Тя посочила пред районният съд в съдебно заседание, че
заявила желанието си пред служител на Дирекция "ИТ"- Габрово, но й
било "диктувано" какво да напише, както и, че "не се счита много
грамотна" и не била наясно, че пропуска нещо в молбата, тъй като имала
доверие на служителката. Факта, че ищцата посетила РЦК- Габрово през м. март
2019г. и поискала да й бъде предоставена правна помощ говорело, че се
противопоставяла на уволнението и желаела неговата отмяна.
Претендирано е обжалваното решение да
бъде отменено изцяло, да се признае уволнението на К.М. за незаконно, същата да се възстанови на
предишната й работа, да се присъди обезщетение за времето, през което е
останала без работа, със законната лихва и да се присъди обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Ответника по въззивната жалба е
представил писмен отговор, в който излага подробни съображения за
неоснователност на същата.
Въззивната инстанция, като взе предвид
доказателствата по делото, обсъди становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Трудовото
правоотношение на К.М. *** е прекратено със Заповед № 22/28.02.2019г.- на осн. чл. 330 ал.2 т.6 вр. 190 ал.1
т.3 КТ, считано от 01.03.2019г.- дисциплинарно уволнение. Заповедта е връчена
на лицето при условията на отказ на 28.02.2019
година.
За да отхвърли предявените искове
първата инстанция е изложила съображения, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена на 06.06.2019г.-
извън двумесечният давностен срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което искът следва да бъде
отхвърлен само на това основание; исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.
1, 2 и 3 от КТ също следва да се отхвърлят
като неоснователни, тъй като същите са в зависимост от уважаване на претенцията
за признаване на уволнението за незаконно; претенцията по чл. 224 КТ също е неоснователна,
тъй като от доказателствата по делото е установено, че това обезщетение е
начислено и изплатено на ищцата.
Решението
на първата инстанция е правилно, законосъобразно и се подкрепя от събраните по
делото доказателства.
Исковата молба, по която е образувано производството
пред РС- Габрово, е подадена на 06.06.2019г.,
за отмяна на дисциплинарното уволнение на К.М.- т.е. много след изтичане на двумесечният
давностен срок на 29.04.2019г., предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
което искът е неоснователен.
Подадената пред ДИТ Габрово жалба на 13.03.2019г. не
съставлява искова молба за отмяна на процесното уволнение, подадена пред
ненадлежен орган, за да се приложи разпоредбата на чл. 358 ал.3 КТ. В същата не
се споменава нито една дума за уволнение, за неправилност или несъгласие с такова,
или искане лицето да се възстанови на работа. В преписката на ДИТ Габрово не се
съдържа нито един документ, в който да е налице искане за отмяна на процесното
уволнение. М. се е оплаквала единствено за неизплащане на заплатата поради
наложен запор. Тази жалба не съдържа характеристиките на искане за
разрешаване на трудов спор по повод издадената процесна заповед и не съдържа
искане за отмяна на същата като незаконна. Тя няма нищо общо по съдържание с
подадената впоследствие пред съда искова молба за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение, която безспорно е подадена след изтичане на срока по чл. 358, ал.
1, т.1 КТ. С тази жалба, освен, че същата не съдържа белезите на
искова молба по смисъла на чл. 127 ГПК, не
се оспорва съдържанието на уволнението, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл. 358, ал.
3 КТ и да се приеме, че срокът на предявяване на иска не е пропуснат.
В съдебното заседание пред ГРС на
05.11.2019г. М. отново е заявила, че е
"пуснала исковата молба , тъй като имала запор на всичките пари", че
я е подала до Дирекция Инспекция по труда, тъй като "имала запор". Първоначално
изрично е заявила: "Протестирах против запора на парите. Не знам да съм
подавала искова молба за отменение на
уволнението." Последващата промяна в становището й пред районният съд,
че е искала да се "върне на
работа", не променя обстоятелството, че в надлежният срок тя не е сезирала
нито съда, нито ДИТ с такова искане или с каквото и да било възражение срещу
уволнението й.
На основание гореизложеното
неоснователно е възражението във въззивната жалба, че с подадената пред съда
искова молба всъщност се правели "допълнения и уточнения на подадената от М.
молба до Дирекция "ИТ"- Габрово". Освен, че възражения срещу
уволнението не са изложени изобщо в жалбата до инспекцията по труда /думата
уволнение или връщане на работа въобще
не се споменават/, то исковата молба
може да се допълва като се посочат нови
факти, само ако е направено съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но ищецът е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава. В случая, както е посочено по- горе, това не е така.
Неоснователно е и възражението във
въззивната жалба, че на М. било "диктувано"
какво да напише, както и, че "не се счита много грамотна" и не била
наясно, че пропуска нещо в молбата, тъй като имала доверие на служителката. Факт
е, че М. е грамотна- сама ръкописно е писала
жалбата си до инспекцията. Няма доказателства, че някой и е "диктувал", както се твърди и
изявления, че е заявила по някакъв начин с каквито и да било думи, че е
уволнена, но не е съгласна с това и иска да се върне на работа. Факта, че
ищцата посетила РЦК- Габрово през м. март 2019г. и поискала да й бъде
предоставена правна помощ не води до извод, че се противопоставяла на уволнението, както се
твърди във въззивната жалба. М. може да е потърсила безплатна правна
консултация по всякакъв повод и въпрос.
Поради изложеното правилно и
законосъобразно първата инстанция е приела, че направеното от ответника възражение
за погасяване по давност на заявения иск е основателно и без да разглежда спора
по същество го е отхвърлил като неоснователен.
С оглед неоснователността на този иск неоснователни се
явяват и претенциите по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 КТ - за възстановяване
на предишната работа „метач" в ответното предприятие и за
заплащане на обезщетение за времето, през което М. е останала без работа поради незаконно уволнение. А по
отношение на претенцията по чл. 224 КТ от доказателствата по делото /и
съдебната експертиза по същото/ е установено, че това обезщетение е начислено и
изплатено на работника /включено във фиша от ведомостта за заплати за м.
февруари 2019г./ .
Разноски:
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
другата страна направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
сумата 1300 лева- представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, видно от разпоредбата на
чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №474/08.11.2019г. по
гр.д.№1122/ 2019г. на Районен съд
Габрово.
Осъжда К.И.М., ЕГН**********, от гр. Габрово, бул. ***
***, да заплати на ОП "Благоустрояване" - Община Габрово,
Булстат 0002156300420, бул. "Трети март"
№ 53, сумата 1 300
лева разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: