Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
****, 26.08.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1045 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на З.П.П., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1443/08.04.2019г.,
постановено по гр. дело №10900/18год. по описа на РС – ****, ХLІІ-ри състав, с което е допуснат до делба
недвижим имот, находящ се в ****, представляващ със застроена площ от 81,25 кв.
м., състоящо се от две спални, кухня, дневна и сервизни помещения,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4504.300.48.19, при
съседи: на същия етаж - 10135.4505.300.48.20, под обекта № 10.1135;
4504.300.48.16 и над обекта – 10135.4505.300.48.22, с прилежащи части – изба
със застроена площ от 2,61 кв. м. и 1 ,0502 % от общите части, изградени в сграда
№ 48, разположена в ПИ № 10135. 4505.300 по КККР на гр. ****, одобрени със
Заповед № РД – 18 -30/16.06.2007 на ИД на АГКК, между съсобствениците и при
квоти : ½ ид.ч. за П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез нейната майка и
законен представител М.П.В., ЕГН **********, и ½ ид.ч. за въззивницата З.П.П.,
на основание чл. 34 ЗС.
В жалбата се излага, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС немотивирано не е съобразил
ангажираните по делото гласни доказателства, установяващи, че от 2003г. З.П.
владее имота и го свои. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал показанията
на свидетеля КрасимирТодоров, който е страничен на семейството и няма как да е
запознат с вътрешните отношения. Твърди се, че съдът е направил неправилен
извод, че въззивницата не е придобила имота по давност, поради което и
незаконосъобразно го е допуснал до делба. Моли се за отмяна на решението по
допускане на делбата и отхвърляне на иска. В евентуалност се иска имотът да
бъде допуснат до делба при равни квоти.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна П.П.П., действаща чрез своята майка и
законен представител М. П.В.. С отговора
въззивната жалба се оспорва. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.34 ЗС, се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът П.П., действаща чрез
законната си представителка М.В., сочи в исковата молба, че на 16-ти януари
2018 г. починал ****, който бил общ наследодател и баща на П. и З. Петрови.
Последният оставил в наследство следния недвижим имот, находящ се в ****със
застроена площ от 81,25 кв. м.,състоящо се от две спални, кухня, дневна и
сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4504.300.48.19, при съседи: на същия етаж - 10135.4505.300.48.20, под
обекта № 10.1135; 4504.300.48.16 и над обекта – 10135.4505.300.48.22, с
прилежащи части – изба със застроена площ от 2,61 кв. м. и 1,0502 % от общите
части, изградени в сграда № 48, разположена в ПИ № 10135. 4505.300 по КККР на
гр. ****, одобрени със Заповед № РД – 18 -30/16.06.2007 на ИД на АГКК.
Процесният имот наследодателят на
страните бил придобил в наследство от майка си ****, починала на 25.01.2016г. и
тъй като страните не можели да се поделят доброволно, е отправено и искането да
бъде допусната делба на имота при равни квоти между П. и З. Петрови. Уточнено
е, че праводателката на ****/общ наследодател на страните по делото/ се
легитимирала като единствен изключителен собственик на имота, придобит като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот на осн. Заповед № 1506/27.7.1974 г. на
Председателя на ИК на ОНС ****.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответницата
З.П. е депозирала отговор, с който искът се оспорва. Не спори, че с ищцата П.П.
са наследници на наследодателя ****, починал на 16.01.2018 г. в гр. ****. Оспорва
се обаче, че **** е придобил по наследство от майка си ****, с ЕГН **********,
семейно положение: разведена, починала на 25.01.2016 г., процесния имот. Излага
се, че това е така, тъй като **** не е оставила в наследство процесния имот.
Същият е станал изключителна собственост на ответницата З.П. още преди 2015г.,
като го е придобила чрез давностно владение, осъществявано от нея в продължение
на повече от 10 години, считано от 2003г.-2014г, трайно, непрекъснато, явно и
необезпокоявано нито от ****, нейна баба по бащина линия, нито от общия
наследодател на страните **** - единствен наследник на ****, нито от други
лица. Считано от 2003г. З. живеела в горепосочения имот като в свой собствен
имот и своила същия като такъв със знанието, че е негов собственик. От тогава
явно демонстрирала намерението си че свояла имота за себе си, както пред своята
баба /починала 2016г./, така и пред баща си ****, с тяхното знание и
непротивопоставяне и подкрепа. С това съзнание, че имота е нейна собственост,
ответницата живеела в процесното жилище, извършвала през годините ремонти в
жилището, заплащала такси по поддръжката на общите части на сградата, в която
било разположено и всички хора от блока я знаели като негов собственик и не са
оспорвали правата й. Всички вещи в жилището били закупени от ответницата. До
смъртта на баба си - ****, през 2016г., както и след това, до смъртта на баща
си през 01.2018г., и към настоящия момент З.П.П. упражнявала фактическа власт
върху този имот като свой собствен имот и никой до сега не бил оспорвал
собствеността й. С оглед изложеното ответницата намира предявения иск за делба
е неоснователен. В условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че имотът е
съсобствен между страните в настоящия процес, като придобит от тях по
наследство от общия им наследодател ****, а от последния по наследство като
единствен законен наследник на своята майка ****, то сочи ответницата, следвало
да се има предвид при допускане на делбата, следното:Страните били наследници,
низходящи от първи ред и в случая нямало преживяла съпруга, поради и което
наследявали общия си наследодател при равни квоти. Последният единствен законен
наследник на своята майка, записана като собственик на имота в Нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ с №33 том VI, дело 2997/1977г. на Нотариус при ВРС. Ищцата П.П.П.
(малолетна /родена на ***г. ЕГН***********/, и действаща чрез своята майка и
законен представител М.П.В., ЕГН ********** ***, разполага с осигурено жилище. Ответницата З.П.П., излага, че е амотна майка
с едно малолетно дете, ****П., ЕГН **********, и живеела заедно с нея в
жилището, предмет на настоящото делбено производство. Същата го обитавала постоянно
още от 2003 г. отначало заедно със своята баба по бащина линия **** до смъртта
на последната през 2016 г., а след това заедно с баща си **** до смъртта му
през януари 2018г., които я приемали за собственик на този имот. Именно и като
такава извършвала необходими и основни ремонти в имота, имайки го като свой
собствен имот, и заплаща всички разноски по поддръжката и ремонтите на общите
части на сградата, в която се намирало процесното жилище. Към момента З.П. не
работела, тъй като отглеждала детето си и не притежавала друго жилище. До
смъртта на общия наследодател ищцата, действаща чрез своята майка и законна
представителка, не била заявявала претенции към баща си ****, нито към З.П.П.
да ползва жилището. Единствената претенция била само към бащата ****, за
заплащане на месечна издръжка, която претенция била предявена не по съдебен път
и не била реализирана поради смъртта на наследодателя. Майката на ищцата
работела и получавала добро трудово възнаграждение, разполагала с добри
материални възможности за отглеждането и възпитанието на дъщеря си П.П.П..
Предвид горното, отново се желае ВРС да отхвърли предявения иск за делба като
неоснователен, а в условия на евентуалност, предвид разпоредбата на чл.34 от
ЗС, ВРС да допусне делба на процесния имот между сънаследниците при равнии
квоти. В случай че бъде допусната делба, с оглед извършването й, още с отговора
на искова молба ответницата прави искане за възлагане на делбения имот в дял и
изключителна собственост на З.П.П. на основание чл.349 ал.2 от ГПК с уравняване
на дяловете в пари.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 08.03.2019 г. ищцата оспорва, че в периода 2003-2016 г.
ответницата е упражнявала фактическа власт върху спорната недвижимост, както и
че е имала намерение за трайно своене. Излага, че ответницата не била
предприемала действия, отблъскващи владението на наследодателката ******** -
нейната баба , а след този период
тя останала в жилището със съгласието на
своя баща, след като починала нейната
баба. До смъртта на баба си през 2016 г. ответницата живяла в общо домакинство
с баба си, а дори ако през този период в жилището били извършвани някакви ремонти, това не водело до
еднозначен извод, че ответницата своила имота като за себе си. До смъртта на баба
си през 2016 г. ответницата извършвала търпими действия. Дори и да е имала
съзнанието, че баба й като собственик, щяла да се разпореди с имота в нейна
полза, то не се установява владението на ******** да е отблъсквано, нито докато
е била жива, нито впоследствие по отношение на ****.
Контролиращата страна ДСП ****,
редовно уведомена, не изразява становище по иска.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
от нотариален акт № 33, том VІ, дело № 2997/1977 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, е, че на 09.11.1977г. **** от гр.****, **** е призната за собственик на следния недвижим
имот –жилище под № 19 /деветнадесети /, находящо се на 7 етаж в жилищна сграда,
построен върху държавна земя в кв. „ Владиславово “, гр.****, състоящ се от
спалня, спалня , кухня, дневна, сервизни помещения и изба,със застроена площ на
жилището 81,25 кв.м.; 219,38 куб.м. изба № 19, със застроена площ 2,61 кв.м. и
1,052 идеални части от общите части и от правото на строеж върху припадащата се
част на терена – 612 лева , при съседи – на жилището : изток – външен зид, запад –
външен зид, север- външен зид, юг – ап.20
и общи части, отдолу ап. 16 от шести етаж, а на избата – изток изба на ап. 16, запад-
изба ап. 15 , север – общи части юг –
общи части . В самия нотариален акт е вписано,че собственикът е придобил жилището като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот в ****на основание Заповед
№1506/27.07.1974 г. на Председателя на ИК на ОНС **** .
Видно
от завереното за вярност копие на удостоверение за наследници изх. №
122/31.01.2018 г., издадено от Община ****, е, че наследник по закон на ****,
ЕГН **********, поч. на 25.01.2016г. е ****, ЕГН **********, поч. на 16.01.2018
г. и оставил за свои наследници двете си дъщери П.П.П., ЕГН **********
и З.П.П., ЕГН **********. Това се установява и от приложеното по делото заверено
за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници изх. № 27302-
/25.01.2018 г., издадено от Община ****.
От
завереното копие на удостоверение за раждане № 89959/11.03.2011 г., издадено
въз основа на акт за раждане № І-443/11.03.2011 г., се установява, че ищцата П.П.П.,
ЕГН ********** е родена от майка М.П.В., ЕГН ********** и баща ****, ЕГН **********.
От
приложеното заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца изх.№ АУ096394ВН/27.09.2018г., издадено от Община ****,
се установява, че З.П. е майка на детето ****., ЕГН **********.
С
влязло в сила на 29.07.1988г. Решение от 21.06.1988г., постановено по гр.дело №
2208/87г. по описа на ВРС бракът сключен на 06.06.1982 г. между ****. и ****е
бил прекратен, като родителските права
по отношение на детето З. са били предоставени на майката.
Видно е
от приложените заверени за вярност с оригинала копия на документи, че П.П. е
подала декларация по чл. 14, заведена под вх. № **********/26.06.2018 г.
Наложена й е глоба, затова че е нарушила
разпоредбата на чл.128, ал.5 ,във вр. с чл. 39, ал.2 ЗАНН, тъй като не е
спазила 6 месечния срок за предеклариране на настъпили променени обстоятелства
– наследство на процесния недвижим имот – ап. 19. Фиш е бил изпратен чрез
законната й представителка.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят
****, без дела и роднински връзки със страните, сочи, че познавал З.П.П. и П.П.П.
- двете били дъщери на Пламен, с когото се познавал от двадесет години. За
имота, находящ се в гр.****, във ****, свидетелят обяснява,че се намира след
Пощата, отгоре по пресечката -20 –ти блок и там живеела майката на ****– ****–
баба ****. Баба **** била сама, като живеела отначало с нейната майка, която
после починала. След като останала сама баба Марийка, синът й ****често ходел
да помага, като дори заедно със свидетеля с колата, когато се налагало - като
например да оправят кабелната или нещо друго по имота. Същият свидетел твърди,
че баба ****като останала сама си живеела с ****, защото
****ходел от време на време там и даже нощувал . Така, преди 3 години, когато
починала майката на баба ***, и баба ****останала сама, свидетелят разказва,
че т.к. имал микробус (и сега имал фирма за отдаване на машини под наем ), било
лятото, изнасяли с ****багажи, доста се разхождали до апартамента даже хилтито
на ****било у свидетеля и в апартамента разбивали едни плочки и ги изхвърляли
понеже били стари. И после свидетелят много пъти ходил до там. ****като почнал
ремонта много се чудел за кого да оставя този апартамент - дали да го дава под
наем, защото имал финансово затруднение по принцип. Според св.**** ****не отдавал
апартамента във **** под наем, а казал, че щял да го даде на дъщеря си - на
голямата, там да живее, да не ходела по квартири и т.н. Голямата дъщеря на ****била
поне 35-годишна, казвала се З.. ****направил ремонта и тогава З. се нанесла в
апартамента и после ****„ малко се покрил„..защото си имали едни отношения,
малко и после свидетелят звънял на Пламен, звънял му, и научил, че ****починал.Св.**** обяснява ,че звънял и му е вдигнала З., която казала, че баща й
починал. Другата дъщеря на ****, сочи свидетелят ***, била
7-8-годишна. Свидетелят заявява,че познавал госпожата - М.В., като твърди, че
била приятелка на ****от доста време, живеели на семейни начала. П. била дете
на ****и ****. Свидетелят знае, че 1-2 месеца преди да почине *****, той заедно с **** и детето си П. живеели в апартамента в *****. Свидетелят споделя, че З. му казала, че баща й се бил скарал с **** преди да почине.
Водените
от ответната страна свидетели ****и ****, респективно баба по майчина линия на
ответницата и майка на същата, установяват следното:
****излага,че
внучката й З. в момента живеела във ****, като до 2003 г. живеела при
свидетелката заедно с майка си. През 2003 г. З. се преместила, отишла във ****
да живее, защото на рождения ден на баба й - на сватята на ****, сватята ги събрала всичките на рожден ден и тогава казала пред
всички, че дава апартамента на З.. ****, зетя
на **** , бил там и също се съгласил с това, защото много не бил помагал за
отглеждането на З. и сватята казала на св.Добрева : цитат : „Досега не сме
давали нищо на това дете, затова този апартамент искам да го дам на нея - на З.”.Това били думите, казани от майката на *****. Посочила, че ****си имал апартамент в кв****. З. от
2003 г. почнала да си оправя апартамента, понеже знаела вече че е неин. Оправила
и на баба си стаята, даже купила някои
нови мебели за нея. Правила ремонти и плащала всички сметки – данъци, всичко тя
плащала, за стълбища, за всичко и даже си сложила табела на вратата, че
апартаментът е неин. З. не се снабдила с НА за апартамента, но преди да почине
баща й предложил да я снабдят с документ, но З. не можела, тъй като финансово
не била добре- тъкмо била родила и не разполагала със средства. Казала на баща си, че знае, че този апартамент
е неин, тъй като баба й го е подарила. Свидетелката излага още, че когато баба ****
починала през януари 2016г., ****стоял при З., ходел си в неговия апартамент,
при З. обядвал, вечерял, оставал да спи там. ****нямал никакви претенции към
апартамента във ****, даже се зарадвал, че майка му искала да подари
апартамента на З.. З. много ремонти правила в този апартамент, след като баба й
починала, тя била пребоядисала кухнята , обаче след като бабата починала, баща
й на З. й помогнал, намерил й майстори. Едновременно с това свидетелката казва
,че З. „левче от никого не е взела“ – нито от баба си *****, нито
от баща си – от никого. З. имала спестени пари, работела като сервитьорка и на ****. Била на 21 години, когато отишла в апартамента във ****, имала спестени пари,а детето на З.
се родило през 2017 г. До тогава,твърди св.****, З.
работела, после се занимавала с реклама
и продавала скъпи тенджери, тигани. Св.***** твърди,
че била очевидец, когато от входа викали ****на Общо събрание, но тя казвала,
че апартаментът е на З. и тя се оправя с всичко.
Свидетелката
твърди, че е виждала майката на П. на смъртта на зет си и преди това на
рождения ден на З., но не може да уточни кога точно. На рождения ден майката на
П. – Малина отишла до апартамента във „Владиславово, като това било след
смъртта на баба ****, З. отговорила
и се чуло че се говори на висок тон и тогова ****излязъл и казал на
Малина, че апартаментът е на З.. З. казала същото и изгонила ***. ****била дошла в апартамента да търси *****, не е
имала претенции за имота. Такива имало от страна на Малина като родител на
детето П. след като ****починал. Доколкото знаела свидетелката , а и пред
нея ****бил казвал, че той и ***** на колко пъти се гонели, събирали се и после той не искал да признае
детето и З. станала причина той да признае детето.
В
идентичен смисъл са и показанията на св. ********* – майка на ответницата. Същата твърди, че в
момента дъщеря й З. живее във ****, бл. 20-ти, вх. 14, ап. 19, ет. 7-ми, като
живее там от 2003 г. Св. ***** обяснява, че били в добри отношения с бившия й мъж ****въпреки развода.
Сочи, че запазила добри отношения и с бившата си свекърва- баба ****. На
рождения ден на последната, свидетелката и нейната майка били поканени, както и
****и З.. Тогава баба **** казала: „*****, бабо,
този апартамент искам да бъде за теб! Ела да живееш тук, баща ти си има
апартамент, този апартамент нека да бъде твой, когато решиш, ела да живееш”.
Скоро след това помогнали на З. да си премести багажа. Преди това тя живеела с майка
си и баба си на ул. *****. Когато З. се нанесла в апартамента (във ****),
тя била на 21 г., работела като сервитьорка, ходела на работа. Баща й бил
съгласен също с нанасянето в апартамента. Когато З. отишла да живее в
апартамента, само баба й **** живеела там. Те продължили да си живеят, З.
започнала по малко да ремонтира, първо започнала с банята и тоалетната, сменила
плочки, мивки и душове - всичко, което било в банята, направила боядисване,
стаята, в която живееше баба й ****. Баба **** тогава била на 63 г. Баба ****
починала на 25.01.2016 г. и до тогава със З. живеели заедно. Бившият съпруг на
свидетелката много често ходел в апартамента във **** по повод на ремонтите, които
правел, идвал да помага. После известно време преди да почине не живеел изцяло при З., но оставал за по няколко дни, после в
неговия си апартамент отивал за по няколко дни. Неговият апартамент бил на *****, бившата ****, ****живеел там с г-жа ****, живеели сами. След като бившата свекърва на свидетелката починала,
бившият й съпруг нямал претенции към З. относно апартамента във ****, той
одобрявал желанието на майка си апартаментът да бъдел на дъщеря им, а тя (З.)
купувала техника, направила ремонт на другите стаи, кухнята, плочки, ламинати,
избила стената на кухнята, затворила терасата, баща й намирал майстори, тя
държала да си плаща, защото апартаментът бил неин и тя казвала, че не иска
заем, а ще се оправи, когато може. За детето на бившия й съпруг от другата жена
научили малко преди да се роди - началото на 2011 г. След като детето се
родило, нямало никаква промяна на отношението на ****относно апартамента във ****,
той дори не искал да признава детето, имал някакви съмнения относно това, че е
негово. Свидетелка обяснява, че жената на ****била дошла в апартамента във ****
на рождения ден на дъщеря й ( З. )на 5-ти декември. Когато ****излязъл,
свидетелката чула, че казал на ****, че тя не трябва да идва в този апартамент,
тъй като той е на З.. Свидетелката твърди, че преди това ****бил изгонил жена
си от там, където живеели - на *****. 7-8 месеца преди да почине, той я изгонил с детето и въобще във
времето свидетелката знаела, че доста пъти я гонил и прибирал или тя се е връщала. Жената на ****нямала
никакви претенции към имуществото на *****, тя
знаела, че З. живее там, не била имала
претенции до август месец миналата година, когато получили искова молба за
половината апартамент. Данъците за апартамента, обяснява още св.**** плащала дъщеря й, даже свидетелката ходила и тя да плаща, защото се
налагало, когато З. била на работа. После
З. давала парите на майка си. Към момента ,сочи св.***** дъщеря
й З. си гледала детето, което щяло да навърши 2 годинки на 11-ти април, З. не
работела, гледа си детето в този апартамент във ****.Отделно от всичко изложено
по-горе на конкретно поставени от съда въпроси св.****
отговоря ,че за решението на бившата й
свекърва да остави апартамента на дъщеря й няма документ, всичко останало на
думи. Вярно било,че имало предложение за прехвърляне на имота от бащата на З.. Бившият
съпруг на св.Панайотова искал да уредят нещата документално, но дъщеря й З.
отказала, защото „нямала време“, не била мислила, че ще има проблем, защото
всички знаели, че апартаментът е неин и никой нямал претенции и решила, че не е
толкова важно. След като бащата на З. починал, З. ходила в Данъчното, подала
Декларация, вписала и другото дете като наследник, защото й казали, че няма да й приемат Декларацията,
че трябвало да бъде вписано и другото дете. В компютрите излязло другото дете, те й казали, като това било м.юли 2018 г.;
казали й, че трябвало да пише и другия
наследник в Декларацията и тя направила това, което й казали. З. подала Декларацията.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл.34 ЗС.
Безспорно се установява в производството, че **** е собственик на
процесния имот, който е получила като обезщетение срещу отчужден по реда на
ЗТСУ неин друг недвижим имот. Безспорно е и обстоятелството, че ****е единствен
наследник по закон на ********, починала на 25.01.2016г. Законни наследници на ****,
починал на 16.01.2018г. са страните по делото- негови дъщери.
Спорно в производството е дали
процесният имот е станал част от наследството на общия наследодател ****предвид
наведеното възражение в отговора на исковата молба от съделителката З.П., че е
придобила имота по давност въз основа на упражнявано от нея владение за периода
от 2003г. до настоящия момент. Предвид направеното възражение в тежест на
ответницата е да установи, че е упражнявала фактическата власт върху имота
непрекъснато и явно, отблъсвайки владението на трети лица, както и че е владяла
имота с намерение да го придобие.
Съставът намира, че посочените
предпоставки не се установяват в производството.
Събраните гласни доказателства от
св. *** и ****, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК предвид вероятната им заинтересесованост, установяват, че още през 2003г.
собственичката ******** е изразила воля да надари ответницата с процесния имот.
Установява се, че след това изявление З. се преместила да живее в имота. Там
живеела заедно със собственичката на имота, като извършвала ремонти даже и на
стаята на баба си. Сочи се, че е заплащала данъците, но горното не е
установено, доколкото не са представени никакви писмени доказателства в тази
насока. От установените обстоятелства може да бъде направен извод, че от 2003г.
ответницата е била допусната да живее в имота от собственичката на последния.
Същата е заявила, че ще й даде имота, но правни действия не са предприети.
Същевременно собственичката е продължила да упражнява всички свои правомощия по
отношение на имота. Въпреки че е липсвала уговорка, че ще продължи да ползва
имота, то тя е продължила да живее в имота, същият е ремонтиран, като тя не се
е противопоставяла на това, по нейна воля ответницата я е представлявала пред
ОС на блока и въобще е извършвала всички фактически действия. Като се съобрази
и установеното, че след смъртта на наследодателката на ****последният е
предложил на ответницата да уредят прехвърлянето на имота, започнал е да прави
ремонт на същия /което се установява безпротиворечиво от показанията не само на
свидетелите *****, но и св.
*****, съдът намира, че следва да бъде
направен извод, че наследодателката **** действително е желаела да надари
внучката си с имота, но след смъртта си. Същата я е допуснала да живее при нея,
да й помага, но 13г. правни действия във връзка с прехвърлянето на имота не са
предприети. Няма ангажирани доказателства по някакъв начин З.П. да е
отблъсквала владението на собственичката и тя да е демонстрирала пред ********,
че счита имота за свой. Нито плащането на данъци, нито ремонтите и участията в
събранията на ЕС /които между впрочем са били извършени именно със съгласието и
по възложение на собственичката/, установяват намерението на З.П. да свои
имота. Същата очевидно е живяла със своята баба със съзнанието, че след смъртта
й тя ще придобие имота. Това се установява и от разпита на св. Тодоров, който
сочи, че ****се е чудел дали да даде имота под наем или да го прехвърли на
дъщеря си. Следователно и от преките и непосредствени впечатления на този
свидетел- трето незаинтересовано лице, се установява, че на законния наследник
на **** не е било демонстрирано намерението за своене от страна на ответницата.
В противен случай същият не би предложил да й прехвърли имота, каквото е било
желанието на нейната баба. Същият след смъртта на наследодателката П. е
предприел ремонти в имота, често е оставал да нощува там и е владял заедно със
своята дъщеря. Макар и показанията на св. Тодоров да не кореспондират частично
с казаното от останалите две свидетелки, съдът намира, че вяра следва да бъде
дадена именно на първия свидетел, тъй като освен че същият е незаинтересован от
изхода на спора, показанията му са в унисон и с ангажираните писмени
доказателства. Въпреки твърдението на св. ****, че З.П. и плащала данъците на имота и е подала декларация за
придобиването му веднага след смъртта на своя баща, такива факти не се
установиха. Декларация за имота е подадена именно от ищцата чрез нейната майка М. П.. Предвид това, съдът намира, че не се
установи преди смъртта на ******** ответницата З.П. да е упражнявала явно
владение върху имота и да го е държала като свой, отблъсквайки владението както
на собственичката ****, така и на нейния наследник впоследствие- наследодателят
****. Затова и недоказано остана възражението, че ответницата е придобила имота
на основание давностно владение, упражнявано от нея пред периода от 2003г. до
2013г. Имотът не е бил придобит от З.П. към 2016г.- смъртта на ******** и е
придобит по наследяване от общия на страните наследодател ****. Същият към
момента на смъртта си през 2018г. се е легитимирал като негов собственик,
респективно имотът е станал част от наследството му. Страните са единствени
наследници по закон на ****, поради което и имотът следва да бъде допуснат до
делба между тях при равни квоти съобразно нормата на чл. 5 ал.1 ЗН, която
повелява, че децата на починалия наследяват по равни части.
Решението на ВРС, с което имотът е
допуснат до делба между съделителите З. и П. Петрови при равни квоти, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1443/08.04.2019г., постановено по гр. дело
№10900/18год. по описа на РС – ****, ХLІІ-ри състав.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.