№ 116
гр. гр.Несебър, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20242150200531 по описа за 2024 година
Съдът, след като изслуша становищата на страните и се запозна с
материалите по преписката намира следното: по делото са събрани писмени
сведения от три лица, двама от които са посочени като свидетели в съставения
АУАН от И.П.В. - младши полицейски инспектор при РУ Несебър. Актът е
съставен по чл. 2 от УБДХ, като в него е описано, че на 23.08.2024 г., в 09.20
часа актосъставителят е констатирал че Д. Б., със снета по делото
самоличност, в бар „*******“, к.к. „Слънчев бряг“, на обществено място, е
извършил действия грубо нарушаващи обичайните норми на морал и
поведение, а именно отправял обидни думи спрямо танцьорки/аниматорки в
бара, държал се изключително агресивно към служителите в заведението и
оказал съпротива при пристигане на полицейските служители, оправяйки
обидни думи, като с това си деяние нарушителят причинил изключителен
стрес на присъстващите лица.
Следва да се отбележи, че в РУ МВР е образувана преписка по смисъла
на чл. 3 от УБДХ, към която обаче са приложени единствено две докладни –
записки и сведения /обяснения/ на лица. Докладните – записки не
представляват годно доказателствено средство по смисъла на НПК, който е
приложим в случая, доколкото съгласно чл. 9, ал. 2 от УБДХ за неуредените в
1
този указ въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАНН, който от своя страна
обаче съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към нормите на
НПК. Тези писмени сведения също не представляват годно доказателствено
средство по смисъла на НПК, доколкото следва да бъде спазен принципът на
непосредственост и устност, т.е. свидетелските показания следва да бъдат
скрепени по съответния процесуален ред, със съответния протокол за разпит,
като писмените сведения не представляват такъв разпит и който разпит е един
от процесуалните способи за събиране на гласни доказателства, ето защо
съдът не може да се позове на приложените към преписката материали -
докладните - записки и писмените сведения. Именно затова и с оглед
преценката на съда, че е необходимо да бъдат водени свидетели, съгласно чл.
5, ал. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство, съдът е указал с
разпореждане за насрочване на делото да се осигури явяването на двамата
свидетели по акта. В съдебното заседание такива не са осигурени съгласно
указанията на съда, като от страна на актосъставителя не се изисква и
предоставяне на възможност за тяхното водене, с оглед разпита, който е
необходим за изясняване на фактите по делото.
В тежест именно на органа, който поддържа едно или друго обвинение -
в случая актосъставителя, е да докаже именно твърденията изложени като
обстоятелства в акта, предвид че самите тези твърдения за наличието на
факти, както в акта, така и с оглед позицията му в съдебно заседание,
подлежат на доказване. От друга страна е видно пак от позицията на
актосъставителя, че той не е очевидец на изложеното от него, предвид, че не е
присъствал в бар „*******“, както по време на инцидента, така и не е бил сред
полицейските служители посетили мястото по сигнала за нарушение на
обществения ред, пред които полицейски служители, на същото това място му
е вменено, че е отправял обидни думи.
Според сведенията и докладните - записки е видно, че на Д. Б. се
приписват и деяния извършени и в служебния автомобил, докато е бил
отвеждан към сградата на районното управление, както и пред сградата на
районното управление. Тези деяния обаче не се предмет на обвинението с
оглед, че не са изложени в обстоятелствената част на акта, а напротив, изрично
е посочено, че нарушението е извършено именно в бар „*******“, к.к.
„Слънчев бряг“, затова и съдът не следва да взима предвид тези обстоятелства
2
относно случилото се от момента на отвеждането му от сградата на бар
„*******“ до сградата на Районно управление Несебър.
С оглед на това и предвид, че както в преписката не се съдържат годни
доказателства, с изключение на справката за съдимост, която съдът приема
като доказателство по делото, така и предвид неангажирането на годни
доказателствени средства в съдебно заседание, съдът няма основание да
приеме изложеното в акта и поддържано от актосъставителя за доказано.
Съгласно чл. 304 НПК присъдата не може да почива на предположения
и независимо от позицията на нарушителя, който изразява съжаление за
стореното от него и за това, че се срамува от извършеното, но тъй като същият
се възползва от правото си да не дава обяснения, в случая няма начин да се
обсъждат едни такива обяснения като доказателствено средство. Още по -
малко съдът не може да гради изводите си на казаното от самия нарушител,
тъй като е необходимо дори и да се съдържат самопризнания за конкретни
факти, каквито съдът не констатира, то тези самопризнания следва да
кореспондират с доказателствения материал, т.е. съдът не може да постанови
осъдителна присъда, съответно да признае нарушителят за виновен в
извършване на дребно хулиганство въз основа на самопризнания, още по -
малко въз снова на изразено съжаление за стореното.
В тази връзка следва да се отбележи, че се съдържат индиции за
извършено неправомерно поведение от страна на Д. Б., но това не означава, че
непременно същият е извършил акт на дребно хулиганство, включително и от
данните от наличните писмени сведения, че е отправял обиди към конкретни
лица от персонала, но сами по себе си обидите представляват престъпление,
което се преследва като такова от частен характер, като съдът е лишен от
преценка за цялостното поведение на Д. Б. по време на пребиваването му в бар
„*******“ на 23.08.2024 г., поради което е недопустимо съдът да прави
изводи, че с изречените от него ругатни, псувни и други неприлични изрази на
публично място, пред повече хора, същият е появил оскърбително поведение
към гражданите и органите на властта, по който начин е нарушил
обществения ред и спокойствие.
Съдът задължително не следва да приеме, че обществената опасност на
извършеното деяние е по - ниска и представлява дребно хулиганство по чл. 3
УБДХ, а не покрива състав на престъпление от НК, затова и предвид липсата
3
на годни доказателствени средства в тази насока, съдът не следва да признава
нарушителя Д. Б. за извършител на акт на дребно хулиганство, а ако
разследващите органи, които имат възможност да сторят това, съберат данни
за престъпление имат възможност пак чрез съответните доказателствени
средства, а при необходимост при извършване на допълнителна проверка да
образуват наказателно производство за престъпление от общ характер. Лично
засегнатите от поведението на Д. Б. лица също имат право да потърсят правата
си по частно правен път.
В обобщение, съдът намира, че с оглед неангажирането на годни
доказателствени средства в настоящото производство, остават неизяснени
фактите по делото, в това число и цялостното поведение на Д. Б., а от там и
дали същият е извършил форма на хулиганска проява и каква. Съдът не следва
само въз основа само на един акт да приеме, че е налице дребно хулиганство,
изключвайки възможността той да е извършил престъпление от общ характер.
Пак с оглед липсата на доказателства ангажирани в настоящото производство,
съдът е лишен и от възможността за преценка при разглеждане на преписката
да констатира дали се установяват признаци на извършено престъпление,
което да налага от своя страна изпращане материалите на съответната
прокуратура, съгласно чл. 6, ал. 2 УБДХ.
С оглед това и предвид недоказаността на фактите по делото и предвид,
че съдът не следва да се обвързва от констатациите на полицейския орган, че е
налице дребно хулиганство, което пък да води до налагане на
административно наказание, което би довело до изключване на възможността
Д. Б. да носи наказателна отговорност при условие, че той е извършил
престъпление, тъй като в противен случай би се нарушило правилото ne bis in
idem, то на основание чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Д. Б. (*********), роден на ********** г. в Република
**********гражданин на Република **********адрес в Република ********:
село П., О. район, ул. К. № 22, женен, с висше образование, работи в сферата
на строителството, неосъждан, с документ за самоличност № *********
издаден на ******* г., валиден до 15.04.2034 г., за невиновен в извършване на
акт на дребно хулиганство на 23.08.2024 г., в 09.20 часа, в бар „*******“, в к.к.
4
Слънчев бряг и го оправдава по вмененото му нарушение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.00 часа
с прочитане решението на съда.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5