РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Г. П. Г.
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №№260121 от 21.06.2021г. постановена по НОХД№2105/20г.
Пловдивският районен съд V н.с. е признал подсъдимия Ф. З. Е. за виновен в
това, че на 18.11.2018г. в гр.П. е причинил на длъжностно лице – СТ. Р. Т. на
длъжност не въоръжена охрана в „Г. “ ЕООД, при изпълнение на службата му
средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на тялото на лявата лакътна
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на горния ляв
крайник,поради което и на основание чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Е. е осъден да заплати на гр.ищец и частен обвинител С.Т.
сумата от 10 000лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
1
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения гр.иск за разликата
от уважения размер до пълно предявения от 30 000лева.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски,както и държавна такса върху уважения граждански иск.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнителна такава от адв.Д.П.,
защитник на подсъдимия Е., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост.Твърди се,че съдебният
акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и
при неправилната им оценка.В допълнителната жалба се развиват подробни
доводи, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 от НК, защото излизайки от заведението е бил последван от
двамата непознати мъже, които са отправяли вербални закани за
саморазправа и е хвърлил стола,за да се защити от нападението.Алтернативно
се развива тезата, че деянието му следва да бъде квалифицирано по по-леко
наказуемия състав на чл.133 от НК,защото хвърляйки стола зад гърба си не е
искал да причини телесно увреждане на пострадалия Т.. Прави се искане
присъдата да бъде отменена като въззивният съд се произнесе с нова –
оправдателна или преквалифицира престъплението по чл.133 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна, а подадената въззивна жалба за неоснователна.Предлага
окръжният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият Е., лично и със защитника си адв.Д.П., поддържа
подадените жалби с наведените в тях доводи.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във
връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и служебно,
съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Установено е от фактическа страна по делото, че подсъдимият Ф.Е. и
св.В. Т. към месец ноември 2018г. били приятели и имали връзка.
Дружеството „Г. “ ЕООД гр.Пловдив осъществявало дейност по различни
видове охрана,включително и невъоръжена,като обслужвало различни обекти
2
на територията на гр.П.. С договор сключен на 28.04.2015г. за неопределен
срок “Но сенс“ ООД възложило на охранителното дружество нощна
физическа охрана на кафе-бар „Но сенс“ ООД, находящо се в гр.П., ул.“ Е.Г.“
№*.
От 13.12.2017г. св.С.Т. по силата на трудов договор работел по трудово
правоотношение с „Г. “ ЕООД,като заемал длъжността „невъоръжена охрана“
в обектите на фирмата, с първоначално месечно възнаграждение в размер на
115 лева.
Според връчената на св.С.Т. длъжностна характеристика сред
основните му задължения се включвали и задълженията да следи за
опазването на вътрешния ред, имущество и осигуряването на спокойна работа
на персонала в охранявания обект, преследване на целта никога да не бъдат
наранени хора,както и при забелязване на лица нарушаващи обществения ред
да взема мерки за прекратяване на действията им до идването на съответните
служители на полицията.Свидетелят С.Т. изпълнявал трудовите си
задължения,като към месец ноември 2018г. заемал длъжността невъоръжена
охрана в кафе-бар „Но сенс“ в гр.П. Охраната се осъществявала съобразно
изготвен за всеки месец график.Така на 16.11.2018г. и на 17.11.2018г. св.Т.
бил нощна смяна и следвало да охранява заведението от 22.00часа на
17.11.2018г. до 06.00часа на 18.11.2018г.
Вечерта на 17.11.2018г. заведението било посетено от св.Т. и нейни
приятелки,които се настанили на бара.В заведението, зад бара имало мъжка
компания и част от момчетата се опитвали да заговорят св.Т. и нейните
приятелки, но те не им обръщали внимание.Момичетата се забавлявали до
около 00,30 часа на 18.11.2018г.,когато приятелките на Т решили да си
тръгват. Свидетелката Т. искала да остане и изпратила съобщение на
подсъдимия Е. да отиде при нея.Подсъдимият приел поканата и около 1,00
часа пристигнал в клуба, поръчал си питие и се настанили на бара, така че да
нямат пряк визуален контакт с младежите от компанията, която досаждала на
св.Т. и приятелките й.Двамата останали в заведението, като употребявали
алкохол, танцували и разговаряли.От компанията младежи,които заговаряли
св.Т. и приятелките й останали само двама.
След края на работното време в заведението около 5,20 –
5,30часа,двамата младежи забелязали св.Т. и подсъдимия.Те се приближили
3
до тях и се опитали да заговорят св.Т..Тъй като ги игнорирала те се обърнали
към подсъдимия Е. говорейки нецензурни думи за приятелката
му.Свидетелката Т. казала на подсъдимия Е. да не им обръща
внимание,обръщайки се към него по име.Чувайки как се казва подсъдимия
двамата младежи започнали да отправят обидни думи спрямо него, наричайки
го „терорист“, „бежанец“. Подсъдимият влезнал в словесен спор с тях
питайки ги дали са националисти, неонацисти.Възникналият спор между
компанията на двамата младежи и подсъдимия бил възприет от св.В. К..Той
седял на стол, разположен вътре в заведението встрани до първата,вътрешна
изходна врата, на разстояние от около 5-6 метра от двете спорещи
компании.Самият вход/изход на заведението се състоял от две врати без
брави/тип „каубойски“/, с широчина около 1,5-2м. с дървени рамки със стъкло
по средата, с малко фоайе между тях.Остъклението на вратите позволявало
добра видимост отвън на вътре в заведението и отвътре навън към
улицата.Във фоайето между двете врати имало няколко стъпала,които при
излизане от заведението били насочени надолу,така че нивото на улицата
било по-ниско от това вътре в заведението.
В изпълнение на задълженията си да опазва вътрешния ред в
заведението св.Т. се приближил към двете спорещи компании като ги
приканил да престанат да се карат и да си тръгват,тъй като работното време
вече било на привършване.Тъй като никой не оспорил казаното от св.Т. той се
оттеглил да запали цигара.
Докато пушел св.Т. забелязал,че двете компании не си тръгват, а
продължават да спорят на висок глас.Тогава се върнал при тях и отново им
казал да се успокоят.Подсъдимият му изглеждал по-спокоен и разбран и
затова свидетелят Т. се обърнал към него приканвайки го да преустанови
спора с другите две момчета и да напусне заведението.Подсъдимият му казал,
че не той създава проблеми,а другите две момчета.Свидетелят Т. продължил
да приканва подсъдимия да напусне заведението и го потупал леко с ръка по
гърба.Подсъдимият Е. се обърнал и се насочил към изхода на
заведението.След него тръгнали св.Т.,св.Т.,която взела вещите на подсъдимия
и двете момчета от другата компания, които продължавали да
спорят.Свидетелят Т. последвал подсъдимия, тъй като в задълженията му
влизало опазването на имуществото на заведението.В момента, в който
4
подсъдимият се намирал на втората – външна изходна врата непосредствено
зад него бил св.Т., а след тях във фоайето двете момчета и св.Т..След като
излязъл пред заведението подсъдимият видял оставен в дясно стол тип
„щъркел“,взел го и с въртящо движение – завъртайки се наляво,обратно на
часовниковата стрелка,хвърлил стола към св.С.Т.,който точно в този момент
отварял последната изходна врата.Инстинктивно,за да се защити той вдигнал
двете си ръце и столът паднал върху лявата му ръка.В същия момент
подсъдимият Е. залитнал и паднал на земята.Ядосан, св.Т. се опитал да го
хване,но ракавът на тениската му се изплъзнал.Подсъдимият се изправил и
тръгнал да бяга в посока „К.“.С.Т. изтичал няколко метра след него,но тъй
като усетил силна болка в областта на лявата ръка се спрял и приклекнал към
земята.В този момент към него се приближил и приятелят му–св.В. К.,който
се опитал да настигне подсъдимия,но не успял,тъй като последният
избягал.Свидетелят Т. се запътил към заведението и видял двете момчета от
другата компания,които прибягали покрай него, а след тях минала и св.Т., на
която й направило впечатление, че пострадалият си държи ръката.
Свидетелят Т. изпитвал силни болки в ръката и помолил св.К. да го
закара до Спешно отделение към УМБАЛ“Св.Георги“.Около 06.00-06.10часа
двамата били пред спешния кабинет и чакали за преглед.Тогава видели
подсъдимия и св.Т..Те разбрали къде се намира св.Т.,защото св.Т. се обадила
на служители на бар“На сенс“,за да разбере какво се е случило.Подсъдимият
Е. се представил на св.Т., обяснил му ,че е лекар и пожелал да види какво се е
случило с ръката му.След като я погледнал му казал,че ръката не е
счупена.При разговора подсъдимият изразил съжаление за случилото се,като
дал телефонния си номер изразявайки готовност да окаже съдействие и за в
бъдеще в случай на нужда.
Свидетелят Т. бил прегледан в спешния кабинет и било установено,че
лявата му ръка е счупена и трябва да бъде оперирана.Така още същата сутрин
на 18.11.2018г. около 07.30 часа св.Т. се свързал с родителите си, които го
закарали в град Хасково за консултация с лекар.На 20.11.2018г. свидетелят Т.
бил операран в МБАЛ“Доверие“ гр.София,при която се извършила репозиция
и фиксация с винтове.На 17.12.2019г. св.Т. отново бил опериран в София в
„СБАЛ-Гръбначен център“АД,като били отстранени поставените пластина и
вътрешно фиксиращото устройство.
5
На пострадалия за трудова злополука било изплатено обезщетение за
временна неработоспособност.
След първата операция подсъдимият Е. и св.С.Т. придружен от баща си
св.Р. Т. се срещнали в гр.П. и подсъдимият разбрал, че ръката на пострадалия
е оперирана и че за случилото се може да се стигне до съд.Впоследствие била
организирана и друга срещу в присъствието на адвокати с цел постигане на
извънсъдебно споразумение, но до таково не се стигнало и св.Т. подал сигнал
до РП-Пловдив.
От заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че
при инцидента на 18.11.2018г. на пострадалия Т. е било причинено счупване
на тялото на лявата лакътна кост,довело до трайно затрудняване на
движенията на горния ляв крайник.
Тази фактическа обстановка първият съд е приел за установена
кредитирайки показанията на свидетелите С.Т., В. К. и частично тези на
свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия, както и заключението на
съдебномедицинската експертиза и другите събрани по делото писмени
доказателства.
Самостоятелният прочит на наличните по делото доказателства дава
основание на настоящата инстанция да приеме по-различна от възприетата от
първия съд фактическа обстановка.
Районният съд необосновано е дал вяра на казаното от свидетелите Т. и
К.,че по време на словестния спор между подсъдимия и двете момчета не е
имало отправени от тях закани за живота и здравето му, така че същият да е
имал основание да се страхува.Неправилно са игнорирани показанията на Т. и
обясненията на подсъдимия, в които са посочили, че спорът с двете момчета,
които са дошли да ги притесняват на тяхната маса, е ексалирал до изричането
на закани за саморазправа спрямо подсъдимия.В показанията си свидетелката
Т. е последователна и непротиворечива, че на инкриминираната дата две
момчета от друга компания дошли при нея и подсъдимия и са започнали
безпричинно да я обиждат и да я наричат с нецензурни епитети.Тя помолила
подсъдимия да не им обръща внимание като се обърнала към него по
име.Чувайки арабското му име те започнали да го обиждат с думите
„трорист“, „емигрант“, „бежанец“, да го питат какво търси в Блъгария и дали
не е дошъл да прави терористични атаки.От тук е последвал спор по
6
националност,след което двамата са започнали да приканват подсъдимия да
излезе на вън, за да се разберат по мъжки. Подсъдимият помолил охраната да
се обади на полицията, защото е трябвало да напусне заведението.Излизайки
навън двете момчета са го последвали като са продължили да крещят, че ще
го убият и да го наричат терорист.В обясненията си подсъдимият също в
логическа последователност излага обстоятелствата около възникналия
инцидент. Той разказва, че двамата непознати са дошли на тяхната маса и са
започнали да обиждат с нецензурни думи приятелката му,а когато чули името
му агресията им се насочила към него, започвайки да сипят закани с
убийство и да го приканват да излезе навън.Тъй като бил уплашен и
стресиран помолил св.Т. да се обади на тел.112,защото има проблем. От
прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на
свидетеля К. на л.20 от д.п. е видно, че на разпита си пред разследващите е
посочил : „ започнаха да викат и да се обиждат взаимно“. Този свидетел не е
бил в непосредствена близост до спорещите, а на стол до вратата на
заведението.От приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК
показания на св. Т. на л.17-18 от д.п.е видно, че е чул пререкания,псувни и
обиди между двете компании.Свидетелят К. е бил на стол до вратата на 6 м.
от спорещите, а свидетеля Т. е излезнал да пуши цигара и след това отново се
е върнал в заведението, като ги е приканил да напуснат.При това положение
райнният съд необосновано не е дал вяра на казаното от свидетелката Т. и
обясненията на подсъдимия досежно съдържанието на разменените реплики
от двамата младежи с подсъдимия, а е кредитирал казаното от св.Т. и
К..Свидетелката Т. и подсъдимия са били през цялото време и в
непосредствена близост с лицата от другата компания, спорели са с тях и са
възприемали съвсем ясно и конкретно съдържанието на адресираните
реплики. Отделно от това в показанията си дадени на съдебното следствие
свидетелят Т. съвсем ясно и недвусмислено е казал, че същата вечер е бил 6-7
часа прав, минали са стотици хора, цяла вечер е бил подложен на шум и не му
е останало в паметта какво точно са си говорили.По отношение на заявеното
от подсъдимия и св.Т., че охранителят е бил помолен да повика полиция
свидетелят е посочил , че не си спомня,но не е отрекъл казаното от Т. и
подсъдимия.
В контекста на изложеното съдът намира за необосновани изводите на
съда,с които е дал вяра на казаното от св.Т. и К. в посочената част.Не могат да
7
бъдат споделени и съжденията на първия съд, с които е дискредитирал
заявеното от подсъдимия и св.Т. и неотречено от св.Т., че е бил помолен да
се обади на тел.112 с аргумента, че те са имали възможност да го сторят.От
събраните по делото доказателства е установено,че подсъдимият е напуснал
заведението като вещите му, включително и мобилния му телефон са
останали там и са били прибрани от свидетелката Т..Отделно от това всички
свидетели сочат, че след хврълявнето на стола към заведението подсъдимият
е започнал да бяга, както и че е бил последван от свидетеля Т., св.К. и другите
две момчета.Свидетелката Т. е била притеснена от развилата се ситуация и е
тръгнала да догони приятеля си, виждайки, че след него са тръгнали и
мъжете, с които е имало конфликт преди това в заведението. При това
положение изводите на съда,че както подсъдимия така и св.Т. са имали
възможност да сигнализират на тел.112 за инцидента, но не са го направили и
с което се отрича казаното от тях,че са поискали съдействие за това от св.Т.
почиват изцяло на предположения.Съвсем логично е точно казаното от св.Т и
подсъдимия да се обърнат именно към охранителя, в чийто задължения влиза
съблюдаването на реда в заведението и от който вече са били приканени да
си тръгнат, да сигнализира органите на реда за възникналата конфликтна
ситуация.
Относно начина, по който подсъдимият е напуснал заведението,а след
това и всички останали след него няма противоречия в наличните по делото
доказателства.Свидетелят К. в показанията си е посочил, че след като двете
компании са били приканени да си тръгват пръв е вървял подсъдимия, след
него св.Т., както и двете момчета и приятелката на подсъдимия, които били на
разстояние 1м. един от друг, както и че всички са излезнали навън, а той след
като подсъдимият е хвърлил стола.Докато минавали покрай него те
продължавали да спорят,но не може да каже точно за какво.Свидетелят Т.
при разпита си съобщава, че подсъдимият е тръгнал да излиза пръв,след него
е вървял той, както и другите две момчета.В показанията си св.Т. твърди,че
когато подсъдимият е тръгнал да излиза след него са били св.Т. , както и
двете момечта от другата компания, като словестния спор и отправянето на
обиди и закани от последните е продължило.Те са тръгнали след него да го
настигнат и тогава тя видяла, че подсъдимият взема стола пред заведението и
8
го хвръля през рамото си назад. Свидетелката е категорична, че подсъдимият
е бил в гръб и не е видял кой е зад него, защото не се е обръщал.След това
всички тръгнали да го гонят.Заявеното от свидетелката Т.,че всички са
побягнали след подсъдимия кореспондира и с показанията на свидетеля Т.,
който сочи, че е тръгнал след подсъдимия и се е опитал да го настигне, както
и тези на свидетеля К..И двамата свидетели казват, че двете момчета също са
побягнали в посоката, в която е бягал подсъдимия, а след тях и св.Т..В
обясненията си подсъдимият излага същите обстоятелства - че след като е
бил поканен да напусне заведението от св.Т. е тръгнал да излиза,а след него
са вървяли другите, като е продължавал да чува заканите за
саморазправа.Тогава взел стола пред заведението,направил няколко крачки и
го хвърлил назад,за да им препречи пътя и тръгнал да бяга, а след него и
другите.В обясненията си пред съда е казал,че няма ясен спомен дали се е
обръщал назад,може и да се е обърнал, но не е видял кой е зад него.В
приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК обяснения на
подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствието на неговия
защитник, същият е посочил, че е излязъл от бара пръв, видял е, че
охранителят и двете момчета са тръгнали след него, чувал, че след него
вървят хора.Хванал стола,който се намирал от дясната му страна пред
заведението и го хвърлил назад през лявата си страна без да се обръща назад,
не се е обръщал назад, за да види какво става и след като е хвърлил стола
тръгнал да бяга. Правилно първият съд е дал вяра на казаното от подсъдимия
на досъдебното производство, тъй като обясненията му в тази им част са в
пълно съгласие и с другите събрани по делото гласни доказателства, а и са
депозирани във време по-близко до инцидента.Подсъдимият е знаел, че
напуска заведението, а след него вървят, както охранителя така и другите
двама младежи,които са продължавали да отправят реплики за саморазправа с
него.Изнесеното от подсъдимия, че не се е обръщал назад, когато е хвърлил
стола,а и след това се припокрива в пълна степен и с казаното и от св.Т.,
която е последователна и логична описвайки поведението му по време на
инцидента.Затова, че подсъдимият не се с обърнал да види кой пръв върви
след него се вижда и от показанията на свидетеля К., който казва, че
подсъдимият е взел стола и с въртящо движение го хврълил назад,
подхлъзнал се и паднал,а след това тръгнал да бяга, а той след него, за да му
каже да се върне, тъй като е станал инцидент.Поведението на подсъдимия
9
непосредстево след извършване на деянието в болницата, където е намерил
пострадалия също говори за това, че не е разбрал, че му е причинил някакво
увреждане. Причината да отидат със св.Т. и да се поинтересуват какво е
станало е, че тя се е обадила в заведението и от бармана разбрала, че
охранителят е ударен.От прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2
пр.2. от НПК показания на свидетеля К., дадени на досъдебното
производство, е видно, че подсъдимият и св.Т. са отишли пред спешния
кабинет, където са чакали за преглед с пострадалия.Там подсъдимият подал
ръка на св.Т. и го попитал какво става, след това се извинил, дал си телефона
и му казал ако има проблем да му се обади.В същия смисъл относно тази
среща са и показанията на свидетеля Т., показанията на св.Т., която сочи, че
подсъдимият е попитал пострадалия какво се е случило и дали е добре, а св.Т.
му казал ,че стола го е ударил и затова е дошъл пред спешния кабинет.Същата
информация носят и обясненията на подсъдимия, който след като разбрал, че
има ранен охранител веднага отишъл да го потърси пред спешния кабинет в
УМБАЛ“Св.Георги“. Тези гласни доказателства,както и обективните
действия на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието
обосновават извода, че не е разбрал, че е ударил св.Т., защото е хвърлил
стола назад докато е бил в гръб към тичащите след него лица.Отделно от
това, както от показанията на пострадалия Т. така и от обясненията на
подсъдимия се вижда, че между тях не е имало никакъв конфликт нито
физическо спречкване.Напротив, св.Т. твърди,че е отишъл да разговаря с него
да напусне заведението защото му изглеждал по-интелигентен и по-разбран
за разлика от другите двама.Избрал е да се обърне към компанията на
подсъдимия,защото другите две момчета му се сторили немарливи и
решил,че е по-удачно да говори с него.
Свидетелите Т. и К. не твърдят с категоричност, че подсъдимият се е
обърнал назад и е видял, че хвърля стола точно срещу
пострадалия.Описвайки обстоятелствата св. К. е заявил, че подсъдимият е
излязъл на вън взел е стола и го хвърлил по С./св.Т./,който вече бил зад него,
взел е стола и с въртящо движение го хвърлил назад, след което се
подхлъзнал , паднал и тръгнал да бяга.Едва след това св.К. излезнал от
заведението,видял,че Т. се държи за ръката и тръгнал да бяга след
подсъдимия, за да му каже, че е станал инцидент.По нататък свидетелят сочи,
че няма ясен спомен точно как подсъдимият е хванал стола дали за седалката
10
или крачетата.Хванал е стола, завъртял се наляво и го хвърлил по
С./св.Т./.Предполага, че може като се е обърнал към С. да го е видял и
вероятно го е видял ,завъртял се с цялото си тяло, след което паднал и би
трябвало да е видял С..Никъде този свидетел в показанията си не съобщава с
категоричност и точност, че подсъдимият се е обрънал и целенасочено е
хвърлил стола срещу пострадалия.Той е наблюдавал инцидента от вътре и
неговите показания почиват на възприятията му,които е придобил докато е
бил все още в заведението – видял е, че св.Т. е вече навън,както и другите,че
подсъдимият е хвърлил стола назад, направил въртеливо движение с тялото
си, от което е загубил равновесие,паднал и после тръгнал да бяга.Свидетелят
Т. при разпита си описва следното - подсъдимият е излезнал пръв навън, взел
стола отдясно и в момента, в който той отварял вратата на заведението, за да
излезе подсъдимият вече бил обърнат и пускал стола,като преди това през
остъклението видял, т.е. преди да излезе, че последният замахва през лявата
си страна. Когато вече бил на стъпалото на външната врата подсъдимият
пуснал стола, тогава вече били лице в лице, в момента на инстинкт си
вдигнал двете ръце и столът го ударил в лявата ръка в
предмишницата.Подсъдимият залитнал, паднал,а след това тръгнал да
бяга.Описаните от всички свидетели движения-въртеливо движение на тялото
наляво от подсъдимия, в резлутат на което е загубил равновесие и е паднал,
след като е хврълил стола, очевидно показват, че в момента, в който е
хвърлял стола,той не се е обърнал назад, не е бил с лице към изхода на
заведението и не е целял да нанесе телесно увреждане на св.Т.. Нещо повече
самия Т. в показанията си сочи, че още не е бил навън, когато е видял, как
подсъдимият взема стола и го хвърля назад,като в момента, в който е отворил
външната врата на заведението стола е полетял, той си вдигнал ръцете
инстинктивно, за да се предпази и тогава е получил удара в лявата си
ръка.При това положение настоящият съдебен състав приема,че няма нито
едно категорично и сигурно доказателство сочещо,че подсъдимият излизайки
пред заведението се е обърнал, видял е, че точно свидетелят Т. е след
него,взел е стола и целенасочено го е хвърлил, за да му причини телесно
увреждане.Едва след хвърлянето на стола тялото му се е завъртяло и точно в
този момент, както св.Т., така и другите вече са били навън и са тръгнали да
го гонят.Досежно начина, по който стола е бил хвърлен от подсъдимия не
съществуват противоречия видно от анализа на изброените по-горе
11
доказателства, поради което и изводите на районния съд, с които е приел, че
този сочен от подсъдимия и св.Т. през рамо по вертикална права,предполагащ
много по-малка инерционна сила,респективно до невъзможност същият да
доведе до настъпването на съставомерните вредни последици не почива на
събраните по делото доказателства.Нито св.Т., нито подсъдимия сочат,че
хвърлянето на стола е станало по този начин.В заключението на
съдебномедицинската експертиза, както и от разпита на експерта в съдебно
заседание, не се съдържат данни по медицински критерии досежно начина, по
който стола е бил хвърлен назад.В заключението на експертизата е посочено,
че по механизъм травматичното увреждане е причинено от удар или
притискане с твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е
възникнало така, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство. Различия досежно начина, по който стола е бил хвърлен към
изхода на заведението не се съдържат в показанията на свидетелите
очевидци,както и в обясненията на подсъдимия.
В контекста на изложеното съдът намира за необосновани и неправилни
изводите на първия съд, с които е приел, че подсъдимият Е. е имал ясното
съзнание,че зад него се движи точно св.Т. и то в момента, в който е хвърлил
стола назад. Подсъдимият е бил наясно, че както св.Т.,така и другите две
момечта,които са продължавали словестния спор и заканите по негов адрес и
свидетелката Т. вървят след него, но последното автоматично не обосновава
извода, че хвърляйки стола е знаел, че точно зад него е св.Т. и цели да му
причини нараняване.В тази връзка тезата му,че е искал да препречи пътя на
лицата, с които е имал конфликт в заведението, а не да нарани някой,
необосновано е дискредитирана от първия съд и неправилно е възприета
изцяло като защитна негова позиция.Нещо повече подсъдимият не е искал да
се укрива. Сам е отишъл в болничното заведение,за да разбере какво се е
случило, представил се е, дал си е телефона, извинил се е на пострадалия,
казал му, че ако има проблем е готов да помогне.По отношение на този факт
също няма противоречия в събраните по делото доказателства.Относно
последващите договорки между подсъдимия и пострадалия Т. изцяло
свързани със заплащане на определена сума пари,за да няма образувано
наказателно произовдство настоящият съдебен състав кредитира обясненията
12
на подсъдимия и свидетелката Т., а не казаното от св.Т. и неговия баща св.Р.
Т.,в които сочат,че договорка за пари не е имало, а са искали само да
постигнат с подсъдимия извънсъдебно споразумение,защото от думите и на
двамата не става ясно какви са били техните претенции при тези договорки,за
да не депозират жалба в прокуратурата.
Районният съд е подложил на логически разсъждения и е приел за
недостоверно заявеното от св.Т. и обясненията на подсъдимия, в които
изнасят информация за развилите се след това събития – това, че
подсъдимият е бил настигнат от двмата младежи и му е бил нанесен
побой.Тези последващи събития извън инкриминираната дейност очевидно
нямат никакво отношение към съставомерността на деянието, няма основание
обаче да не се даде вяра на казаното от тях, само защото подсъдимият не е
потърсил медицинска помощ, не се е освидетелствал и не е подал жалба до
компетентните органи.
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава
несъмнения извод, до който е стигнал и районният съд , че подсъдимият е
причинил на пострадалия увреждане съответстващо на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Излизайки от заведението и
хвърляйки стола назад, без да знае и да види,предвид възникналата
конфликтна ситуация преди това, кой е за гърба му подсъдимият е причинил
увреждане на пострадалия Т., който точно в този момент и заедно с другите
излизащи от заведението се е оказал пръв навън. Ударът е настъпил в
предната област на лявата ръка на пострадалия, в резулат на което е
причинено установеното травматично уврежадне – счупване на тялото на
лявата лакътна кост, което е довело до трайно затруняване на движението на
горния ляв крайник за повече от 30дни, което съобразно утвръдената съдебна
практика /Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС/ съотвества на
трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник. Между удара със
стола и последващото увреждане е налице пряка причинно следствена
връзка.
Събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимият е реализирал
престъпното деяние при форма на вината непредпазливост по смисъла на
чл.11 ал.3 от НК.Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
13
последици и престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.Излизайки пръв от заведението и хвърляйки стола зад гърба си към
изхода му той е могъл да предвиди, че всички останали след него излизат
също навън и би могло да настъпи някакво физическо увреждане, за който и
да е от тях.В конкретния казус по отношение на св.Т. той не е могъл да
предвиди, че ще излезе пръв пред заведението и хвърления стол
назад,предвид на това, че се е чувствал застрашен от двамата младежи,които
не са спрели да му се заканват,ще увреди точно него,но е бил длъжен да
предвиди, че е възможно да нарани някой от излизащите.Обективните
действия на подсъдимия преди,по време и след извършване на деянието
показват какво е било действителното съдържание на умисъла му – той не е
искал да нарани никой,защото хвърлянето на стола към изхода на
заведението,бягайки от агресивно настроените срещу него двама младежи,
обективно показват,че целта му не е била да засегне телесната
неприкосновеност на който и да е било, най-малкото и защото сред всички
излизащи е била и приятелката му св.Т., а да спечели време, за да избяга,
което е и сторил.Движенията и действията на подсъдимия не са били
целенасочени към личността на никой от излизащите от заведението още по-
малко към св.Т., на която покана да излезе той веднага се е подчинил без
възражения.Хвърляйки стола назад той не е целял да причини телесно
увреждане на св.Т., защото е бягал от ситуацията, в която е изпаднал.Липсват
доказателства и за това да е действал при енетуален умисъл – т.е. съзнателно
да е допускал настъпването на общественоопсните последици.В настоящия
казус липсват каквито и да е обективни данни, с оглед действителното
поведение на подсъдимия и предприетите от него действия, съзнателно да е
допускал причиняването на средна телесна повреда на пострадалия, т.е.
съзнателно да е допускал настъпването на общественоопасните
последици./виж Решение №172 от 26.05.1973г. по н.д.№103/73г. на 1 н.о.,
Решение №95 от 14.06.2021г. на ВКС по н.д.№372/21г. 3 н.о. на ВКС/.Като е
приел пряк умисъл в действията на подсъдимия районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон.Конкретният случай е типичен пример за
причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост, което налага
преквалификация на деянието от чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК
в такова по чл.133 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Неоснователни са възраженията на защитата във въззивната жалба, че
14
подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 от НК.Действително конфликтът е започнал в заведението и
подсъдимият се е оказал сам с приятелката си срещу двама мъже, които
безпричинно са проявили агресия спрямо тях в ранните часове на
денонощието и той се е почувствал застрашен.Извън съмнение е обаче
обстоятелството, че в момента, в който е излязал от заведението спрямо него
физическа агресия освен вербални закани и обиди не е имало ,не е било
упражжнено насилие или други нападателни действия, застрашаващи
телесната му неприкосновеност от двамата младежи, още повече, че освен тях
пред заведението са били св.Т., св.К. и св.Т..Ето защо настоящият виззивен
състав не възприе доводите на защитата, че подсъдимият е действал при
условията на неизбежна отбрана, която следва да елиминира наказателната му
отговорност.
В контекста на изложеното съдът квалифицира деянието, предмет на
настоящото наказателно производство по 133 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.За
посоченото престъпление са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.78а от НК – наказуемо е с лишаване от свобода до една
година или пробация,подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, а от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
При определяне размера на наложеното административно наказание
глоба въззивният съд съобрази всички смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства отчетени правилно и от първия съд. Подсъдимият е с много
добри характеристични данни, за които се събраха данни и пред настоящия
въззивен състав,видно и от показанията на свидетеля К.Е..Същият е бил
доброволец в червения кръст, трудово ангажиран е, с висше медицинско
образование, в сравнително млада възраст, предполагаща началото на
неговото житейско и професионално развитие. Подсъдимият е бил и с
изключително добросъвестно процесуално поведение от самото започване на
наказателното производство спрямо него, а и преди това – непосредствено
след инцидента е направил всичко възможно да разбере дали има пострадал
от деянието, посетил е незабавно болничното заведение, представил се е на
пострадалия, изразил е съжаление за случилото се, показал е съпричастност и
желание при необходимост да бъде ангажиран с проблема.Като смекчаващи
15
вината обостоятелства следва да се отчетат и подробните му обяснения,с
които е съдействал за разкриването на обективната истина по делото, липсата
на данни за каквито и да е противообществени прояви или негативни данни за
личността му.
В контекста на изложеното и при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът намира, че административното наказание глоба спрямо
подсъдимия следва да се определи при изключитен превес на смекчаващи
вината му обстоятелства в размер на минималния визиран в разпоредбата на
чл.78а от НК а именно 1000 лева/хиляда лева/.Според преценката на
настоящата инстанция това накаказание се явява напълно справедливо и
съответно на деянието и дееца.
Не са налице основания за коригиране на присъдата в гражданската й
част.Районният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск в размер на 30 000лева – претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, който е уважен до сумата от 10 000 лева и
отхвърлен за разликата до пълно предявения размер.Присъденото
обезщетение е доказано по своето основание. Правилен е изводът на
контролираната инстанция, че са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на подсъдимия Е. по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД.
Счупването на лявата лъчева кост на пострадалия е в резултат от
противоправното поведение на подсъдимия.На пострадалия са били
причинени болки и страдания.Телесното увреждане е довело до претърпени
две операции,престой в болнично заведение, обездвижване на крайника с цел
имобилизация чрез поставената гипсова лонгета.Впоследствие за
въстановяването на двигателните функции на крайника се е наложила
рехабилитация.Продължителният период на възстановителния процес- почти
шест месеца са довели до преустановяване на професионалната дейност и
спортните занимания от пострадалия Т..Той е бил обгрижван от своите
близки, защото не е можел да се обслужва сам. Несъмнено всички тези
обективно установени по делото обстоятелства сочат, че пострадалият Т. е
изживял дискомфорт от причиненото му телесно уврежадне, негативни
емоции, болки и страдания с продължителен интензитет.Сумата от 10 000
лева се явява справедлива обезвреда за репариране на
претърпяното.Правилно уважения граждански иск е присъден ведно със
16
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното му изплащане.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага същата да бъде
изменена в наказателната част,като се приложи закон за по- леко наказуемо
престъпление и потвърдена в останалата част.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.3 вр. чл.337 т.2
пр.3 и т.4 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260121 от 21.06.2021г. постановена по
НОХД№2105/20г. по описа на Пловдивския районен съд 5 н.с., в частта,с
която подсъдимият Ф. З. ЕЗ. е признат за виновен в извършено престъпление
по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, като преквалифицира престъплението в
такова по чл.133 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го
освобождава от наказателна отговорност като му налага административно
наказание глоба в размер на 1000/хиляда/лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17