Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 9589 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 10358/06.07.2020 г. на длъжника Х.Х.Ц. срещу Акт на съдебния
изпълнител от 23.02.2020 г. по изп. дело
№ 20207900400169 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ.
Жалбоподателят счита, че са неправилни, недопустими и
нищожни по форма и съдържание и постановени в нарушение на процесуалния и
материалния закон, съдържащите се в постановления и разпореждания, обективирани
в Акт на съдебния изпълнител от 23.02.2020 г.
по изп. дело № 20207900400169. Сочи, че таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, определена в размер на 6 106.16 лева, след редуцирането, е недължима
поради незаконосъобразност на ТТР към СЧСИ относно т. 26 и след като таксата е
начислена по незаконосъобразна тарифа, отменена с решение на ВАС. Следователно,
същата не се дължала до приемането на законна тарифа в частта по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ и сумата била незаконно и неправилно определена. Освен това, при определяне на размера на
таксите не било отчетено извършеното изпълнение на част от задълженията в срока
за доброволно изпълнение и не били отчетени постъпилите суми. Размерът на
задължението и размерът на таксите и разноските били определени в нарушение на
процесуалния и материалния закон и не били внесени авансово от взискателя.
Адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено на 200 лева, тъй като по
делото не били извършвани никакви действия от фактическа и правна сложност. Не
бил посочен размерът на адвокатското възнаграждение за събиране на всяко
вземане по изпълнителния лист. Не било доказано и реално плащане на
адвокатското възнаграждение. Неправилно били начислени авансово такси и
разноски за събиране на вземането, тъй като не били предприети принудителни
действия. Нямало виновно неизпълнение на присъдените със съдебното решение суми
и длъжникът не бил дал повод за завеждане на делото.
Жалбоподателят заявява, че обжалва и отказа на ЧСИ да
приеме посочения способ за изпълнение, тъй като посоченото жилище било
несеквестируемо, както и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № ***. Сочи, че след като
се е разпоредил с този имот е отпаднала и неговата несеквестируемост и
съдебният изпълнител може да пристъпи към изпълнение спрямо него. Неправилен
бил и отказът на ЧСИ да прекрати изпълнението поради несъразмерност, на
основание чл. 442а ГПК. Изцяло в нарушение на процесуалния и материалния закон
бил постановения отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по искане на длъжника по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул „*******“ № **, предвид,
че същият, на основание чл. 453 ГПК спрямо всискателя се счита на длъжника. Твърди
се и че обжалваният акт не е подписан от ЧСИ и не съдържа негова валидна воля.
Моли, обжалваният Акт да бъде прогласен за нищожен, евентуално да бъде отменен.
С молба от 21.10.2020 г., жалбоподателят уточнява, че
поддържа жалбата си изцяло. Излага съображения, че е подал до СГС частна жалба с вх. № 3143/11.02.2020
г., която не е била администрирана от ЧСИ. Поддържа доводите си, че таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена, както и че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено. Сочи, че правният му интерес от
обжалване на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението поради несъразмерност е
произнасяне от съда дали действията (и бездействията на ЧСИ) са
незаконосъобразни.
Взискателят по изпълнителното дело – М.М.П.-Х.,
счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че плащанията за
погасяване на задълженията са постъпили много след изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Позовава се на решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д. №
1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО, което еднозначно очертавало хипотезите, при които
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, като
настоящият случай не бил такъв. Сочи, че повечето от оплакванията на
жалбоподателя изобщо не попадат сред лимитативно изброените действия на ЧСИ,
подлежащи на обжалване, както и че искане за прекратяване на основанията,
предвидени в чл. 433 ГПК не било правено.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният изпълнител
счита, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че сумата по изпълнителния
лист не е била погасена срока за
доброволно изпълнение, а претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело е под предвидения в
Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Отделно от това, делото било с фактическа
и правна сложност, тъй като длъжникът се разпоредил с възбранения имот н полза
на трето лице – А.Ж., което впоследствие станало процесуален представител на
длъжника. По изпълнителното дело били насрочени два описа на недвижимия имот,
като задължението не било заплатено доброволно, а на няколко вноски, след като
описите били насрочени.
Софийски градски съд, след като
съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20207900400169
по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, е образувано по молба от 23.01.2020
г. на М.М.П.-Х., чрез процесуален представител адв. О.Я.от БАК, и въз основа на
изпълнителен лист от 17.01.2020 г., издаден по гр.д. № 4634/2018 г. на Апелативен
съд – София, с който длъжникът - жалбоподател в настоящото производството, е
осъден да заплати на М.М.П.-Х., както следва:
-
сумата
от 19 200.58 лева, ведно със
законната лихва от 12.03.2015 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 5879.87
лева,
-
сумата
от 36000.42 лева, ведно със
законната лихва от 12.03.2015 г. до
изплащане на вземането,
-
сумата
от 1058.00 лева, ведно със законната
лихва от 12.03.2015 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 324 лева,
-
сумата
от 1800 лева, ведно със законната
лихва от 12.03.2015 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 551.23
лева,
-
сумата
от 600 лева, ведно със законната
лихва от 12.03.2015 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 183.76
лева.
В
молбата е направено искане, да се пристъпи към принудително изпълнение на
вземанията по изпълнителния лист чрез опис и оценка на ВТОРИ ЕТАЖ от вътрешна
двуетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*******“ № **.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело е представено пълномощно, с което М.М.П.-Х.
е упълномощил процесуален представител – адв. Олег Янев, както и договор за защита и представителство от
23.01.2020 г., в който е посочено, че за предоставената правна помощ –
образуване и представителство в
изпълнително дело за събиране на вземанията, за които по гр.д. № 4634/2018 г.
на Апелативен съд – София е издаден изпълнителен лист, е договорено
възнаграждение в размер на 2700 лева, което е заплатено, като договорът служи и
за разписка за извършеното плащане.
Видно
от представените ведно с молбата документи, с определение от 21.03.2015 г. по
гр.д. № 3301/2015 г. на СГС е допуснато обезпечение на иска, предявен от М.М.П.-Х.
против Х.Х.Ц. иск, чрез налагане на ВЪЗБРАНА
върху описания апартамент № 7 и ВТОРИ ЕТАЖ от вътрешна двуетажна жилищна сграда
в гр. София, ул. „*******“ № **, заедно с ½ идеална част от общите части
на сградата и от дворното място, в което тя е построена, съставляващо имот с
пл. № 20 от кв. 75а по плана на гр. София, местност „УГЦ Зона В16“. Видно от
извършеното върху обезпечителната заповед отбелязване, възбраната е вписана в СлВп на 08.04.2015 г. На 25.09.2015 г., Х.Х.Ц. е продал наА.Н.Ж.½
идеална част от поземлен имот с пл. № 20 от кв. 75а по плана на гр. София,
местност „УГЦ Зона В16“, а на 27.11.2015
г., двамата са сключили договор за делба, по силата на който имотът е
възложен в дял и собственост наА.Н.Ж.– видно нотариален акт за покупко-продажба
и нотариален акт за делба.
След
образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е изпратил съобщение до взискателя за
дължимите такси и разноски и е насрочил опис (на 20.02.2020 г., от 13.00 часа)
върху дворното място, находящо се в гр. София, ул. „*******“ № 73. ЧСИ е
изискал и справки от Служба ро вписванията, НАП и Столична община.
На
24.01.2020 г., на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която
му е била връчена на 04.02.2020 г. Със
съобщение, връчено му на 03.02.2020 г., длъжникът е уведомен за насрочения
опис.
На
11.02.2020 г. длъжникът е депозирал по изпълнителното дело:
-
Възражение
с вх. № 3074/11.02.2020 г. за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
предложение за замяна на обекта и начина на изпълнение и искане за прекратяване
на принудителното изпълнение спрямо чужд имот;
-
Възражение
с вх. № 3142/11.02.2020 г. за прекомерност и съразмерност и прекратяване на
предприети изпълнителни действия и способи към спорен чужд имот, собственост на
трето лице;
-
Частна
жалба с вх. № 3143/11.02.2020 г., с която е заявил, че оспорва изцяло
„определените, начислените и постановените“ и обективирани и инкорпорирани
такси и разноски в поканата за доброволно изпълнение;
На
12.02.2020 г.,А.Н.Ж.е депозирал възражение с вх. № 3281/12.02.2020 г. за
оспорване на субективните предели на изпълнителния лист от трето лице
собственик на недвижим имот и искане за прекратяване на незаконни принудителни
действия спрямо него.
Препис
от всички възражения са изпратени на взискателя, който е депозирал становища по
тях
На
14.02.2020 г., длъжникът е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е
направил искане за спирането му, поради внасяне на 20 % от размера на
вземанията.
С
постановление от 14.02.2020 г., на основание чл. 454, ал. 1 ГПК, ЧСИ е спрял
изпълнението по изпълнителното дело.
С
обжалваното в настоящото производство Акт на съдебния изпълнител от 23.02.2020
г., ЧСИ е:
-
Намалил
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя от сумата от 2700 лева
на сумата от 1887.26 лева,
-
Намалил
е таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от сумата от 6 145.16 лева на сумата от
6 106.16 лева,
-
Отказал
е да прекрати изпълнението по отношение на имота в гр. София, ул. „*******“ №
73,
-
Отказал
е да прекрати изпълнението, поради несъразмерност, и е
-
Намалил
приетите и начислени такси по изпълнението;
С
молба от 11.03.2020 г., длъжникът е представил доказателства за внасяне на 10 %
от задължението.
На
26.06.2020 г., ЧСИ е насрочил опис и
оценка на недвижимия имот за 24.07.2020 г., от 13.00 часа.
На
22.07.2020 г., длъжникът е
представил доказателства за погасяване на остатъка от задължението.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело №
20207900400169 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие
СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението;
4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.
4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите
по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство е неоснователна,
тъй като обжалваният Акт на съдебния изпълнител от 23.02.2020 г. е в правилно приложение на закона.
На първо място
следва да се посочи, че съдебният изпълнител е бил длъжен да се произнесе (а не
да изпраща на друг орган) по възражение с вх. № 3074/11.02.2020 г. и по т.нар.
„частна жалба“ с вх. № 3143/11.02.2020 г., с която се оспорват начислените
такси и разноски, а доводите на жалбопадателя в тази връзка са напълно
неоснователни.
Производството по жалба
срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да
отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие
на съдебния изпълнител. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да
бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005
г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). На съдебен контрол подлежи акта на съдебния изпълнител,
с който се произнася по възражението срещу начислените в разноски по
изпълнителното дело, независимо дали уважава възражението или не (В този смисъл
Определение № 529/07.07.2011г. по ч.т.д. 360/2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;
Определение № 83/19.02.2013г. на ВКС, І-во Г.О., дело № 620/2012г).
Отнесено към конкретната хипотеза, това
означава, че директното сезиране с искане по чл.78, ал.5 ГПК на съда в
качеството му на контролна инстанция, която не може да извърши сама за първи
път дължимото действие, е недопустимо.
Адресат на искането на длъжника за намаляване на разноските в изпълнителното
производство (инкорпорирано във възражение, частна жалба или нещо друго) не е
съдът, а съдебният изпълнител пред когото се развива изпълнителното производство. Актът на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по упражненото пред него право за присъждане на по нисък - размер на
възнаграждението на адвоката, представляващ взискателя, при наличие на правен
интерес, вече подлежи на съдебен контрол (както е и в настоящия случай). По отношение на дължимите такси по ТТРЗЧСИ –
произнасянето на съдебния изпълнител по искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение обуславя определянето на основата,
върху която се изчислява таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съответно жалбата срещу
разноските под формата на такси също би
била преждевременна и няма как да бъде разгледана от съда.
По горните съображения делото, адресат на възражението от
11.02.2020 г. и на т.нар. „частна жалба“ от 11.02.2020 г., е бил съдебният
изпълнител и същият е бил длъжен да се произнесе по тях, независимо от това как
са били наименувани. Произнасяне по тях от съда не може да има,
тъй като повдигнатият правен спор не е бил разрешен.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че обжалваният Акт не е подписан от съдебния
изпълнител, поради което е и нищожен. Доказателства, в тази връзка, не са
ангажирани. Така или иначе, очевидно е, че след като съдебният изпълнител е
изложил мотиви относно обжалвания Акт и го е изпратил в съда, потвърждава
извършените действия.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че „Няма виновно неизпълнение на присъдените със
съдебното решение суми и длъжникът не бил дал повод за завеждане на делото“.
Съгласно чл.79,
ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, в които разноски
се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, който
взискателят е упълномощил да го представлява. Затова, при направено искане и
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тези
разноски в изпълнителното производство се възлагат върху длъжника. В
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г.
на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г.
по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК,
но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство
- чл. 79 ГПК.
Приема се, че плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
в срока за доброволно изпълнение, от последния се събират както дължимите от
взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на
взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по
т. 26 от
ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният
изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е
платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за
образуване на делото. В решение №
82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010
г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът
не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато
не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил
в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
В настоящия случай, задължението е платено след
срока за доброволно изпълнение и по изложените
съображения, длъжникът дължи разноските по изпълнението.
Неоснователни са доводите и възраженията на
длъжника във връзка с действието на наложената обезпечителна възбрана. Както
стана ясно, с
определение от 21.03.2015 г. по гр.д. № 3301/2015 г. на СГС е допуснато
обезпечение на иска, предявен от М.М.П.-Х. против Х.Х.Ц. иск, чрез налагане на
ВЪЗБРАНА върху описания апартамент № 7 и ВТОРИ ЕТАЖ от вътрешна двуетажна
жилищна сграда в гр. София, ул. „*******“ № 73, заедно с ½ идеална част
от общите части на сградата и от дворното място, в което тя е построена,
съставляващо имот с пл. № 20 от кв. 75а по плана на гр. София, местност „УГЦ
Зона В16“, като възбраната е била вписана в СлВп на 08.04.2015 г. На 25.09.2015 г., Х.Х.Ц. е продал наА.Н.Ж.½
идеална част от поземлен имот с пл. № 20 от кв. 75а по плана на гр. София,
местност „УГЦ Зона В16“, а на 27.11.2015 г., двамата са сключили договор за
делба, по силата на който имотът е възложен в дял и собственост наА.Н.Ж.– видно
нотариален акт за покупко-продажба и нотариален акт за делба.
Възбраната на
недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
(или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК), се подчинява на правила,
установени в ГПК и ПВп. Наложената от съда или в изпълнението възбрана се
вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или
учреждение и не се погасява. Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна
мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за
последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот
при успешна искова защита. Целта е да осигури ефективната реализация на
установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно
действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от
законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост
на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни
права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с
възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените
кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към
възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред
съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната.
Поради това действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по
чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи
разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица
към възбранения имот (ТР от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Не подлежи на съдебен контрол отказът на съдебния
изпълнител да спре (или прекрати) прилагането
на конкретен изпълнителен способ и то по
отношение на конкретно имущество, тъй като съгласно чл. 435, ал.
2, т. 6 ГПК на длъжника е призната активна легитимация за обжалване на отказа
да бъде спряно цялото производство на принудително изпълнение. Законодателят не
е овластил длъжника да оспорва отказа на съдебния изпълнител да спре
осъществяването на отделен изпълнителен способ за осребряване на конкретно
имуществено право на длъжника, при висящо принудително изпълнение. Постановените на 23.02.2020 г. откази на ЧСИ
не попадат в нито една от изчерпателно уредените хипотези на обжалваеми
действия на съдебния изпълнител. Подлежи на обжалване отказът да бъде спряно
самото изпълнително производство, но такова произнасяне не е налице, като
предпоставките за спиране са уредени в чл. 432 ГПК и визират производството
като динамичен фактически състав, а не конкретно изпълнително действие.
Относно
възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, респ. за
недължимост на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
Видно
от представените материали по изпълнителното дело, по него е било представено
пълномощно и договор за защита и представителство, сключен на 23.01.2020 г.
между М.М.П.-Х. и адв. О.Я.– за образуване и
представителство по изпълнително дело за събиране на вземанията, за
които по гр.д. № 4634/2018 г. на Апелативен съд – София е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20207900400169. С
договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева, като в
договора е посочено, че същото е заплатено и договорът служи и за разписка за
извършеното плащане.
Следователно,
по делото се установява, че взискателят е упълномощил представител за
осъществуване на поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения
към молбата изпълнителен лист и представителство по образуваното изпълнително
дело.
Установява
се също, че уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено.
Възраженията на жалбоподателя, в тази връзка, са неоснователни.
Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА.
В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр.
64/23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2/9.01.2009 г., доп., бр. 43/8.06.2010 г.,
изм. и доп., бр. 28/28.03.2014 г., изм. и доп., бр. 84/25.10.2016 г., изм.
с Решение №
9273 на ВАС на РБ от 27.07.2016 г. - бр. 41 от
23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от
22.01.2019 г.; изм. с Решение №
5419 на ВАС на РБ от 08.05.2020 г. - бр. 45/15.05.2020
г., в сила от 15.05.2020 г.; изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител
на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него
възнаграждение се дължи от длъжника.
Релевантната редакция на
Наредбата е тази, действала към датата на сключване на договора за правна
защита респ. плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно на 23.01.2020 г. В този смисъл определение 499/19.07.2019 г. по ч.т.д. 3019/18 г. на
ВКС, ІІ ТО. Изменението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е влязло в сила на
15.05.2020 г., към който момент адвокатското възнаграждение е било уговорено и заплатено. Доводите на
жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.
Съгласно чл. 10, т. 2 от
Наредбата, за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Съдът приема, че се дължи и
възнаграждението по чл. 10,
т. 2 от Наредбата, тъй като задължението не е било погасено изцяло в
срока за доброволно изпълнение, насрочени са били два описа, като
изпълнителното производство се е характеризи с по-голяма фактическа и правна
сложност, предвид извършеното разпореждане от длъжника с възбранения имот,
депозираните няколко възражения от длъжника и предприетите допълнителни
действия от процесуалния представител на ответника в тази връзка.
Съгласно чл. 10, т. 2 (в редакцията изм. ДВ, бр.
28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г.) от Наредбата, за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. – 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. –
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 – 7;
С оглед материалния интерес по изпълнителното дело, определеното от съдебния
изпълнител адвокатското възнаграждение е под предвидения в чл. 10, т. 2 от
Наредбата минимум, поради което и с оглед на диспозитивното начало, същото не
следва да бъде увеличавано.
Неоснователни са и доводите на
жалбоподателя във връзка с таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Визираната в т. 26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно чл. 78,
ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ), които са за сметка на длъжника,
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради
това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство се включват, както в понятието „материален
интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по
смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл например е решение №278/25.06.2012
г. по гр.д. №414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
По
изложените съображения, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
10358/06.07.2020 г. от Х.Х.Ц. срещу Акт
на съдебния изпълнител от 23.02.2020 г.
по изп. дело № 20207900400169 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.