Решение по дело №495/2023 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ДП ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. К., чрез процесуалния представител адвокат И. С. с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.3, офис 3, срещу Ревизионен акт №Р-03000822005057-091-001/02.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №144/31.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и се иска да бъде отменен; посочени са и допуснати нарушения на процесуалните правила; не са били налице материалните предпоставки за извършването на ревизията по особения ред. Оспорват се изводите на органите по приходите, че са изпълнени условията по чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Излагат се твърдения за неправилна оценка на събраните в ревизионната преписка доказателства, довела до неправилно приложение на закона. Според органите по приходите имало разлика между декларираните и отчетени бройки годишни технически прегледи в двата пункта на дружеството с тези, които са предоставени от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; те приемат, че представените при ревизията ценоразписи не отразяват действителните цени на услугите, а са били изготвени в хода на извършената проверка; цените в издадените от дружеството фактури били по – високи от тези в предоставените ценоразписи, което давало основание при формирането на приходите да се приемат по - високите цени на извършените прегледи; установени са в хода на ревизията обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК (налице са данни за укрити приходи или доходи – открити са извършени годишни технически прегледи в по - голям брой съгласно информацията, получена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съпоставена с броя на годишните технически прегледи, за които са осчетоводени и декларирани приходи), по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяването на основата за облагане с данъци, са унищожени не по установения ред – воденото счетоводство не давало възможност за установяване на броя и сумата на направените отстъпки за клиенти на SDI, както и за клиенти, за които се твърди, че клиенти на свързаното с дружеството лица са издали карти за отстъпка за цена на годишен технически преглед от 10 лева) и по чл.122 ал.1 т.5 от ДОПК (документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен на негодни за ползване – не били представени карти за отстъпка за цена от 10 лева; липсвали списъци на лицата, които ги притежават, данни за регистрационните номера и категориите на автомобилите, за които при извършване на годишен технически преглед е заплатена преференциална цена от 10 лева); вследствие на горното при ревизията са определени различни цени на извършваните услуги, не са признати предоставените отстъпки на клиенти и на тази база е формирана данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, която е била обложена с преки и косвени данъци. Жалбоподателят възразява срещу извършването на ревизията по особения ред, тъй като не са били налице необходимите предпоставки; осъществяваната от дружеството дейност по провеждане на периодични годишни технически прегледи е регламентирана в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г., в чл.48 от която е посочено, че протоколите за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към които се прилагат разпечатките от техническите средства за измерване и разпечатките с информацията за показанията на километропоказателя от предходните периодични прегледи за проверка на техническата изправност, се подреждат от лицето по чл.16 от същата наредба по възходящ номер и се съхраняват за срок от 1 година след изтичането на срока на валидност на прегледа в съответния контролно – технически пункт; ревизията е била възложена с акт за възлагане на ревизия от 04.10.2022 г., което показва, че към същата дата за всички протоколи за извършени прегледи до 04.10.2020 г. е бил изтекъл срокът за съхранението; неправилно се твърди, че дружеството умишлено е преустановило дейността си, като целта била да се възпрепятства събирането на държавните вземания, както и че запорирането на банковата сметка на дружеството не било причина за преустановяването на дейността, тъй като издаваните от „ДЕМАКС“АД и „ДЕМАКС ДИ ПИ АЙ“АД фактури са на много по-ниски стойности от 10 000 лева, над която сума е задължително разплащането по банков път; до датата на запорирането на сметката му от НАП на 27.02.2023 г. жалбоподателят не е имал неплатени данъчни или осигурителни задължения, а разплащането към отпечатващите специализираните книжа дружества задължително е трябвало да бъде извършено по банков път, независимо от стойността, което е довело до невъзможност за закупуване на комплекти за извършване на годишни технически прегледи и оттам до преустановяване на дейността; водената счетоводна отчетност изцяло отговаря на изискванията на закона и приложимите счетоводни стандарти, позволявайки последващ контрол на стопанските операции, а твърдението в обратната насока се явява недоказано и в противоречие с действителните факти по случая. С оглед на всичко изложено органите по приходите неправилно са определили задължения за данъци в описаните размери, тъй като дружеството не е реализирало такива приходи; всички постъпления и печалби са декларирани в подаваните данъчни декларации и за същите са платени дължимите данъци. Настоява за отмяна на обжалвания акт и за присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на данъчния орган.

В последното съдебно заседание и писмената си защита жалбоподателят заявява, че в конкретния случай няма основание за прилагането на особения ред за облагане; независимо от обстоятелството, че органите по приходите са установили някаква част неотчетени прегледи на пътни превозни средства, то всички данни, въз основа на които е извършено преизчислението на данъчната основа на ревизираното лице, са налични в неговото счетоводство; затова облагането с допълнителен данък за тези неотчетени прегледи би могло да се извърши чрез прилагане на материалния закон, а не по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК; предвид липсата на законово задължение за съхраняване на документите за извършените технически прегледи за по – дълъг срок от 1 година тяхното неоткриване към момента на ревизията неоснователно се сочи като обстоятелство, осъществяващо хипотезата на чл.122 ал.1 т.5 от ДОПК, а същото важи в пълна степен и за предоставяните карти за отстъпки на постоянни клиенти, ползващи различните услуги на комплекса; няма законово основание за съхраняването на списъци или други документи, свързани с документирането на ползвани от клиенти отстъпки, а за удостоверяване на цената на всяка доставка е достатъчно тя да бъде документирана с касов бон, фактура или друг документ, удостоверяващ стойността и нейното плащане; от приетата съдебно - счетоводна експертиза и събраните гласни доказателства безспорно се установява, че ревизираното лице е извършвало технически прегледи на различни единични цени в зависимост от това дали някои от клиентите са притежавали карта за отстъпка или не; горното води до извод, че облагането от органите по приходите, което е извършено само по най - високата установена фактурна цена, е неоснователно и обосновава намаляване на установените данъчни задължения с оглед на направените от вещото лице изчисления; при извършването на услуги на клиенти с карти в касовия апарат е отчитана стойност на услугата съобразно посочените преференциални цени в ценоразписа и това е достатъчно за удостоверяването на стойността на заплатената услуга; според вещото лице в дружеството е заведена счетоводна отчетност по смисъла на Закона за счетоводството, водени са хронологични и аналитични регистри, по които са отчитани приходите и разходите към момента на възникването им; независимо от горното в експертното заключение се твърди, че дружеството не е осигурило текущо счетоводно отчитане на стопанските операции съгласно чл.3 ал.2 от Закона за счетоводството, тъй като посочените приходи от продажби на услуги от годишни технически прегледи не съответствали на реализираните годишни технически прегледи по информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и водената отчетност не давала възможност за проследимост на броя и сумата на направените отстъпки за клиенти на SDI, както и за клиентите, ползвали карти за отстъпки; заключението в тази част не следва да бъде кредитирано, тъй като в първата му част е направен правен извод и то не вследствие на анализ на отчетността, а на базата на събрана информация от трети лица; вторият извод за липсата на проследимост на броя и сумата на направените отстъпки също не отговаря на установените в хода на процеса факти, тъй като всички продажби, за които са получени плащания в брой, включително по преференциални цени при използването на карти, са отразявани чрез ЕКАФП и за тях е налице информация по дата, сума и час на извършване на плащането; цялата експертиза се базира на именно тази информация, налична в отчетността на жалбоподателя; нито в Закона за счетоводството, нито в приложимите счетоводни стандарти се съдържа разпоредба, задължаваща лицата да водят в отделни счетоводни сметки или по друг самостоятелен аналитичен начин продажбите, за които част от клиентите са ползвали преференциални цени поради наличието на карта; предвид изложеното в обжалвания ревизионен акт неоснователно се сочи, че представената счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; не става ясно коя разпоредба на Закона за счетоводството се счита, че е нарушена и кое обстоятелство препятства установяването на данъчните задължения на дружеството; водената счетоводна отчетност изцяло отговаря на изискванията на закона и приложимите счетоводни стандарти, като позволява последващ контрол на стопанските операции, а твърдението в обратната насока се явява недоказано и в противоречие с действителните факти; последното важи в пълна степен и за експертното заключение, което именно на базата на информация от счетоводната отчетност и отразените приходи, в това число и маркираните чрез ЕКАФП, е установило броя и стойността на извършените услуги; в обектите на жалбоподателя винаги е бил наличен ценоразпис, в който изрично са посочени цените на всяка услуга, в това число и на преференциалните цени за лицата, ползващи и други услуги на комплекса, което е установявано и при извършваните проверки на тези обекти; за подобни цени за притежателите на карти свидетелства и информацията от фискалната памет на електронното устройство, отчитащо продажбите; от анализа на вещото лице се установява наличието на различни цени на предоставяните услуги, в това число и преференциални такива, описани в т.3 от заключението по периоди, брой и стойност; разпитаните по делото двама свидетели също посочват, че като дългогодишни лоялни клиенти са ползвали карти за преференциални цени и са заплащали за услугата първоначално по 10 лева, а после по 15 лева; в хода на процеса от експертното заключение, от свидетелските показания, от анализа на отразените в паметта на фискалното устройство записи и събраните доказателства се установява, че: 1. Налице са различни цени за притежателите на членски карти и те са заплащали услугата годишен технически преглед по цени в размер на 10 лева, после по 15 лева, а към момента вече и по 40 лева. 2. Такива продажби са отразени и във фискалната памет на ЕКАФП и оттам са пренесени в счетоводната отчетност на дружеството. 3. При изчисленията на органите по приходите са допуснати грешки, пряко влияещи върху размера на определените данъци, като последното се установява и от изразеното в съдебно заседание становище на процесуалния представител на ответника; горното опровергава изводите на органите по приходите, че всички продажби са извършени по цени, посочени в издадените фактури към трети лица; данъчните органи са игнорирали цените, отразени в ценоразписа на дружеството, като не са извършили анализ на системно отразяваните чрез ЕКАФП продажби на услугата по годишен технически преглед през годините по различни цени, включително по преференциални такива; след като са избрали да извършат ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, те би следвало да анализират подробно относимите обстоятелства към определянето на данъчната основа и да ги изследват, дори в случаите, в които това би довело до облекчения за ревизираното лице или определянето на по-малка данъчна основа; трябвало е да бъдат изследвани обстоятелствата по ал.2 на чл.122 от ДОПК – вид и характер на фактически осъществяваната дейност, както и обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия; липсата на подобен анализ както на приходите, така и на обичайните в бизнеса отстъпки или прилагане на преференциални цени води до определянето на данъчна основа, различна от действителната; в тази връзка на вещото лице за установяване на задълженията за данъци и данъчна основа, съответстващи на действителните приходи, са поставени конкретни задачи; при първоначалното заключение експертът е определил данъчна основа без да вземе предвид преференциалните цени, като всички извършени прегледи по информация от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са остойностени по цени в пълен размер, а единствено са приспаднати отстъпките, ползвани от клиенти на SDI за застраховки в размер на 15 %, при което е достигнал до различни от определените от данъчните органи приходи; при този вариант вещото лице е ползвало ценоразпис на жалбоподателя, без обаче да вземе предвид посочените в него преференциални цени, изхождайки от презумпцията, че не е ясно колко и кои клиенти са били обслужени с клиентска карта; впоследствие е поставена допълнителна задача с прилагане на цените за клиенти с клиентска карта, които също са част от ценоразписа; стъпвайки на вече направените анализи и определените проценти на продажбите, извършени по преференциални цени, експертизата е определила в краен вариант приходите от продажби, съобразявайки установените в процеса обстоятелства, че част от продажбите са извършени по цени, различни от общите, прилагани към клиенти, ползващи единствено услугата годишен технически преглед, както и отстъпките, направени по повод на застраховки, сключени с определен застрахователен агент; по този начин вещото лице е изчислило и формирало данъчна основа, която е много по – близка до стойността на действително извършените доставки и реализирани приходи от услуги от тази, определена в ревизионния акт, каквато е основната цел на ревизията при особените случаи; в този смисъл настоява за цялостна или частична отмяна на ревизионния акт до размера на данъчните задължения, установен с експертизата, а също и за присъждането на сторените разноски.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител в последното съдебно заседание и в писмената си защита е посочил, че в хода на ревизионното и на съдебното производство са събрани убедителни доказателства, които потвърждават констатациите на органите по приходите; не са оборени констатациите на данъчните органи за наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК; напротив – изготвената експертиза е потвърдила, че заведената в дружеството счетоводна отчетност не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като счетоводството не дава възможност за установяването на броя на годишните технически прегледи, за които са ползвани отстъпки, нито в кой точно момент и кой автомобил ги е ползвал; освен това през периода 2020 г. – 2021 г. няма създадена функция за маркиране с отстъпка на съответните цени по 10 лева, 12 лева, 15 лева и 24 лева; тези цени са в касовия апарат, маркирани без функция за отстъпки; заключението по първата счетоводна експертиза относно отговорите на въпроси 5 и 6 не трябва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е изчислило приход, необосновано приемайки цени, посочени в ценоразписа на жалбоподателя, игнорирайки установените при ревизията несъответствия между тях и цените, посочени в справките към SDI GROUP, както и цените в издадените фактури; допълнителната експертиза в частта на поставените от жалбоподателя въпроси не трябва да бъде кредитирана по същите съображения; основният спор в настоящото производство се свежда до това правилно ли органите по приходите са определили данъчната основа за облагане по ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., както и по ЗДДС за периода от 17.05.2021 г. до 31.01.2022 г. по реда, визиран в чл.122 от ДОПК; доказано е наличието на укрити приходи по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – цените в представените ценоразписи в хода на ревизията са по – ниски от цените за годишни технически прегледи в изготвените от жалбоподателя справки за извършени прегледи съгласно чл.4.9. от договора с SDI GROUP, а за извършените годишни технически прегледи за категориите превозни средства L и O е установено, че не са издавани фактури, като в същото време по данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ такива прегледи са извършвани; декларираните от дружеството технически прегледи се различават от действително извършените такива по данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и за двата пункта на дружеството, което в различните контролни производства представя различни данни; данни за укрити приходи представляват и констатираните в издадените от дружеството фактури по – високи цени за годишен технически преглед от тези, посочени в представените ценоразписи; правилно е констатирано и обстоятелството по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са унищожени не по установения ред; в случая дружеството не е представило хронологични описи на всички счетоводни операции за ревизирания период, както и не е водило регистър на клиенти с карти/талони, на които е правена отстъпка от цената за годишен технически преглед; този ход е възпрепятствал органите по приходите да извършат насрещна проверка на клиентите, за които се твърди, че са ползвали отстъпка, с цел установяване на действително заплатената цена за годишен технически преглед; затова правилно са установени наличията на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, поради което ревизията е преминала по особения ред; данъчната основа е преизчислена изцяло на база на данните на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“, откъдето е взета информация за вида на превозното средство, на което е извършен преглед, и цената, определена от ревизиращите на база на издадените фактури от ревизираното лице за част от извършените прегледи, като е взета средната цена, а не най – високата, както неправилно се сочи от жалбоподателя; счетоводството на дружеството изобщо не би могло да послужи за определянето на достоверна данъчна основа, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице; недоказано е останало твърдението, че голяма част от прегледите са били извършвани на занижени цени предвид предоставена на клиентите отстъпка, тъй като вещото лице е констатирало, че през 2020 г. – 2021 г. в ЕКАФП няма създадена функция за маркиране с отстъпка, съответно цените по 10 лева, 12 лева, 15 лева и 24 лева са маркирани без функция за отстъпки; затова не може да бъде направен еднозначен извод маркираните цени дали представляват цени с отстъпка или маркирани по – ниски цени от реално получените; липсват каквито и да е документи, доказващи ползването на отстъпка, а разпитаните свидетели също не доказват наличието на талони за отстъпки; при установяването на данъчната основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност по реда на чл.122 от ДОПК органите по приходите са съобразили относимите обстоятелства по ал.2, които са способствали за определянето на облагаемата основа по начин, доближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически състав; предвид установените несъответствия между цените в представените ценоразписи от една страна и от друга страна цените, посочени в справките към SDI GROUP, както и цените в издадените от ревизираното лице фактури, ревизиращият екип е приел, че представените ценоразписи не отразяват действителните цени на услугите за съответните периоди, а са изготвени за целите на проверката; определена е цена за преглед за различните категории моторни превозни средства, посочена в табличен вид на страница 31 от ревизионния доклад, като са съобразени цените, отразени в издадените от ревизираното лице фактури; на базата на така определените цени са изчислени приходите от услуги за съответните периоди, като от определените приходи са приспаднати 15 % отстъпка, която ревизираното дружество се задължава да представи на клиенти на SDI GROUP срещу предоставени талони, както и 5 % отстъпка от цената на годишен технически преглед по фактури, издадени от SDI GROUP на ревизираното дружество, описани в табличен вид на стр. 32 – 33 от ревизионния доклад; след приспадането на декларираните от лицето разходи е определена данъчна основа по чл.122 от ДОПК и дължим корпоративен данък, а предвид установените недекларирани приходи по ЗДДС е начислен допълнително ДДС върху тях; в случая подходът на ревизиращите органи за определянето на облагаемата основа е максимално обективен и способства за формирането на облагаемата основа по чл.122 ал.2 от ДОПК по възможно най – достоверния начин спрямо ревизирания субект; предвид констатираните обстоятелства правилно данъчната основа за ревизираните 2020 г. и 2021 г. по ЗКПО, както и по ЗДДС за периода 17.05.2021 г. – 31.01.2022 г. е определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК; в хода на съдебното обжалване е установено, че при ревизията е допусната техническа грешка при изчисляването на броя на годишните технически прегледи за 2020 г., респективно на видовете превозни средства, на които са извършени такива; затова е дадена допълнителна задача на вещото лице, което е определило, че дължимият корпоративен данък за 2020 г. следва да е 7511.61 лева, а лихвите 1436.23 лева, което трябва да бъде съобразено; правилно е установен дължимият корпоративен данък за 2021 г., както и дължимият ДДС по ЗДДС; отговорите на задачи 5 и 6 от заключението не трябва да бъдат кредитирани, тъй като вещото лице неправилно е приело цените, посочени в ценоразписа на жалбоподателя, игнорирайки установените при ревизията несъответствия между тях и цените, посочени в справките към SDI GROUP, както и цените в издадените от ревизираното лице фактури; допълнителната експертиза в частта на поставените от другата страна въпроси също не следва да бъде кредитирана по горните съображения; настоява за отхвърлянето на жалбата и за присъждането на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3197.08 лева при материален интерес от 31 838.46 лева, внесен депозит за изготвянето на първоначалното заключение в размер на 766.67 лева и за допълнителното заключение в размер на 200 лева.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване ревизионен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е издаденият ревизионен акт в цялост.

При извършването на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в определения срок и от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява чрез представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

Ревизионният акт е издаден при спазването на процесуалните правила и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по съответния ред; извършени са анализи на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализи на относимите за лицето обстоятелства по чл.122 ал. 2 от ДОПК. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен акт на това основание.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липсата на законовите предпоставки за провеждането на ревизионната процедура по особения ред по чл.122 от ДОПК. На лист 15 – 17 от приложената към настоящото производство преписка се намира изпратеното по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК до жалбоподателя уведомление №Р-03000822005057-113-001/31.01.2023 г., което му е било връчено по електронен път на 02.02.2023 г. В него изрично е отбелязано, че са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК (налице са данни за укрити приходи или доходи – открити са извършени годишни технически прегледи в по - голям брой съгласно информацията, получена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съпоставена с броя на годишните технически прегледи, за които са осчетоводени и декларирани приходи), по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяването на основата за облагане с данъци, са унищожени не по установения ред – воденото счетоводство не дава възможност за установяване на броя и сумата на направените отстъпки за клиенти на SDI, както и за клиенти, за които се твърди, че клиенти на свързаното с дружеството лица са издали карти за отстъпка за цена на годишен технически преглед от 10 лева) и по чл.122 ал.1 т.5 от ДОПК (документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен на негодни за ползване – не са представени карти за отстъпка за цена от 10 лева; липсват списъци на лицата, които ги притежават, данни за регистрационните номера и категориите на автомобилите, за които при извършване на годишен технически преглед е заплатена преференциална цена от 10 лева). Описани са конкретните фактически обстоятелства, довели до горните изводи, като на ревизираното лице изрично е даден 14 – дневен срок за представянето на доказателства и за даването на становище. Представени са и съответните писмени доказателства в тази връзка. Между страните не се спори, че в действителност са открити обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК (данни за укрити приходи или доходи), доколкото са установени извършени годишни технически прегледи в по - голям брой съгласно информацията, получена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съпоставена с броя на годишните технически прегледи, за които са осчетоводени и декларирани приходи; на страница 2 – 3 от уведомлението от 31.01.2023 г. в табличен вид е извършено сравнение относно всеки месец от процесния период между отчетените пред данъчните органи и реално извършените съгласно данните на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от което е видно, че разликата е сериозна – има над 20 % осъществени и недекларирани годишни технически прегледи. След като са налице законовите предпоставки за провеждането на ревизията по особения ред дори само на едно от основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК, то на основание на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказването на противното.

В хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателят през процесния период е осъществявал дейност по техническо обслужване и ремонт на автомобили в два пункта за годишни технически прегледи в [населено място]. Действително основният спор в настоящото производство се свежда до това как следва да бъде определена данъчната основа за облагане по ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., както и по ЗДДС за периода от 17.05.2021 г. до 31.01.2022 г. по реда, визиран в чл.122 от ДОПК. Данъчната основа от органите по приходите е преизчислена на базата на данните на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“, откъдето е взета информация за вида на превозното средство, на което е извършен преглед, и цената, определена от ревизиращите на база на издадените фактури от ревизираното лице за част от извършените прегледи, като е взета според тях средната цена; прието е, че счетоводството на жалбоподателя не би могло да послужи за определяне на достоверна данъчна основа; недоказано е останало твърдението, че голяма част от прегледите са били извършвани на занижени цени предвид предоставена на клиентите отстъпка, тъй като в ЕКАФП няма създадена функция за маркиране с отстъпка, съответно цените по 10 лева, 12 лева, 15 лева и 24 лева са маркирани без функция за отстъпки; затова не може да бъде направен еднозначен извод маркираните цени дали представляват цени с отстъпка или маркирани по – ниски цени от реално получените; липсват каквито и да е документи, доказващи ползването на отстъпка; предвид установените несъответствия между цените в представените ценоразписи от една страна и от друга цените, посочени в справките към SDI GROUP, както и цените в издадените от ревизираното лице фактури, ревизиращият екип е приел, че представените ценоразписи не отразяват действителните цени на услугите за съответните периоди, а са изготвени за целите на проверката; определена е цена за преглед за различните категории моторни превозни средства, посочена в табличен вид на страница 31 от ревизионния доклад, като са съобразени цените, посочени в издадените от ревизираното лице фактури; на база на така определените цени са изчислени приходите от услуги за съответните периоди, като от определените приходи от продажба на услуги са приспаднати 15 % отстъпка, която ревизираното дружество се задължава да представи на клиенти на SDI GROUP срещу предоставени талони, както и 5 % отстъпка от цената на годишен технически преглед по фактури, издадени от SDI GROUP на ревизираното дружество, описано в табличен вид на стр. 32 – 33 от ревизионния доклад; след приспадане на декларираните от лицето разходи е определена данъчна основа по чл.122 от ДОПК и дължим корпоративен данък, а предвид установените недекларирани приходи по ЗДДС е начислен допълнително ДДС върху тях. Така например, видно от приложените към ревизионния доклад таблици, за масовата категория автомобили М1 са приети следните цени на услуги за извършен годишен технически преглед – 35 лева за 2020 г., 40 лева за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г. и 50 лева за периода 01.08.2021 г. – 31.01.2022 г. Тези цени са максимално близки до пазарните. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че те са равни на най – високите цени, посочени в издадените фактури; точно обратното – в ревизионния доклад подробно са описани всички издадени фактури за автомобили М1 по периоди и от тях става ясно, че всъщност приетите от органите цени отговарят на най – ниските цени по фактурирани услуги. За част от категориите пътни превозни средства, за които не е имало издадени фактури, са приети цените по представените ценоразписи, което е в полза на жалбоподателя. Констатираните сериозни различия между цените по представените за съответните периоди ценоразписи от една страна и от друга страна издадените от самото дружество фактури за заплатени годишни технически прегледи и справки за извършени прегледи по договора със SDI GROUP законосъобразно са мотивирали данъчните органи да не се доверят на представените в хода на производството ценоразписи, за които не се установява пряка връзка с обективната действителност, а на откритите в трети лица и издадени от самото дружество документи, удостоверяващи извършените прегледи на значително по – високи цени. Затова първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице в частта им, в която се дава отговор на поставените от жалбоподателя задачи, основаващи се на цени за извършените прегледи, които са били обективирани в тези ценоразписи, не следва да бъдат вземани предвид. Въз основа на изяснените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалния закон относно установените задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък (с изключение на неправилно взетите предвид поради допусната техническа грешка 235 броя повече прегледи през 2020 г., при което в отговора на последната задача по допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че дължимият от дружеството корпоративен данък за 2020 г. е в размер на 7511.61 лева вместо посочената в ревизионния акт сума от 8334.61 лева, а дължимата лихва върху нея е 1436.23 лева вместо отразената в ревизионния акт сума от 1593.67 лева; това не оказва влияние върху дължимите суми за ДДС, тъй като дружеството – жалбоподател е регистрирано по ЗДДС от месец май 2021 г.), както и дължимите лихви за тях (с посочената по – горе уговорка). Не са представени никакви доказателства за действителното начисляване на отстъпки от цените за определени видове клиенти освен тези за клиенти на SDI GROUP, които са били отчетени от органите по приходите, а разпитаните в съдебното заседание на 21.10.2024 г. свидетели посочват, че през процесния период не са разполагали с издадени карти за отстъпки.

С оглед на изложеното оспореният акт е съобразен почти изцяло с материалния закон, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в по-голямата част. В частта относно неправилно взетите предвид поради допусната техническа грешка 235 броя повече прегледи през 2020 г. дължимият от дружеството корпоративен данък за 2020 г. е в размер на 7511.61 лева вместо посочената в ревизионния акт сума от 8334.61 лева, а дължимата лихва върху нея е 1436.23 лева вместо отразената в ревизионния акт сума от 1593.67 лева, т.е. съответно за разликата от 7511.61 лева до 8334.61 лева и от 1436.23 лева до 1593.67 лева ревизионният акт следва да бъде отменен.

Заради изхода от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените разноски съразмерно на уважената част от жалбата, т.е. в размер на 159.62 лева (от 50 лева внесена държавна такса, 3200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 1533.33 лева внесен депозит за първоначалното заключение и 400 лева внесен депозит за допълнителното заключение), а на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата, т.е. в размер на 4035.53 лева (от 766.67 лева внесен депозит за първоначалното заключение, 200 лева внесен депозит за допълнителното заключение и поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 3197.08 лева (определено по реда на чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Водим от горното и на основание на чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДП ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. К., срещу Ревизионен акт №Р-03000822005057-091-001/02.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №144/31.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частите, в които са установени задължения за дължим данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода 01.05.2021 г. – 31.01.2022 г. в размер на 10233.62 лева; в частите, с които са установени задължения за лихви върху дължимия данък върху добавената стойност по ЗДДС в размер на 1636.33 лева; в частта, с която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г. в размер на 9212.80 лева; в частта, с която е установено задължение за лихви върху дължимия корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г. в размер на 827.43 лева; в частта, с която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в размер на 7511.61 лева, както и в частта, с която е установено задължение за лихви върху дължимия корпоративен данък за 2020 г. в размер на 1436.23 лева.

ОТМЕНЯ по жалба на „ДП ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. К., Ревизионен акт №Р-03000822005057-091-001/02.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение №144/31.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частите, в които е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. за разликата от 7511.61 лева до 8334.61 лева, както и в частта, с която е установено задължение за лихви върху дължимия корпоративен данък за 2020 г. за разликата от 1436.23 лева до 1593.67 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от изпълнителния директор Р. С., да заплати на „ДП ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. К., направените по административно дело №495/2023 г. по описа на ДАС разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 159.62 лева (сто петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки).

ОСЪЖДА „ДП ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. М. К., да заплати на Националната агенция по приходите с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от изпълнителния директор Р. С., направените по административно дело №495/2023 г. по описа на ДАС разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 4035.53 лева (четири хиляди тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.